Протокол по дело №270/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260
Дата: 25 март 2021 г. (в сила от 1 април 2021 г.)
Съдия: Станчо Радев Савов
Дело: 20213100200270
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 11 март 2021 г.

Съдържание на акта


ПРОТОКОЛ
№ 260
гр. Варна , 24.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Станчо Р. Савов
при участието на секретаря Нели С. Йовчева
и прокурора Боянка Андреева Михайлова (ОП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Станчо Р. Савов Частно наказателно
дело № 20213100200270 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:37 часа се явиха:
ЛИШЕНИЯТ ОТ СВОБОДА И. В. Г. , редовно призован, явява се лично, воден от
органите на РД „Охрана“ от Затвора Варна и с адв. Росица Г. Илиева – АК – Варна,
редовно упълномощена и приета от съда от днес.
За началника на Затвора – Варна, редовно призован, се явява Инспектор Антон
Павлов Андонов – редовно упълномощен със Заповед № Л -154 от 18.03.2021 г. и приет от
съда от днес.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ИНСПЕКТОР АНДОНОВ: Да се даде ход на делото.
АДВ. ИЛИЕВА Да се даде ход на делото.
Л. СВ. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Прочитат се данните от личното досие на лицето и приложените към делото писмени
документи.
Съдът приема и прилага всички доказателства, представени с молбата, както и
актуална справка за изтърпяното наказание от Затвора – Варна.
1
Л. СВ. Г.: Поддържам молбата.
ИНСПЕКТОР АНДОНОВ: Молбата е допустима, но неоснователна. Няма да
представям доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че депозираната молба е допустима. Няма да представям
доказателства.
АДВ. ИЛИЕВА: Изцяло поддържаме молбата, допустима и основателна. Няма да
представям доказателства.
Съдът счита делото за изяснено от фактическа и правна страна и дава ход на същото
ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми г-н окръжен съдия, моля да оставите молбата без
уважение, като неоснователна.
Констатира се по отношение на този лишен от свобода, че същият е изтърпял
единствено минимума, фактически изтърпяно наказание, изискуемо от разпоредбите на чл.
70, ал.1 от НК, което само по себе си не е достатъчно да бъде уважена молбата му.
В настоящия случай, с оглед изготвените и приложени становища, както и останалите
материали, налични в затворническото досие, се установява отсъствието на втората
кумулативно изискуема от закона предпоставка. Л.св. Г. пребивава за втори път в затвора,
като търпи групирано наказание в размер на 9 години, включително и за престъпление,
извършено в чужбина. Съобразно актуалната оценка, която му е направена, риска от
рецидив за него остава в средния диапазон с актуални 47 точки, като е налично намаление
несъществено, символично, само с 4 точки спрямо първоначално отчетените 51 т.
Междувременно от изпълнение на наказанието са изминали повече от 5 години, което
свидетелства за това, че положителната промяна в мисленето на осъдения настъпва с бавни
темпове. Км днешна дата целите на наказанието, особено тази за специалната превенция, не
е постигната предсрочно. Все още са налице дефицити в съществените налични показатели,
като отношение към правонарушението и умения за мислене, които могат и следва да бъдат
преодолени чрез продължаване на пенитенциарното третиране на молителя. Среден
продължава да бъде към настоящия момент и рискът от сериозни вреди за обществото.
Налице е препланиране на присъдата нот 06.01.2021 г., при което е определена
времева продължителност от 1 година за отразените във формуляра цели и задачи. Липсват
данни за изтеклия междувременно кратък период от малко над 2 месеца към днешна дата,
заложените при това препланиране цели и задачи да са постигнати и съответно изпълнени
предсрочно.
2
Лишеният от свобода е наказван за дисциплинарно нарушение, изразяващо се в
осъществено посегателство срещу телесната неприкосновеност на друг л.св., на който е
причинил видими травматични увреждания. Тази негова безспорно отрицателна проява, ни
най-малко не свидетелства за окончателно и категорично настъпила положителна промяна в
мисленето и поведението му.
Налична е в затворническото досие експертна оценка на актуалното психическо и
емоционално състояние, от която се установява, че при проведен по изследване чрез
различен инструментариум за л.св. Г. е констатирана висока оценка на криминогенни
потребности и тежка симптоматика за криминогенно мислене, както и средни стойности от
самооценъчния въпросник. Смятам, че тези обстоятелства не позволяват да се приеме, че
започналата положителна промяна при пенитенциарното третиране на този л. св. е доведено
до изисквания от закона край, че тази промяна е станала окончателна, трайна и необратима.
Поради което намирам молбата за неоснователна и моля да я оставите без уважение.
ИНСПЕКТОР АНДОНОВ: Уважаеми г-н Председател, аз считам, че молбата е
неоснователна. Поддържам внесеното от началника на затвора Варна становище, чието
мнение е молбата да не бъде уважена.
Налице е една от кумулативно предвидените предпоставки в чл. 70, ал .1 от НК, а
именно л. св. Г. е изтърпял фактически не по-малко от ½ от наложеното му наказание, но не
е налице необходимия обем от доказателства, предвидени в чл. 439а от НПК. Незначителна
част от плана на присъдата е изпълнен към настоящия момент и не можем да твърдим, че
наказанието е постигнало своите цели съгласно чл. 36 от НК, като процесът на поправяне
следва да бъде продължен в местата за лишаване от свобода.
Предвид изложеното, моля да не уважите молбата на л.св. Г. и същият да не бъде
условно предсрочно освободен.
АДВ. ИЛИЕВА: Уважаеми г-н Окръжен съдия, към момента лишеният от свобода
изтърпява наказание от 9 години. Видно от становището на Н-ка на затвора Варна към 8
март 2021 г. осъденият е изтърпял общо фактически и от работа 5 години и 15 дни. Считам,
че са налице формалните и материално правни предпоставки на чл. 70, ал. 1 от НК, както и
доказателствата, визирани в чл. 439а от НПК за постигане целите на наказанието.
Съображенията ми в тази насока са следните:
Видно от приложения доклад по делото на инспектор Маринов, оценката от риск от
рецидив е спаднала на 47 точки от 51 и то за изключително кратък период от извършване на
предходната оценка. Тук ще отворя дена скоба, като ще заявя, че на първо място оценката е
извършена м. ноември 2020 г. Моля да имате предвид и че молбата, депозирана от моя
подзащитен за УПО, е депозирана на 29.01.2020 г. Докладът със заключението от инсп.
3
Маринов, както и от Н-ка на затвора е изготвен на 4.02.2021 г. 29.01 е петък, като в
рамките на три работни дни са извършени всички констатации в доклада, включително и
тази психологическа оценка на подзащитния ми.
Поради това считам, че приложения доклад към делото и най-вече наведените в него
аргументи, като обстоятелства, че подзащитният ми е награждаван 7 пъти, като вкл. три
пъти е пускан в домашен отпуск по 5 дни в семейството си, се е връщал оттам в добро
физическо и психическо състояние, не кореспондира с крайния извод, който е на инсп.
Маринов и съответно, дадения от Началника на затвора.
В същия доклад са упоменати данни за награждаването на подзащитния ми за 7
случая. Да, вярно е, той има едно наказание, но то е само едно на база 7 случая, в рамките на
по-малко от 1 година, в която той е нагарждаван.
Данните сочат, че от друга страна доверителят ми показва старателност,
изпълнителност, стриктно следва задълженията си в работата и в дисциплината и в
мястото, където изпълнява лишаването от свобода.
Считам, че с оглед данните в обстоятелствената част на доклада и на становището, и
най-вече със стойността на тази оценка на риска, която към момента за този период и с тези
награди е смъкната само с 4, то считам, че този доклад е необективен.
С оглед на гореизложеното, моля да постановите условно предсрочно освобождаване
по отношение на И. В. Г., поради наличие на положителна промяна в поведението на същия
по време на изтърпяване на наказанието по смисъла на чл. 439 а , ал. 1 от НПК.
Л.СВ.Г.: Поддържам становището на адвокатката ми. Мисля, че достатъчно съм се
доказал. От туй повече какво да се докажа. В домашен отпуск съм бил. Три години работя
доброволен труд. Съжалявам за постъпката си. Искам и аз да си изляза, имам деца,
семейство. Майка ми е 90-годишна, няма кой да я гледа.
СЪДЪТ, след взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите, приложени към делото и
затворническото досие на осъдения, констатира следното:
Л.св. И. В. Г. е постъпил в Затвора Варна на 28.05.2018 г. Търпи групирано наказание в размер на 9
години лишаване от свобода.
През време на престоя си в местата за лишаване от свобода същият е награждавам 7 пъти.
В същото време със заповед № 736/28.11.2019 г. на лишения от свобада Г. е наложено наказание и е
изолиран в наказателна килия за срок от 3 денонощия за извършено от него дисциплинарно нарушение,
изразяващо се в нарушаване телесната неприкосновеност на друг лишен от свобода.
Оценката от риск от рецидив към настоящия момент е на средно ниво, а именно 47 точки.
Видно от приложените по делото становища на служители на затвора Варна се установява, че лишеният
от свобода Г. често става причина за напрежение и е предпоставка за възникване на конфликти, за което е и
4
наказван за допусната физическа саморазправа. Често влиза в словесен контакт и колизии с другите лишени от
свобода. С лабилна трудова заетост и без особен ентусиазъм в изпълнение на поставените задачи.
Вярно е, че същият полага доброволен труд от няколко години, но е видно и това, че това негово
поведение е непостоянно.
Към днешна дата осъденият е изтърпял фактически 4 години, 8 месеца и 20 дни, от работа 4 месеца и 19
дни, или общо 5 години, 1 месец и 9 дни от наложеното му наказание в размер на 9 години лишаване от свобода.
Остатъкът към настоящия момент, който л.св. следва да изтърпи, е в размер на 3 години, 10 месеца и 21 дни.
Настоящият съдебен състав намира също така, че ако лишения от свобода Г. бъде условно предсрочно
освободен, на практика това е едно преразглеждане на присъдата, с която му е наложено наказание в размер на 9
години лишаване от свобода.
Остатъкът от така наложеното му наказание е прекомерно голям - почти в размер на 4 години лишаване
от свобода, което настоящият съдебен състав намира за неприемливо.
С оглед на всички гореизложени обстоятелства, съдът намира, че лишеният от свобода Г. все още не е
достигнал до етап в който целите на чл.36 от НК да са изпълнени в цялост при което същият да бъде условно
предсрочно освободен.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за условно предсрочно освобождаване от
лишения от свобода И. В. Г. , ЕГН **********, от изтърпяване на останалата част от
наложено му с Определение по ЧНД № 369/2018 г. на РС – Девня групирано наказание в
размер на 9 години лишаване от свобода.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от осъдения, началника на
затвора, и на протест от прокурора по реда на Глава двадесет и втора от НПК пред
Апелативен съд – Варна.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, приключило в 14:52 ч.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
5