О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………./…...................2020 год.,
гр. Варна
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН И.
МАЯ НЕДКОВА
разгледа, докладваното от съдията К. И. въззивно частно гр. дело № 751 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ-ва от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, подадена
чрез процесуален представител, срещу Разпореждане № 5636/13.01.2020 год.,
постановено по ч. гр. дело № 16721/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е
разпоредено издаването на изпълнителен лист за разноските в размер на 325 лева
в полза на заявителя „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр. Варна по заповед за изпълнение № 7950/18.10.2019 год., издадена
по цитираното частно гражданско дело.
В жалбата са наведени оплаквания, че
разпореждането е неправилно, постановено е в нарушение на материалния закон и
при допуснати нарушения на процесуалните правила, както и че е необосновано.
Твърди се, че съдът е бил сезиран с
възражение от длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК и със становище от заявителя по
чл. 414а, ал. 3 ГПК, по които не се е произнесъл. Липсата на акт с нарочен
диспозитив по постъпилите в срок възражение и становище има за последица
незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.
Твърди се още, че районният съд
неправилно е присъдил разноски (респ. разпоредил издаване на изп. лист за
разноските за заповедното производство) без да обсъди възраженията на длъжника,
че не дължи разноски за заповедното производство, както и представените в
подкрепа на това възражение доказателства. Жалбоподателят навежда, че не е
станал причина за съдебното предявяване на вземането по заповедта за
изпълнение, поради което и не дължи разноски за заповедното производство.
Отправено е искане за отмяна на
атакуваното разпореждане; за осъждането на заявителя да заплати на длъжника разноските
за заповедното производство и за присъждане на разноските за настоящото частно
производство.
В писмен отговор насрещната страна „Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна, чрез процесуален представител, оспорва частната жалба, счита, че е
неоснователна и настоява да се остави без уважение, претендира присъждане на
разноските за настоящото частно производство.
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:
Производството по ч. гр. дело № 16721/2019 г. по описа на
РС-Варна е образувано по заявление с вх. № 75493/16.10.2019 г. по рег. на РС-Варна,
подадено от "Агенция за закрила на потребителите" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Младост, ул. Н.
Симов № 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника "Енерго-про продажби" АД, със
седалище гр. Варна за сумата от 19 лева – платена без основание сума,
съставляваща такса за възстановяване на преноса на електроенергия по фактура №
ТП 3301395788/17.09.2018 год. заплатена
от потребителя на ел. енергия Николинка Георгиева Христова на дата
17.09.2018 г., което вземане
заявителят е придобил въз основа на договор за цесия от 24.09.2019 г., ведно
със законната лихва върху горната сума, считано от подаването на заявлението
съда (16.10.2019 г.) до окончателното ѝ
изплащане, както и за разноските за заповедното производство в общ размер на
325 лева, съответно: 25 лева заплатена държавна такса и 300 лева заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
С разпореждане от 18.10.2019 г.
РС-Варна е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение за горните суми в
полза на заявителя против длъжника; въз основа на разпореждането е издадена и
заповед № 7950/18.10.2019 г. за изпълнение на парично задължение за посочената
в заявлението сума – 19 лева главница; законна лихва върху главницата, считано
от подаването на заявлението в съда (16.10.2019 г.) до окончателното ѝ
изплащане, както и за разноските за заповедното производство в общ размер на
325 лева.
В съответствие с чл. 411, ал.
3 ГПК, препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника на
дата 24.10.2019 г. – 18 от делото на РС-Варна.
На 31.10.2019 г., т. е., в срока
по чл. 414, ал.
2 ГПК длъжникът е подал (мотивирано) възражение по чл. 414а, ал.
1 ГПК, в което е навел твърдения, че е изпълнил задължението си по
заповедта за изпълнение в срока по чл. 412, т. 8
от ГПК; към възражението е приложил и писмени доказателства,
установяващи извършеното плащане – платежно нареждане от 24.10.2019 г., от
което е видно, че сумата от 19, 06 лева (главница и обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 16.10.2019 г. – 24.10.2019 г.) е внесена
по сметката на заявителя на дата 24.10.2019 г., като е поискал обезсилване на
заповедта в частта ѝ относно предявеното вземане – главница и лихва за
забава.
С подаденото възражение длъжникът е
възразил също, че не дължи разноски за заповедното производството, тъй като с
поведението си не е дал повод за предявяване на вземането (т. е., направил е и
възражение по чл. 414а, ал. 2 ГПК), като е изложил следното: бил уведомен от
стария кредитор, чрез пълномощник – заявителя, за извършената цесия на дата 15.10.2019
г., но в уведомлението не била посочена банкова сметка, ***. На 18.10.2019 год.
длъжникът изпратил сумата по заповедта с пощенски запис; на 21.10.2019 год. на
обявения в ТР електронен адрес на дружеството-заявител, длъжникът изпратил
покана с искане за предоставяне на банкова сметка ***земане, на която все още
няма отговор от заявителя; на 22.10.2019 год. длъжникът изпратил и нот. покана
до заявителя на адреса на управление в ТР, като нотариусът констатирал, че на
този адрес не се помещава дружеството-цесионер, липсва и сграда или обозначение
за фирма с подобно наименование; на
същата дата – 22.10.2019 г. – длъжникът пратил същата покана до заявителя и
чрез куриер на адреса на управление в ТР – писмото било върнато в цялост,
куриерът констатирал същото като нотариуса – че на този адрес не се помещава
дружеството-цесионер, липсва и сграда или обозначение за фирма с подобно
наименование. Незабавно след получаване на заповедта за изпълнение длъжникът
платил сумата по заповедта – главница и лихва. Счита, че след получаване на
уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД е предприел всички възможни действия за
доброволно (извънсъдебно) уреждане на отношенията между страните, но заявителят
(кредитор) не му е оказал нужното съдействие за да изпълни. Към възражението на
длъжника против разноските за заповедното производство са представени доказателства
в подкрепа на твърдяните факти.
С възражението по чл. 414а, ал.
2 ГПК длъжникът е отправил искане за обезсилване на заповедта
за изпълнение и в частта ѝ за разноските.
Препис от възражението на длъжника и
от приложенията, ведно с указа́ния за възможностите и последиците по чл. 414а, ал.
3 и ал. 4 ГПК, са връчени на заявителя, чрез процесуалния му
представител, на дата 04.12.2019 г. - л. 53 от делото на РС-Варна. Видно от
доказателствата по делото, при връчването на подаденото от длъжника възражение
на адреса на управление на дружеството-заявител, длъжностното лице по
призоваването е констатирало, че на този адрес такава фирма няма – л. 51 от
делото на РС – Варна.
В срока по чл. 414а, ал.
3 ГПК заявителят е подал становище, в което не оспорва, че на
24.10.2019 г. е получил плащане на вземането по заповедта за изпълнение - главница
и лихва за забава. Заявява, че сумата за разноските за заповедното
производство, които са му присъдени с издадената заповед за изпълнение, не му е
заплатена и е поискал издаване на изпълнителен лист за разноските. Изложил е
подробни съображения срещу възражението на длъжника срещу разноските по чл. 414а, ал.
2 ГПК, които обобщено се свеждат до това, че плащането на
предявеното вземане е извършено от длъжника след образуване на заповедното
производство и след връчването на заповедта за изпълнение и че с поведението си
"граничещо с циничност", длъжникът е дал повод за съдебното предявяване
на вземането.
В обобщение счита възражението на
длъжника, че не дължи разноски за заповедното производство за неоснователно.
Според становището на заявителя,
искането на длъжника за обезсилване на заповедта в частта относно разноските за
заповедното производство е неоснователно, тъй като чл. 414а, ал.
4 ГПК предвижда обезсилване на заповедта за изпълнение
единствено в случаите, в които заявителят не подаде становище в срока по чл. 414а, ал.
3 ГПК, а настоящият случай не е такъв.
С обжалваното разпореждане първоинстанционният
съд е постановил да се издаде изпълнителен лист на заявителя за разноските по
заповедта за изпълнение, с което на практика се е произнесъл по възражението на
длъжника по чл. 414а, ал. 2 ГПК (че не дължи разноски за заповедното
производство) и го е счел за неоснователно.
Разпореждането е неправилно.
Анализът на доказателствата,
представени от длъжника с възражението му по чл. 414а, ал. 2 ГПК – че не дължи
разноски за заповедното производство – обоновават извода, че в случая с
поведението си длъжникът „Енерго-Про Продажби“ АД в случая не е дало повод за
предявяване на вземането: същото му е съобщено на 15.10.2019г.; заявлението е
депозирано в РС-Варна на 16.10.2019г.; в периода от получаване на съобщението
за цесията до връчването на заповедта длъжникът е предприел редица действия за
извънсъдебно изпълнение, но не е получил съдействие от кредитора – цесионер. Като
съобрази горното, отчете и съотношението между размера на вземането и размера
на претендираните разноски, разгледано на плоскостта на множеството съдебни
производства с идентичен предмет между същите страни съдът намира, че е налице явна
проява на злоупотреба с права от страна на заявителя. Ето защо длъжникът не
дължи разноски за заповедното производство, поради което и възражението по чл.
414а, ал. 2 от ГПК е основателно, а като последица от това искането за издаване
на изпълнителен лист въз основа на заповедта за изпълнение в частта за
разноските е неоснователно.
Изложеното налага обжалваното
разпореждане да се отмени и да се постанови друго, с което искането на
заявителя за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповедта за
изпълнение в частта и́ за разноските да се отхвърли.
Съобразно изхода от делото,
отправеното искане и представените доказателства, в полза на жалбоподателя следва
да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 240 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане
№ 5636/13.01.2020 год., постановено по ч. гр. дело № 16721/2019 год. по описа
на РС-Варна, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист за
разноските в размер на 325 лева в полза на заявителя „Агенция за закрила на
потребителите“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна по заповед за
изпълнение № 7950/18.10.2019 год., издадена по цитираното частно гражданско
дело и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя
„Агенция за закрила на потребителите“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна за издаване на изпълнителен лист за разноските в размер на 325 лева,
определени със заповед за изпълнение № 7950/18.10.2019 год., издадена по ч. гр.
дело № 16721/2019 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА „Агенция за закрила на
потребителите“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, район Младост, ул. Н. Симов № 3 да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. Вл. Варненчик
№ 258, сумата от 240 лева (двеста и четиридесет лева) – разноски за настоящото
производство, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.