№ 6911
гр. София, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110155333 по описа за 2024 година
Ищецът „А.“ ЕООД е предявил срещу ЗК „Л.“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за
заплащане на обезщетение в размер на 499.29 лева за причинени имуществени вреди -
нанесени щети върху собствения му лек автомобил марка „Пежо“, модел „208“, с рег. №
..........., при ПТП настъпило на 7.7.2023 г. в гр. София по вина на водача на МПС „Дачия
Логан“, с рег. № ............, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска - 18.09.2024 год. до
окончателното й заплащане. Ищецът твърди, че на посочената дата водачът на МПС „Дачия
Логан“ се движел в лява лента на бул. „Ботевградско шосе“, с посока на движение към бул.
„Мадрид“, като предприел маневра за смяна на лентите – от лява към дясна, в която се
движел автомобил „Пежо 208“, като при извършване на маневрата отнел предимството на
автомобил „Пежо 208“, удряйки го в лявата му част. Уврежданията по автомобила били
както следва: по преден ляв калник, предна лява врата, декор бленда ляво огледало, преден
ляв страничен мигач, задна лява врата. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен
констативен протокол. Тъй като за МПС „Дачия Логан“ с рег. № ............ била сключена с
ответника застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ищецът депозирал
претенция до него за заплащане на обезщетение за вредите, като ответникът изплатил 400.71
лева. Ищецът моли да се осъди ответникът да му плати останалата част от дължимото
обезщетение – в размер на 499.29 лв. и разноските за производството.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска по
основание и размер. Твърди претенцията да е завишена, като определеното и платено
извънсъдебно обезщетение било определено по експертна оценка по заявено желание при
предявяване на претенцията. Счита, че така определеното обезщетение съответства на
1
констатираните по увредения автомобил увреждания. Ищецът бил уведомен, че щетата може
ще бъде преразгледана, но същият не доказал, че е извършил ремонт, нито представил
разходооправдателни документи за извършени ремонтни дейности във връзка с
допълнителната му претенция. След извънсъдебното плащане, ищецът не оспорил размера
на платеното обезщетение и не отправил искане за плащане на по-голяма сума. Признава, че
е налице застрахователен договор между него и собственика на МПС „Дачия Логан“, с рег.
№ ............, както и че е заплатил на ищеца сумата от 400.71 лв. Моли за отхвърляне на иска
и възлагане на разноски, тъй като не е дал повод за делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Уважаването на претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ предпоставя кумултивната наличност на
следните обстоятелства: 1.предпоставките по чл.45, ал.1 от ЗЗД за вземане за непозволено
увреждане срещу водач на МПС, които са: виновно и противоправно поведение на водача, в
причинна връзка с което са произлезли вреди; вид и размер на вредите; вина – която се
предполага съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест
на ответника. 2. наличие на договор за застраховка гражданска отговорност, сключен между
ответника и виновния водач; реализиран в хода на действие на същия застрахователен риск.
Не е спорно по делото и се установява от събраните доказателства /двустранен констативен
протокол за ПТП и заключение на САТЕ/, настъпило на 7.7.2023 г. ПТП в гр. София, бул.
Ботевградско шосе, между лек автомобил марка „Пежо“, модел „208“, с рег. № ..........., и
МПС „Дачия Логан“, с рег. № ............, поради предприето изпреварване и навлизане на
автомобил Дачия в лента за движение и удар в странична предна лява част на автомобил
Пежо. Поради липса на спор относно вината, водачите съставили двустранен протокол за
ПТП - чл. 123, ал.1, б.“б“ ЗДвП, в който водачът на МПС Дачия признал вината си. Това
извънсъдебно признание се подкрепя от събраните по делото доказателства, най-вече от
заключението на експертизата. Така установените обстоятелства обосновават извод за
извършено от застрахования при ответника водач противоправно поведение, изразяващо се е
в неизпълнение на задължението по чл. 42, ал.2 ЗДвП да осигури достатъчно странично
разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство. При установената
противоправност, вината се предполага.
Не е спорно и се установява от приложената по делото справка, че гражданската
отговорност на водачите на МПС „Дачия Логан“, с рег. № ............, е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, както и че последният е заплатил на ищеца извънсъдебно
застрахователно обезщетение в размер на 400.71 лева във връзка с процесното ПТП. В
уведомлението за застрахователно събитие, увреденото лице е попълнило относно начина на
определяне на обезщетението „по оценка на застрахователя“, което е единствената
възможност във формуляра относно застраховката „гражданска отговорност“, в който
смисъл твърденията на ответника за заявено искане за обезщетение по експертна оценка са
неоснователни. А видно от представената от ответника имейл кореспонденция, ищецът е
2
изразил несъгласие с размера на изплатеното обезщетение и е направил искане за
доплащане, което ответникът не е уважил, с което е дал повод за завеждане на делото.
Според заключението на автотехническата експертиза нанесените щети са получени при
ПТП и са в причинно-следствена връзка с него
Налице са предоставките за възникване правото на ищеца срещу застрахователя по
застраховка „ГО“ на причинителя на вредата за обезщетявяне на нанесените му щети, които
се съизмеряват със стойността на средствата за възстановяването им.
При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата
към момента на настъпване на застрахователното събитие – чл. 386, ал.2 и чл. 400 КЗ.
Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие, като не може да надвишава действителната /при пълна увреда/
или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е.
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, без прилагане на обезценека. Страните не могат да дерогират приложението на
императивните норми на закона, какъвто характер има разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ и
конкретно изискването обезщетението да се определи в размер на действителната стойност
на увреденото имущество. А за такава се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за
възстановителна, цената за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество.
Тази стойност е пазарната стойност на необходимите нови части и труд към датата на
настъпване на събитието /без отчитане на овехтяването/, тъй като в нейните предели
застрахованият може да замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество.
Ето защо съдът приема, че с определената от вещото лице средна пазарна цена на щетите
следва да се съизмерява дължимото обезщетение, а именно 867.66 лв. При приспадане на
платените от застрахователя 400.71 лв., дължими остават 466.95 лв., за които искът следва да
се уважи, като се присъди законната лихва от подаването на исковата молба.
Относно разноските:
Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, претенцията на ищеца за
разноски е основателна съразмерно с уважената част от иска и от разноски за: държавна
такса 50 лв., депозит за вещо лице 370 лв. и адвокатско възнаграждение 480 лв., дължими са
841.71 лв. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска, право на
разноски има и ответникът за представителството му от юрисконсулт – от 100 лв.
възнаграждение, следва да се присъдят 6.48 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖД ЗК „Л.“ АД, ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр. София, ........., да
заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
3
................, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата от 466.95 лв., остатък от застрахователно
обезщетение за щети на МПС „Пежо“, модел „208“, с рег. № ..........., в следствие ПТП
настъпило на 7.7.2023 г. г. по вина на водача на МПС „Дачия Логан“, с рег. № ............, чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
сумата считано от 12.09.2024 г. до изпащането й, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до
пълния предявен размер от 499.29 лв.
ОСЪЖД ЗК „Л.“ АД, ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр. София, ........., да
заплати на „А.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
................, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 841.71 лв. разноски по делото.
ОСЪЖД „А.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ................,
да заплати на ЗК „Л.“ АД, ЕИК ********* седалище и адрес на управление гр. София, .........,
на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 6.48 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4