№ 170
гр. Л. , 12.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ в публично заседание на осми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310100359 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1, и чл. 220 ал. 1 от КТ.
Постъпила е искова молба от ИС. ИБР. Д. от с. М., чрез пълномощник адв. М.П.,
срещу ОБЩИНА ЛОВЕЧ, в която се посочва, че ищецът е имал с ответника - негов
работодател, сключен трудов договор № 376/30.04.2020 г., на основание чл. 68 ал. 1, т. 2 от
КТ във вр. с чл. 70 ал. 1 и ал. 2 от КТ, ПМС 350/19.12.2020 г., чл. 3 ал. 7 от Наредба № РД -
07-7 от 2019 г. за включване в механизма за лична помощ и въз основа на сключено
тристранно споразумение № 271/28.04.2020 г. Съгласно т. 4 от ТД № 376/30.04.2020 г.,
договорът е считан за сключен за определен срок - от 01.05.2020 г. до завършване на
определената работа за предоставяне на дейности, отговарящи на индивидуалните
потребности от личен, домашен и социален характер, но не по-късно от срока на
направлението - 13.04.2025 г. За същия срок от 01.05.2020 г. до 13.04.2025 г., се сочи, че е
сключено и Тристранно споразумение № 271/28.04.2020 г. между Община Л., ищеца и В.П..,
ползвател на услугата, съгласно чл. 2 ал. 1 от споразумението, като тристранното
споразумение е неразделна част от трудовия договор, съобразно чл. 3 ал. 3 от Наредба № РД
-07-7 от 2019 г., което определя реда и срока на предоставяната лична помощ.
Твърди се, че първият работен ден на ищеца е бил на 4 май 2020 г.
Видът и обема на работата с план график, подписан между В. П. В. и асистентът, се сочи, че
е определен в извършване на конкретни дейности от личен характер, дейности от домашен
характер, както и от социален характер - ежедневни и основни жизнени потребности,
1
придружаване на ползвателя от и до здравно заведение и др. За задоволяване на така
изброените цели било сключено Тристранно споразумение № 271/28.04.2020 г., видно от чл.
1 ал. 1 от него и план графика. Въз основа на тези данни, се твърди, че страните, в
съответствие с чл. 68 ал. 1, т. 2 от КТ, са се съгласили, че определената работа, до
завършване на която е сключен ТД № 376/30.04.2020 г., обхваща уговорените в
тристранното споразумение № 271 дейности до посочения в трудовия договор срок - до
13.04.2025 г.
Твърди се, че в законоустановения 6 - месечен срок работодателят не е упражнил правото си
по чл. 71 от КТ и не е прекратил ТД № 376/30.04.2020 г.
През януари 2021 г., се посочва, че ищецът е отработил 6 работни дни и 14 дни е бил в
платен отпуск. На 22.01.2021 г., трудовият му договор бил подновен с връчено на тази дата
Допълнително споразумение № 064/ 18.01.2021 г., като видно от т. 4 от допълнителното
споразумение, с нея било преуговорено, че между Община Л. и ищеца ИС. ИБР. Д.
договорът е сключен за определен срок, считано от 01.05.2020 г. до завършване на
определената работа за предоставяне на дейности, отговарящи на индивидуалните
потребности от личен, домашен и социален характер, но не по-късно от срока на
направлението, който срок е посочен в тристранното споразумение – 13.04.2025 г.
Посочва се, че в т. 12 от ТД № 376/30.04.2020 г. и в т. 10 от ДС № 064/18.01.2021 г., страните
са уговорили, че договорът се прекратява със срок на предизвестие 3 месеца, но не повече от
остатъка на срока на договора, при което била възприета уредбата на чл. 326 ал. 2 от КТ.
Твърди се, че същевременно на същата дата - 22.01.2021 г., на която трудовото
правоотношение е подновено, със Заповед № 020/18.01.2021 г. на Кмет на Община Л.,
трудово-правната връзка е и прекратена, считано от 01.02.2021 г., на основание чл. 325, т. 4
от КТ, поради завършване на работата, като същото основание - чл. 325, т. 4 от КТ, било
записано и в трудовата книжка на ищеца. Считано от горната дата 01.02.2021 г., се твърди,
че ищецът е изпаднал в принудителна безработица, поради неправилната преценка в
заповедта на неговия работодател, че в случая е приложимо основанието на чл. 325, т. 4 от
КТ. Въз основа на така посоченото основание в заповедта, се изтъква, че работодателят
незаконно не е спазил т. 12 от TP 376/30.04.2020 г. и т. 10 от ДС № 064/18.01.2021 г., както и
принципа за равнопоставеност на страните по трудовото правоотношение, които го
обвързват да предизвести ищеца. В тази връзка в заповедта не било вписано задължението
на работодателя за обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ - в размер на три месечни брутни
заплати по трудов договор за неспазено предизвестие за месеците февруари, март и април
2021 г.
Ищецът счита, че записаният в Заповед № 020/18.01.2021 г. факт, че работата е завършена, в
случая не е верен, тъй като работодателят не е имал законно право на основание на чл. 325,
т. 4 от КТ, да прекрати трудовото правоотношение, без да е прекратил тристранното
споразумение № 271/28.04.2020 г. с ищеца. В случая ТС № 271/28.04.2020 г. не било
2
прекратено от никоя от страните по него, на никое от възможните в него основания, при
което работодателят е нарушил чл. 3а, ал. 8 от Наредба № РД-07-7 от 2019 г. Ищецът не бил
предизвестен за настъпване на никое от основанията, посочени в чл. 9, ал. 5 и ал. 6 от
Тристранното споразумение за неговото прекратяване, като никакви документи не му били
връчвани по този въпрос. От мотивите на заповедта също не следвал такъв факт, тъй като в
нея по никакъв начин не било индивидуализирано как, кога, защо и коя уговорена между
страните работа е завършена, тъй като срокът - 13.04.2025 г., за който е била уговорена
работата между ищеца и ответника, не е бил изтекъл, при което ищецът счита, че
работодателят не е имал законно право, съгласно чл. 68 ал. 1, т. 2 от КТ, да прекрати по чл.
325, т. 4 от КТ трудовия договор. Според ищеца, след като работодателят е искал да
прекрати трудовото правоотношение, считано от 01.02.2021 г., той е бил длъжен съгласно
чл. 8 от КТ, да го направи с предизвестие в съответствие с т. 12 от TP 376/30.04.2020 г. и т.
10 от ДС № 064/ 18.01.2021 г.
На следващо място, ищецът счита, че заповедта е незаконна, тъй като към един и същи ден -
22.01.2021 г., работодателят е преценил, че работата на ищеца е едновременно завършена и
незавършена, без да е ясно на какво обстоятелство се базира тази преценка. Нейната
погрешност допълнително се извеждала от обстоятелството, че работата към 22.01.2021 г. не
е била завършена, тъй като е поета от трето лице, което не е било страна по тристранното
споразумение № 271/28.04.2020 г. Същата работа „личен асистент“ на г-н В., работодателят
Община Л. е възложил с нов трудов договор, а ищецът, като съсед на г-н В., научил всичко
това едва след като е прекратен със Заповед № 020/18.01.2021 г. неговия трудов договор.
Разбрал е, че работата, която е извършвал дотогава, за в бъдеще ще се изпълнява от
съпругата на г-н В.. Ищецът посочва още, че това съществено накърнявало икономическите
му интереси, тъй като е определил своите доходи съобразно трудовия си договор №
376/30.04.2020 г. Оставали му месеци до пенсионирането, и считайки, че са му известни
условията, при които ще работи и реализира доходи, той е счел себе си за финансово
обезпечен за да изтегли кредит на 13.01.2021 г. при погасителен план до 2024 г.,
съобразяващ срока на направлението - 13.04.2025 г. Ищецът твърди, че не е имал повод, от
който да предположи, че работата му като „личен асистент“ ще бъде прекратена, като
съвестно изпълнявал всички свои задължения и се грижел за г-н В..
Въз основа на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за незаконно уволнението му и отменено, извършено със Заповед № 020/18.01.2021
г. на Кмета на Община Л., с която е прекратено трудовото му правоотношение като „личен
асистент“, както и да бъде осъден ответника Община Л. да му заплати сумата от 2120.37
лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, на основание чл. 220 ал. 1 от
КТ, за месеците февруари, март и април 2021 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба.
Претендира присъждане и на направените разноски по делото.
3
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който
оспорва исковете по основание и размер. Изложени са доводи, че е налице посоченото в
заповедта основание за уволнение по чл. 325 ал. 1, т. 4 от КТ, тъй като работата, за която е
бил назначен ищецът, е била завършена към 01.02.2021 г., с оглед депозирано заявление от
потребителя В.П.. с вх.№ 9400-79/12.01.2021 г. до доставчика на личната помощ /Община
Л./, с което изрично уведомявал, че предвид епидемиологичната обстановка в страната,
здравословното му състояние и напреднала възраст, които обуславяли висок риск за
здравето му, помолил да бъде прекратен, считано от 01.02.2021 г., договора за ползването на
социалната услуга „Личен асистент“, извършвана от ищеца И.Д., и от същата дата да бъде
сключен нов договор с асистент Д.Г. В. Според ответника, работата към 01.02.2021 г. е била
завършена, тъй като ползването на социалната услуга „Личен асистент“, която се е
извършвала от ищеца, е била обвързана с личния избор на ползвателя на лична помощ.
Ответникът счита също, че тристранното споразумение се е прекратило по право със самото
подаване на заявление от потребителя В.П.., на основание чл. 9 ал. 5 от това споразумение.
След прекратяване на тристранното споразумение, трудовият договор оставал без предмет,
тъй като няма лице, за което да се извършват дейностите по чл. 4 от трудовия договор, което
било достатъчно основание да се приеме, че работата е завършена. Наведени са и доводи, че
в хипотезата на прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325 ал. 1, т. 4 от КТ,
никоя от страните не дължи предизвестие, при което ответникът счита, че не е настъпила
последицата по чл. 220 ал. 1 от КТ, а именно да заплати обезщетение за неспазено
предизвестие.
С протоколно определение от 18.05.2021 г., съдът допусна направеното от ищеца изменение
в размера на предявения иск по чл. 220 ал. 1 от КТ, чрез неговото увеличение, който вместо
за сумата 2120.37 лева, се счита предявен за сумата 2270.10 лева.
В съдебно заседание, ищецът се явява лично и с процесуалния си представител
адвокат М.П.. Поддържа исковата молба и моли да бъде уважена, като се присъдят и
разноските по делото. В представена писмена защита на процесуалния представител са
доразвити съображения за основателност на исковите претенции.
Ответникът Община Л. се представлява от адвокат И.Х., която поддържа
становището по писмения отговор и моли да бъдат отхвърлени исковете, като
неоснователни и недоказани. Моли за присъждане на разноските по делото и направи
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца. В
писмена защита на адв. Х. са доразвити съображения за неоснователност на предявените
искове.
От приложените по делото писмени доказателства, както и от доводите на страните, чрез
процесуалните им представители, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът
приема за установено следното:
4
Представено е тристранно споразумение № 271/28.04.2020 г., сключено на основание чл. 14
ал. 3 от Закона за личната помощ, между Кмета на Община Л., като „доставчик на лична
помощ“, ищецът ИС. ИБР. Д., като „асистент“ и лицето В.П.., като „ползвател“, със следния
предмет, посочен в чл. 1, ал. 1, а именно: „предоставяне от асистента на лична помощ на
дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен или социален
характер и за преодоляване на бариерите на функционалните ограничения в подкрепа на
ползвателя“. В чл. 2 ал. 1 е предвидено, че споразумението се сключва за срок от 01.05.2020
г. до 13.04.2025 г. Съгласно чл. 3, доставчикът на лична помощ се е задължил да сключва и
прекратява трудовия договор с асистента.
Въз основа на това споразумение и на основание чл. 68 ал. 1, т. 2 от КТ във вр. с чл. 70 ал. 1
и ал. 2 от КТ, ПМС 350/19.12.2020 г., чл. 3 ал. 7 от Наредба № РД -07-7 от 2019 г. за
включване в механизма за лична помощ, е бил сключен Трудов договор № 376/30.04.2020 г.
между Община Л., като работодател, и ищецът ИС. ИБР. Д., по силата на който
работодателят възложил на ищеца да изпълнява длъжността "личен асистент" при съответно
работно време и основно месечно трудово възнаграждение в размер на 706.79 лева, с
посочено място на работа: дома на потребителя на услугата В.П.., с. М., ***. Относно
времетраенето на трудовия договор е посочено, че същият се сключва за определен срок –
считано от 01.05.2020 г. до завършване на определената работа за предоставяне на дейности,
отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен и социален характер, но не
по-късно от срока на направлението – 13.04.2025 г. В т. 12 от договора е уговорен и срокът
на предизвестие за прекратяването му и той е 3-месечен, но не повече от остатъка на срока
на договора, като е еднакъв и за двете страни.
С Допълнително споразумение № 064/18.01.2021 г., връчено на работника на 22.01.2021 г., е
увеличен размера на основното му месечно трудово възнаграждение на 756.70 лева, считано
от 01.01.2021 г.
Представено е Заявление вх.№ 94-00-79/12.01.2021 г., подадено от потребителя на услугата
В.П.., чрез пълномощник П. В., до Община Л., с което е заявил, че е потребител на социална
услуга „личен асистент“, която се извършва от И.Д., но моли да бъде прекратен договора за
ползването й, считано от 01.02.2021 г., предвид епидемиологичната обстановка в страната,
здравословното му състояние и напредналата възраст, които обуславяли висок риск за
здравето му. От същата дата, моли да бъде сключен нов договор с асистент Д.Г. В.
Както се посочи, заявлението е подадено чрез пълномощник на заявителя – П. В. В.,
съгласно пълномощно със заверка на подписа на заявителя рег.№ 15/25.03.2020 г. при Кмета
на с. М.. Видно е, че пълномощното е общо по съдържание, с права за представителство
пред Община Л. и други органи във връзка с подаване и получаване на документи, а
досежно необходимостта от изрично пълномощно за подаване на горното заявление, съдът
намира, че този въпрос е ирелевантен за спора.
5
Установява се, че е сключено ново тристранно споразумение № 497/14.01.2021 г. между
Кмета на Община Л., като „доставчик на лична помощ“, лицето Д.Г. В. като „асистент“ и
лицето В.П.., като „ползвател“, за срок от 01.02.2021 г. до 13.04.2025 г. и със същия предмет
като предходното споразумение, в което е участвал ищеца.
Сключен е и Трудов договор № 021/18.01.2021 г. между Община Л. и Д.Г. В. като личен
асистент на потребителя на услугата В.П.., който договор също е за определен срок – до
завършване на определената работа, но не по-късно от срока на направлението – 13.04.2025
г.
Същевременно е издадена и процесната Заповед № 020/18.01.2021 г. на Кмета на Община Л.,
с която на основание чл. 325 ал. 1, т. 4 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с
ищеца, като личен асистент, считано от 01.02.2021 г. Като причини за прекратяване на
трудовия договор, са посочени: „завършване на определената работа“. Препис от Заповедта
е връчен на ищеца на 22.01.2021 г.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с обективно
съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ, за
признаване на уволнението на ищеца за незаконно и неговата отмяна; иск с правно
основание чл. 220 ал. 1 от КТ, за заплащане на обезщетение за неспазено предизвестие за
месеците февруари, март и април 2021 г.
По иска с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ:
Следва да се отбележи, че правото на уволнение е субективно потестативно право на
работодателя. Законодателят е въвел оборимата презумпция, че всяко уволнение е законно
/по аргумент от чл. 344 ал. 1 от КТ/, като същевременно е предоставил субективно
процесуално право на уволнения работник или служител да оспори законността на
уволнението си, а в тежест на работодателя е да докаже, че е налице презюмираната
законност на това уволнение.
Видно от съдържанието на исковата молба, ищецът оспорва законността на
уволнението си, с твърдения, че заповедта е немотивирана, както и че не е изтекъл срока, за
който е сключен трудовия договор.
Съдът намира тези доводи на ищеца за основателни.
Установи се, че в процесната Заповед № 020/18.01.2021 г. за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца, е посочено като основание за издаването й „чл. 325 ал.
1, т. 4 от Кодекса на труда“, а като причини: „завършване на определената работа“. От
6
съдържанието на тристранното споразумение № 271/28.04.2020 г., сключено на основание
чл. 14 ал. 3 от Закона за личната помощ, между Кмета на Община Л., ищеца и ползвателя на
лична помощ – В.П.., стана ясно, че споразумението е сключено за срок от 01.05.2020 г. до
13.04.2025 г., като въз основа на това споразумение е сключен и трудовия договор между
Община Л. и ищеца, като личен асистент на ползвателя В., за определен срок, формулиран
по следния начин: „считано от 01.05.2020 г. до завършване на определената работа за
предоставяне на дейности, отговарящи на индивидуалните потребности от личен, домашен и
социален характер, но не по-късно от срока на направлението – 13.04.2025 г.“ Касае се за
срочен трудов договор по смисъла на чл. 68 ал. 1, т. 2 от КТ – до завършване на
определената работа, като е определен и краен конкретно посочен срок. В случая очевидно
е, че трудовият договор е прекратен преди крайния му срок, с мотив, че е завършена
определената работа. В уволнителната заповед по никакъв начин не е конкретизирано как и
кога е завършена работата на ищеца, произтичаща от длъжността му „личен асистент“, още
повече, че към трудовия му договор е налице допълнително споразумение за увеличаване на
трудовото му възнаграждение, което споразумение е от същата дата, на която е издадена и
заповедта за уволнение, връчени на ищеца на една и съща дата. Съгласно чл. 16 т. 2 от
Закона за личната помощ, ползването на такава се прекратява по искане на ползвателя на
личната помощ или упълномощеното от него лице до доставчика й. Ответникът – доставчик
едва в хода на делото представи доказателства, че потребителят В.П.. е помолил с изрично
заявление да бъде прекратен договора за ползването на социалната услуга „личен асистент“,
извършвана от ищеца, и вместо него да бъде назначен друг, посочен в заявлението асистент.
Безспорно това е право на личен избор на потребителя, но то не предполага право на
доставчика да прекрати трудовия договор с назначения до този момент асистент, без каквито
и да било мотиви. Липсата на мотиви /фактически основания/ в заповедта е съществено
нарушение от страна на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, тъй
като лишава ищецът, като работник, от възможността за адекватна защита. Отделен е
въпросът, че съгласно изрична клауза в трудовия договор, същият е следвало да бъде
прекратен с предизвестие, което е уговорено за срок от три месеца, а такова в случая
безспорно не е отправено от работодателя.
С оглед на изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае уволнението на ищеца за
незаконно и се отмени Заповед № 020/18.01.2021 г. на Кмета на Община Л. за прекратяване
на трудовото правоотношение с ищеца.
По иска с правно основание чл. 220 ал.1 от КТ:
Съгласно чл. 220 ал. 1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото
правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
7
предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
Следователно, дължимостта на обезщетение на посоченото основание е обусловено
от съществуването на юридическия факт на уволнението, респективно неговата законност.
При уважаване на конститутивния иск с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ настъпват
и последиците от това, изразяващи се в заличаване на последиците от уволнението и
възстановяване на трудовото правоотношение във вида, в който е съществувало. При това
положение не е налице дължимост на обезщетение на заявеното от ищеца основание по чл.
220 ал. 1 от КТ, за неспазено предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение,
предвид уважаване на иска за незаконност на уволнението и отмяната му, т.е. достатъчен е
фактът, че уволнението се отменя, за да се приеме, че обезщетение не се дължи.
Обезщетението би се дължало в случай, че уволнението беше законно, ако са налице и
останалите предпоставки за присъждането му – неотправяне на предизвестие и прекратяване
на трудовото правоотношение на основание, изискващо отправяне на предизвестие, но след
като първата предпоставка /уволнение/ вече не е налице, не е необходимо да се изследват
останалите. Ето защо, не е необходимо да се обсъжда и заключението на съдебно-
икономическата експертиза относно размера на претендираното обезщетение.
С оглед на изложеното, предявеният иск за заплащане на сумата 2270.10 лева,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, на основание чл. 220 ал. 1 от КТ, за
месеците февруари, март и април 2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба до изплащане на сумата, следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ищецът има право да му
бъдат присъдени направените разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете
му. Установява се, че ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение общо в
размер на 900.00 лева по два договора за правна защита и съдействие от 09.02.2021 г. и
11.02.2021 г., сключени с един адвокат. От страна на ответника, е направено възражение на
основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира, че това възражение е неоснователно, тъй като са предявени два иска – за
отмяна на уволнение, по който дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на
минималната работна заплата към момента на сключване на договора за правна помощ /чл. 7
ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/, т.е. 650.00 лева, и иск по чл. 220 ал. 1 от КТ с цена преди изменението му –
2120.37 лева, за който дължимото възнаграждение е в размер на 378.00 лева /чл. 7 ал. 2, т. 2
от Наредбата/, или за двата иска заплатеното адвокатско възнаграждение в общ размер от
900.00 лева не е прекомерно.
8
С оглед уважаването обаче само на първия иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 650.00 лева.
Съгласно разпоредбите на чл. 359 от КТ и чл. 83 ал. 1, т. 1 от ГПК, ищецът не дължи
заплащане на разноски по производството. Същият обаче не е освободен от заплащането на
адвокатско възнаграждение в полза на другата страна, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
В случая ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 650.00 лева,
съгласно платежно нареждане от 18.03.2021 г.
С оглед изхода на процеса и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника половината от тази сума, а именно 325.00 лева.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката
на Ловешкия районен съд сумата 40.00 лева, представляваща държавна такса върху
уважения иск по чл. 344 ал. 1, т. 1 от КТ, както и сумата 90.00 лева, представляваща
половината от дължимото възнаграждение за вещо лице.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението на ИС. ИБР. Д., ЕГН **********, с адрес: с. М., общ. Л., ***,
извършено със Заповед № 020/18.01.2021 г. на Кмета на ОБЩИНА ЛОВЕЧ, за
НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ посочената заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение с ИС. ИБР. Д..
ОТХВЪРЛЯ предявения от ИС. ИБР. Д., ЕГН **********, с адрес: с. М., общ. Л.,
***, против ОБЩИНА ЛОВЕЧ, с адрес: гр. Л., ул. „Търговска“ № 22, представлявана от
Кмета Корнелия Добрева Маринова, иск с правно основание чл. 220 ал. 1 от КТ, за
заплащане на сумата 2270.10 лв. /две хиляди двеста и седемдесет лева и десет стотинки/,
представляваща обезщетение за неспазено предизвестие за месеците февруари, март и април
2021 г., във връзка с горепосоченото прекратяване на трудовото правоотношение, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба
/12.02.2021 г./ до изплащането й, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ЛОВЕЧ, с горните данни, да заплати на ИС. ИБР. Д., с горните данни,
сумата 650.00 лв. /шестстотин и петдесет лева/, представляваща разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, съобразно уважения иск за отмяна на уволнението.
ОСЪЖДА ИС. ИБР. Д., с горните данни, да заплати на ОБЩИНА ЛОВЕЧ, с горните данни,
сумата 325.00 лв. /триста двадесет и пет лева/, представляваща разноски по делото за
9
адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърления иск за заплащане на обезщетение.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ЛОВЕЧ, с горните данни, да заплати по сметката на Ловешкия
районен съд сумата 40.00 лв. /четиридесет лева/, представляваща държавна такса върху
уважения иск, както и сумата 90.00 лв. /деветдесет лева/ - възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
10