№ 558
гр. Варна, 07.10.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500342 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
С определение № 50378/29.09.2022г. по ч.гр.д. № 2876/2022г.
Върховният касационен съд е приел, че компетентен да се произнесе по
подадената от Р. Т. К. частна жалба против решение № 601/12.05.2022г. на ОС
– Варна, постановено по в.гр.д. № 659/2022г. в частта, в която производството
по подадената от нея молба по ЗЗДН е прекратено, е Апелативен съд – Варна,
поради което и е върнал същата за разглеждане от настоящия състав.
В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на така
обжалвания съдебен акт. Оспорват се направените фактически и правни
изводи на съда за недоказано фактическо съжителство между страните,
съответно за липса на легитимация на жалбоподателката да иска защита по
реда на ЗЗДН. Отправеното искане е за отмяна на обжалваното определение и
връщане на делото за произнасяне по същество.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна – Д. З. К., в който се излага становище за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е подадена в срок, от страна по делото и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт /съгласно задължителните указания
на касационната инстанция/. Разгледана по същество съдът намира
жалбата за неоснователна по следните съображения:
С решение № 601/12.05.2022г., постановено по в.гр.д. № 659/2022г. ОС
– Варна се е произнесъл по подадена от Д. К. въззивна жалба срещу решение
на първоинстанционния РС – Варна по гр.д. № 12214/2021г., с което срещу
него са наложени мерки по ЗЗДН като същият е задължен да се въздържа от
извършването на домашно насилие спрямо Р. К., на основание чл.5, ал.1, т.1
ЗЗДН и му е забранено да приближава на по-малко от 200 метра молителката
и жилището, което тя обитава в гр.Добрич, ул.“Осми март“ № 51 за срок от
осемнадесет месеца, на основание чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН. Във въззивния акт са
направени изводи, че по делото не е доказано осъществявано съвместно
1
фактическо съжителство между страните, поради което молителката
/настоящата жалбоподателка/ не е сред лицата, имащи право да искат защита
по реда на ЗЗДН, което обстоятелство обуславя недопустимост на исковата й
молба и на постановеното по тази недопустима молба първоинстанционно
решение. С оглед на това с решението си въззивният съд е обезсилил
обжалваното решение на РС – Варна и е прекратил производството по
подадената от Р. К. молба за защита по ЗЗДН.
При това положение постановеното прекратително определение е в
съответствие с разпоредбата на чл.270, ал.3 ГПК и се явява необходима
последица от направения извод на въззивната инстанция по валидността на
обжалваното пред него решение, което е част от предмета на инстанционния
контрол /чл.269 ГПК/. С оглед на това и обжалваното определение се явява
законосъобразно, без настоящата инстанция да има правомощието да
извършва преценка по съществото на спора /налице ли е фактическо
съжителство/ и на обусловения от това извод на въззивния съд за валидността
на първоинстанционното решение, тъй като апелативният съд не е
функционално компетентен да прави проверка на въззивните решения на
окръжния съд.
Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 601/12.05.2022г. на ОС – Варна,
постановено по в.гр.д. № 659/2022г. в частта, в която производството по
подадената от Р. Т. К. молба по ЗЗДН е прекратено.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2