Р Е Ш Е Н И Е № 698
гр.Пловдив, 17.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесет
и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Валентина Василева, като разгледа
докладваното от съдията търговско дело
№ 831 по описа за 2018 година, намери за установено
следното:
Искове с правна
квалификация чл. 79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
„Мелон
България“ ЕАД – София, ЕИК *********, твърди че е придобило по силата на
договор за цесия, сключен на 03.08.2017 г. с „Юробанк България“ АД, всички
вземания, права, обезпечения, привилегии, гаранции на банката по договор за
кредит № BL15589/10.04.2008 г., сключен с
кредитополучателя ЕТ П.В., седалище и адрес на управление: град Сопот, ул. Отец
Паисий 22. Твърди, че кредитополучателя не е изпълнил задължението си да върне
на банката-кредитор получения кредит и договорената лихва. Моли да се осъди
ответника да му заплати сумата 43641.35 лева, от които 31580.77 лева –
главница, просрочена договорна и просрочена наказателна лихви в размер на
8811.63 лева, дължими за периода 21.08.2009 – 25.03.2016 г., законна лихва в
размер на 3248.94 лева за периода 26.03.2017 – 03.08.2017 г., заедно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане на
главницата, както и направените по делото разноски в размер на 1895.65 лева.
Ангажира писмени доказателства.
Ответникът П.В.Г., действащ в качеството му на ЕТ „П.В.“,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Сопот, ул. Отец Паисий 22,
представляван от назначения му особен представител адв. К.У., съдебен адрес:***
*, оспорва исковете по основание и размер. Оспорва уведомяването на длъжника по
чл. 99 от ЗЗД. Твърди, че вземането на банката към кредитополучателя е погасено
по давност. Оспорва и извършени от името на ответника плащания по кредита през
м.09, 10, 12.2017 г.
В допълнителна искова молба ищецът не оспорва, че
уведомяването до длъжника е направено от него, в качеството му на пълномощник
на цедента. Алтернативно твърди, че уведомяване на длъжника е направено с
предявената искова молба. Оспорва твърдението за изтекла погасителна давност,
тъй като счита че крайна падежна дата за целия кредит е 11.04.2018 г.
В допълнителен отговор на исковата молба, особеният
представител на ответника поддържа направените от него възражения.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото доказателства, както и доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че между „Юробанк И Еф Джи
България“ АД,ЕИК *********, в качеството на кредитор и П.В.Г., действащ в
качеството му на ЕТ „П.В.“, ЕИК *********, в качеството на кредитополучател, е
сключен договор за банков кредит № BL15589/10.04.2008
г., по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя и същия е
усвоил в пълен размер банков кредит в размер на 30 000 лева.
Съгласно чл.1, ал.2 от договора крайният срок за
погасяване на кредита е 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка по
кредита. С Анекс № 1/13.07.2009 г. са предоговорени условията по кредита като
същия следва да се погаси на равни месечни вноски с падеж 11.04.2018 г.
Съгласно чл. 4, ал.1 от договора, кредитополучателят
дължи годишна лихва за предоставения му кредит, която включва сбор от
действащия базов лихвен процент – малки фирми за лева, обявен от Банката, който
съгласно ал.2 от същия текст е в размер на 10 процента, и договорна лихвена
надбавка в размер на 3.5 пункта.
Съгласно чл.5 от договора, при просрочие на дължимите
погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост, дължимата от
кредитополучателя лихва по чл.4, ал.1 се увеличава автоматично с наказателна
надбавка /неустойка/ за просрочие на главница в размер на 10 пункта.
Ищецът твърди, че въпреки поетите задължения,
ответникът е в просрочие на задълженията си към 03.08.2017 г.
По делото е представен договор за прехвърляне на
вземания № 5300/1946/21.06.2017 г., сключен между „Юробанк България“ АД, в
качеството му на правоприемник на „Българска пощенска банка“ АД, от една страна
като цедент, и „Мелон България“ ЕАД – София, в качеството на цесионер, по
силата на който цедентът е прехвърлил на цесионера всички свои вземания и права
по договор за кредит № BL15589/10.04.2008
г., сключен с ответника, ведно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции
и принадлежности.
Съгласно чл.7 от договора, цедента дава съгласието си
и упълномощава цесионера да уведоми длъжниците, от негово име, съгласно чл. 99,
ал.3 от ЗЗД за извършеното прехвърляне на вземания, както и дава съгласието си
и упълномощава цесионера да обяви вземанията за пресрочно изискуеми, за което
ще му даде изрично пълномощно в срок от 5 работни дни от влизане в сила на
договора. Съгласно същият текст, цесионерът не носи отговорност в случай на
промяна в отношение на адрес на длъжник.
По делото е представено уведомление заверено копие от
пощенски плик с подател „Мелон България“, и адресат ответника, в качеството му
на едноличен търговец, с посочен адрес: град Сопот, ул. Отец Паисий 22, върху
който плик с дата 22.11.2017 г. е поставен печат и е отбелязана отметка, че не
е потърсен.
При така събраните по делото доказателства относно
извършената цесия, съдът намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.2 и 3 от ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор /цесионер/ намиращите се
у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор.
Съдът намира, че представеното по делото
копие на пощенски плик, не установява изпълнение на изискванията на чл.99 от ЗЗД, тъй като няма каквото и да е удостоверяване на неговото съдържание. Не
може да се направи обоснован и безспорен
извод, че с посоченият пощенски плик до ответника е изпратено именно уведомяване
за извършената цесия, а не друго писмо. Ето защо, и доколкото установяване
съдържанието на пратката безспорно е в тежест на страната, която представя това
доказателство, доколкото черпи благоприятни за себе си изводи от нея, а това не
бе доказано, съдът намира, че с посочения плик не се установява факта на
уведомяване на длъжника за настъпила цесия.
Вторият основен по делото въпрос е дали приетото по
делото пълномощно от цедента в полза на цесионера за извършване на
уведомяването, е ограничено с модалитет, каквото възражение прави особения представител
на ответника.
Както се посочи по-горе, съгласно чл.7, ал.1, от
договора цедентът упълномощава цесионера за извърши уведомяване на длъжника,
като съгласно ал.2 цесионерът се задължава да извърши уведомяването в срок от 4
месеца, считано от датата на получаване на пълномощното. Какви са последиците
от изтичане на този срок, е посочено в ал.4 на същия текст – цедентът ще
преустанови превеждане към цесионера на получени погасителни плащания след
изтичане на сроковете по чл.3, ал.2 на договора.
По делото е прието като доказателство и пълномощно от
Цедента в полза на цесионера за уведомяване на всички длъжници по реда на чл.
99, ал.3 от ЗЗД, в което изрично е посочено, че същото е валидно за срок от
дванадесет месеца, считано от датата на издаването му, освен ако не е оттеглено
по-рано. Датата на заверката на подписите, положени върху пълномощното е
31.08.2017 г.
При тези безспорни по делото данни, съдът намира, че
се налагат следните правни изводи:
Свободата на договаряне, регламентирана в чл. 9 ЗЗД, допуска страните по договора да
обвържат действието му с модалитет, като
предвидят прекратително условие - бъдещо, несигурно проявление на определен
факт, при настъпването на който правната връзка да бъде прекратена.
Съдът намира, че имено предвид посочената характерна
черта условието, посочено в чл.7, ал.2 от договора за цесия, цесионерът да
извърши уведомяване на длъжниците по договора в срок от четири месеца, няма
характера на модалитет, тъй като с него не се предвижда, след изтичане правната
връзка да бъде прекратена. Напротив, в този случай настъпват последиците,
посочени в чл.4 на чл.7 от договора, които се отнасят до плащания, извършени
към цедента.
Съвсем не така стои въпроса с конкретната
упълномощителна сделка от цедента към цесионера, обективирана в представеното
по делото пълномощно. Съгласно изрично посоченото в него, настоящото пълномощно
е валидно за срок от 12 месеца, считано от датата на издаването му. Казано по
друг начин, след тази дата, упълномощителната сделка се прекратява, а
упълномощеното лице /цесионер/ и ищец в производството нямат право да извършват
уведомяване на длъжника от името на предишния кредитор. Представеното
пълномощно е с нотариална заверка на подписа на упълномощителите, извършена на
31.08.2017 г. Ищецът твърди, че уведомяването на длъжника следва да се счита от
завеждане на исковата молба, подадена на 25.10.2018 г., т.е. близо два месеца
след изтичане на срока на пълномощното и прекратяване на упълномощителната
сделка.
Договорът за цесия е изпълнен с прехвърляне на
вземането и със съобщаването му на длъжника. В
задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК: решение № 449/06.03.2013 г. по гр. д. № 1268/2011 г. на ВКС,
IV г. о. и решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г.
на ВКС, II т. о. е дадено разрешение, че правно релевантно за действието на
цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария
кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера / новия кредитор/.
Цесионерът става титуляр на вземането в отношението със стария кредитор с
прехвърлянето му, но действието спрямо длъжника е от съобщаване на
прехвърлянето от цедента, на осн. чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Посоченото не изключва правото на цедента
да упълномощи цесионера да уведоми длъжниците от негово име. Допустимо е по
силата на принципа на свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ да
упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. В този случай представителната власт възниква по волята на
представлявания - цедента, съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД като обемът й се определя според
това, което упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД. Упълномощаването не противоречи на
целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД.
В
настоящият случай обаче не е налице валидно упълномощаване към датата на
подаване на исковата молба, поради което договорът за цесия няма действие
спрямо длъжника като на това основание предявените против него исковете са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Неоснователен, следователно със
същите мотиви, е и искът за присъждане на мораторна лихва с правно основание
чл. 86 от ЗЗД.
Ето защо, на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД
във вр. с чл.
79 от ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни
исковете на „Мелон България“ ЕАД, ЕИК
*********, адрес: град София, бул. М.Луиза 100, ет.3, против П.В.Г., действащ в качеството му на ЕТ
„П.В.“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Сопот, ул. Отец
Паисий 22, представляван от назначения му особен представител адв. К.У.,
съдебен адрес:****, за заплащане на сумата 43641.35 лева, дължима по договор за
кредит № BL15589/10.04.2008 г., сключен
между „Юробанк И Еф Джи България“ АД,ЕИК *********, в качеството на кредитор и
П.В.Г., действащ в качеството му на ЕТ „П.В.“, ЕИК *********, в качеството на
кредитополучател, от която - 31580.77 лева – главница, просрочена договорна и
просрочена наказателна лихви в размер на 8811.63 лева, дължими за периода
21.08.2009 – 25.03.2016 г., законна лихва в размер на 3248.94 лева за периода
26.03.2017 – 03.08.2017 г., заедно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане на главницата.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: