№ 6404
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАР.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110162540 по описа за 2024 година
Ищецът „С. в.” АД ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. София, Бизнес парк
София, ..........., е предявил искове за признаване за установено, че ответницата П. Б. П., ЕГН
**********, адрес гр. София, ............, дължи сумите 959,43 лева стойност на ползвани ВиК
услуги за имота на горепосочения адрес за период от 06.01.2021 г. до 02.03.2022 г., ведно със
законна лихва за период от 19.07.2024 г. до изплащане на вземането, и 16,77 лева мораторна
лихва за период от 09.05.2021 г. до 08.04.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43982/24 г. на СРС, 72 състав. Ищецът
твърди, че за процесния период между него и ответницата е съществувало правоотношение
свързано с предоставяне на ВиК услуги, при приложими общи условия на ищеца като
оператор на ВиК услуги. Твърди, че ответницата е била потребител на ВиК услуги през
процесния период по силата на тези общи условия като собственик на имота - ап.105 в гр.
София, .......... За имота са издадени фактури за дължима, но неплатена потребена и отведена
в.. Сочи, че п.л заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК,
като в срока по чл. 414 от ГПК срещу издадената заповед е депозирано възражение от
длъжника, което обуславя интереса от търсената с иска защита. Моли да се установи
вземането. Претендира разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, в който оспорва
исковете. Оспорва да е потребител на ВиК услуги за имота, тъй като върху него е учредено
вешно право на ползване в полза на трети лица, които са потребители на услугите и дължат
заплащането им. Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
1
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. §1, ал.1, т.2
от ДР на ЗРВКУ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 8 ЗЗД. В тежест на ищцовата страна е да установи
основанието и размера на претендираната парична сума по предявения положителен
установителен иск, а именно - валидно възникнало договорно отношение с ответника за
пр.жба на ВиК услуги за процесния имот и качеството потребител за ответника като
собственик на имота, изпълнение на задължението за доставка на ВиК услуги за процесния
период, по което е възникнало вземането за цена по предоставената услуга в посочения
размер. Ответникът носи тежестта до докаже, че е платил.
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира исковете за неоснователни.
В § 1, ал.1, т. 2, б.“а“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги е предвидено, че „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните услуги е указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води.
Тези разпоредби императивно установяват кой е страна по облигационното отношение с
водоснабдителния оператор, като мер.вно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - на собственост/ползване. В този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от Общите условия на ищеца,
одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г. /общодостъпни на интернет
страницата на дружеството/. При конкуренция на вещни права, потребител се явява лицето,
което реално ползва услугите за домакинството си, т.е вещният ползвател, който и по
смисъла на ЗС дължи разноските за ползване на имота.
Т.е. облигационната връзка по предоставяне на ВиК услугите възниква само при
определените от закона предпоставки и в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване на обосноваващите спорното материално право факти и обстоятелства.
В настоящия случай е безспорно, че оператор на В и К услуги на територията на гр. София е
ищцовото дружество.
Установява се по делото, че с нотариален акт за дарение № 133 от14.12.2006 г. Б. З. и Е. З.а
дарили на дъщеря си П. П. имота си, представляващ апартамент 105 в гр. София, ........., като
си запазили правото на ползване до края на живота си. Следователно с нотариалния акт в
тяхна полза валидно е учредено право на ползване върху имота, което е съществувало през
процесния период, доколкото не се установи да е било погасено. Ето защо клиенти на
предоставените в имота ВиК услуги, съответно и страна по договора за пр.жба на тези
услуги, са вещните ползватели на имота, които дължат цената им. Ответницата не е страна
по договора и не отговаря за процесните задължения, поради което като неоснователни,
исковете срещу нея следва да се отхвърлят в цялост.
Относно разноските:
С оглед изх. на делото ищецът няма право на разноски. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, право
на разноски има ответницата, която е представила доказателства за платено адвокатско
2
възнаграждение за заповедното производство в размер на 400 лв. и за исковото
производство в размер на 400 лв. Ищецът е релевирал възражение за прекомерност, което е
основателно за разноските в заповедното производство. В заповедното производство за
определяне размера възнаграждението не е приложима разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от
Наредбата, доколкото фактическата и правна сложност на процесуалните действия,
извършвани от адвоката на заявителя и този на длъжника не е еднаква. Предвид това,
размерът на възнаграждението следва да се определи по аналогия (арг. от § 1 от ДР към
НМРАВ), като се съобразяват и общите критерии, посочени в чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗАдв. -
размерът му да бъде справедлив и обоснован. П.ването на възражение по чл. 414 от ГПК е
по бланка, без изискване за мотивирането му. При съобразяване характера и сложността на
извършеното процесуално действие по п.ване на възражение, най - сходни по обем са
действията, посочени в чл. 6, т. 5 от НМРАВ - за изготвянето на книжа и молби, при които
размерът на възнаграждението е 200 лв., до който размер следва да се присъдят разноските
на ответницата.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С. в.” АД ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр.
София, Бизнес парк София, ..........., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1
ЗЗД и чл. 422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че П. Б. П., ЕГН **********,
адрес гр. София, ............, дължи сумите 959.43 лева стойност на ползвани ВиК услуги за
имота на горепосочения адрес за период от 06.01.2021 г. до 02.03.2022 г., ведно със законна
лихва за период от 19.07.2024 г. до изплащане на вземането, и 16.77 лева мораторна лихва за
период от 09.05.2021 г. до 08.04.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43982/24 г. на СРС, 72 състав.
ОСЪЖДА „С. в.” АД ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр. София, Бизнес парк
София, ..........., да заплати на П. Б. П., ЕГН **********, адрес гр. София, ............, на
основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 200.00 лв. разноски в заповедното производство и
сумата от 400.00 лв. разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3