Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 05.04.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на осми март две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1063/2017 год. по описа на съда и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод
постъпила искова молба от В.Г. ***, П.Р.К., В.Т.К., Станислав П.С., К.Х.С., М.В.К.
за установяване неистинност на документ.
Твърди се, че на 21.07.2016 г. ищецът се
е движил с автомобила си марка „ф.“, модел „П.“ с рег. № *******по ул. „Т.“ №
1-5 в гр. Ловеч в посока центъра на града. В района на алея „Баш бунар“, пред
ресторант „П.“, бил засечен от спрян в неговата лента лек автомобил марка „Р.“,
модел „К.“ с рег. № ******. В следствие неправомерното поведение на водача на
автомобил „Р.“ – включване в движение без да пропусне, движещите се по платното
автомобили и без да подаде светлинен сигнал - е настъпило ПТП с участието на
четири автомобила. На място пристигнал представител на сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР Ловеч – Е.П.К., който съставил три протокола за ПТП. Във всеки от
тях той отразил, че ПТП то е настъпило в следствие на движението с несъобразена
скорост от ищеца, описал механизма на настъпване на ПТП-то и изготвил схема.
Твърди се, че протокола не отразява
правилно обстоятелствата относно настъпването на ПТП-то – механизма и причините
за настъпването му. В него неправилно е отразено, че автомобил с рег. № ОВ9551
ВН, собственост на П.Р.К. е без валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, което не отговаря на истината.
Отправя се искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците, че
протоколи № - ра 1613932/21.07.2016 г., 1613931/21.07.2016 г. и
1613930/21.07.2016 г., съставени от мл. автоконтрольор СПП при ОД на МВР Ловеч
– Е.П.К. са неверни по отношение на отразения в тях механизъм на настъпване на
ПТП и причините за настъпването.
В депозиран по делото отговор на
исковата молба ответниците В.Т.К. и П.Р.К. оспорват иска с твърдения, че ПТП е
следствие от движението на автомобила на ищеца с несъобразена скорост, а механизма
на настъпване на ПТП-то е сочения в оспорения протокол.
В хода на делото ищецът се представлява от адв.
Кривошиева, която същество излага становище за основателност на претенцията и
развива съображения в тази насока.
Ответникът ОД на МВР Ловеч се представлява по делото
от юрисконсулт Радков, който по същество излага становище за неоснователност на
претенцията и развива съображения за това.
Ответниците - П.Р.К., В.Т.К., Станислав П.С., К.Х.С., М.В.К.
не участва лично или чрез представител и не изразяват становище по същество.
При съвкупния анализ на събрания доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
На 21.04.2016 г. – Е.К.мл. автоконтрольор Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Ловеч, е съставил три протокола за ПТП № ра
1613930, 1613931 и 1613932. В тях е отразено, че на същата датата - 21.07.2016
г. в 17,00 часа, на ул. „Т.“, до № 5 в гр. Ловеч, е настъпило ПТП с участието
на следните автомобили: лек автомобил „Опел“ модел „П.“ с рег. № ЕН 3666 ВТ,
управляван от В.Г. Ц., собственост на последния; лек автомобил „БМВ“ с рег. №
ОВ5352 ВА, управляван от К.Х.С., собственост на С.П.С.; лек автомобил „Пежо 307“
с рег. № ОВ 8181 АТ, управляван от собственика М.В.К.; лек автомобил „Р. К.“ с
рег. № ******, управляван от В.Т.К., собственост на П.Р.К.. В протокола да
отразени повредите на автомобилите, участвали в ПТП-то. В рубриката –
обстоятелства, причини и условия за настъпване на ПТП-то, е вписано, че поради
движение с несъобразена скорост и с интензитета на движение водачът на „ф. П.“
се е ударил в лек автомобил „Р. К.“, който от своя страна е ударил лек
автомобил „Пежо 307“, след което лек автомобил „ф. П.“ се е ударил в лек
автомобил „БМВ“. Изготвена е схема на ПТП – то. Протоколът е подписна от
актосъставителя и водачите на автомобилите, участвали в ПТП-то.
От назначените по делото съдено-автотехническа
експетиза, събраната в рамките на ч. гр. д. № 1359/2016 г. на РС Ловеч IT експертиза, обясненията на вещите лица, дадени в хода
на разпита им и обясненията на ответниците - С. и К. Сиракови, се установява,
че ПТП – то е настъпило на 21.07.2016 г. около 17,10 часа на ул. „Т.“ – изхода
на гр. Ловеч към гр. Троян. В него са участвали четири автомобила. Автомобил „Р.
К.“ с рег. № ОВ9551ВН се е движил в посока Троян - Ловеч, като в района на ул.
„Т.“ № 5, в уширението в посока гр. Ловеч, след пешеходната пътека се е
установил. Пред него е паркиран лек автомобил „Пежо 307“ с рег. № ОВ8181ВН,
ориентиран в посока Троян. В отсрещното платно е спрян пикап, ориентиран в посока
Ловеч-Троян. При спирането на лекия автомобил „Р. К.“ леките автомобили в
посока Троян – Ловеч безпрепятствено са можели да преминават лентата. Зад
зеленият пикап „Тойота“, след установяването на лекия автомобил „Р. К.“ в
уширението на ул. „Т.“, временно е спрял лек автомобил „БМВ“, управляван от
ответника Сараков, за да пропусне движещи се в насрещното платно автомобили,
след което да заобиколи спрелия пред него пикап /„Тойота“с рег. № ОВ9551ВН/.
През това време /след спирането на лекия автомобил „БМВ“ в платното Ловеч-Троян
зад пикапа/, водачът на лек автомобил „Р. К.“, без подаден светлинен сигнал, е
предприел действия по включване в движението, заставайки косо на пътното
платно. Тогава предният ляв край на автомобила /„Р. К.“/се е оказал в коридора
за движение на лек автомобил „ф. П.“, при което предната част на лек автомобил
„ф. П.“ се е ударила в предната част на лек автомобил „Р. К.“. От получената в
следствие на удара кинетична енергия лек автомобил „Р. К.“ е продължил
движението си напред и леко в дясно, при което с предната си част се е ударил в
спрели лек автомобил „Пежо 307“. Отново под въздействие на кинетичната енергия
от удара на лек автомобил „ф. П.“ в лек автомобил „Р. К.“, лекият автомобил „ф.
П.“ е продължи движението си и се е ударил в спрения в насрещното платно лек
автомобил „БМВ“. Ударът между двата автомобила е в предната им лява част. Към
момента на удара на лек автомобил „ф. П.“ в лек автомобил „Р. К.“ лекият
автомобил „ф. П.“ се е движил със скорост 46 км/ч. Водачът на лекия автомобил „ф.
П.“ е можел да избегне удара с лек автомобил „Р. К.“, тъй като разстоянието до
мястото на контакта е по-голяма от опасната зона. След удара четирите
автомобила, участници в ПТП- то, са се вклинили едни в друг и заели почти
цялото платно. На място са пристигнали представители на полицията. След
пристигането им автомобилите са разместени. Преди изготвянето на протокола
водачът на лекия автомобил „Р. К.“ е напуснал местопроизшествието и след като е
повикан се е върнал на него.
Във връзка с настъпилото ПТП срещу В.Г. Цветанов е
издадено наказателно постановление, с което на основание чл. 179, ал. 2 ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 100,00 лв. , за това, че на 21.07.2016 г. около
17,10 ч. , гр. Ловеч, ул. Т.“ до № 5, управлявайки лек автомобил „ф. П.“ с рег.
№ ЕН3668ВТ, с посока на движение от гр. Троян за гр. Ловеч, поради движение с
несъобразена скорост с интензивността на движението, е ударил лек автомобил „Р.
К.“ с Рег. № ОВ9551ВН и реализал ПТП със щети, с което виновно е нарушил чл.
20, ал. 2 ЗдвП. Наказателното постановление е оспоР. е отменено с решение №
93/21.03.2017 г. по НАХД № 1335/2016 г. на РС Ловеч.
Съдът дава вяра на съвместно обсъдените по горе
доказателства. Те се последователни, вътрешно непротиворечиви и се подкрепят
взаимно, което дава основание въз основа на тях да се изградят изводите по
фактите. Констатациите в заключенията на вещите лица, кореспондират с данни в
изготвения снимков материал въз основа на снетия видеозапис, който е с добра
резолюция и позволява да се възстановят събитията от ПТП-то. Наред с това, на
база на него са направени съответни изчисления за скорост и опасна зона. Данни
в него съответстват напълно на обясненията на двамата ответници. Последнитне,
доколкото не установяват неизгодни факти, не се ползват с доказателствена сила,
но те са в пълен синхрон с останалия доказателствен материал.
При така очертаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск за установяване неистинност на документ
с правна квалификация чл. 124, ал. 1, изр. 1-во ГПК.
Оспорена е верността на протокол за ПТП в частта
относно обстоятелствата, причините и условията му за настъпване на
произшествието. Според разпоредбата на чл. 125а ЗДвП службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи издават протокол за посещението по чл. 125 на мястото на пътнотранспортното
произшествие. Протоколът за ПТП съставлява официален свидетелстващ документ и
се ползва с обвързваща за съда доказателствена сила, но само за фактите,
осъществили се от или в присъствието на съответното длъжностно лице. В частта
относно механизма на настъпилото ПТП, той не се ползва с обвързваща
доказателствена сила, тъй като произшествието не е реализирано в присъствието
на длъжностното лице, съставило акта. Аргументи за казаното могат да се
почерпят от разпоредбата на чл. 9 от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г. за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда
за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов
надзор и Гаранционния фонд, която не предоставя удостоверителна компетентност
на органите на МВР относно обстоятелства, при което е настъпило ПТП-то и
задължение за отразяване в протокола на механизма на настъпването му. Казаното
последователно е споделяно в практиката на ВКС /р. № 15/25.07.2014 г. по т. д.
№ 1506/2013 г. на I ТО; Р. № 71/16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г. на
II ГО/. От изложеното може да бъде направено едно
изключение, когато в протокола са отразени неизгодни факти, настъпването на
които страната е удостоверила с подписа си. В този случай, протоколът за ПТП, в
частта относно обстоятелствата по настъпването му, макар и с характер на частен
документ, ще се ползва с обвързваща доказателствена сила /в този смисъл
мотивите на опр. № 6/04.01.2011 г. по т. д. № 504/2010 г. на II ТО на ВКС/. След като това е така, то протоколът за
ПТП в частта, относно обстоятелствата по настъпването му, ако носи подписа на
участник в произшествието и удостоверя неизгодни за него факти, той може да
бъде оспорен в рамките на висящ процес по реда на чл. 193 ГПК, което по
същността си съставлява предявяване на инцидентен установителен иск /виж. т. 1
от мотивите на ТР № № 5/14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС по ТД № 5/2012 г./. С още
по-голямо основание такъв иска – за установяване истинността на документа, може
да се предяви извън висящ процес ако той има значение за други правоотношения
между страните. В случая от ПТП-то са настъпили имуществени вреди, като отговорността
на част от участниците в него може се ангажира, а собствениците на увредените
МПС-та да претендират обезщетение, а установяването истинността на документа би
имало значение за тях.
В светлината на казаното, в настоящия случая,
оспореният протокол за ПТП, е съставен в отсъствието на длъжностното лице,
овластено с изготвянето му. Представител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР е посетил местопроизшествието след настъпването на ПТП, а удостоверените от
него обстоятелства относно настъпване на ПТП-то нямат официален характер.
Протоколът в тази му част установява неизгодни обстоятелства за ищеца – че той
е карал с несъобразена скорост, удостоверени с подписа му, поради което за него
е налице интерес от оспорването им, с оглед обвързващата им сила в бъдещ
процес.
От ангажираните в хода на делото писмени и гласни
доказателства не може да се приеме, че в протоколът за ПТП, в частта относно
механизма на настъпването му, са удостоверени неверени обстоятелства. Законът
за движение по пътищата повелява водачите винаги да контролират пътното
превозно средство, което управляват, като изберат скорост на движение, която е
съобразено с атмосферните условия с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението /чл. 20, ал. 1 ЗДвП/. При управление на лек автомобил „ф. П.“
ищецът не е съобразил соченото правило, в следствие на което е настъпило ПТП.
Той се е движил с допустимата за градски условия скорост на пътя, но тя не е
била съобразена с интензивното движение в градски условия. Около метър преди
навлизането му в опасната зона, в която е извършен сблъсъка с лекия автомобил „Р.
К.“, той е можел да го възприеме и да предприеме действия по спиране. Това му
задължение /да намали и спре и опасност за движение/, произтича от разпоредбата
на чл. 20, ал. 2, изр. последно ЗДвП. Към този момент лекият автомобил „Р. К.“
се е намирал на пътното платно и с лявата си предна част е навлязъл в платното
за движение. Обстоятелството, че преди включването си в движението водачът на
лекия автомобил „Р. К.“ не се подал сигнал и не е възприет като движещ се обект
от останалите участници в движението /водачът на лекия автомобил „БМВ“ и
неговия спътник/ не дава основание за извод в обратна насока. Поведението на
водача на лекия автомобил „Р. К.“ може да има принос към настъпването на
ПТП-то, но не освобождава ищецът от задължение да съобрази всички обстоятелства
на пътното платно, вкл. намиращо се пред него препятствие на платното. След
като той е имал възможност да го възприеме е трябвало да намали скоростта си, а
в последствие да спре. Казаното иде да покаже, че обстоятелствата относно
механизма на настъпване на ПТП-то са правилно отразени, та било то и непълно.
Изискване да пълно и точно отразяване на механизма на ПТП не може да се
постави, тъй като в повечето случаи това предполага ползването на специални
знания, респективно назначаването на експертиза за това. При ангажирането на
протокола в рамките на висящо производство за обезщетяване на вредите, ползващи
се от него лица, ще имат тежест да докажат с всички допустимо от закона
доказателствени средства механизма на ПТП-то, респективно възражението си, че
други лица имат принос към настъпването на вредоносния резултат /арг. в тази
насока изложени в мотивите на решение № Р.
№ 71/16.08.2017 г. по гр. д. № 60343/2016 г. на II ГО/.
В съобразителната част на т. 15 от ТР № 6/06.11.2013
г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че задължителни по смисъла на
чл. 300 ГПК за гражданския съд, относно това дали и кой е извършил деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, са само тези актове на
наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за виновно в
извършване на престъпно деяние - с присъда, решение по чл. 78а НК или
споразумение в наказателния процес. Съгласно даденото разрешение, решението по
чл. 78а НК се приравнява на влязла в сила присъда, поради това, че и в този
случай деянието си остава престъпление, а не административно нарушение, като
разликата с присъдата е само във вида на отговорността - освобождаване от
наказателна отговорност и налагане или не на административно наказание. С оглед
казаното следва да се приеме, че наказателното постановление или актът на съда
за неговата отмяна по НАХД имат за предмет деяние, което не е престъпление, а
административно нарушение, поради което те не обвързват, съгласно чл. 300 ГПК,
гражданския съд относно вината на дееца и противоправността на деянието.
Съобразно изложеното, обстоятелството, че наказателното постановление, издадено
във връзка с настъпилото ПТП на имота на ищеца, е отменено, няма задължителна
сила и не може да бъде взето предвид при решаването на настоящия спор.
Интерес от установяване неистинност на оспорения
протокол съдът не счита, че ищецът има по отношение на всички лица, сочени като
ответници. Целта на иска за установяване неистиност не е да обвърже всички
лице, посочени в него /издател и ползващи от документа лица/, а само онези,
чиито бъдещи отношения биха имали отношение към него. Само те има основание да
се обвържат чрез силата на пресъдено нещо, която да противопоставят в бъдещ
процес, в който документа е представен. С оглед на казаното ищецът няма интерес
от установяване неистинност на оспорения протокол по отношение на ОД на МВР.
Между тези страните се е развило административно – наказателно производството,
което видно от обсъждане по горе, е приключило. За други отношение, в което
документа да се ползва, твърдения не са наведени. Интерес от установяване
неистинност на документа ищецът има по отношение на водача на лекия автомобил „Р.
К.“, в рамките на иск по реализиране на неговата деликтна отговорност, както и
срещу собствениците на леките автомобили „БМВ“ и „Пежо 307“ при предявен от тях
пряк иск за вреди /твърдения за интерес в тази насока са наведени в исковата
молба и в първото по делото открито съдебно заседание/. По отношение на тези
лица, съобразявайки казаното по горе, искът следва да се отхвърли. Спрямо останалите
ответници /участници в ПТП-то и ОД на МВР Ловеч/ производството по делото
следва да се прекрати поради липса на интерес.
Ищецът е заявил искане за разноски, което при изхода
на спора следва да се отхвърли.
Ответникът В.Т.К. е заявила искане за разноски. Тя не е
ангажирала доказателства за сторени такова, поради което искането ѝ
следва да бъде отхвърлено.
Искането за разноски е заявено от ответника П.Р.К.. По
отношение на него производството по делото е прекратено, но по аргумент от чл.
78, ал. 4 ГПК той има право на разноски. По делото К. е представляван от
адвокат, като в договора за правна помощ е договоР., че
представителството ще се извърши безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА при предоставена безплатна помощ в полза на
страна адвокатът, предоставил правна помощ, има право на възнаграждение от
насрещната страна, чието размер се определя по реда на Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатското възнаграждение /Наредбата/. Производството
по делото е прекратено срещу ответника, представлява безплатно от адвокат, като
последният им право на възнаграждение в размер на 300,00 лв. /чл. 7, ал. 1, т.
4 от Наредбата/, което следва да се възложи на ищеца за заплащане. Ответникът К.
е сторил разноски в размер на 80,00 лв., които при изхода на производството
следва да се възложат в тежест на ищеца.
Останалите ответници не са заявили искания за
разноски, на които съдът да отговори с решението.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Г.Ц. с ЕГН ********** с адрес *** против В.Т.К.
с ЕГН ********** с адрес ***, С. Петкова С. с ЕГН ********** с адрес *** и М.В.К.
с ЕГН ********** с адрес *** иска с правна квалификация чл. 124, ал. 4, изр.
1-во ГПК за установяване неистинност на протоколи за ПТП № ра 1613930, 1613931
и 1613932 от 21.07.2016 г. в частта относно отразените обстоятелства за
настъпване на ПТП-то, като ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството
по делото против ответниците ОД на МВР Ловеч, П.Р.К. с ЕГН ********** с адрес ***
и К.Х.С. с ЕГН ********** с адрес ***.
ОТХВЪРЛЯ исканията на В.Г.Ц. и В.Т.К., с горните данни, за присъждане
на сторените разноски.
ОСЪЖДА В.Г.Ц. с ЕГН ********** с адрес *** да заплати
на адв. Д.Н., с ЕГН ********** сумата от 300,00 лв. /триста лева/ адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК В.Г.Ц. с ЕГН ********** с адрес ***
да заплати на П.Р.К. с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 80,00 лв.
/осемдесет лева/ - сторени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в 2-седмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Ловеч. В частта, в която производството по делото е
прекратено решението има характер на определение и може да се обжалва в 1-седмичен
срок от връчването му на ищеца и лицата, по отношение на които производството е
прекратено, с частна жалба, пред Окръжен съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: