Р
Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Варна,
21.05.2019
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично
заседание на двадесет и трети април през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТА ПАВЛОВА
при
секретар Мая Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1407 по описа на ВОС за 2018 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се разглежда като
ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.1 ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 ТЗ/.
Предявени са искове от Н.Л.С., заместен на основание чл.227 ГПК поради настъпила след предявяване на исковата молба смърт от
правоприемниците си по закон Т.З.З.-С. , ЕГН **********,
Ж.Н.С.-Г., поч. в хода на производството и заместена от
правоприемници по закон с равни права С.Й.Г., ЕГН: **********, Д.С.Г., ЕГН: **********
И Я.С.Г., ЕГН: ********** и Н.Н.С., гражданин
на А, представлявани от общ пълномощник адв. А. ***“ АД за заплащане на сумата от
35 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания вследствие на претърпяно
на 03.12.2016 год., в гр.Варна, в района на кръстовището на ул.“Ал.Дякович“ и
ул.“Русе“ ПТП, причинено от водача на лек автомобил „Н Д“, с рег.№ * **** *,
управляван от Е Ц Б и сумата от 1 601.95 лева, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в платени парични
средства за лекарства и инпланти, съгласно фактури № № 11844/10.01.2017 год.,
11788/24.12.2016 год., 27653/28.12.2016 год. и 27577/19.12.2016 год., на
основание чл.432 КЗ.
Твърди
се от ищеца в исковата му молба, че 03.12.2016 год., около 13.55 часа в
гр.Варна, в района на кръстовището на ул.“Ал.Дякович“ и ул.“Русе“, при ПТП,
причинено от водача Е. Б., която при управление на л.к. марка „Нисан – Джук“, с
рег.№ * **** *В, е нарушила правилата на движение по пътищата и на пешеходна
пътека е блъснала преминаващия ищец, в качеството му на пешеходец, е получил
фрактура на горния край на табията /голям пищял/ и контузия на целия гръден
кош. Сочи, че му била извършена операция под спинална анестезия за открито
наместване и фиксация на табия и фибула със заключваща плака и винтове,
извършен бил дренаж, послоно затваряне, шев и гипсова имобилизация за повече от
30 дни. Твърди също така, че на всеки три дни със сваляне на конците на 12-тия
ден били извършване превръзки, както и била извършвана антитромботична терапия
в продължения на месец и половина, а след сваляне на гипса – рехабилитация и
предвижване с патерици. Отделно от горното, случилото се е отразило и на
психиката му – след преживяното изпаднал в състояние на психически стрес,
изпитвал постоянен страх при пресичане на улица или при движение по тротоар,
появили се и смущения в съня му. Сочи, че за станалото срещу виновния водач е
било образувано АНП № 7552018 год., приключило с влязъл в сила съдебен акт, с
който извършителят е бил признат за виновен, а към момента на настъпване на ПТП
процесното МПС е било обект на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен между собственика Е.Б.и ответното дружество, обективирана
в полица BG0200576872, със срок на действие 16.09.2017 год. Поради неплащане на обезщетение на сумите по
предявената претенция с вх. № 059/14.06.2017 год. от застрахователя, предявява
исковете си
Ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД, в срока по чл.367 ГПК, депозира
писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по размер. Релевира възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат като твърди, че с поведението си пешеходецът – ищец се е
поставил в повишен риск – не е съобразил посоката и скоростта на движение на
лекия автомобил, като е следвало преди да пресече да се убеди, че автомобилът е
бил спрял и му е подсигурил предимство, както и се твърди, че не е пресичал на
пешеходна пътека. Позовавайки се на представената от ищеца медицинска
документация, оспорва иска по размер като твърди, че адекватен такъв би била
сумата от 15 000 лева, ако не се отчита съпричиняване. Отделно от
изложеното, сочи, че с пострадалия е сключено споразумение за сумата от
20 000 лева.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна
искова молба, с която оспорва твърдението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна. Навежда твърдения за разваляне на сключената с
ответника спогодба поради неплащане на договореното обезщетение в размер на
20 000 лева в договорения срок и след покана.
В срока по чл.373 ГПК, ответникът не депозира
допълнителен отговор.
В о.с.з., ищците, чрез пълномощника си, поддържат
исковата молба и молят същата да бъде уважена.
В о.с.з., ответникът, редовно призован, не се явява
и не се представлява, респективно не изразява становище по иска.
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Варна, уведомена за
образуваното производство, на основание чл.15, ал.6 ЗЗДт, съгласно определение
на съда № 128/11.01.2018 год., не изразява становище по предявения иск.
Предварителните въпроси и допустимостта на
производството са разрешени в определение № 46/07.01.2019 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически
изводи:
Не
е спорно по делото, а и от приобщеното НАХД № 755/2017 год. на ВРС, че лицето Е.Б.е призната за виновна за
това, че на 03.12.2016 год., в гр.Варна, при управление на лек автомобил „Н Д“, с рег.№ * **** *В,
нарушила правилата за движение по ЗДвП /чл.20, ал.2/ и по непредпазливост
причинила средна телесна повреда на Н.Л.С., изразяваща се в счупване на големия
пищял на лявата подбедрица, което обусловило трайно затруднение в движението на
левия долен крайник за период не по-малък от 3-3,5 месеца.
Между
страните не е спорно и наличието
на валидно сключен между собственика Е.Б.и ответното дружество за лек автомобил
„Н Д“, с рег.№ * **** *В договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, обективиран в полица BG0200576872, със срок на действие
16.09.2017 год.
Във връзка с релевираното
с отговора на исковата молба възражение за съпричиняване по делото е проведена
САТЕ. Същата не е оспорена от страните, поради което и съдът я кредитира като
обективно и компетентно дадена, кореспондираща с приобщените по делото
доказателства. Видно от заключението по нея, ударът между МПС-то и ищеца е
настъпил във вътрешната лента на ул.“Ал.Дякович“ , на платното за движение към
жл гара Варна в края на кръстовището с ул.“Русе“, като ищецът е пресичал спрямо
посоката на движение на автомобила срещуположно, като при изпълнението на маневрата
ляв завой от автомобила се е стигнало до съприкосновението между тях. Излага се
от вещото лице – автоексперт, че ударът не е бил на очертана пешеходна пътека
като ищецът е имал обективна видимост към автомобила и е могъл да го възприеме
като опасност от началото на предприемане на пресичане на пътното платно до
момента непосредствена преди удара, но не го възприел като такава считайки, че
автомобилът ще спре да ги пропусне.
Съобразно изслушаната и
неоспорена от страните медицинска експертиза, в
резултат от ПТП ищецът е получил контузия на гръдния кош и счупване на големия
пищял на лявата подбедрица. Първото получено травматично увреждане е обусловило
временно разстройство на здравето неопасно за живота, което отзвучава без
дефицит, за период от около 2-3 седмици, а счупването на големия пищял на
лявата подбедрица е обусловило трайно затруднение в движенията на левия долен
крайник за период не по-малък от 3-3,5 месеца.
За установяване на
понесените от ищец болки, страдания и неблагоприятни психически изживявания по
делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Стефка
Манолчева. Същата излага, че в резултат от ПТП-то и оперативната намеса Н. е
бил около девет месеца на легло, през което време е бил обслужван от съпругата
си и от нея. Сочи, че станалото го е сломило въпреки,ч е е бил с висок дух,
като до последно е изпитвал силни болки.
Въз основа на
горната фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен съд
формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи
правното си основание
в чл.432 КЗ, като с оглед
липсата на представени доказателства за изплатена в договорения между страните
срок застрахователна претенция, предявена по чл.380 КЗ, въпреки изричните
указания в тази връзка, същият се преценява за допустим.
Основателността на прекия иск на увредения срещу
застрахователя за обезщетяване на причинените в резултат на ПТП вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от страна
на ищеца на валидно застрахователно
правоотношение, настъпило застрахователно събитие, представляващо покрит риск
по застраховка гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от
поведението на застрахования водач,
включително обосноваване на техния размер.
Наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на лек
автомобил „Н Д“, с рег.№ * **** *В съдът намира за
установено с оглед събраните по делото писмени доказателства. Предвид обхвата на застрахователното покритие, застрахователят обезщетява всички
вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.383, ал.1 НПК, вр. чл.300 от ГПК,
споразумението има сила на влязла в сила присъда, а влязлата в сила
присъда на наказателния съд се ползва със задължителна за настоящия съд
сила относно авторството, противоправността и вината, в които предели съдът е
длъжен да приеме за доказани предпоставките на чл.45 от ЗЗД.
Относимите към
съставомерността на деянието обстоятелствата, включени във фактическият състав
на престъплението, предмет на воденото наказателно производство, са установени,
видно от постановеното по НАХД № 755/2017
год. решение. Предвид изложеното
настоящият състав приема за установени противоправността /нарушение на правила
за движение от водача/, причиняването на вредата и вината на водача, като
елементи от престъпния състав.
С оглед на гореизложената
фактическа установеност, посредством събраните писмени доказателства, се
установява причинната връзка между настъпилите телесни увреждания и настъпилото
пътнотранспортно произшествие, поради което съдът приема за доказан фактическия
състав на деликтната отговорност, в резултат на който за застрахователя
възниква задължение за обезщетяване вредите, настъпили в резултат на
поведението на водача на автобуса от обществения транспорт, за който е
действала застраховка гражданска отговорност. Следователно, ищецът като пострадал при процесното
ПТП и предвид функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя с
тази на деликвента, е легитимиран да предяви настоящия иск.
От събраните по делото доказателства
се установява характерът и степента на телесните увреждания, изразяващи се контузия на гръдния кош и счупване на
големия пищял на лявата подбедрица. Посочените
увреждания са обусловили болничен престой и имобилизация, като счупването на счупване на големия пищял на лявата
подбедрица са обусловили трайно
затруднение в движението им за период не по-малък от три месеца, три месеца и
половина. Установява
се също, че произшествието неизбежно се отразило върху обичайния начин на живот
на ищеца – ограничила се е възможността да се обслужва сам и да се чувства
пълноценна личност поради което съдът намира, че ищецът е претърпял твърдените
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от настъпилото
увреждане, чийто размер следва да бъде определен
съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД,.
Съгласно задължителните
за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума
на ВС и множество решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието
"справедливост", вложено в разпоредбата на чл.52 ЗЗД досежно определяне
на размера на дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства.
За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, допълнителното влошаване на
здравето на пострадалия; загрозявания и др., дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
След обстоен анализ на всички
обективни обстоятелства в конкретния казус – полученото увреждане на здравето,
причинените болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по време на
инцидента, както и след това, продължителността и степента на претърпените
болки и страдания, част от които продължават и към настоящия момент, както и
възрастта на пострадалия към датата на инцидента, в който емоционалният стрес
не е компенсируем с бъдещи положителни емоционални изживявания, съдът намира,
че справедливата компенсация на претърпените неимуществени вреди е в размер на 40
000 лева. Следва да се посочи, че при определяне по справедливост на общия
размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не е обвързан от
посочения от страната размер на обезщетението, каквото съответствие с оглед
диспозитивното начало следва да има при присъждане на обезщетението.
Следва обаче да се разгледа
релевираното своевременно от ответника възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Въпреки постановения влязъл в сила акт на наказателния
съд е допустимо изследване степента на причиняване на резултата от поведението
и на други участници в ПТП /вкл. самия ищец/. Последното е с оглед
самостоятелно формиране на извода за размера на вредите, в която насока
ответникът е направил възражения за прекомерност на претендираното обезщетение
и за редуцирането му от съда поради наличие на обстоятелства на съпричиняване.
Релевантен за съпричиняване
на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради
това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато
не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди
/решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010г./.
Съпричиняването на вредите изисква
обща връзка на каузалност като за настъпването им са налице две причини –
едната създадена от поведението на деликвента и другата – от това на увредения.
Съгласно даденото в Тълкувателно решение
№ 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС и постановените по реда на чл. 290 ГПК и
съставляващи задължителна за съдилищата съдебна практика - Решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о., решение №
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о., решение №
151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о., решение №
154/31.10.2011 г. по т. д. № 977/2010 г. на ВКС, II т. о, разрешение нормата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, визира случаите, когато вредоносният резултат е в причинна връзка, както с
виновните действия на този, който се държи отговорен за причинените вреди, така
и с действията на самия увреден. Паралелът и сравнението на поведението на
участниците в движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава,
ще обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта. Съразмерността на
действията и бездействията на пострадалия с останалите обективни и субективни
фактори, причинили пътното произшествие, ще определят и приноса му за
настъпването на вредите.
В конкретния случай,
релевираното от ответника възражение се свежда до твърдението, че не е съобразил посоката и скоростта на движение
на лекия автомобил, като е следвало преди да пресече да се убеди, че
автомобилът е бил спрял и му е подсигурил предимство, както и се твърди, че не
е пресичал на пешеходна пътека. Същото безспорно се доказва от проведената САЕ,
неоспорена от страните, съгласно заключението по която ударът не е бил
на очертана пешеходна пътека като ищецът е имал обективна видимост към
автомобила и е могъл да го възприеме като опасност от началото на предприемане
на пресичане на пътното платно до момента непосредствена преди удара. С това си
поведение, ищецът е нарушил чл.114 ЗдвП, но при определяне на процента на
съпричинява съдът съобразява и обстоятелството, че водачът на автомобила също е
имал възможност да възприеме пешеходеца, поради което и е нарушил разпоредбата
на чл.116 ЗДвП.
С оглед на така
изложеното, настоящият състав определя приноса на пострадалия в размер на 50 %,
поради което и определеният общ справедлив размер на неимуществени вреди от
40 000 лева, искът следва да бъде уважен за сумата от 20 000 лева.
По имуществените вреди, понесени от
ищеца претендирани в общ размер на 1 601.95 лева:
Съобразно ППВС № 4/68 год., по силата на чл.45 и сл. ЗЗД, подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, включително и имуществените такива, които пострадалият търпи.
Същите се изразяват както в лишаване от възможността му да полага труд и да
получава трудово възнаграждение, така и в извършването на необходимите разходи
за възстановяване на здравето. От представените по делото писмени доказателства
– фактури и касови бонове се установява, че ищецът е сторил претендираните за
репарация разходи, като с оглед времето на реализирането им, както и тяхното
естество, съдът приема, че същите са във връзка с претърпяното ПТП, което не е
и оспорено от ответната страна.
С оглед изхода от спора на
ищците се следват сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
съгласно представените доказателства, като съразмерно уважената част от иска
следва да се присъди сумата от 2 951 лева.
В тежест на ответника
следва да бъдат възложени разноските за дължима държавна такса по уважената
част от исковете в размер на 867 лева и възнагражденията на вещото лице по
изготвената съдебна експертиза в размер на 200 лева, като същите следва да
бъдат присъдени в полза на съда, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК или общо
1 064 лева.
В полза на ответника,
съобразно направеното искане, следва да се присъди сумата от 164 лева,
представляваща съразмерно на отхвърлената част от иска разноска за депозит за
САЕ.
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗД „БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“
№ 87 ДА ЗАПЛАТИ на Т.З.З.-С.,
ЕГН ********** ***, С.Й.Г., ЕГН: **********, Д.С.Г., ЕГН: ********** И Я.С.Г., ЕГН: **********–
последните трима с адрес ***, като правоприемници на починалата на 17.12.2018
год. наследница по закон на ищеца С. - Ж.Н.С.-Г.,
и Н.Н.С., гражданин на А, в качеството им на правоприемници поради настъпила след
предявяване на исковата молба смърт на Н.Л.С., ЕГН: **********, поч.
на 27.09.2018 год., представлявани от общ пълномощник адв. А., сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
него неимуществени вреди – представляващи
болки и страдания вследствие на претърпяно на 03.12.2016 год., в гр.Варна, в
района на кръстовището на ул.“Ал.Дякович“ и ул.“Русе“ ПТП, причинено от водача
на лек автомобил „Н Д“, с рег.№ * **** *, управляван от Е Ц Б и сумата от 1 601.95 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в платени парични средства за лекарства и инпланти, съгласно
фактури № № 11844/10.01.2017 год., 11788/24.12.2016 год., 27653/28.12.2016 год.
и 27577/19.12.2016 год., на основание чл.432 КЗ, които суми са платими по банкова
сметка ***.А., открита в „Първа инвестиционна банка“ АД, IBAN: ***, BIC: ***не на неимуществени вреди за горницата над 20 000 лв. до предявения размер от 35 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“
№ 87 ДА ЗАПЛАТИ на Т.З.З.-С.,
ЕГН ********** ***, С.Й.Г., ЕГН: **********, Д.С.Г., ЕГН: ********** И Я.С.Г., ЕГН: **********–
последните трима с адрес ***, като правоприемници на починалата на 17.12.2018
год. наследница по закон на ищеца С. - Ж.Н.С.-Г.,
и Н.Н.С., гражданин на А, в качеството им на правоприемници поради настъпила след
предявяване на исковата молба смърт на Н.Л.С., ЕГН: **********,
поч. на 27.09.2018 год., представлявани от общ пълномощник адв. А. сумата от 2 951
лева, представляваща сторени пред настоящата инстанция разноски
/заплатено адвокатско възнаграждение/, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Т.З.З.-С.,
ЕГН ********** ***, С.Й.Г., ЕГН: **********, Д.С.Г., ЕГН: ********** И Я.С.Г., ЕГН: **********–
последните трима с адрес ***, като правоприемници на починалата на 17.12.2018
год. наследница по закон на ищеца С. - Ж.Н.С.-Г.,
и Н.Н.С., гражданин на А, в качеството им на правоприемници поради настъпила след
предявяване на исковата молба смърт на Н.Л.С., ЕГН: **********,
поч. на 27.09.2018 год., представлявани от общ пълномощник адв. А. ***“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София,
район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“ № 87 сумата от 164 лева,
представляваща сторени пред настоящата инстанция разноски, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА
на ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Баучер“
№ 87 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ОКРЪЖЕН
СЪД ВАРНА, сумата от 864 лева,
представляващи държавна такса по уважената
част от исковете и сумата от 200 лева,
представляваща изплатени възнаграждения от бюджета на съда, на основание чл.78
ал.6 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: