Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
.... 30.07.2020г. гр.П.
П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговски
състав,
на двадесети юли
две хиляди
и двадесета година,
в публично заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
СЕКРЕТАР: ПЕТЪР ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
САХАТЧИЕВА
т.д. №200 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
ОСЪДИТЕЛЕН ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.432,АЛ.1
ОТ кз ВР.ЧЛ.45 ОТ ЗЗД ВР.ЧЛ.52 ОТ ЗЗД.
Постъпила е искова молба от П.П.А.,ЕГН**********,*** , чрез
пълномощника й адв.Р.С. *** против ЗАД „***“ АД,гр.С., ЕИК***,като е
предявен осъдителен иск с правно
основание чл.432,ал.1 от КЗ ,с цена
27 750,00лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
на ищцата,вследствие на ПТП,настъпило на 01.11.2016г.,по вина на застрахован по
задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество-полица №***, валидна от
18.10.2016г. до 17.11.2017г.,ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата твърди,че на 01.11.2016г.,около 8,40ч. в гр.П.,
бул.“***“,в близост до №***,е настъпило ПТП, по вина на водач на л.а.м.“***“,модел
“***“,с рег.№*** -В.А. В., ЕГН**********
,в резултат на което на ищцата са причинени следните увреждания:контузия в
областта на дясна тазобедР.става ,хематоми в областта на седалището,дясната
тазобедР.става и подбедриците на двата крака,изкълчване,навяхване и разтягане
на /външна/ /вътрешна/колатерална ставна връзка на дясното коляно,навяхване и
разтягане на връзки на глезена.От тези травматични увреждания ищцата е изпитала
силни болки,като повече от месец не е
могла да се придвижва дори и с помощни средства,не е могла да обслужва
самостоятелно физиологичните си нужди,като е била обслужвана от друго лице.Това
състояние освен с преживените болки,е свързано и с изключително негативни
преживявания за ищцата в резултат на безпомощното състояние,в което се е намирала.И
до настоящия момент П.П.А. се придвижва с помощни средства,като болките и отока
в областта на глезена не са отшумели и възстановяването не е завършило.Ищцата
твърди,че за облекчаване на състоянието си през този период се е налагало да
ползва локални обезболяващи средства,назначени са й били физиотерапевтични
процедури в резултат на които състоянието й се е подобрило,но не до степен на
пълно възстановяване.
Ищцата посочва,че към момента на настъпване на
произшествието е била налице сключена задължителна застраховка „ГО“ при
ответното дружество-полица №***, валидна от 18.10.2016г. до 17.11.2017г.,поради
което ответното дружество е активно легитимирано да отговаря по предявения иск.
Също така между страните е водено гр.д.№1442/2017г. по описа на Пл.РС по
подадена искова молба от П.П.А., като е налице влязло в сила решение на съда,с
което е уважен изцяло предявеният частичен иск от П.П.А. против ЗАД „***“
АД,гр.С.,за сумата от 1250лв. като обезщетение за причинените на ищцата
неимуществени вреди в резултат на ПТП от 01.11.2016г.Също така ищцата признава,че
горепосочената сума й е изплатена от ответното дружество,както и сума в размер
на 1000лв. по депозираната от нея застрахователна претенция,или че общо й е
заплатена сума в размер на 2 250лв.
Ищцата
счита,че справедливото обезщетение за претърпените от нея болки и страдания е в
размер на 30 000,00лв.,поради което е налице правен интерес да предяви
настоящия осъдителен иск за останалата част от вземането си, с правно основание
чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД против ЗАД „***“ АД,гр.С., за заплащане на обезщетение в размер на
27 750,00лв., за причинените й
неимуществени вреди ,вследствие на
ПТП,настъпило на 01.11.2016г.,по вина на застрахован по задължителна
застраховка „ГО“ при ответното дружество-полица №***, валидна от 18.10.2016г.
до 17.11.2017г.,ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата.
С
исковата молба не са представени писмени доказателства, направени се
доказателствени искания за изискване и
прилагане на гр.д.№1442/2017г. по описа на Пл.РС,както и за допускане на гласни
доказателства за установяване на
обстоятелствата относно претърпените болки и страдания от ищцата,техния
интензитет и продължителност.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея е изпратен на
ответната страна за подаване на писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК.Такъв е
постъпил в законовия срок от ответното
дружество,чрез адв.П. от САК.
В писмения отговор се излагат
доводи,че предявеният иск с пр.основание чл.432,ал.1 от КЗ е допустим,но по
съществото си е неоснователен.Дружеството не оспорва факта на съществуване на
валидно застрахователно правоотношение по сключена задължителна застраховка
„ГО“ -полица №***, валидна от 18.10.2016г. до 17.11.2017г.,по отношение на
л.а.м.“***“,модел “***“,с рег.№*** към датата на процесното ПТП.
Не оспорва
обстоятелството,че между страните е водено гр.д.№1442/2017г. по описа на Пл.РС,по
което има влязло в сила решение.Ответникът
признава обстоятелството,че е заплатил на ищцата общо за уврежданията й
,в резултат на процесното ПТП ,сумата от 2 250,00лв.
Извън горепосоченото,ответникът заявява, че
оспорва всички други твърдения в исковата молба,а именно: 1.оспорва
изключителната вина на водача на МПС,като твърди,че е налице допринасяне на
вредоносния резултат от страна на ищцата-нарушение на чл.113,ал.1,т.1 и т.2 от
ЗДв.П/в редакцията му към 01.11.2016г./ при предприетото пресичане на пътното
платно,2.оспорва твърдението на ищцата ,че невъзможността за самостоятелно
придвижване е следствие от процесното ПТП,тъй като има данни пострадалата да е
с парализа на едната половина на тялото , с наднормено тегло и с куцаща походка
още преди ПТП,3.оспорва твърдението ,че контузиите на дясна коленна и дясна
глезенна стави са в следствие на процесното ПТП,4.оспорва квалифицирането на
травмите като от ПТП като „разстройство на здравето,временно опасно за живота“,5.оспорват
се твърденията на ищцата за причинени силни болки и оток в областта на
глезена,за изпадане в безпомощно състояние и за необходимостта от обслужване от
друго лице вследствие на травмите,получени от ПТП.
Ответникът оспорва
исковата претенция и по размер,който не е съобразен с действително причинените
на ищцата неимуществени вреди,като счита,че е прекомерно завишен.Ответникът
оспорва и датата , от която се претендира лихва за забава.Застрахователното
дружество е узнало за настъпилото събитие на датата на получаване на
застрахователната претенция от пострадалата, а именно на 19.01.2017г.,от която
дата при основателност на главната претенция маже да се търси законната лихва.
Ответникът възразява по искането за прилагане
на гр.д.№1442/2017г. по описа на Пл.РС,като счита,че постановеното по него
решение не се ползва със СПН в настоящото производство. Правят се
доказателствени искания във връзка с установяване на обстоятелствата образувано
ли е досъдебно производство във връзка с процесното ПТП или административно-наказателна
преписка във връзка с издаден АУАН против водачът на л.автомобил В.В. .
С писмения отговор се
правят искания за допускане до разпит като свидетел на В.В. за изясняване на
обстоятелствата,при които е настъпило процесното ПТП,както и искания за назначаване на съдебни експертизи с
поставени задачи.
Постъпила е Допълнителна
ИМ,в която се оспорва твърдението за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата,както и твърдението ,че ищцата е била с парализа
на едната половина от тялото си и с куцаща походка,а също така и че
продължителният период на възстановяване се дължи на други нейни заболявания.Поддържат
се изцяло изложените обстоятелства с исковата молба.
Ищцата посочва,че страните
в настоящото производство са обвързани
от СПН, формирана с решението на РС-П.,постановено по гр.д.№1442/2017г. по
описа на същия съд относно правопораждащите факти на спорното право,а именно
наличие на противоправно деяние, вината на извършителя и настъпване на
вредоносния резултат съгласно ТР №3/2016г.
на ВКС на РБ ОСГТК. Тези факти не се нуждаят от доказване в настоящия
процес,поради което и направените искания в тази връзка от ответника са
недопустими.Предмет на настоящия процес е установяване размера на причинените
вреди,както и евентуално твърдяното съпричиняване от страна на ищцата.
Не се сочат
нови доказателства и не се правят други доказателствени искания.
Не е постъпил е Допълнителен писмен отговор.
С определение на съда по реда на чл.374 от ГПК е допуснат до разглеждане по същество предявеният осъдителен иск от П.П.А.,гр.П.,
ЕГН********** против ЗАД „***“ АД,гр.С., ЕИК***, с правно
основание чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД врчл.52 от ЗЗД ,с цена
27 750,00лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди,вследствие на ПТП,настъпило на 01.11.2016г.,по вина на застрахован по
задължителна застраховка „ГО“ при ответното дружество-полица №***, валидна от
18.10.2016г. до 17.11.2017г.,ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата,съдът се е произнесъл по
направените доказателствени искания и е изготвил писмен проекто-доклад по
делото.
Изискано и приложено е гр.д.№1442/2017г. по
описа на Пл.РС.
По делото са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:
- съществуване на
валидно застрахователно правоотношение по сключена задължителна застраховка
„ГО“ -полица №***, валидна от 18.10.2016г. до 17.11.2017г.,по отношение на
л.а.м. “***“, модел “***“,с рег.№*** към датата на процесното ПТП-01.11.2016г.,
-ответното дружество е
заплатило на ищцата общо за уврежданията й ,в резултат на процесното ПТП
,сумата от 2 250,00лв.,от които 1 250,00лв. по влязло в сила съдебно
решение,постановено по гр.д.№1442/2017г. по описа на Пл.РС,както и 1000,00лв. по депозираната от ищцата
застрахователна претенция пред ЗАД „***“ АД,гр.С., ЕИК***.
Окръжният съд като прецени доводите на страните и доказателствата по
делото,намира за установено следното:
Видно от приложеното гр.д.№1442/2017г. по
описа на Пл.РС ,с влязло в сила решение №368/16.03.2018г., Пл.РС е осъдил на
основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 и чл.86
от ЗЗД ЗАД „***” АД, ЕИК ***, гр. С. да заплати на П.П.А., ЕГН **********, гр.П.,
сумата 1250лв., предявена ЧАСТИЧНО от общ размер на 49 145лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, след контузия в областта
на тазобедрената става, в следствие на ПТП, настъпило на 01.11.2016г. в гр.П. и
причинено от водач на лек автомобил марка „***”, модел „***”, с рама №***, peг.
№***, управляван от лицето В.А.В., по отношение на който към момента на
причиняване на увреждането е била налице валидно сключена застрахова
„Гражданска отговорност” със ЗАД „***” АД, за която е издаден полица №***,
валидна от 18.10.2016г. до 17.10.2017г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 19.01.2017год., до
окончателното заплащане на задължението.
В мотивите към постановеното решение Пл.РС е приел за безспорно
установено, че на 01.11.2016г. около 08:40 часа в град П., по бул.„***”, в близост
до №*** при пътно - транспортно произшествие, настъпило с участието на водач на
лек автомобил марка „***”, модел ”***”,.peг. №*** - В.А.В.,ЕГН **********,с
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „ЗАД ***”АД, са причинени
телесни увреждания на П.П.А.. В
съответствие с разпоредбите на чл.380 от Кодекса за застраховането ищцата
отправила застрахователна претенция към „ЗАД ***” АД, получена на 19.01.2017г.
В законоустановения срок претенцията е разгледана и след преценка на
причинените имуществени и неимуществени вреди, въз основа на предоставената
документация и мнението на доверен лекар, по решение на Застрахователно -
експертната комисия на пострадалата е изплатена сумата от 1000лв. Безспорно е
установено, че на водача на лекия автомобил, причинител на ПТП-е било съставено
наказателно постановление за извършено
нарушение на разпоредби на ЗДв.П.
Пл.РС е уважил изцяло предявеният частичен
иск за сумата от 1250лв., като е изложил мотиви и досежно неоснователността на пълния
размер на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди от 49 145лв. с оглед липсата на писмени доказателства, пряко
доказващи състоянието на ищцата непосредствено след инцидента; установяването
на търпените болки и страдания по вид и продължителност във времето предимно от
показанията на нейната дъщеря, заинтересована по делото, и дадените от ВЛ Л. по
назначената СМЕ в една част хипотетични заключения или т.нар. дефинитивни
такива предвид изминалия период от време
и липсата на преки доказателства, свързани с претенцията на ищцата.
Съгласно ТР №3/2016г. от 22.04.2019г. на ОСГТК на ВКС, постановено по
т.д.№3/2016г.,“решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва
със СПН относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право
при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане, за разликата до
пълния размер на паричното вземане,произтичащо от същото право“,какъвто е и настоящия казус. Това
е така,защото макар и с частичния иск да се търси защита в ограничен
обем,въведеното основание на иска като правопораждащ ЮФ,е единно и
неделимо,както при предявен частичен иск за част от вземането,така и при
последващия иск за разликата до пълния размер на вземането,произтичащо от
същото право.В основанието на иска се включват всички факти,очертани от
правната норма,въз основа на които се поражда претендираното или отричано от
ищеца спорно материално право.Когато се отхвърля частичния иск ищецът не би могъл
да предяви иск за останалата част от вземането,защото с влязлото в сила решение
по частичния иск е отречено цялото спорно право.В хипотезата на уважен частичен
иск,какъвто е настоящия казус,останалата част от вземане също може да
съществува,но може и да не съществува.Обективните предели на СПН на
положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на
делото,а по останалата част може да се формира нова,различна СПН.Следователно
постановеното решение от Пл.РС по гр.д.№1442/2017г. по описа на същия съд се
ползва със СПН относно правопораждащите факти на спорното субективно материално
право.
Предвид изложеното по настоящото дело не са спорни въпросите налице ли е
активна легитимация у ищцата в качеството й на пострадала от процесното ПТП за
предявяване на пряк иск срещу застрахователя, основанието и предпоставките за възникване на задължение
за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на ответното дружество.
Спорен по настоящото дело е въпросът в какъв размер следва да бъде
определено обезщетението,платимо на ищцата от ответното дружество за причинените
й неимуществени вреди в резултат на настъпилото
на 01.11.2016г. ПТП,ведно със законната лихва до окончателното изплащане
на сумата,както и съществува ли останалата претендирана от
ищцата част от вземането й в
исковия размер от 27 750,00лв.
За изясняване на делото от фактическа страна е
допусната СМЕ, като е изготвено основно и допълнително заключение от в.л.доц.д-р
П.Л. по конкретно поставени въпроси за състоянието на пострадалата към
настоящия момент и протичане на оздравителния процес.От заключението на в.л. се
установява,че в резултат на настъпило на 01.11.2016г. ПТП ,на П.А. са причинени
травми,без счупване на кости-тазобедрени стави и дясно ходило/при проведени прегледи рентгенови изследвания/.Месец по-късно при
преглед е поставена диагноза „изкълчване,навяхване и разтягане на колатерална
ставна връзка на коляното“,“навяхване и разтягане на ставните връзки на
глезена“.Пострадалата се е оплаквала от болка в краката при
движение,ограничаване на движенията и необходимост от използване на помощни
средства.При контролен преглед през м.12.2016г. оплакванията и оточността в областта на коляното и глезена
са редуцирани,движенията са в по-голям обем,но пострадалата се е движела с помощни средства.Навяхването и
разтягането на колатералните връзки води до затрудняване движението в колянната
става за срок от 2-3 месеца.Навяхването и разтягането на връзките на глезенната става води до
затруднение в движението на ставата за около 1-2 месеца.Диагностицираните
увреждания могат да бъдат получени при описаното ПТП/налице е причинна връзка/ при
усукване и огъване на крака. При тези диагнози ,единствено и само при описаните
увреждания,вещото лице посочва,че през изминалите 4 години ищцата следва да се
е възстановила при нормално протичане на оздравителния процес.При проведени
прегледи през м.март 2017г. и м.февруари 2020г.,са описани дегенеративни изменения
на прешлените на гръбначния стълб и дясно коляно-гонартроза с дифузна
остеопороза.В клиничния случай артрозните изменения предшестват травмата и
последната се е насложила върху тях.С това може да се свърже бавният и
непълноценен оздравителен процес. В амб.лист от 28.02.2020г. е поставена диагноза
„гонартроза“,с болки в дясна колянна става,ограничени движения,походка с
накуцване и помощни средства.Пострадалата е диагностицирана с
остеоартроза,което е дегенеративно хронично заболяване на ставния апарат и не е
резултат на травма.Гонартрозата е проява на това състояние.
По
делото е представена от ответника и
приета като доказателство Справка от информационната система на НЗОК за извършени
прегледи в първичната извънболнична и
спезиализирана извънболнична медицинска помощ и хоспитализации на лицето П.П.А.
за периода 01.11.2016г.-31.05.2020г.Изготвено е Допълнение към заключението на
СМЕ от в.л.доц.д-р Л. по така представената Справка.От допълнителното
заключение се установява, че първата група отразени консултативни
прегледи,диспансеризации и престой в лечебни заведения нямат връзка с процесния
пътно-транспортен инцидент.Втората група са консултации през
м.09.2018г.,07.2018г. и 02.2020г. с диагноза първична двустранна гонартроза.Извършените
консултации през 2016г. и месеците 03. и 04.2017г.,са с диагноза „Физикална и
рехабилитационна медицина, множествени повърхностни травми в областта на
тазобедрената става и бедрото“.Проведено е лечение СБР НК ЕАД Филиал С. за терапия
и рехабилитация при болести на двигателно-опорния апарат.
По
делото са събрани и гласни доказателства.Разпитана е като свидетел В.В.,управлявала
л.а. м.“*** ***“ към датата на ПТП.Свидетелката посочва,че се е движела леко и
на спирката на тролея на бул.“***“ е видяла тролей.В следващия момент покрай
тролея се е появила жена,която тръгнала да пресича от дясната страна на пешеходната пътека.Свидетелката е направила
опит да спре,но не е успяла и е ударила пешеходката.Очевидец се е обадил на 112.Свидетелката
е помогнала на пострадалата да се изправи и да седне на тротоара.След това е
дошла линейка и откарала пострадалата в болница,както и полицейски
служители,взели проба за алкохол на св.В.
.
От
показанията на свидетелката В. А.,дъщеря на ищцата , се установява,че е разбрала
на инцидента от баща си,пътувала е от гр.Р. за гр.П..Когато се е прибрала в П.,майка й вече си е била вкъщи.При удара с
лекия автомобил са се усукали краката й,ударена е в кръста.Две момчета от СОТ
са помогнали да вдигнат
пострадалата.Същата вечер след инцидента десният крак е започнал леко да се
надува.Първоначално при прегледа на ищцата са й казали,че няма нищо,а
впоследствие са извършени допълнителни прегледи от лекари в домашни условия. След
инцидента е била на спешен преглед само.След случая ищцата рядко излиза от дома
си,коляното й създава проблеми,кракът е леко надут и няма пълен обем
движения,при по-дълго време ходене започва да я боли и кръста.Св. А. се установява, че
преди инцидента, макар и да е с
наднормено тегло, ищцата не е ползвала помощно средство за придвижване ,преди
месец-два след преглед са предложили да оперират дясното коляно, понастоящем
ходи с бастун.Когато ходи по-дълго време се оплаква от болки в коляното и
кръста. Болките продължават и понастоящем, системни са.Ищцата пие
болкоуспокояващи. Проведени са 3 физиотерапии,но въпреки това има болки в
коляното и кръста.
От показанията на свидетеля Д.Л., очевидец
на произшествието и съсед на ищцата, се установява, че произшествието е станало
на бул.“***“,П.,на пешеходна пътека тип „зебра“,на спирката на паметника на ***
,през есента на 2016г. Свидетелят е бил в същия тролей с ищцата и когато са
слезли видял,че тя тръгнала да пресича пред него и една кола,идваща доста
бързо я ударила на самата пешеходна
пътека.Обадил се на тел.112.Непосредствено след удара на ищцата са оказали помощ други хора, успели да пресекат.Свидетелят
посочва,че преди инцидента не е ползвала
помощно средство – бастун,а след инцидента я е видял пред входа на блока с
бастун.
Предвид изложеното съдът
намира, че са налице предпоставките за уважаване на предявения иск с правно
основание чл.432 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр.чл.52 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
от страна на ответното дружество за
причинените на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
получените травми в резултат на процесното ПТП от 01.11.2016г.,а именно:травма на тазобедрена става,изкълчване,навяхване
и разтягане на колатерална ставна връзка на дясното коляно,навяхване и
разтягане на ставните връзки на глезена на десния крак.В резултат на
причинените травми пострадалата е търпяла болки в краката при
движение,ограничаване на движенията и необходимост от използване на помощни
средства-бастун и по настоящем,като съгласно заключението на в.л. доц д-р Л. навяхването и разтягането на колатералните
връзки води до затрудняване движението в колянната става за срок от 2-3
месеца,а навяхването и разтягането на
връзките на глезенната става води до затруднение в движението на ставата
за около 1-2 месеца. Причина за
по-продължителното възстановяване на пострадалата вследствие на получените от
ПТП травми, е наличието на артрозни
изменения у ищцата, предшестващи травмата ,като последната се е насложила върху
тях.Това обстоятелство обуславя бавният и непълноценен оздравителен процес. В амб.лист от
28.02.2020г. е поставена диагноза на ищцата „гонартроза“,с болки в дясна колянна
става,ограничени движения, походка с накуцване и помощни средства.Пострадалата
е диагностицирана с остеоартроза, което е дегенеративно хронично заболяване на
ставния апарат и не е резултат на травма,а гонартрозата е проява на това
състояние.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания.Доказано е и виновното поведение на водача на лекия автомобил на л.а.м.“***“,модел “***“,с рег.№*** за настъпване на процесното ПТП на 01.11.2016г. /обвързващата СПН на влязлото в сила решение на Пл.РС по гр.д.№1442/2017г./
Предвид изложеното и съобразно разпоредбите на чл.52 от ЗЗД за
определяне на обезщетението за неимуществени вреди от съда по справедливост,
следва да бъде определено обезщетение за причинените на ищцата неимуществени
вреди в размер на 5 000,00лв.При определяне на обезщетението съдът
съобрази характера на травмите ,липсата на престой в болнично заведение и
оперативни интервенции, продължителността на оздравителния процес в домашни
условия,като се отчете и наличието на хронично заболяване на ставния апарат у
ищцата,което е затруднило нормалното протичане на оздравителния процес.В хода
на настоящото производство не е доказано по несъмнен начин наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
От така определеното обезщетение следва да се
приспадне сумата от 2 250,00лв.,заплатени от ответника в резултат на
настъпилото ПТП от 01.11.2016г.,от които 1 250,00лв. по влязло в сила съдебно
решение,постановено по гр.д.№1442/2017г. по описа на Пл.РС,както и 1000,00лв. по депозираната от ищцата
застрахователна претенция пред ЗАД „***“ АД,гр.С., ЕИК***.
Предвид
изложеното искът се явява основателен и доказан до размера на 2 750лв.,
платимо от ответното дружество обезщетение за причинените на П.П.А., ЕГН**********,
от гр.П.,неимуществени вреди в резултат
на настъпилото ПТП на 01.11.2016г., ведно със законната лихва,считано
от 19.01.2017г./на осн.чл.429 от КЗ
вр.чл.430,ал.1,т.2 от КЗ/, до окончателното изплащане на сумата. За разликата
до претендираното обезщетение в размер на
27 750,00 лв. за причинените на ищцата неимуществени вреди,както и за
присъждане на законна лихва върху главницата от датата на увреждането до
окончателното изплащане на сумата, искът като неоснователен, следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото ответното дружество ЗАД „***“ АД,гр.С., ЕИК*** следва да
бъде осъдено на основание чл.38,ал.2 от ЗА
да заплати на адвокат Р. С. ***,пълномощник
на ищцата П.П.А., ,адвокатско възнаграждение
в размер на 422,50лв. съгласно Наредба №1/2004г. за минималните
размери на адв.възнаграждения.
На
осн.чл.78,ал.3 от ГПК ответното дружество има право на заплащане на
деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска за заплащане на обезщетение на неимуществени
вреди.Съгласно представения Списък на разноски по чл.80 от ГПК ответникът е
направил разноски за настоящата инстанция в размер на 1582,00лв. Съразмерно с
отхвърлената част от иска на него му се дължат разноски в размер на 1425,23лв.
Следва
да бъде осъдено ответното дружество ЗАД „***“ АД,гр.С., ЕИК*** на основание чл.76,ал.6 от ГПК да заплати в полза на Окръжен съд гр.П. ДТ
върху уважената част от иска в размер на
110,00лв.
На осн.чл.78,ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати в полза
на Пл.ОС и част от разноските за вещо
лице,направени от бюджета на съда,тъй като ищецът е освободен от заплащането на
такси и разноски по това дело,съразмерно с уважената част от иска в размер на
9,90лв. /при разноски за вещо лице от бюджета на Пл.ОС в размер на 100лв./.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл.432, ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД
вр. чл.52 от ЗЗД ЗАД „***“ АД,гр.С.,
ЕИК*** ДА ЗАПЛАТИ НА П.П.А., ЕГН**********,***
, сумата в размер на 2 750,00лв.
/ от общо дължимо ОБЕЗЩЕТЕНИЕ в размер на 5 000 лева,от което е заплатена сума в
размер на 2 250лв. от ответника/, като обезщетение за претърпените от
ищцата неимуществени вреди
в резултат на ПТП, настъпило на
01.11.2016г.,по вина на застрахован по задължителна застраховка „ГО“ при
ответното дружество-полица №***, валидна от 18.10.2016г. до 17.11.2017г.,ведно
със законната лихва, считано от 19.01.2017г. /на осн.чл.429 от КЗ
вр.чл.430,ал.1,т.2 от КЗ/,до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до претендираното обезщетение за причинени на ищцата неимуществени
вреди в размер на 27 750,00 лв.,както и за присъждане на законна лихва върху
главницата от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на осн. чл.38,ал.2 от ЗА ЗАД ***“ АД,гр.С., ЕИК*** ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Р. С. ***,пълномощник на ищцата П.П.А., адвокатско възнаграждение в размер на 422,50лв. съгласно Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адв.възнаграждения.
ОСЪЖДА
на основание чл.76,ал.6 от ГПК ЗАД „***“ АД,гр.С., ЕИК*** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Окръжен съд гр.П. ДТ върху уважената част от иска в
размер на 110лв.,както и разноските за
вещо лице съразмерно с уважената част от иска в размер на 9,90лв.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78,ал.3 от ГПК П.П.А.,
ЕГН**********, гр.П. ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „***“ АД,гр.С., ЕИК***
направените от него деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска в размер на 1425,23лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред АС-В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В
ОКРЪЖЕН СЪД: