РЕШЕНИЕ
№ 412
гр. Пловдив, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Живко Ст. Желев
при участието на секретаря Стела Гр. Грозева
като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело №
20215330114901 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 240, чл.86 ЗЗД
и чл.99 ЗЗД.
Ищецът „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД твърди, че на 22.06.2015 г., между
ответника и „Райфайзен Банк” България ЕАД, е сключен рамкова договор
№************* за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa
Classic/MasterCard Standard/Visa Gold/MasterCard Gold/Billa-Visa Classic, по силата, на
който на ответника била предоставена кредитна карта с лимит в размер на 500,00
лева. Крайния срок на договора настъпил на 21.06.2018г. На 19.12.2019 г. между
„Райфайзен Банк” България ЕАД и дружеството – ищец бил сключен договор за цесия,
по силата на който „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД придобило вземанията по договора
спрямо ответника. Твърди се, че „Райфайзен Банк” България ЕАД упълномощило
дружеството – ищец да уведоми ответника – длъжник за прехвърляне на вземането
спрямо него. Същият бил потърсен от пощенски служител, но не бил открит, поради
което съобщението било върнато в цялост. В тази връзка се моли с връчване на
исковата молба на ответника да бъде извършено и уведомяване по чл.99 от ЗЗД.
Твърди, че е възникнало правно основание за начисляване на обезщетение за забава, в
размер на законната лихва върху главница в размер на 52,70 лева, от която сума: 11,50
лева - начислени за периода от 20.12.2019г. до 13.03.2020г. и 41,20 лева - начислена за
периода от 14.07.2020г. до 10.05.2021г. Поради липсата на погасяване, ищецът се
1
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
4535/20.05.2021 г., издадена по ч.гр.д.№ 8018/2021 г. по описа на ПРС за сумите: 500
лева - главница; 65,99 лева - договорна лихва за периода 03.04.2017 г. - 21.06.2018 г.;
11,50 лева - лихва за забава за периода 20.12.2019 г. - 13.03.2020 г.; 41,20 лева – лихва
за забава за периода 14.07.2020г.-10.05.2021г., ведно със законна лихва върху главница
от дата на подаване на заявлението – 18.05.2021г. до окончателното изплащане на
сумата и разноски. Тъй като заповедта за изпълнени била връчена по реда на чл.47 ал.5
ГПК, се иска да бъде установено съществуване на вземането за 500 лв. главница и за
52,70 лева - обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата от дата
на подаване на заявлението.
Ответникът Д. М. Т., чрез назначения му особен счита исковете за
неосноветилни. Счита, уведомяването на ответника за извършената цесия с връчването
на искова молба чрез назначения му особен представител за незаконосъобразно, тъй
като същият не е упълномощен от ответника да получава материално-правни
изявления и уведомлението за извършената цесия нямало да достигне до ответника –
длъжник. Пледира за отхвърляне на исковете.
Съдът намери за установено следното:
На 22.06.2015г. между ответника Д. М.Т. „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е
сключен рамков договор за издаване и ползване на международна кредитна карта №
*****по силата на който банката предоставила правото на ползване на кредитен лимит
в размер на 500 лв. / лист 6/. Уговорено било в чл.33, че върху размера на ползваната
част от кредитния лимит картодържателят заплащана годишна лихва в размер на 17,8%
за стандартна карта, 16,8% за златна карта. Договорът бил сключен са срок от 3 години
- чл.145, който можел да бъде продължен автоматично с нов период, в случай че
картодържателят не е в просрочие към момента на изтичане на валидността на картата
или не е уведомил писмено банката, че отказва картата да му бъде подновена - чл.146
от договора / лист 12/. Според чл.149 от договора, банката имала право да го прекрати
едностранно и без предизвестие, при неизпълнение от страна на картодържателя на
което и да е от неговите задължения. Според чл.177 от договора кореспонденцията във
връзка с договора е следвало да става на посочения в договора адреси, а когато някоя
от тях е променила адреса си без да уведоми писмено насрещната страна за точния си
нов адрес, уведомленията ще се считат връчени на посочения в договора адрес, с факта
на удостоверяване от куриер, поща или друг връчител, е адресатът не е намерен / лист
13/.
Установява се, че с между банката и ищеца "Фронтекс интернешънъл" ЕАД са
сключени рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.12.2016г. и
конкретен договор за цесия от 19.12.2019г. / лист 14 и 20./. Съгласно тях банката
прехвърлила вземания към свои кредитополучатели, включително и това по описания
2
по-горе договор /лист 23/. Цесионерът "Фронтекс интернешънъл" ЕАД бил
упълномощен от банката да уведоми длъжниците за прехвърлянето /лист 27/. До
ответника било изпратено уведомление от 17.09.2021г., което не било връчено, тъй
като Т. било установено, че адресатът се е преместил / лист 30-31/.
На 18.09.2021г., дружеството ищец подало в Пловдивския районен съд
заявление по чл.410 ГПК, с което претендирало ответникът да му заплати 618,69 лв. от
които: 500 лева – главница, 65,99 лева – възнаградителна лихва, както и лихва за забава
в размер на 52,70 лв. за периода от 20.12.2019г. до 13.03.2020г. и от 14.07.2020г. до
10.05.2021г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане. По него било образувано приложеното ч.гр.д. №8018/2021г.
била издадена заповед за изпълнение от 20.05.2021г., която била връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК.
Съгласно заключението на съдебно–счетоводната експертиза, размерът на
усвоената главница по договора е 500 лв., начислени са договорни лихви от 22,56 лв.,
1,43 лв. обезщетение за забава и 42 лв. договорни такси. Установява се от
заключението на експертизата, че падежът на минимална вноска по договора е
настъпил на 03.04.2017г. Според отговорите на вещото лице дадени в съдебно
заседание при изслушването на експертизата /лист 101/, на 14.08.2015г. ответникът е
извършил две погасителни вноски общо в размер на 50 лв., което е видно и от
приложената в експертизата таблица по т.1 от констативната част /лист 95/. Размерът на
остатъчното задължение на кредитополучателя Т. възлиза на 500 лв. главница и 57,70
лв. мораторна лихва дължима за периода от 20.12.2019г. до 10.05.2021г. / лист 100/.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Между „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД и Т. е сключен договор за кредитна
карта, по който е предоставен кредитен лимит, като за длъжника е възникнало
задължение да заплащаща чрез погасителни вноски, ползваните по кредитната карта
суми, както и дължимата възнаградителна лихва. Установява се от заключението на
експертизата, че падежът на минимална вноска по договора е настъпил на 03.04.2017г.
Поради това действието на договора не е било продължено по за нов срок и той е бил
прекратен на 21.06.2018г., тъй като към изтичане на срока му не са били налице
условията предвидени в чл.145 от договора. Следователно кредитополучателят дължи
заплащане ползвания от него кредитен лимит в размер на 500 лв. като е в забава
поради обстоятелството, поради неизпълнение на задълженията за плащане на
погасителни вноски.
Съгласно чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане,
освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Страните
по договора за кредит не са ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането,
нито пък законът или естеството на вземането препятстват подобно действие. От това
3
следва, че договорът за цесия, по силата на който ищецът се легитимира като кредитор,
е валиден. Спрямо ответника цесията има действие от деня в който му е била
съобщена, като това следва от нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД. Задължението на цедента по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД да уведоми длъжника не е за незаместими действия, поради което
може да бъде упражнено от пълномощник, упълномощен в обикновена писмена
форма. Видно от приложеното по делото пълномощно цедентът изрично е
упълномощил цесионера- ищец в настоящото производство да уведоми длъжниците за
сключения договор за цесия и съответно за прехвърлянето на вземанията спрямо
длъжниците. Въз основа на упълномощаването до длъжника е било изпратено
уведомление, което не е било връчено, но поради липса на изпълнение от страна на Т.
на задължението му по чл.177 от договора за кредитна карта. Установено е от
пощенския служител, че той не пребивава на адреса. Това обстоятелство беше
установено и по настоящото дело, като при това ответникът не е декларирал по
надлежния ред нов настоящ или постоянен адрес / лист 41/. Следователно липсата на
уведомяване се дължи на недобросъвестно поведение на самия длъжник. Освен това
съдът намира, че са неоснователни доводите, че цесията не може да бъде съобщена по
силата на завеждане на иска за вземането, тъй като на ответника е бил назначен особен
представител. Във връзка с това, следва да се има предвид, че съобщаването на цесията
има за цел да предотврати възможността длъжникът да плати два пъти, но не се
отразява на дължимостта на вземането. В случая длъжникът не е заплатил нищо нито
на стария кредитор, нито на новия, тоест той не е разполагал с възражение за
погасяване поради плащане на стария кредитор, което особения представител да не
може да упражни от негово име.
Предвид на това съдът намира, че ищецът дължи заплащане на сумите за
главница от 500 лв. и законната лихва върху нея за времето от 20.12.2019г. до
10.05.2021г. , която възлиза общо на 52,70 лв. Поради което предявеният иск следва да
се уважи.
Тъй като посочената в заповедта по чл.410 ГПК договорна лихва за периода
03.04.2017 г. - 21.06.2018 г. в размер на 65,99 лв. не е било въведено като предмет на
настоящото производство съдът намира, че в тази част заповедта за изпълнение следва
да бъде обезсилена.
По разноските:
Съобразно чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски по
настоящото исково дело в размер на 625 лв., а за заповедното – 75 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 240, чл.86
ЗЗД и чл.99 ЗЗД, съществуването на вземането на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление гр.**********против Д. М. Т. ЕГН
********** с адрес гр. ************, относно следните суми: 500 лв. /петстотин лева/
– главница по договор за кредитна карта № 1506010933838520 от 22.06.2015г. сключен
между "Райфайзен банк /България/" АД и ответника, вземанията по който са
прехвърлени на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с договор за цесия от 19.12.2019г.;
52,70лв. / петдесет и два лева и 70 ст./ обезщетение за забава в размер на законната
лихва за времето от 20.12.2019г. до 10.05.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата от 18.05.2021г. до окончателното заплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 8018/2021г. по описа на Пловдивския районен съд.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 4535/20.05.2021г. издадена по ч.гр.дело
№8018/2021г. по описа на Пловдивския районен съд в частта относно сумата 65,99
лева - договорна лихва за периода 03.04.2017 г. - 21.06.2018 г.
ОСЪЖДА Д. М. Т. ЕГН ********** да заплати на „Фронтекс Интернешънъл“
ЕАД, ЕИК *********, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 625 лв. /шестстотин двадесет и
пет лева/, представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и 75
лв./седемдесет и пет лева/ - деловодни разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№ № 8018/2021г. на Пловдивския районен съд.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред
Пловдивския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5