№ 13087
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20241110102336 по описа за 2024 година
Производството се движи по реда на глава ХХV ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Л. Г. против „С...“ ЕООД, с която са предявени
при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.344,
ал.1, т.1 и т.3 от КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца и за неговата отмяна,
както и за осъждане на „С...“ ЕООД да заплати на ищеца обезщетение за оставеното му без
работа за периода от 13.11.2023 г. до 13.05.2024 г. в размер на 9 295,21 лв., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба пред съда – 12.01.2024 г., до
погасяването на задължението.
В исковата молба ищецът А. Л. Г. твърди, че е сключил трудов договор с ответното
дружество „С...“ ЕООД на 01.07.2022 г. на длъжност „Техник, медицинска техника“.
Работното му място било в офиса на дружеството, находящ се в гр.София, ж.к. Хиподрума,
ул. „Ц.... На 12.10.2023 г. му било връчено едномесечно предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение, като било посочено, че срокът започва да тече на 13.10.2023 г. В
същия ден от него било поискано да върне чипа и ключа за достъп до офиса. На 13.11.2023
г. на ищеца била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Оспорва законосъобразността на уволнението, като твърди
че не е налице реално съкращаване на щата, тъй като на 20.10.2023 г. „...“ ЕООД
публикувало обява, че търси служител със същите трудови дейности, фигуриращи в
трудовата характеристика на ищеца. Едноличен собственик на „...“ ЕООД и на „С...“ ЕООД
било едно и също лице - СН Б и се цел заобикаляне на закона било възможно новият
служител, изпълняващ същите дейности да е назначен в „...“ ЕООД. Двете дружества
извършвали сходна дейност, а именно търговия с медицински и ортопедични стоки.
Възразява, че преди извършеното съкращаване на щата не бил извършен подбор, тъй като до
неговото знание не били сведени какви критерии са взети предвид при вземане на решение
за неговото уволнение. Твърди, че уволнение е незаконно и поради неспазване на чл.333,
ал.1, т.3 от КТ, тъй като докато бил служител на ответника, ищецът развил и лекувал
1
онкологично заболяване, за което работодателят бил информиран от представените пред
него болнични листове за провеждане на оперативно лечение и химиотерапия. На ищеца
била поставена диагноза с код по МКБ С62.1 – дисцендирал тестис /злокачествено
образувание на тестиса/, но работодателят извършил уволнението, без предварително
разрешение от инспекцията по труда. Претендира деловодни разноски.
В отговора на исковата молба ответната страна изцяло оспорва предявените искове
като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че трудовото правоотношение между
страните е възникнало по силата на трудов договор от 01.07.2022 г. Твърди, че по щатно
разписание на длъжността „Техник, медицинска техника“ са ангажирани три човека. Със
Заповед № 4/02.10.2023 г. управителят на дружеството работодател приел ново щатно
разписание, като за заеманата от ищеца позиция са предвидени 2 бройки. Със заповед била
определена комисия и били утвърдени критерии, по които да работи, за да се извърши
подбор между четири лица, три от които заемащи длъжността „Техник, медицинска
техника“ и един на длъжност Ръководител техническа поддръжка, която е длъжност със
сходни трудови функции. След проведено от комисията заседание и при спазване на
въведените от работодателя критерии, било направено предложение за прекратяване на
трудовия договор на А. Л. Г., тъй като той бил с най-ниска оценка спрямо критериите.
Оспорва ищецът да се ползва със закрила по чл.333 от Кодекса на труда, тъй като при
сключване на трудовия договор е представена карта за предварителен медицински преглед
3521/01.07.2022 г. , в която е посочено, че лицето е клинично здраво и отрича заболявания.
Признава, че са му представени болнични лостове за КОВИД-19, емболия и тромбоза на
артерия, общо заболяване, десцентирал тестис с посочено без патологични отклонения,
добро общо състояние и други. Ищецът не бил представял на работодателя документи или
други доказателства, които да обосноват, че се ползва от закрилата на чл.333 от КТ. Не е
представено решение на ТЕЛК/НЕЛК или друг акт на лекарска комисия, който да навежда
на мисълта, че страда от заболяване, че е трудоустроен или с намалена работоспособност. За
да бъде издадено предварително разрешение от инспекцията по труда, следвало
работодателят да представи набор от документи, доказващи закрилата. Моли за отхвърляне
на исковете и за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание с протоколно определение от 14.05.2024 г. съдът на
основание чл. 214 ГПК, е допуснато изменение на размера на предявения иск по чл.344, ал.1,
т.3 от КТ, като същият следва да се счита предявен за сумата от 9 121 лв., от които сумата от
7 216 лв., представляваща обезщетение за периода от 13.11.2023 г. до 29.02.2024 г. вкл. и
сумата от 1 905 лв., обезщетение за периода от 01.03.2024 г. до 13.05.2024 г.
С протоколно определение от 18.06.2024 г. съдът на основание чл. 214 ГПК е
допуснал изменение на предявения иск по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, като същият се счита
предявен за сумата от 9 295,21 лв.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
С доклада по делото на основание чл.312, ал.1 ГПК, неоспорен от страните, за
безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: че е
съществувало между страните трудово правоотношение, чийто правопораждащ юридически
факт е трудов договор от 01.07.2022 г., по силата на което ищецът е заемал длъжността
„техник, медицинска техника“, както и че същото е прекратено на 13.11.2023 г. със заповед
за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ.
Посоченото се подкрепя и от представения по делото трудов договор № 13/01.07.2022 г.,
видно от който ищецът е бил назначен на длъжност „техник, медицинска техника“ при
ответника, на 8-часов работен ден, при 5-дневна работна седмица, срещу основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1804,17 лв. От представеното предизвестие от
2
12.10.2023 г., се установява, че работодателят е връчил на ищеца едномесечно предизвестие,
започващо да тече от 13.10.2023 г., за прекратяване трудовия договор на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, като на 13.11.2023 г. му е връчена заповед №
6/13.11.2023 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2 КТ. С приемо-предавателен протокол от 12.10.2023 г. служителят е предал на
работодателя 1 брой чип и 1 брой ключ от офиса.
С допълнително споразумение № 24/31.03.2023 г. към трудовия договор е уговорено
увеличаване размера на основното месечно трудово възнаграждение от 2 061,91 лв., считано
от 01.04.2023 г.
От представената по делото длъжността характеристика се установява, че основната
трудова функция на заемащите длъжността „техник, медицинска техника“ е извършване на
цялостен надзор, преглед, ремонт и поддръжка на слухови апарати и медицинска техника,
като конкретните задължения включват: проверяване на текущото експлоатационно
състояние на слуховите апарати и медицинска техника; установяване наличните повреди и
определяне необходимостта от профилактика и поддръжка; извършване на ремонт и
подменяне на амортизирани части и детайли от слухови апарати и медицинска техника;
следене и поддържане работната площадка във вид, който дава възможност за точно и
качествено извършване на ремонтни работи и профилактика; почистване на работната
площадка след приключване на работа; изготвяне на протокол за използваните материали и
резервни части при извършване на ремонтни работи и профилактика; при необходимост
изпълняване и на други задачи, възложени във връзка с изпълнение на длъжността.
Установява се, че служителят е пряко подчинен на ръководител сервиз и управителя на
фирмата. Изискванията за заемане на длъжността са следните: средно или висше
образование, минимум 1 г. трудов стаж по специалността и минимум 1 г. общ трудов стаж,
специални умения: правоспособност за работа със специализирана техника, както и
поведенчески характеристики: способности за бързо и адекватно действие, личностни
изисквания към изпълнителя - сръчност, отговорност, честност и лоялност.
Представен е болничен лист № Е20230716526/05.03.2023 г., издаден от МБАЛ „УНИ
ХОСПИТАЛ“ ООД, от който се установява, че в периода от 01.03.2023 г. до 05.03.2023 г.
ищецът е бил в отпуск, поради временна неработоспособност, като му е поставена диагноза:
десцендирал тестис.
От представеното по делото трудовото досие на ищеца се установява, че в него се
съдържа болничен лист № Е 202240... г., издаден от МБАЛ „УНИ ХОСПИТАЛ“ ООД, видно
от който, ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност в периода от
21.12.2022 г. до 23.12.2022 г.,с поставена диагноза: емболия и тромбоза на илиачна артерия.
Представен е медицински протокол на ЛКК № 34/09.01.2023 г., с който на А. Г. е поставена
диагноза: химиотерапия по повод на новообразувание, като в анамнеза на заболяването е
посочено, че онкологичната анамнеза датира от м.10.2022 г., когато ищецът е приет в
УМБАЛ „Св. Анна“ – София, Урология, по повод оток и болка в областта на ляв тестис и е
проведена орхиектомия вляво. Във връзка със заболяването на ищеца е издаден болничен
лист № Е20224094844 за временна неработоспособност за периода от 04.01.2023 г. до
08.01.2023 г. от специализирана ЛКК – Медицинска онкология, при МБАЛ „УНИ
ХОСПИТАЛ“ ООД. От представения медицински протокол на ЛКК № 54/12.01.2023 г. се
установява, че на ищеца е поставена диагноза: десцендирал тестис, като А. Г. е постъпил за
курс ХТ. На 12.01.2023 г. на ищеца отново е издаден болничен лист № Е20224094903 за
временна неработоспособност за периода от 12.01.2023 г. до 13.01.2023 г., като е посочена
диагноза: десцендирал тестис. С медицински протокол на ЛКК № 88/19.01.2023 на ищеца е
била поставена диагноза: десцендирал тестис, като същият е постъпил за курс ХТ, като за
деня на провеждане на курса – 19.01.2023 г. му е бил издаден болничен лист № Е
20230313046, с посочена диагноза: десцендирал тестис. От представения болничен лист № Е
3
20232112657/06.07.2023 г. се установява, че ищецът е бил в отпуск поради временна
неработоспособност в периода от 04.07.2023 г. до 06.07.2023 г., с посочена диагноза:
емболия и тромбоза на артерии на долни крайници. Видно от представения медицински
протокол на ЛКК № 298/06.03.2023 г., на ищеца е поставена диагноза: химиотерапия по
повод на новообразувание и му е издаден болничен лист № Е 20230716526/05.03.2023 г. за
временна неработоспособност в периода от 01.03.2023 г. до 05.03.2023 г., с посочена
диагноза: десцендирал тестис. Представен е медицински протокол на ЛКК № 168/06.02.2023
г., с който на ищеца е поставена диагноза на водещото заболяване: химиотерапия по повод
на новообразувание и му е издаден болничен лист № Е 20230313359/06.02.2023 г. за
временна неработоспособност в периода от 01.02.2023 г. до 05.02.2023 г., с посочена
диагноза: десцендирал тестис. Такъв протокол е издаден и на 28.11.2022 г., като в периода
от 25.11.2022 г. до 28.11.2022 г. ищецът отново е бил в отпуск поради извършваната му
химиотерапия. Представен е болничен лист № Е 202133888000/06.10.2022 г., видно от който
ищецът е бил диагностициран със следната диагноза: злокачествено новообразувание на
тестис, неуточнено.
От представеното щатно разписание на работодателя към дата 28.07.2023 г. се
установява, че щатната бройка за длъжността „техник, медицинска техника“ е трима
работника, а за длъжността „ръководител техническа поддръжка“ – един работник.
Представено е и щатно разписание към дата 15.10.2023 г., където вече за длъжността
„техник, медицинска техника“ са предвидени две щатни бройки, като заемащите длъжността
служители са трима.
Представена е заповед № 4/02.10.2023 г., с която работодателят е отменил
предходното щатно разписание и е прието ново щатно разписание, в сила от 15.10.2023 г.
Във връзка с новоприетото щатно разписание е разпоредено да бъде извършен подбор, с
оглед намаляване на щатната бройка на работниците на длъжност „техник, медицинска
техника“ от три на две щатни бройки, като е назначена комисия за извършване на подбора в
срок до 11.10.2023 г. В заповедта са определени и критериите за извършване на подбора, а
именно: квалификация с тежест 20% - средно образование- 5%; висше образование
(бакалавър) - 10%; висше образование (магистър) - 15%; допълнително завършен курс - 5% -
максимален сбор от 20%; качество и начин на изпълнение на възложените задачи с тежест
80% - ниско качество - 10%, средно качество 30 %, високо качество 40%, брой детайли до
100 детайла - 10 %; от 100-200 детайли - 20% над 200 детайла - 40% - максимален сбор от
80%.
По делото е представен протокол от 10.10.2023 г. на назначената комисия за
извършване на подбора, видно от който, в резултат на извършената преценка е предложено
прекратяването на трудовия договор на ищеца, като на същия е поставена най-ниската
оценка - 60 %. Посочено е, че при извършване на преценката, са взети следните критерии:
квалификация, по отношение на която е констатирано, че заемащите съкратената длъжност -
Д Д е с диплома за полувисше образование "Зъботехника" - 10%, а А. Я е магистър по
"Биомеханика" 15%, А. Г. е бакалавър, завършил семестриално -10%; на сходна длъжност
"Ръководител техническа поддръжка" - П М е с Бакалавър "Икономика" и Магистър
"Публична администрация и мениджмънт" – 15 %. По отношение качеството и начина на
изпълнение на възложените задачи е посочено, че за периода от юли 2023 г. до 10.10.23 г.
А. Г. е изработил 160 бр. – 20 % ремонти, с поставена оценка от средно качество – 30 %, за
същия период заемащите същата длъжност Д Д и А. Я са изработили 820 бр. – 40 %
накрайници, с поставена оценка високо качество – 40 %, а П М на сходна длъжност – 250 бр.
40 % ремонти, с поставена оценка високо качество - 40 %. Така крайната оценка на Д Д е 90
%, на А. Я и П М – 95 %, а на ищеца – 60 %.
По делото е представена карта за предварителен медицински преглед на ищеца с изх.
№ 3521/01.07.2022 г., видно от която при постъпване на работа на ищеца е извършен
4
преглед, в резултат на който е констатирано, че А. Г. е клинично здрав, посочено е, че
отрича заболявания.
Представени са 6 броя извлечения от банковата сметка на ищеца, установяващи
размера на получаваното от същия трудово възнаграждение за периода м.06.2023 г. –
м.12.2023 г.
Представено е заверено копие от трудовата книжка на А. Г., от която се установява,
че трудовото му правоотношение с ответника е прекратено на 13.11.2023 г. на основание чл.
328, ал. 1, т. 2 КТ. Установява се още, че на 01.03.2024 г. А. Г. е започнал работа при нов
работодател на длъжност „регионален мениджър“ и с основно трудово възнаграждение от
1300 лв. Това се подкрепя от представения трудов договор от 28.02.2024 г., видно от който
между ищеца и „...“ ЕООД е възникнало трудово правоотношение, по силата на което А. Г.
заема длъжността „регионален мениджър“ в отдел „Търговия и продажби“ при работодателя
срещу брутно трудово възнаграждение от 1 300 лв. месечно. Посоченото се подкрепя и от
представената справка от НАП за актуално състояние на всички трудови договори на ищеца,
от която се установява, че към 04.04.2024 г. същият е в трудово правоотношение с „...“
ЕООД.
Представено е медицинско направление на А. Г. от 30.01.2024 г., издадено от МБАЛ
„Сердика“, в което е посочено, че ищецът е на диспансерно наблюдение с провеждане на
периодични контролни прегледи.
От представеното писмо с изх. № 24008515/08.02.2024 г. от ИА „ГИТ“, Дирекция
„Инспекция по труда“ София, се установява, че по повод заведения от ищеца сигнал с вх. №
21130118/15.12.2023 г., инспекцията е извършила проверка на работодателя „С...“ ЕООД,
при която е установено, че при прекратяване трудовия договор на ищеца работодателят е
бил запознат с онкологичното му заболяване, като въпреки това не е поискал предварително
разрешение от Инспекция по труда за прекратяване на трудовото правоотношение, а е било
необходимо такова, тъй като ищецът се ползвал с особената закрила по чл. 333, ал. 1, т. 3
КТ.
В открито съдебно заседание от 09.04.2024 г. е извършена справка с трудовата
книжка на ищцата, като съдът е констатирал идентичност с представеното по делото
заверено копие от същата.
По делото е представена справка от НАП, актуална към 05.04.2024 г., за актуалното
състояние на всички действащи трудови договори при „„С...“ ЕООД и дружеството „...“
ЕООД за периода 13.11.2023 г. до 05.04.2024 г.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът цени на основание чл. 202 ГПК като пълно, компетентно и обективно изготвено
се установява, че брутното трудово възнаграждение на А. Л. Г. към датата на прекратяване
на трудовото му правоотношение е в размер на 2 074,29 лв. Установено е, че обезщетението
по чл. 225, ал. 1 КТ за периода от 13.11.2023 г. до 13.05.2024 г. възлиза в размер на 12 237,32
лв. Установява се, че за периода м. 03.2024 г. – м. 05.2024 г. ищецът е получавал трудово
възнаграждение при друг работодател, чийто общ размер за посочените месеци възлиза на
сумата от 2 942,11 лв., следователно дължимото на ищеца брутно обезщетение за периода от
13.11.2023 г. до 13.05.2024 г. възлиза в размер на 9 295,21 лв. От заключението на вещото
лице се установява още, че броят на извършените и платени сервизни поправки/ремонти в
„С...“ ЕООД за периода от 01.07.2023 г. до 10.10.2023 г., са общо 422 бр., от които 255 бр. –
гаранционни и 167 бр. – извънгаранционни. От тях извършените от А. Г. ремонти са в общ
размер на 195 броя, а останалите 227 броя са извършени от друг служител. Вещото лице
посочва, че броят на извършените и платени сервизни поправки/ремонти в „С...“ ЕООД за
периода от 13.10.2023 г. до датата на изготвяне на експертизата - 10.06.2024 г. са общо 889
броя, от които 461 броя – гаранционни и 428 броя – извънгаранционни.
5
В открито съдебно заседание от 18.06.2024 г. при изслушването на вещото лице
уточнява, че описаното в последната колона от приложените към експертизата таблици, за
лице, извършило ремонта, се базира само на представената справка от ответното дружество.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По предявените искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.3 от КТ в тежест на
ищеца е да установи оставането си без работа поради уволнението, неговата
продължителност, причинната връзка с уволнението и размера на последното месечно
брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението /последно БТВ за цял,
пълен отработен месец/.
В тежест на ответника е да установи законността на извършеното уволнение, а
именно, че е сформирал комисия за провеждане на процедура по подбор, установени са били
критерии за оценяване и ищеца е получил най-ниска оценка съобразно тези критерии.
Установи се по делото, че между страните е било налице трудово правоотношение,
възникнало въз основа на трудов договор от 01.07.2022 г., по силата на което ищецът е
заемал длъжността „техник, медицинска техника“ при ответника, което е било прекратено
на 13.11.2023 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ.
По довода на ищеца за неспазване на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ в случаите по чл. 328, ал.1, т.2 от
КТ, вр. с чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5/1987 г. за болестите, при които работниците
боледуващи от тях имат особена закрила (Наредба № 5/1987 г.) работодателят може да
уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай
работник или служител, боледуващ от онкологично заболяване.
В случая уволнението е с основание по чл. 328, ал.1, т.2 от КТ, поради което попада в
хипотезата на закрилата по чл. 333 от КТ.
Съгласно постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 191/25.04.2012 г. по гр. д.
№ 606/2011 г. на ВКС, ІV ГО, предварителната закрила при уволнение по чл. 333 КТ има
обективен характер и цели да запази работника или служителя от неблагоприятните
последици на уволнението по социални и хуманни критерии. В хипотезата по чл. 333, ал. 1,
т. 3 КТ тази закрила се прилага поначало във всички случаи, когато към момента на
връчването на заповедта (или друг писмен акт на работодателя) за уволнението (чл. 333, ал.
7 вр. чл. 335, ал. 1 КТ ) работникът или служителят страда от някое от заболяванията,
посочени в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/1987 г. При тази хипотеза работодателят може да
уволни работника или служителя само с предварително (дадено преди връчването на
писмения акт за уволнението) разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай,
като следва (също преди връчването на писмения акт за уволнението) да е взето и мнение на
ТЕЛК (чл. 333, ал. 2 КТ ). С чл. 1, ал. 2 от Наредба № 5/1987 г. е вменено изрично
задължение в тежест на работодателя да събере предварителна информация от работниците,
които са определени за уволнение, страдат ли от болестите, посочени в ал. 1. Предвид
обективния характер на закрилата при уволнение, нито разпоредбата на чл. 333, ал. 1 КТ,
нито тази на чл. 1 от Наредба № 5/1987 г. не вменява на работника или служителя
задължение да уведомява работодателя си предварително дали страда от болестите по
посочената разпоредба, нито да представя медицински документи, удостоверяващи
наличието на някое от визираните заболявания. Съгласно чл. 2 от наредбата, такова
задължение за работника или служителя възниква само когато работодателят направи
изрично искане за това - с оглед изпълнение на своето задължение по чл. 1, ал. 1. Разумът на
закона изисква в този случай работодателят да предостави на работника или служителя
достатъчно време - разумен срок, в който последният да изпълни задължението си по чл. 2 за
уведомяване и представяне на медицинската документация (като изброяването на видовете
6
медицински документи в чл. 2 Наредба № 5/1987 г. е само примерно, неизчерпателно). Ако в
такъв случай работникът или служителят умишлено откаже съдействие на работодателя си
за събиране на предварителната информация по чл. 1 от наредбата и по този начин
умишлено укрие свое заболяване, посочено в тази разпоредба, то тогава, но единствено и
само в този случай, неизпълнението на неговото задължение по чл. 2 от наредбата води до
отпадане на закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, респ. и до отпадане на задължението на
работодателя да иска мнение на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда за
уволнението. Такова умишлено неправомерно поведение от страна на работника или
служителя би било налице във всички случаи, когато той знае, че страда от заболяване по
чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/1987 г. и до знанието му е достигнало отправеното искане
(писмено или устно) на работодателя за уведомяване и представяне на медицинска
документация в разумен срок, но въпреки това работникът или служителят декларира пред
работодателя, че не страда от такова заболяване, или в рамките на предоставения му срок,
без извинителна причина не уведоми работодателя си за заболяването и не му предостави
медицинските документи за него, с които разполага. Във всички останали случаи такъв
умисъл не е налице и закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, обективна по своя характер, не
отпада.
От представената по делото медицинска документация, намираща се в представеното
от ответника трудово досие на ищеца, се установява, че към момента на уволнението на А.
Г. е страдал от онкологично заболяване, диагностицирано на 06.10.2022 г. с издадения на
ищеца болничен лист № Е 202133888000/06.10.2022 г. от АПМП ИП Д-р Паянтова, в който е
посочена следната диагноза: злокачествено новообразувание на тестис, неуточнено.
Установи се, че впоследствие ищецът е бил подложен на химиотерапия, като на 12.01.2023
г. е бил диагностициран с диагноза „дисцендирал тестис“. Във връзка със заболяването си на
ищеца са били издавани и болнични листове за временна неработоспособност, въз основа на
които ищецът е ползвал отпуск и които е представял на работодателя, последния от които е
болничен лист № Е20230716526/05.03.2023 г. за периода от 01.03.2023 г. до 05.03.2023 г.,
издаден от МБАЛ „УНИ ХОСПИТАЛ“ ООД. От представеното медицинско направление на
А. Г. от 30.01.2024 г., издадено от МБАЛ „Сердика“, се установява, че ищецът е на
диспансерно наблюдение с провеждане на периодични контролни прегледи, като съгласно
чл. 12, ал. 2 вр. с Приложение № 5 към Наредба № 39 от 16.11.2004 г. за профилактичните
прегледи и диспансеризацията наличието на онкологично заболяване изисква доживотно
системно медицинско наблюдение.
С оглед изложеното съдът приема, че за да уволни законно ищеца на основание на чл.
328, ал.1, т.2 от КТ работодателят е следвало да поиска предварително разрешение от
Инспекцията по труда и поради наличие на онкологичното заболяване. Преди уволнението
работодателят е бил длъжен да събере предварително информация за заболяванията на
ищеца и едва тогава да пристъпи към уволнението, ако получи разрешение за същото.
По делото не е установено ответникът да е събрал необходимите сведения за
приложението на чл. 333 от КТ преди да пристъпи към уволнението на ищеца, нито да е
поучил предварително съгласие на Инспекцията по труда и мнение на ТЕЛК. В тежест на
работодателя е да предприеме необходимите действия с оглед събиране на предварителна
информация от работниците/служителите за обстоятелствата от хипотезите на чл. 333 от КТ.
В случая доказателства за проведено такова поведение от ответника не са ангажирани, с
отговора на исковата молба е посочено, че не е било нужно и не е провеждал такава
процедура, поради което и съдът приема, че такова не е установено по делото. Ирелевантно
в случая е дали ищецът е представил на ответника документи, установяващи здравословното
му състояние. Това е така, защото такова задължение за него ще възникне само тогава,
когато работодателят предприеме необходими действия за събиране на такава информация.
С оглед гореизложеното съдът приема че искът с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 е
7
основателен и като такъв следва да бъде уважен. Нарушението на установената в нормата на
чл. 333 от КТ закрила е абсолютно основание за незаконност на уволнението, поради което
безпредметно е да се изследват останалите предпоставки за законност на уволнението.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ:
Съгласно чл. 225 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа, поради това уволнение, но за не повече от 6
месеца, а когато работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има
право на разликата в заплатите.
Предпоставка за основателност на претенцията за заплащане на обезщетение за
оставане без работа е незаконност на уволнението. Доколкото настоящият съдебен състав
приема, че уволнението на А. Г. е незаконосъобразно, то той има право да получи
обезщетение по чл. 225 от КТ. Предпоставка за основателност на този иск, обаче, е
служителят да е останал без работа вследствие на незаконното уволнение или да е получавал
по-ниско възнаграждение от това по прекратеното трудово правоотношение. От приетите по
делото писмени доказателства се установи, че за периода от 13.11.2023 г. до 28.02.2024 г.
ищецът е останал без работа, като от 01.03.2024 г. е започнал работа при друг работодател.
От кредитираното по делото заключение на вещото лице по съдебно - счетоводната
експертиза се установи, че дължимото на ищеца обезщетение за периода от 13.11.2023 г. до
13.05.2024 г. възлиза на сумата в размер на 9 295,21 лв., съобразявайки размера на
последното месечно брутно трудово възнаграждение на ищеца за цял, пълен отработен
месец при ответника, равняващ се на 2 074,29 лв. и получаваното от ищеца трудово
възнаграждение при новия работодател в размер на 1300 лв. месечно.
С оглед на изложеното предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ
се явява основателен в своята цялост.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има единствено ищецът. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на
1 100 лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е задължен да плати по сметка на СРС
държавна такса в размер на 80 лв. за неоценимия иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 371,81 лв. – по
иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, както и сумата от 500 лв., представляваща депозит за вещо
лице или общо сумата от 951,81 лв. разноски по производството.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за незаконно и отменя
уволнението на А. Л. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „С..., извършено с
предизвестие от 12.10.2023 г. от „С...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Р..., с което на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца, считано от 13.11.2023 г.
ОСЪЖДА „С...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Р..., да заплати на А. Л. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „С..., по иска с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225 от КТ, сумата от 9 295,21 лв.,
представляващи обезщетение за оставане без работа след уволнение, за периода от
13.11.2023 г. до 13.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
8
молба пред съда – 12.01.2024 г., до погасяването на задължението.
ОСЪЖДА „С...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Р..., да заплати на А. Л. Г., ЕГН **********, адрес: гр. София, ж.к. „С..., сумата от 1100
лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „С...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Р..., да заплати по сметка на СРС сумата от 951,81 лв., представляваща дължима
държавна такса по предявените искове и депозит за вещо лице.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъденото
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
постановяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9