Р
Е Ш Е Н И Е
№.............../..............2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
В публичното съдебно заседание на
двадесет и седми януари две хиляди двадесет и първа година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2558 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по жалба на Н.К.И., предявена чрез пълномощниците й адвокат В.М. и
адвокат Ц.Л. ***, срещу заповед № ЖН-22/15.10.2020 г. на кмета на район
„Аспарухово“ при община Варна, с която на основание чл. 46 ал. 1 т. 6 ЗОбС и чл.
21 ал. 1 т. 5 НУРУЖНГНПОЖ, във връзка с решение № 4-2-3/25.08.2020 г. на
Комисията по чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖ и с т. 1, раздел VІ от договор от 22.08.2017
г. за отдаване под наем на общински жилищен имот, сключен между район
„Аспарухово“ -община Варна и Н.К.И., е прекратено наемното правоотношение между
жалбоподателката и район „Аспарухово“ относно част от недвижим имот – частна
общинска собственост, представляващ общинско жилище, от което на
жалбоподателката е отдадена под наем само една стая и ¼ ид. ч. от цялото
жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „***“ № 17, ет. 2, актувано с АЧОС №
9023/20.05.2016 г.
В жалбата се сочи, че според мотивите
на заповедта наемното правоотношение с жалбоподателката е прекратено не поради
изтичане на наемния срок на договора, а поради виновното й поведение, свързано
с неспазване на обществения ред, което според пълномощниците на Н.И. противоречи
на обективната истина. В подкрепа на това се твърди, че в цитираните от
административния орган сигнали за нарушаване на обществения ред от страна на
живущите в общинското жилище на ул. „***“ № 17 не са конкретизирани лицата,
срещу които са подадени. Излага се и обстоятелството, че жалбоподателката е
подала в район „Аспарухово“ заявление рег. № АУ058473АС/01.07.2020 г. за
продължаване на срока на наемното правоотношение, тъй като не разполага с друг
жилищен имот, но без да изследва обективно възможността за продължаване на
наемния договор, без да изясни срещу кои лица са подадени сигналите, като се
има предвид, че отдаденото под наем общинско жилище на ул. „***“ № 17 се състои
от отделни самостоятелни обекти, в които са настанени различни наематели, и без
да даде възможност на жалбоподателката да участва в процедурата, комисията по
чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖ е издала необосновано решение № 4-2-3/25.08.2020 г. Въз
основа на него и кметът на район „Аспарухово“ е издал незаконосъобразна заповед
№ ЖН-22/15.10.2020 г., поради което се претендира тя да бъде отменена от съда
като на жалбоподателката се присъдят сторените по делото съдебни разноски, а на
пълномощниците й се определи адвокатски хонорар, на основание чл. 38 ал. 1 т. 2
вр. ал. 2 вр. чл. 36 ЗАдв.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание на 27.01.2021 г. жалбата се поддържа от пълномощниците на
жалбоподателката адвокат М. и адвокат Л..***, ответник по делото, на основание
чл. 153 ал. 1 предл. второ АПК, се представлява в съдебно заседание от юрисконсулт
К., който изцяло оспорва жалбата. Сочи, че наемното правоотношение с
жалбоподателката е прекратено на две основания: изтичане на срока на наемния
договор и системно нарушаване на обществения
ред. Относно първото /водещо/ основание излага, че е правна възможност,
а не задължение на административния орган да продължи срока на наемното
правоотношение като не е задължително в заповедта по чл. 46 ал. 2 ЗОбС да се обсъжда
въпросът отговаря ли лицето на условията за продължаване на срока. Относно
второто основание твърди, че са събрани достатъчно доказателства, че
настанените под наем лица в общинското жилище на ул. „***“ № 17 нарушават
обществения ред /със скандали, нощни гуляи, замърсяване на предблоковите
пространства/ и тъй като всички ползват заедно цялата къща, от която единствено спалните помещения са
индивидуално разпределени, е невъзможно да се приеме, че само някои са
отговорни за нарушенията. Претендира съдът да отхвърли жалбата като
неоснователна и да присъди на район „Аспарухово“ юрисконсултско възнаграждение
за осъщественото по делото процесуално представителство от юрисконсулт.
Като преценки процесуалната
допустимост на предявената жалбата съдът намира следното по нейната
основателност:
По фактите:
От приложените документи по
административната преписка се установява, че със заповед № ЖН-20/17.08.2017 г.
на кмета на район „Аспарухово“ при община Варна жалбоподателката Н.К.И., на
основание чл. 43 ал. 1 от ЗОбС, чл. 13 ал. 1 от НУРУЖНГНПОЖ, решение № 4-4-1/03.08.2017
г. на комисията по чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖ и предвид факта, че отговаря на
условията по чл. 4 от НУРУЖНГНПОЖ, е настанена заедно със съпруга си Д. Х. И. при месечна
наемна цена 11, 46 лв. за срок от три години, считано от датата на връчване на
акта, в част от общинско жилище, актувано с АЧОС № 9023/20.05.2016 г., находящо
се в гр. Варна, ул. „***“ № 17, ет. 2, при отдадена под наем част – една стая и
¼ ид. ч. от цялото жилище, с жилищна площ 10, 80 кв.м. и полезна площ
15, 21 кв.м.
Според ръкописното отбелязване
върху заповедта, скрепено с подписа на получателя, тя е връчена на адресата Н.К.И. на 22.08.2017 г., откогато е произвела правно действие
и е започнал да тече тригодишният срок за настаняване.
Във връзка с настанителната
заповед кметът на район „Аспарухово“ при община Варна е сключил на 22.08.2017
г. с настаненото лице Н.К.И. договор за отдаване под наем на посочената част от
общинския жилищен имот от фонд „Настаняване на наематели“, в който са уредени
правата и задълженията на двете страни и условията за прекратяването му. В
раздел „Срок на договора“ и „Цена и начин на плащане“ са повторени посочените в
настанителната заповед условия като в чл. 3 изрично е посочено, че тригодишният
срок на договора за наем влиза в сила от датата на подписването му от страните,
следователно – считано от 22.08.2017 г. Съгласно договореното в раздел V, чл.
28 ал. 1 договорът се счита за прекратен с изтичането на срока, установен в
акта за настаняване, а съгласно чл. 28 ал. 4 т. 3 той се прекратява от
наемодателя преди изтичането на договорения срок с едномесечно писмено
предизвестие в случаите на нарушаване на добрите нрави от страна на наемателя.
От обясненията на страните по
делото в с. з. на 27.01.2020 г., от свидетелските показания на свидетелката В. М.
Д. и от приложените по делото заповед № БА-175/24.10.2014 г. на кмета на район
„Аспарухово“ със списък, неразделна част от нея, и приемо-предавателен протокол
от 07.08.2014 г. /л. 36 – 38/ с основание може да се заключи, че заповед №
ЖН-20/17.08.2017 г. за настаняването на жалбоподателката в част от общинското
жилище на ул. „***“ № 17 е била издадена, след като още през 2014 г. тя, като
пострадала от природното бедствие на 19.06.2014 г., при което много хора в кв.
„Аспарухово“ остават без жилища, е била настанена първоначално заедно с други
пострадали граждани в Център за временно настаняване на лица, семейства и
домакинства.
На 01.07.2020 г. жалбоподателката
е подала до кмета на район „Аспарухово“ заявление рег. №
АУ058473АС за продължаване на изтичащия на 22.08.2020 г. срок на заповедта
за настаняване и на договора за отдаване под наем на общинския жилищен имот в
гр. Варна, кв. Аспарухово, ул. „***“ № 17, ет. 2. Към заявлението е приложила
декларация, в която е вписала, че е вдовица, че е освидетелствана с 88% трайно намалена работоспособност, че не
притежава никакви недвижими имоти и че годишният й доход се състои от 330 лв.
месечна пенсия при вписани в графа „Други доходи“ още 1 200 лв.
Декларираното от жалбоподателката
обстоятелство, че е вдовица се потвърждава от приложения по преписката препис-извлечение
от акт за смърт на съпруга й Д. Х. И., според който същият е починал на
19.02.2018 г., а фактът, че към момента на подаване на заявлението е
освидетелствана с 88% трайно намалена
работоспособност се потвърждава от приложеното също по преписката Експертно
решение на ТЕЛК при МБАЛ „Света Марина“ ЕАД № 03314 135 от 04.09.2017 г. От
него и от останалата приложена по преписката и по делото здравна документация
на Н.К.И. /Експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ „Света Марина“ ЕАД № 04009 133 от
07.10.2014 г.; Експертно решение на ТЕЛК
към УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД № 3210 157 от 24.09.2020 г.; Епикриза от Втора
клиника по нервни болести към УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД/ се установява, че тя е
с диагностицирано заболяване епилепсия, което сочи на увреден здравословен
статус.
Фактът, че към момента на
подаване на заявлението Н.И. не притежава никакви недвижими имоти се
потвърждава от приложената по преписка справка от Агенция по вписванията по
персоналната партида на лицето, изготвена за периода 01.01.2015 г. – 02.07.2020
г., от която е видно, че по ЕГН на лицето няма абсолютно никакви записвания.
На 17.07.2020 г. Н.К.И. *** ново
заявление с рег. № РД20013410АС, в което е посочила, че през трите години, в
които е настанена в жилището на ул. „***“ № 17, ет. 2, живее в него заедно със
синовете си, снаха си, внуците и брат си Д., но не желае да съжителства повече с
Д., тъй като е постоянно пиян, не плаща консумативите и посяга на всички.
Заявлението следва да се възприеме като допълнение на подаденото преди това
заявление рег. № АУ058473АС/01.07.2020
г., с което жалбоподателката е поискала да се продължи срокът на наемното й
правоотношение.
На заседание от 25.08.2020 г. назначената
със заповед № 32/11.03.2020 г. на кмета на район „Аспарухово“ комисия по чл. 6
от НУРУЖНГНПОЖ за картотекиране на нуждаещите се от жилища граждани е
разгледала заявлението на Н.К.И. от 01.07.2020 г. за продължаване на срока на
настанителната заповед за частта от общинското жилище на ул. „***“ № 17, ет. 2
и под № 4-2-3, без излагане на мотиви, е взела единодушно решение да не го
удовлетвори като е предложила на кмета на район „Аспарухово“ да издаде заповед
за прекратяване на наемното правоотношение, на основание чл. 21 ал. 1 т. 5 от НУРУЖНГНПОЖ.
Видно от протокола, по абсолютно идентичен начин комисията е подходила и към останалите, общо пет на брой настанени
лица в общинското жилище на ул. „***“ № 17 – М. Д. Х., М. Д. Х., Д. К. М., Ж.
С. А. и И. Х. Г., като под № 4-2-4; 4-2-5; 4-2-6; 4-2-7 и 4-4-1 е предложила на
кмета на район „Аспарухово“ да прекрати с всяко от тях наемното правоотношение
за общинския жилищен имот.
С писмо рег. № 442000-15207/16.09.2020
г., регистрирано в район „Аспарухово“ под рег. № РД20015565АС_001АС/16.09.2020
г., началникът на ІV РУ при ОД на МВР – Варна е информирал кмета на район
„Аспарухово“ във връзка с негово питане вх. № 442000-13752/2020 г. по описа на
ОД на МВР - Варна, че през годините в ІV Районно управление са постъпвали
различни сигнали и жалби срещу поведението на настанените лица в общинското
жилище на ул. „***“ № 17 като част от оплакванията за нарушаване на обществения
ред са подадени от живущите в съседство /основно в блок № 77 на ул. „***“/, а
друга част – от самите обитатели на общинското жилище относно конфликти помежду
им. Конкретни имена на нарушители не се споменават, изключая лицето Н.Г.Д., за
което се сочи, че оплакванията постъпват главно от неговите родители. Упоменава
се и лицето Д. Г. Д., изтърпяващо на адреса мярка за неотклонение „домашен
арест“.
Изложеното в писмото се
потвърждава от приложените по преписката писмени документи - адресирани до
кмета на район „Аспарухово“ и до началника на ІV РПУ – Варна жалба рег. №
РД20015768АС/19.08.2020 г. и жалба рег. № РД19013020АС/15.07.2019 г. от
живущите в бл. 77 на ул. „***“, кв. „Аспарухово“, първата от които подписана от
28 лица, а втората – от 43. Според двете жалби наемателите на общинското жилище
на ул. „***“ № 17 грубо нарушават обществения ред и спокойствие – денонощно
пускат високо музика, така че живущите в блок 77 не чуват дори телевизорите си,
пият постоянно, устройват скандали помежду си и се бият, събират се нощем по петнадесетина
човека на тротоара /мъже и жени/ и се разправят на висок глас, форсират колите
си като пускат и в тях високо музика посред нощ, обиждат хората, които се
опитват да им направят забележка, сменят регистрационните номера на
автомобилите си, събират се нощем на детската площадка, която е в близост до
блока, и там също пият алкохол, слушат силна музика и се дрогират, като много
често живущите от блока намират сутрин площадката пълна с боклуци, бутилки и
спринцовки. В двете жалби като цяло не се цитират конкретни имена на
нарушители, а са насочени общо срещу живущите в жилищната сграда на ул. „***“ №
17. Доколкото се съдържат някакви по-конкретни оплаквания срещу определени
лица, те са изложени само в жалба рег. № РД19013020АС/15.07.2019 г. и се
отнасят до наемателите на приземния етаж от сградата, за които жалбоподателите
твърдят, че притежават голяма куче /доберман или булдог/, което пускат без
намордник и каишка, както и че точно при тях идват и заминават по цели нощи
коли и че имат съмнение, че на приземния етаж се извършват различни
престъпления – държане, употреба и продажба на наркотици, сводничество,
проституция и т.н.
По преписката се съдържат и
доказателства за конфликтни отношения между самите наематели в сградата на ул.
„***“ № 17. Приложена е жалба рег. № РД18008062АС/24.04.2018 г. от Н.К.И., в
която се твърди, че брат й Д. е постоянно пиян, устройва им скандали като
псува, вика и бие нея, синовете, внуците и снаха й. Във връзка с жалби от
28.12.2017 г. на Н.К.И. и М. Д. Х. комисията по чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖ е извършила
проверка и е взела решение да се отправи писмено предупреждение до наемателя на
общинското жилище на ул. „***“ № 17 Д. К. М. да спазва добрите нрави при
съвместно съжителство с други семейства като в противен случай ще се открие
процедура за прекратяване на наемното му правоотношение. За взетото от
комисията решение по жалбите двамата жалбоподатели и Д. К. М. са били уведомени
с писмо рег. № РД17025047АС_001АС/29.01.2018 г. на кмета на район „Аспарухово“.
Приложена е и друга жалба на Н.К.И.
с рег. № РД19000601АС/11.01.2019 г., която е насочена срещу живущите на първия
етаж от къщата - И. Х. Г. и семейството й, според която между членовете от
домакинството на Н. и тези на И. има постоянни конфликти, които се предизвикват
от И., съпруга й и сина им.
С точно обратното съдържание е
жалбата на И. Х. Г. с рег. № РД1900056АС/03.01.2019 г.,
според която виновни за проблемите между обитателите на втория етаж и семейството
на И. са обитателите на втория етаж, които до два часа посред нощ не спирали да
тропат и да слушат музика.
По преписката е приложено
доказателство, че по жалбата на И. Х. Г. с рег. № РД1900056АС/03.01.2019 г.
/липсваща по преписката/ е извършена проверка от служители на районната
администрация в трите общински жилища на ул. „***“ № 17 като при проверката не
са констатирани съществени нарушения, но обитателите на втория етаж от сградата
са предупредени, че трябва да спазват обществения ред, особен в часовете за почивка
– става въпрос за адресираното до Н.К.И., М. Д. Х. и Д. К. М. писмо рег. № РД1900056АС_001АС/18.01.2019
г. на кмета на район Аспарухово.
Същевременно от приложения по
преписката констативен протокол от 13.08.2020 г. се установява, че на тази дата
комисия от район „Аспарухово“, съвместно с инспектори от ІV РПУ-Варна, е
извършила проверка на общинското жилище на ул. „***“ № 17, при която в жилището
на втория етаж е установена Н.И. с двете й внучета и брат й Д., който бил в
нетрезво състояние, като Н. се оплакала, че той постоянно създава проблеми.
Относно жилището на първия етаж, обитавано от семейството на И. Х. Г., в
протокола е вписано, че при проверката са установени съпругът на И. – Г., синът
й – Д. /под домашен арест/, негов приятел и майката на Г., която плачейки,
молела за друго жилище. Посочено е, че по информация от съседи, потвърдена и от
органите на реда, в жилището на първия етаж много често стават скандали, които
прерастват в побоища като по този начин се нарушава и спокойствието на живущите
в съседните сгради.
Налице са данни и за друга
проверка от районната администрация в трите жилища на ул. „***“ № 17, извършена
във връзка с жалба рег. № РД19000585АС/11.01.2019
г., при която не са открити съществени нарушения на реда. За резултатите от
тази проверка жалбоподателката е била уведомена с приложеното по преписката
писмо рег. № РД19000585АС_007АС/24.01.2019 г. на кмета на район „Аспарухово“.
Въз основа на така събраните
доказателства по преписката за сигнали и оплаквания срещу наемателите на
общинското жилище на ул. „***“ № 17, приемайки че в семейството на
жалбоподателката са налице остри битови скандали и свади, смущаващи
спокойствието на останалите граждани, живущи в района, и позовавайки се на
решение 4-2-3 по протокол № 4/25.08.2020 г. от заседание на комисията по чл. 6
от НУРУЖНГНПОЖ, кметът на район „Аспарухово“ при община Варна е издал
обжалваната по делото заповед № ЖН-22/15.10.2020 г., с която на основание чл.
46 ал. 1 т. 6 ЗОбС и чл. 21 ал. 1 т. 5 НУРУЖНГНПОЖ, във връзка с т. 1, раздел
VІ от сключения между район „Аспарухово“ и Н.К.И. договор от 22.08.2017 г. за
отдаване под наем на общински жилищен имот, е прекратил наемното правоотношение
между жалбоподателката и район „Аспарухово“ за отдадената под наем част от този
имот.
В хода на съдебното производство,
освен приобщените към доказателствения материал по делото документи по
административната преписка и представените и обсъдени по-горе в мотивите
писмени доказателства, са изслушани и свидетелските показания на свидетелката В.
М. Д., която заявява при разпита, че познава Н. от седем години, тъй като майка
й е нейна колежка, а освен това свидетелката живее и в близост до нея – също на
ул. „***“, но на по-малък номер. Обяснява, че през годините не е чувала
оплаквания конкретно срещу Н.. Има познати, които живеят в блоковете срещу
къщата, където е настанена Н., но от тях знае за оплаквания срещу Д., който е
настанен на долния етаж от къщата. Оплакванията срещу него са за силна музика,
обидни думи и напивания. От майка си знае, че Н. също й се е оплаквала от
съседите си от долния етаж заради скандалите и силната музика. Съдът кредитира
показанията на свидетелката, които освен че в голямата си част се основават на
лични възприятия, но са и вътрешно непротиворечиви и съответстващи като цяло на
доказателствата по административната преписка.
Така събраните доказателства
дават основание за следните правни изводи:
Съгласно чл. 42 ал. 1 ЗОбС
общинските жилища се групират по
предназначението си в общо четири групи:
1/ за настаняване под наем на
граждани с установени жилищни нужди;
2/ за продажба, замяна и
обезщетяване на бивши собственици, чиито имоти са отчуждени за общински нужди;
3/ ведомствени;
4/ резервни.
Съгласно чл. 43 ЗОбС в жилищата за
отдаване под наем се настаняват няколко категории лица:
1/ лица с жилищни нужди,
установено по реда на наредбата по чл. 45а ал. 1 ЗОбС /за община Варна това е
Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване
и продажба на общински жилища, приета от ОбС – Варна с решение № 1518-3(24) от 09.03.2005 г./;
2/ наематели на общински жилища,
които се засягат от ново строителство, надстрояване или пристрояване, основен
ремонт или реконструкция;
3/ лица, жилищата на които се
възстановяват на бившите им собственици по реда на чл. 7 от ЗВСВОНИ.
Видно от основанието за издаване
на заповед № ЖН-20/17.08.2017 г. /чл. 43 т. 1 ЗОбС/
и изричното указване в нея, че Н.К.И. отговаря на условията по чл. 4 от
НУРУЖНГНПОЖ, считано от 22.08.2017 г. /датата на влизане в сила на заповедта/ жалбоподателката
е настанена за срок от три години в общинско жилище по чл. 42 ал. 1 т. 1 ЗОбС поради
факта, че се явява лице от категорията на тези с установени жилищни нужди.
В чл. 46 ал. 1 ЗОбС при
неизчерпателно изброяване са регламентирани основанията за прекратяване на
наемните правоотношения с предмет отдаването под наем на жилища от общинския
жилищен фонд като между тях в т. 3 е посочено нарушаването на добрите нрави, а в
т. 6 – изтичане на срока за настаняване. Същите основания са възпроизведени и в
чл. 21 ал. 1 т. 3 и т. 5 от НУРУЖНГНПОЖ с допълнителното уточнение в т. 3, според
което основанието „нарушаване на добрите нрави“ в случаите, когато не става
въпрос за настаняване в жилище в етажна собственост, се прилага при наличието
на съставен от районната администрация и органите на реда протокол за системни нарушения.
Съгласно чл. 46 ал. 2 ЗОбС
наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал
настанителната заповед, като в заповедта задължително се посочва основанието за
прекратяване.
В случая заповед №
ЖН-20/17.08.2017 г., с която жалбоподателката е настанена за срок от три години
в общинското жилище от фонда по чл. 42 ал. 1 т. 1 ЗОбС, е издадена от кмета на
район „Аспарухово“, което кореспондира на изискването на чл. 13 ал. 1 от НУРУЖНГНПОЖ
настаняването под наем да се извършва за срок от три години със заповед на
кмета на района, в който се намира жилището.
Предвид нормата на чл. 46 ал. 2
ЗОбС, възпроизведена смислово и в чл. 21 ал. 3 изр.
първо НУРУЖНГНПОЖ, отново кметът на район „Аспарухово“ е компетентният
административен орган да прекрати възникналото на основание заповед № ЖН-20/17.08.2017
г. наемно правоотношение. Поради това издадената от него и оспорена по делото
заповед № ЖН-22/15.10.2020 г. е акт на компетентен административен орган.
Излагането на фактически и правни
основания в заповедта сочи, че административният орган е имал за цел да
съобрази и регламентираното с чл. 46 ал. 2 изр. второ ЗОбС, възпроизведено и в
чл. 21 ал. 3 изр. второ от НУРУЖНГНПОЖ, изискване към формата на
административния акт, кореспондиращо напълно на регламентираното с чл. 59 ал. 2
т. 4 АПК общо изискване, когато административният акт се издава в писмена
форма, той да съдържа фактически и правни основания за издаването.
Излагайки мотиви за издаването на
заповедта, административният орган е допуснал обаче смесване на две напълно
отделни основания за прекратяване на наемното правоотношение: тези по чл. 46
ал. 1 т. 3 и 6 ЗОбС, респективно по чл. 21 ал. 1 т. 3 и 5 от НУРУЖНГНПОЖ. Докато в словесната част на мотивите се е
позовал изцяло на обстоятелства, сочещи на нарушаване на добрите нрави
/основание за прекратяване на наемното правоотношение по смисъла на чл. 46 ал.
1 т. 3 ЗОбС, респективно по чл. 21 ал. 1 т. 3 от НУРУЖНГНПОЖ/, то при посочване
на правното основание за издаване на заповедта е цитирал чл. 46 ал. 1 т. 6 ЗОбС
и чл. 21 ал. 1 т. 5 от НУРУЖНГНПОЖ – и двете разпоредби свързани с прекратяване
на наемното правоотношение поради изтичането на срока за настаняване.
В случаите на изтичане на срока
за настаняване чл. 46 ал. 4 ЗОбС
регламентира обаче изрична възможност наемното правоотношение да бъде
продължено, ако наемателят отговаря на условията за настаняване в общинско
жилище. За община Варна, предвид препращащата норма на чл. 45а ал. 1 ЗОбС, това
са условията, регламентирани в чл. 4 от приетата от ОбС – Варна с решение №
1518-3(24) от 09.03.2005 г. Наредба за
условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и
продажба на общински жилища.
При това положение, след като в
случая жалбоподателката своевременно, още преди изтичането на 22.08.2020 г. на тригодишния
срок на наемното правоотношение, е сезирала административния орган с искане за
продължаването му, административният орган е следвало, издавайки заповедта на
основание чл. 46 ал. 1 т. 6 ЗОбС и чл. 21 ал. 1 т. 5 от НУРУЖНГНПОЖ,
да обсъди и прецени в нея наличието на предпоставките по чл. 4 ал. 1 от НУРУЖНГНПОЖ,
а не да се позовава на обстоятелства, абсолютно неотносими към хипотезата на прекратяване
на наемното правоотношение поради изтичане на срока за настаняване.
В случая не би могло да се
приеме, че с цитираното в заповедта решение 4-2-3 на комисията по чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖ
по протокол № 4/25.08.2020 г. кметът на район „Аспарухово“ се е мотивирал защо,
прекратявайки наемното правоотношение на основание чл. 46 ал. 1 т. 6 ЗОбС и чл.
21 ал. 1 т. 5 от НУРУЖНГНПОЖ /изтичане на срока за настаняване/, не е
удовлетворил искането на жалбоподателката да продължи този срок, при положение,
че такава възможност е изрично предвидена както в чл. 46 ал. 4 ЗОбС, така и в
чл. 21 ал. 5 от НУРУЖНГНПОЖ. В решението на комисията по чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖ помощният
административен орган също не е изложил мотиви защо не удовлетворява искането на
жалбоподателката за продължаване на срока на наемното й правоотношение и предлага
в тази връзка на кмета да издаде заповед за прекратяването му, поради което и то
не може да замести липсващите в тази част мотиви в заповедта по чл. 46 ал. 2
ЗОбС.
Уреденото от закона като правна
възможност продължаване на срока на наемното правоотношение е предвидено в
полза на жилищно нуждаещите се лица, поради което не освобождава административния
орган от задължението преди да пристъпи към прекратяване на наемното
правоотношение поради изтекъл срок да извърши актуална преценка на условията по
чл. 4 ал. 1 от НУРУЖНГНПОЖ.
Следва да се има предвид, че в
случая наличните по преписката доказателства по-скоро сочат на продължаваща и
към момента на издаване на заповедта жилищна нужда на жалбоподателката, но
административният орган е този който следва с помощта на комисията по чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖ
да прецени тези обстоятелства като преценката му не може да бъде заместена от
решаващата дейност на съда.
Ако пък административният орган в
действителност е считал, че основанието да прекрати наемното правоотношение с
жалбоподателката се състои в нарушаване на добрите нрави, на каквото насочва
словесната част от мотивите му в заповедта, то следва да се има предвид, че в
този случай чл. 21 ал. 1 т. 3 от НУРУЖНГНПОЖ изрично изисква наличието на съставен
от районната администрация и органите на реда протокол за системни нарушения. Като
такъв не може да се възприеме приложеният по преписката констативен протокол от
13.08.2020 г., който макар да е съставен от комисия от район „Аспарухово“ в присъствието
на инспектори от ІV РПУ, по никакъв начин не свидетелства за каквито и да било
нарушения, още по-малкото пък системни, конкретно от страна на жалбоподателката
Н.К.И..
Относно прилагането на
основанието по чл. 46 ал. 1 т. 3 ЗОбС за прекратяване на наемното
правоотношение /поради нарушаване на добрите нрави/ следва да се посочи, че от възприетите
и обсъдени от съда доказателства по делото с основание може да се заключи, че
по преписката няма данни за нарушаващо обществения ред и добрите нрави поведение
конкретно от страна на жалбоподателката Н.К.И.. Действително, всички събрани
доказателства сочат на сложило се трайно във времето проблемно поведение на
обитателите на жилищната сграда на ул. „***“ № 17, което е в разрез с общоприетите
морални норми и по естеството си е такова, че освен за тях самите, с основание
може да се предположи, че създава проблеми и за живущите в съседство хора. Това
само по себе си не би могло обаче да доведе до извод за съпричастност на
жалбоподателката И. към многократните прояви на нарушаване на обществения ред
от наемателите в общинската сграда. Доколкото по преписката се съдържат данни
за нарушения конкретно от страна на наемателите на втория етаж от сградата, те
касаят лицето Д. К. М. /брат на жалбоподателката/, но не и нея самата. Извод за
нейна съпричастност към морално укоримото поведение на обитателите на сградата
на ул. „***“ № 17 не би могъл да се направи и от изслушаните в съдебно
заседание на 27.01.2021 г. показания на свидетелката В. М. Д..
Ето защо за прилагането на това
основание е необходима допълнителна проверка и събиране на допълнителни
доказателства, които конкретно да сочат на несъответстващо на моралните норми
поведение на Н.К.И..
Издаването на административния
акт при обсъдените несъответствия в посочените фактически и правни основания и
констатирани непълноти в дължимите административнопроизводствени действия обуславя
като краен резултат неговата незаконосъобразност по смисъла на чл. 146 т. 3 и 4 АПК и води до извод и за отсъствие на легитимно посочена преследвана с него
цел, което обуславя и порока му по смисъла на чл. 146 т. 5 АПК.
Поради това заповедта следва да
се отмени и предвид факта, че е налице своевременно подадено от жалбоподателката
заявление за продължаване на срока наемното правоотношение, което предвид изхода
на делото, остава във висящо положение, преписката следва да се върне на
административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията на съда,
дадени в мотивите на решението.
Предвид крайния изход на спора и
направеното от пълномощниците на жалбоподателката искане за разпределяне на
отговорността за разноски, община Варна – район „Аспарухово“ следва да бъде
осъдена да заплати на Н.К.И., на основание чл. 143 ал. 1 АПК, направените по
делото разноски за държава такса в общ размер на 10 лв., съгласно приложения на
л. 25 от делото документ за заплащане на сумата по сметка на Административен
съд Варна.
Наред с това, тъй като на
жалбоподателката, съгласно предвидената за това възможност в чл. 38 ал. 1 т. 2
ЗАдв, е оказана безплатна адвокатска помощ в съдебното производство, община
Варна – район „Аспарухово“ следва да бъде осъдена да заплати солидарно на
пълномощниците й по делото адвокат В.М. и адвокат Ц.Л., на основание чл. 38 ал.
2 ЗАдв, адвокатско възнаграждение в общ размер на 500 лв. Същото е определено от
съда на основание чл. 38 ал. 2 изр. второ ЗАдв по реда на чл. 8 ал. 3 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, към която препраща чл. 36
ал. 2 ЗАдв. Следва да се посочи, чл. 38 ЗАдв регламентира възможността адвокат,
а не адвокати, да оказва безплатна правна помощ в изброените в разпоредбата
хипотези, поради което по реда на чл. 38 ал. 2 ЗАдв с решението следва да се
присъди само едно минимално адвокатско възнаграждение за оказаната от двамата
адвокати безплатна адвокатска защита на жалбоподателката. Подобно разбиране кореспондира
и на общия принцип по чл. 143 ал. 1 АПК, според който когато съдът отмени
обжалвания административен акт, на подателя на жалбата се възстановява от
бюджета на органа, издал отменения акт, възнаграждение за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ заповед № ЖН-22/15.10.2020
г. на кмета на район „Аспарухово“ при община Варна, с която на основание чл. 46
ал. 1 т. 6 ЗОбС и чл. 21 ал. 1 т. 5 НУРУЖНГНПОЖ, във връзка с решение №
4-2-3/25.08.2020 г. на Комисията по чл. 6 от НУРУЖНГНПОЖ и с т. 1, раздел VІ от
договор от 22.08.2017 г. за отдаване под наем на общинския жилищен имот,
сключен между район „Аспарухово“-община Варна и Н.К.И., е прекратено наемното
правоотношение между Н.К.И. *** относно част от недвижим жилищен имот – частна
общинска собственост, съгласно АЧОС № 9023/20.05.2016 г., от който на
жалбоподателката е отдадена под наем само една стая и ¼ ид. ч. от цялото
жилище, находящо се в гр. Варна, ул. „***“ № 17, ет. 2.
ВРЪЩА административната преписка на
кмета на район „Аспарухово“ за ново произнасяне, съгласно задължителните
указания, дадени в мотивите на решението.
ОСЪЖДА община Варна, район
„Аспарухово“, да заплати на Н.К.И., ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 10 /десет/ лева.
ОСЪЖДА община Варна, район
„Аспарухово“ да заплати солидарно на адвокат В.О.М., ЕГН **********, и адвокат Ц.К.Л.,
ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева за безплатно
оказаната на жалбоподателката по делото, на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, адвокатска
помощ.
На основание чл. 46 ал. 5 изр.
второ ЗОбС решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: