Р Е Ш Е Н И Е № 250
гр.Стара Загора, 23.06.2021
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при
секретаря Минка Петкова
и
в присъствието на прокурора Петко Г.
като разгледа докладваното от съдия
ИРЕНА ЯНКОВА кас.адм.дело № 291
по описа за 2021 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е с
правно основание чл.285, ал.1 , изр.2 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по касационна
жалба, подадена от П.П.Й. чрез пълномощника адвокат Г.Г.П. срещу Решение № 98 от 15.03.2021г., постановено
по адм. дело № 677/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора, с
която е отхвърлен иска му за присъждане на сумата от 100 000 лева,
представляваща парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди през
периода 23.03.2011 г. до 30.03.2011 година, настъпили в резултат на поставянето
му в неблагоприятни условия по време на пребиваването му в затвора гр. Стара
Загора поради липса на медицинско обслужване. В жалбата се съдържат оплаквания
за незаконосъобразност на решението поради неправилно приложение на материалния
закон - касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът оспорва извода на
съда, че на ищеца му е оказана адекватна медицинска помощ. Извършените два прегледа
от медицински фелдшер не било достатъчно за диагностициране на заболяването му.
Едва на 30.03.2011 година той бил отведен за преглед от специалист – очен лекар
и му било назначено следващото се лечение и бил приет в ЛЗ извън Затвора гр. Стара
Загора. Моли за отмяна на решението и
постановяване на друго, с което искът му да бъде уважен в пълен размер.
Ответникът Главан
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София в подаден писмен отговор оспорва
касационната жалба като неоснователна.
Окръжна прокуратура
- Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага решението да бъде оставено в сила.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателите касационни основания,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК
служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба
на П.П.Й. е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният
акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно изложеното в исковата молба незаконосъобразната
административна дейност, на която П.Й. основава исковата претенция, се изразява в неосигуряване на задържаното
лице на медицинска помощ за периода от 23.03.2011 година до 30.03.2011. Ищецът
твърди, че в резултат на тези нечовешки условия претърпял вреди, изразяващи се
в болки и страдания, неудобства и унижения, нарушаващи основните му права и увреждащи физическото здраве. Затова претендира обезщетение в
размер на 100 000лв.
С обжалваното решение
е отхвърлен предявения иск на Й. срещу
ГДИН гр. София за присъждане на сумата от 100 000 лева, представляваща
парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди през периода 23.03.2011
г. до 30.03.2011 година, настъпили в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия по време на пребиваването му в затвора гр. Стара Загора
поради липса на медицинско обслужване.
За да постанови
този резултат, първоинстанционният съд приема за недоказани твърденията, че ищецът
е претърпял вреди вследствие на липса на медицинско обслужване в затвора гр.
Стара Загора. При анализ на приетата и представена от ищеца медицинска
документация и действията на служители в
затвора гр. Стара Загора е приел, че не е установено по безспорен начин
твърдяно бездействие. Според мотивите на съда на ищеца са проведени два
прегледа на 24.03.2011 г. и на 28.03.2011 година в Медицинския център на
затвора гр. Стара Загора и не било
доказано, че състоянието му налага
своевременното му извеждане в болница в гр. Стара Загора. Непосредствено
след исковия период той бил изписан от болницата „Професор д-р Стоян Киркович”
с подобрение. Извършените медицински прегледи на ищеца и настаняването му в
болнично заведение извън затвора сочели за отсъствие на първата предпоставка по
чл. 284,ал.1 от ЗИНЗС - незаконосъобразна
административна дейност.
Според съда искът
се явява неоснователен и на друг основание, а именно поради изтекла погасителна
давност. Според съда тя е започнала да тече от 30.03.2011 година и е изтекла на
30.03.2016 година.
Обжалваното решение
е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният от П.П.Й.
иск е квалифициран като иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно тази разпоредба държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС т.е.
на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Въз основа на събраните
доказателства и установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът
на съда, че не са налице законовите предпоставки,
обуславящи основателност на предявения от П.Й. иск за претърпени неимуществени вреди,
претърпени в резултат на липса на медицинско обслужване в затвора гр. Стара
Загора.
Медицинското обслужване на лишените от свобода е уредено в глава 10, раздел І от ЗИНЗС, глава ІІІ от ППЗИНЗС и издадената от Министъра на здравеопазването и Министъра на правосъдието на основание чл.128, ал.3 от ЗИНЗС Наредба № 2 от 22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода. В чл.129, ал.1 от ЗИНЗС е предвидено, че медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл.5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти /чл.129, ал.2 от ЗИНЗС/. С нормата на чл.133, ал.1 от ЗИНЗС е регламентирано създаването на медицински центрове към затворите, затворническите общежития и поправителните домове, в които, съгласно чл. 134, ал.1 от ЗИНЗС, се осъществяват спешна медицинска и дентална помощ; първична медицинска помощ; специализирана извънболнична медицинска помощ; дентално обслужване; профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Изпращането на
лишените
от свобода в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, се
извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на
медицинския център, при спешни случаи – с устно нареждане на началника на
затвора, когато в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото
лечение; се налага лечение на инфекциозни заболявания; са необходими
консултативни прегледи или специализирани изследвания /чл.135, ал.1 от ЗИНЗС/.
Анализът на посочената
нормативна уредба води до извода, че нормативно установеното задължение на
администрацията на местата за лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и
психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им
наказание /чл.128, ал.1 във вр. с чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Съдържанието на
административното задължение се свързва от една страна с изискване за
предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от
друга - с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение
при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно
състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на
наказанието.
Ефикасността, резултатността и правилността на
оказаната в местата за лишаване от свобода медицинска помощ от гл.т на
утвърдените медицински стандарти /чл. 80 от
Закона за здравето във вр. с чл. 6, ал. 1
от ЗЛЗ/ и дали същата отговаря на изискванията за достатъчност и
качество /чл. 81, ал.
2, т. 1 от Закона за здравето/, не може да бъде контролирано от
затворническата администрация тъй като не се касае за административна дейност,
а за медицинска такава, контрол върху която се осъществява от контролните
органи, посочени в ЗЛЗ, Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване
/арг.чл.6, ал.6 от ЗЛЗ/.
При анализа на събраните по делото доказателства не се
установяват незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация на
Затвора гр.Стара Загора във връзка с осигуряването на своевременна и адекватна
медицинска помощ на л.св.П.Й., както правилно е приел първоинстанционния съд.
При постъпило от Й. оплакване за наличие на здравословен проблем са били
предприети необходимите действия за своевременно диагностициране. От
представените по делото материали не се установява директорът на медицинския
център или друг медицински специалист да са издали предписание или направление
на ищеца за лечение във външно заведение и Началникът на Затвора гр.Стара
Загора да е отказал изпращането му. Няма данни, а и не се твърди л.св.Й. да е
отправял искане за извършване на медицинска консултация с лекар-специалист,
както и да бъде преместен за лечение в ЛЗ извън Затвора гр. Стара Загора. Той е
бил настанен в такова ЛЗ извън затвора
след една седмица и изписан оттам чрез подобрение. Ето защо настоящият
съдебен състав приема за недоказани твърденията на ищеца за неоказване на
подходящи медицински грижи във връзка с
лечението му на заболяване глаукома, както правилно е приел съда.
Поради
изложеното правилно е прието от съда, че в случая не са налице незаконосъобразни
бездействия на ответника и че е налице първата предпоставка за уважаване на
иска.
Съдът споделя релевираните мотиви за изтекла погасителна
давност на иска.
Погасителната давност се свързва с изтичането на предвиден в
закона период от време, през който субектът на правото бездейства и не го
упражнява. Предвид липсата на специална правна уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност, на основание както на §
1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал.
2 от АПК във вр. с чл. 285, ал.
1 от ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл. 46 от
Закона за нормативните актове, следва да намерят приложение
правилата на чл. 110
– чл. 120 от
Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, уреждащи института на погасителната давност. Съгласно разпоредбата на
чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от
момента, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114, ал.
1 от ЗЗД/. В случаи на непозволено увреждане, какъвто е настоящия,
това е момента на прекратяване на увреждащите действия или от момента на
прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от
бездействие. Съгласно разрешението, дадено в т. 4 от Тълкувателно решение № 3
от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, когато вредите
произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи,
началният момент на погасителната давност
за предявяване на иска за заплащането им е от момента на преустановяването им.
След
изтичане на законово регламентирания давностен срок, правото на иск за
вземането на ищеца за обезщетение за претърпени вреди, се погасява. По аргумент
от нормата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а следва да се предяви, като
възражение. В случая такова възражение е направено от ответника и доколкото
възражението за погасяване на вземането по
давност е правоизключащо възражение, след неговото изразяване, съдът
дължи произнасяне относно това дали претендираното от П.Й. вземане по
предявения иск срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията", е погасено по давност.
При прилагането на
разрешението, дадено с посоченото по-горе Тълкувателно решение № 3 от
22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК /което е задължително
за съдилищата на основание чл. 130, ал.
2 от ЗСВ/, следва да се приеме, че в случая погасителната давност започва да тече от момента на
преустановяване на незаконосъобразните действия (бездействия) на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, а именно от 30.03.2011 и
е изтекъл на 30.03.2016г.
С оглед на изложените съображения съдът намира,
че касационната жалба е неоснователна. Не е налице твърдяното отменително основание,
поради което решението като валидно, допустимо,
постановено в съответствие и при правилно приложение на закона следва да бъде оставено
в сила.
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р
Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 98 от 15.03.2021г., постановено по адм. дело № 677/ 2020г. по описа на Административен
съд – Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.