№ 31
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на
седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20211100900847 по описа за 2021 година
Предмет на разглеждане е предявен при условията на субективно съединяване иск с правно
основание чл. 25 ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).
Ищците Ю. В. В., Т. В. Х., В. А. А., В. И. И., П. Н. П. и Л. А. А. твърдят да са
членове на Сдружение с нестопанска цел „Н.к. за п.с.х. - Б.“. Твърди се, че в нарушение на
предвидения ред решение за свикване на общо събрание е взето без да са уведомени всички
членове на управителния съвет, съответно за подлежащия на обсъждане дневен ред.
Решението за свикване на общо събрание било взето само от двама от членовете на
управителния съвет. Вместо чрез собствения на сдружението електронен адрес, поканата за
общото събрание била разгласена чрез личния мейл на Н.Д. и то за част от членовете като
повече от 20 редовни членове не били уведомени. Оспорва се и на събранието да са
присъствали посочените в протокола 10 души, протоколът не бил подписан от секретар
събранието и от преброител, чиято функция била да удостовери действителния брой гласове
по всяко едно конкретно решение. Оспорва се и протоколът да отразява взетите решение
при твърдение, че този протокол съдържа различни констатации от представения. Иска се да
бъдат отменени взетите решения по т. 1 и т. 2.
Ответникът, призован при условията на чл. 50 ал. 4 ГПК, не изразява становище по
исковете.
В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният представител на ищците
– адв. Т. от САК, поддържа исковете.
Ответникът не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по съществото на спора.
Като обсъди доводите на страните и въз основа на събраните по делото
1
доказателства, преценени при условията на чл. 235 ГПК, от фактическа страна намира
следното:
От протокол 1/21 на управителния съвет на сдружение с нестопанска цел „Н.к. за п.с.х.
– Б.“, достъпен на електронната страница на сдружението в търговския регистър, на
заседанието са присъствали четирима от вписаните 7 члена на управителния съвет и
единодушно от присъстващите е взето решение за свикване на общо събрание, а
съдържанието на дневния ред е подкрепено от 2 членове и двама са се въздържали.
Видно от данните по електронната партида на ответното сдружение действалият към
датата на свикване на общото събрание устав предвижда лични покани до всички членове на
сдружението, получени не по-късно от 30 дни преди датата на събранието (чл. 12 б. „а“ от
устава)
Съгласно чл. 12 б. „в“ и „д“ от устава протоколът от общото събрание се съставя
според изискванията на закона, а към него се прилага списък на присъствалите, заверен от
председателя и секретаря на общото събрание.
По делото не се спори, че към датата на свикване на общото събрание членове на
сдружението са били обявените на електронната страница на сдружението физически лица –
общо 33 души.
Протоколът от общото събрание е подписан от избрания според съдържанието му
председател. Липсва подпис на избрания секретар при отразено да са взети решения по т. 1
от дневния ред – за промяна на адреса на управление на сдружението и в устава на
сдружението, съответно чл. 6, чл. 11 т. 3, чл. 15, чл. 16 т. 2, чл. 19 т. 1, т. 2 и т. 3, чл. 21, чл.
22 б. „а“, за освобождаване на Х.Л.Я. като член на управителния съвет и член на
сдружението, за състав на управителния съвет от 3-ма души – председател, заместник-
председател и член, Н.Й.Д. е избрана за председател, Н.А.И. за заместник-председател, а
И.П. П. за член на управителния съвет. Освободени са от отговорност като членове на
управителния съвет Н.Й.Д., И.П. П., М.Г.Р., М.В.П. и Х.Л.Я.. Не са освободени от
отговорност Г.Е.Г. при отразени гласове 3 – „за“, 3 – „въздържал се“ и 3 – „против“ и Ю. В.
В. при отразени в протокола гласове 4 „против“ и 5 „въздържали се“.
По т. 2 от общия ред са взети решения да се изготвят и внесат документи във връзка с
факта, че сдружението не е осъщесвявало дейност през 2020 г. и на 10.05.2021 г. Г.Г. да
предаде сумата от 776,75 лв. напълно и в брой на председателя на сдружението в
присъствието на заместник-председателя, а в тридневен срок председателят да внесе сумата
по сметка на сдружението.
В приложение към заявлението е представен и актуален списък на членовете на
сдружението, съдържащ 12 души, и списък с удостоверяване на получени покани от 5 души,
сред които и ищцата Ю. В., при отразено участие на П. Ч. – онлайн и присъствали чрез
пълномощници – 4 души с подпис за изготвил на Н.Д..
Представен е и списък на присъствалите на общото събрание – 9 души, удостоверен с
подпис на председател на ОС и протоколчик.
2
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Нормата на чл. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ предписва възможност за съдебен контрол върху
актовете на върховния орган на сдружение с нестопанска цел – общото събрание, като
очертава и обхвата на допустима преценка – противоречие на решенията на императивни
норми в закона или на устава на сдружението. Както е имал повод да посочи Върховният
касационен съд независимо от принципно присъщия на конститутивните искове правен
интерес, във всички случаи искът по чл. 25, ал. 6 вр. с, ал. 4 З. предполага конкретен правен
интерес от оспорване на съответното решение пред съда и от претендираната отмяна
на същото (срв. решение № 81 от 25.04.2017 г. по т. д. № 563/2016 г., ВКС, ТК, II ТО).
Предвид утвърдената от законодателя автономност на сдружението с нестопанска цел при
определяне на целите и средствата за тяхното постигане настоящият състав приема, че едва
засегнатият с оспорваното решение законен интерес за ищците поражда потестативното им
право като членове на сдружението да се противопоставят на формирана от върховния орган
воля. Не отговарят на тези критерии решението за освобождаване от управителния съвет и
от членство в сдружението на Х.Я.. Това решение пряко засяга правната сфера на трето на
спора лице, поради което ищците не са легитимирани да предявят конститутивния иск за
неговата отмяна.
Според настоящия състав не засягат конкретен интерес на ищците и взетите решения
по т. 2 от общото събрание. Макар и по правило конститутивният иск да предпоставя и
признат интерес, с оглед и посочената вече практика качеството член на сдружението не е
достатъчно, за да бъде оспорвано всяко решение на общото събрание. По аргумент от чл. 57
ал. 2 от Конституцията на Република Б. недопустимо е упражняване на формално
предписаната от закона възможност (признато право), ако единствен негов резултат е
засягане на чужда правна сфера. С други думи, предвидената в закона възможност за член
на сдружение с нестопанска цел да оспори законосъобразността на взето решение на
върховния орган на самоуправляващата се общност пряко произтича от колизията на това
решение с конкретен, зачетен от правния ред интерес за отделния член.
Отсъствието на правен интерес обуславя недопустимост на предявения иск, което от
своя страна препятства изследване по същество на повдигнатия спор при това съдържание.
Ето защо в тази му част производството следва да бъде прекратено.
Обхватът на съдебния контрол за законосъобразност и съответствие с устава на
решението на общото събрание съдът е ограничен от наведените в исковата молба
основания. Налице са три самостоятелни основания за оспорване законосъобразността на
процесните решения – допуснати процедурни нарушения при свикване на общото събрание
и допуснато процедурно нарушение при удостоверяване на взетите решения.
Процедурата е призвана да обезпечи възможност за реализация на определено по
съдържанието си право като изключително от титуляра на правото изключително зависи
дали да се възползва от нея. Следователно реализацията на правото на участие в работата на
общото събрание на сдружение с нестопанска цел предполага 1) осигурена от инициатора
му възможност и 2) проявена активност от членовете. Затова и формалното основание за
3
незаконосъобразност на решение на общото събрание е ограничено до установена в
производството пречка под контрола на организатора на събитието, осуетила участието на
член на сдружението в събранието въпреки проявената от него активност. Само в тази
хипотеза формирана от активната част на сдружението воля се явява опорочена,
доколкото пречката за участие е препятствала възможността несъгласието,
мотивирало оспорването да бъде своевременно заявено и обсъдено след което едва
мнозинството е легитимирано да формира воля, с която да обвърже останалите –
включително и изрично противопоставили се на съответното решение. При тези
съображения настоящият състав приема за необходимо да преосмисли практиката си.
Предпоставка за обезпечената възможност е взето решение от легитимиран според
правилата орган. Легитимацията на инициатора за свикване на общото събрание ангажира и
членовете на сдружението да се отзоват. От доказателствата се установява, че решение за
свикване на общо събрание е взето от мнозинството членове на управителния съвет. Макар
и съдържанието на дневния ред – въпросите, предстоящи на обсъждане от общото събрание,
да е необходим реквизит от поканата, установеното разногласие на членовете на
управителния съвет не е достатъчно да осуети свикване на висшия форум на сдружението.
Не съществува легитимен интерес да бъде предотвратено поставяне на разглеждане на
конкретен въпрос, а законът предвижда нарочен ред и за влияние върху обхвата на дневния
ред – чл. 26 ал. 1 ЗЮЛНЦ. Ето защо настоящият състав приема, че макар и дневния ред за
свиканото събрание да не е събрало необходимото мнозинство, това само по себе си не
лишава върховния орган от възможността да формира воля по въпроси, посочени в
изходяща от името на управителния съвет покана. В тази насока без правно значение остава
и процедурата по свикване на управителния съвет при вземане на решението за свикване на
общото събрание.
Неоснователно е противопоставеното възражение за неспазена форма на
удостоверяване на взетите решения. Уставът не предвижда участие в тази насока на
преброителя, а единствено препраща към изискванията в закона. Нормата на чл. 40 ал. 1 изр.
второ ЗЮЛНЦ установява изискване за подписване на протокола от събранието както от
ръководещия събранието, така и от лицето, съставило протокола. Текстът обаче касае
документиране решенията на общо събрание на юридическо лица с нестопанска цел в
обществена полза. Към датата на събранието ответното сдружение е обявило да осъществява
дейността си в частна форма, поради което и завишеното изискване при документално
удостоверяване на работата от общото събрание не се явява приложимо. След като
сдружението не е предписало особена форма за съставяне на протокола от общото събрание,
няма основание за извод, че търсеният ефект от препращата норма на чл. 12 б. „д“ от устава
е да въведе принципно неприложима към сдружението засилена форма при удостоверяване
съдържанието на протокола.
По делото не се установява и заявеното с исковата молба оспорване досежно
съдържанието на протокола и в частност взетите решения.
Сред необходимите гаранции за пълноценно упражняване правото на участие в
4
общите дела на сдружението е и надлежното разгласяване на поканата. Представеният при
заявеното вписване списък, наречен „актуален“ на членовете на сдружението е частен
документ. Изрично въведеното в процеса оспорване досежно действителния състав на
членовете на сдружението ангажира ответника да установи в процеса обстоятелство,
обусловило отпадане на членствено правоотношение, индиция за което е и фигурирането на
имената на ищците Т. В. Х., В. А. А., В. И. И., П. Н. П. и Л. А. А. в обявения на
електронната страница на сдружението списък на членовете на сдружението.
От достъпните по партидата на ответното сдружение книжа се налага извод, че за
събранието са били поканени единствено членовете, включени в съставен от Н.Д. списък.
Досежно броя на адресатите на електронното писмо показателен е и списъкът на
електронните адреси, до които е било изпратено електронното писмо от 24.03.2021 г.,
приложено към заявление А15 № 20210513214341. Допуснатото нарушение е съществено
понеже, както бе посочено вече, реално осигурената възможност за участие е предпоставка
общото събрание да разрешава поставени на вниманието му въпроси по обвързващ всички
членове на сдружението. Неизпратените покани до лица, идентифицирани от ответното
сдружение като негови членове към дата, последваща тази на общото събрание и при
липсващото оспорване ищците Т. В. Х., В. А. А., В. И. И., П. Н. П. и Л. А. А. да са
притежавали качеството членове на общото събрание още към датата на свикването му,
осуетява ефективното им участие в свикания форум в нарушение на чл. 21 ал. 2 ЗЮЛНЦ.
Ето защо оспорваните решения по т. 1 като взети при съществено процедурно нарушение
следва да бъдат отменени.
По разноските
При установения изход от спора ответникът дължи да възстанови претендираните с
исковата молба разноски в производството.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по предявен иск от Ю. В. В., Т. В. Х., В. А. А., В. И. И., П. Н. П. и Л. А. А.
на основание чл. 26 ал. 4 ЗЮЛНЦ взетите решения от общо събрание на сдружение с
нестопанска цел „Н.к. ЗА п.с.х. - Б.“ взетите от общото събрание решения по т. 1 по
протокол от 25.04.2021 г., а именно за промяна на адреса на управление на сдружението и в
устава на сдружението, съответно чл. 6, чл. 11 т. 3, чл. 15, чл. 16 т. 2, чл. 19 т. 1, т. 2 и т. 3,
чл. 21, чл. 22 б. „а“, за освобождаване на Х.Л.Я. като член на управителния съвет и член на
сдружението, за състав на управителния съвет от 3-ма души – председател, заместник-
председател и член, Н.Й.Д. е избрана за председател, Н.А.И. за заместник-председател, а
И.П. П. за член на управителния съвет, освобождаване от отговорност като членове на
управителния съвет Н.Й.Д., И.П. П., М.Г.Р., М.В.П. и Х.Л.Я. и неосвобождаване от
5
отговорност на Г.Е.Г. и Ю. В. В..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения иск по чл.. 25 ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна
на решения на общото събрание, отразени в протокол от 25.04.2021 г., представен към
заявление А15 с вх. № 20210513214341 досежно освобождаване на Х.Л.Я. като член на
управителния съвет и член на сдружението и досежно решенията по т. 2 от дневния ред.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Н.к. ЗА п.с.х. - Б.“, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, да заплати на Ю. В. В. с адрес по
делото: гр. София, ул. „****, ет. 2, сумата 1010,00 лв. – разноски в производството пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Н.к. ЗА п.с.х. - Б.“, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, да заплати на Т. В. Х. с адрес по
делото: гр. София, ул. „****, ет. 2, сумата 850,00 лв. – разноски в производството пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Н.к. ЗА п.с.х. - Б.“, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, да заплати на В. А. А. с адрес по
делото: гр. София, ул. „****, ет. 2, сумата 850,00 лв. – разноски в производството пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Н.к. ЗА п.с.х. - Б.“, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, да заплати на В. И. И. с адрес по
делото: гр. София, ул. „****, ет. 2, сумата 850,00 лв. – разноски в производството пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Н.к. ЗА п.с.х. - Б.“, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, да заплати на П. Н. П. с адрес по
делото: гр. София, ул. „****, ет. 2, сумата 850,00 лв. – разноски в производството пред
Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 ГПК „Н.к. ЗА п.с.х. - Б.“, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****, да заплати на Л. А. А. с адрес по
делото: гр. София, ул. „****, ет. 2, сумата 850,00 лв. – разноски в производството пред
Софийски градски съд.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис от настоящото, а в частта, с която е оставен без разглеждане
предявеният евентуален иск има характер на определение и подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок съобщението, пред Апелативен съд – София.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6