№ 223
гр. Сливен, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230101206 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 530 и сл. ГПК, вр. чл. 97 от Закона за
социалните услуги /ЗСУ/.
Образувано е по молба на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане” - Твърдица с правно основание чл. 95, ал. 2 ЗСУ, с която се
иска настаняване в специализирана институция за предоставяне на социална
услуга на пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Н. Я. С.,
ЕГН: ********** за срок от три години.
В молбата се излага, че лицето страда от умствена изостаналост и е
поставено под пълно запрещение през 2001 г. като поради необходимостта от
непосредствен контрол върху поведението му и специализирани грижи е в
най-добър интерес на Н. С. да бъде настанен в Дом за пълнолетни лица с
умствена изостаналост - гр. Твърдица за срок от три години.
В откритото съдебно заседание по делото представителят на ДСП -
Твърдица поддържа молбата и моли съда да я уважи.
Настойникът на лицето, редовно уведомена чрез Директора на ДПЛУИ -
Твърдица, не се явява лично.
Директорът на ДПЛУИ - Твърдица, упълномощен от настойника на
лицето, редовно призован, се явява лично. Изразява становище за
основателност на молбата и моли да бъде уважена.
1
Лицето, чието настаняване се иска, редовно призовано, се явява лично,
но съдът констатира, че същото не може да говори.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетите по делото писмени доказателства лицето Н. Я. С. е
настанен в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост - гр. Твърдица
временно по административен ред със заповед от 02.03.2022 г.
Н. С. е лице с трайно увреждане, съгласно ЕР на ТЕЛК от 17.12.2004 г.
със срок - пожизнен, със заболяване с диагноза „Друга уточнена
олигофрения“, за което е определена 92 % трайна неработоспособност.
Установява се още от писмените доказателства по делото, че лицето Н.
С. е на 38 години, неженен, няма деца. Роден е от втора, нормално протекла
бременност на майката, но раждането преминало тежко. На десетмесечна
възраст Н. е установен с Детска церебрална парализа /ДЦП/, със слабост на
леви крайници. На тригодишна възраст е установена глухонемота. Детето
продължило да изостава във физическото, умственото и психичното си
развитие. Контактувал само с мимики и жестове. Поведението му било
непредсказуемо, много често проявявал агресия, като заради заболяването си
не е посещавал училище.
Н. е поставен под пълно запрещение с Решение на ОС - Стара Загора
през 2001 г. За негов настойник е назначена майка му М. Н. И., която е
упълномощила със своите настойнически права Ж. Г. С. - Директор на
ДПЛУИ. Настойникът е изразила писмено становище лицето да продължи да
ползва социалната услуга.
Към момента Н. С. е в добро общо състояние. Придобил е известна
самостоятелност за извършване на елементарните ежедневни лични хигиенни
потребности, но се нуждае от постоянен контрол и наблюдението на
персонала на институцията. Необходима му е помощ при къпане. Може да се
храни сам, но не особено правилно и чисто. Успява да се облече и обуе
самостоятелно, но не умее да подбира подходящи според размер и сезон
дрехи и обувки. Контролира физиологичните си нужди, но няма изградени
никакви битови умения.
Н. е тревожен, неспокоен и трудно се контролира. Много често
2
проявява автоагресия и агресия към останалите потребители. Трудно се
задържа на едно място и не взема участие в организирани мероприятия в
дома. Има назначена постоянна поддържаща медикаментозна терапия, за
чийто стриктен прием се следи от медицинския персонал в институцията. Не
оказва съпротива при приема на медикаменти. При нужда в институцията му
е предоставена адекватна, денонощна специализирана медицинска услуга.
Предвид невъзможността на Н. С. да говори, същият не може да изрази
с думи желанието си или нежелание да бъде настанен в ДПЛУИ. От личните
си възприятия от лицето съдът остана с впечатление, че Н. се намира в добро
здравословно и емоционално състояние, чувства се спокойно и комфортно,
външният му вид е чист и поддържан, облечен е с подходящи за сезона дрехи.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Молбата е допустима, а разгледана по същество е основателна и следва
да бъде уважена.
В разпоредбите на чл. 96 и чл. 97 ЗСУ се съдържа уредбата на
процедурата по настаняване на пълнолетни лица, поставени под пълно
запрещение, в специализирани институции и ползване на социални услуги в
общността от резидентен тип, когато това е в техен интерес, поради това, че
за лицето не могат да бъдат полагани грижи в семейна среда. В закона е
предвидено предимство на насочването на лицата към ползване на услуги в
общността от резидентен тип (чл. 98, ал. 2 ЗСУ).
В настоящия случай, с оглед съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема, че настаняването на Н. Я. С. съответства
в най-точна степен на установената конкретна негова потребност от подкрепа
чрез социална услуга по смисъла на ЗСУ. Същият е пълнолетно лице,
постановено под пълно запрещение, с поставени диагнози „Друга уточнена
олигофрения. Умерена олигофрения. Лека амбециалност. Алалия.
Левостранна Латентна Хемипареза. ДЦП“, за които е определена 92 % трайна
неработоспособност пожизнено.
В посочената специализирана институция за него е полагана и се полага
ежедневно медицинска, психологична и всякаква друга пълноценна грижа и
подкрепа, невъзможни за осъществяване в семейна среда. Освен това на
лицето се предоставя жизнена среда, близка до семейната, както и адекватна
3
медицинска и друга необходима помощ и индивидуална грижа от
съответните специалисти.
Ето защо, съдът намира, че по отношение на Н. С. е налице
необходимост от прилагане на подходящ тип социална услуга, каквато в
случая се явява настаняването в Дом за пълнолетни лица с умствена
изостаналост - гр. Твърдица, където Н. ще бъде под постоянната грижа и
наблюдение на персонала, които ще контролират поведението му.
На основание чл. 98, ал. 3 ЗСУ, съдът следва да определи срок за
настаняването, като с оглед на установените обстоятелства по делото, съдът
приема за най-подходящ срока от три години, считано от влизане в сила на
настоящото решение. На основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ, следва да бъде
допуснато предварително изпълнение на решението.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 98, ал. 1, вр. чл. 97, ал. 1 ЗСУ
пълнолетното лице, поставено под пълно запрещение, Н. Я. С., ЕГН:
**********, представляван от настойника М. Н. И., ЕГН: **********, в
специализирана институция за предоставяне на социална услуга - ДОМ ЗА
ПЪЛНОЛЕТНИ ЛИЦА С УМСТВЕНА ИЗОСТАНАЛОСТ /ДПЛУИ/ - гр.
Твърдица, кв. Индустриален, местност „Метанит“ № 1, за срок от ТРИ
ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящото решение.
ДОПУСКА на основание чл. 98, ал. 1 ЗСУ предварително изпълнение
на решението.
ПРЕПИС от решението да се връчи на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Твърдица за незабавно изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Сливен в
седемдневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
4