Решение по дело №10552/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 87
Дата: 26 януари 2021 г. (в сила от 15 февруари 2022 г.)
Съдия: Павел Тодоров Павлов
Дело: 20205330110552
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 87
гр. Пловдив , 26.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павел Т. Павлов
при участието на секретаря Марина М. Кънева
като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело №
20205330110552 по описа за 2020 година
Бързо производство по реда на чл.310 и следващите от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във
връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
Ищецът Б. М. Р. от гр. П. моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконна
и като такава да отмени Заповед № * г. на П. на ответното дружество, да го възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност – * и да осъди ответника да му заплати сумата 7 473,
68 лева, представляваща остатък от дължимо обезщетение за оставането му без работа
поради уволнението за периода**г. след прихващане на получените от ищеца обезщетения
по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума, по
изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.
Ответникът „Франкщал България“ ЕООД – гр. Пловдив оспорва обективно съединените
искове и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по изложените в
отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца на пълномощника му адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед доводите на страните
, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени доказателства се
установява, че ищецът е работил по трудово правоотношение в ответното дружество,
последно като * от *г., считано от която дата с процесната Заповед, връчена му също на *г.,
трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 от КТ -
1
поради намаляване обема на работа в дружеството-работодател - като със самата Заповед е
било разпоредено да се заплатят на ищеца обезщетения по чл.224, ал.1 от КТ за 14 дни
неизползван платен годишен отпуск в размер на 1 021, 28 лева, по чл.220, ал.1 от КТ за
неотработено едномесечно предизвестие в размер на 1 761, 14 лева и по чл.222, ал.1 от КТ в
размер на едно брутно трудово възнаграждение, ако лицето остане без работа за периода
от*г., след представяне на трудовата книжка и молба до работодателя за изплащане на
обезщетение.
Както вече бе посочено, макар и трудовото правоотношение с ищеца да е било прекратено
без да му бъде отправено едномесечно предизвестие за прекратяването, със самата Заповед е
било разпоредено на ищеца да се изплати обезщетение за неспазения едномесечен срок на
предизвестието в размер на 1 761, 14 лева (което - както самият ищец посочва в исковата
молба, а се установява и от заключението от 20.10.2020 г. на в. л. по ССЕ И. С., му е било
изплатено в нетен размер от 1 585, 03 лева) – поради което съдът намира за неоснователни
наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на процесната Заповед поради
прекратяване на трудовото правоотношение между страните без отправяне от ответника на
предизвестие до ищеца за уволнението.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, посоченото заключение
на ССЕ и допълнителните такива от 13.11.2020 г. и 03.12.2020 г. на в. л. И. С., в ответното
дружество действително е било налице намаляване на обема на работата към момента на
уволнението на ищеца, изразяващо се в намаление на извършваните от ответника доставки и
съответно – намаление на приходите на ответника от дейността му, а след уволнението на
ищеца на негово място не е било назначавано друго лице, което да изпълнява работата,
която ищецът е извършвал до уволнението му - с оглед на което съдът намира за
неоснователни наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на уволнението му
поради липсата на действително намаляване обема на работата. Неоснователни, както се
установява от показанията на разпитания по делото с. Г.И., са и доводите на ищеца, че
трудовото му правоотношение било прекратено поради възникнали конфликти между него и
П. на дружеството-ответник, като от показанията на с. се установява и, че П.не е з. и не у.
ищеца при среща между тях на * г.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се
отхвърли, а оттук – с оглед неоснователността на този иск и акцесорния им характер, следва
да се отхвърлят и обективно съединените с него искове с правно основание чл.344, ал.1, т.2
и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ.
С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за
производството по делото в размер на 740 лева – платени депозит за ССЕ и адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът

2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б. М. Р., ЕГН **********, от г*** против „Франкщал
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
„Кукленско шосе“ № 13, представлявано от ****., обективно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ – за признаването за
незаконна и отмяната като такава на Заповед № * г. на П. на ответното дружество,
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „* и осъждане на
ответника да заплати та ищеца сумата 7 473, 68 лева, представляваща остатък от дължимо
обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода *г. след
прихващане на получените от ищеца обезщетения по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.1 от КТ,
ведно със законната лихва върху тази сума, както и направените разноски за производството
по делото, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Б. М. Р., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Франкщал
България“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен
представител и съдебен адрес, направените разноски за производството по делото В
РАЗМЕР НА 740 лева.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок, СЧИТАНО
ОТ 01.02.2021 г.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п./________________
3