Определение по дело №1080/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 76/10.01.2013г., постановено по гр.д. №898/2011г. по описа на РС Г. Д. е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от старши юрисконсулт- Загорка Г. Иванова, в качеството си на процесуален представител на Мирнистерството на З. и Х..

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на първоинстанционния съд, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Изложени са доводи основани на твърденията, че първоинстанцоинният съд се е произнесъл по недопустим иск. Навадени са с въззивната жалба оплаквания, че правото на собственост на въззиваемите е признато по реда на ЗСПЗЗ, а не по реда на ЗВСГЗГФ, като представените от наследниците документи не са измежду тези изброени в нормата на чл. 13 ал.3 от ЗВСГЗГФ, която съставляват годно доказателство за правото на собственост върху спорния имот. Акцентира се, че спорния недвижим имот се намира във вилна зона, т.е. същият съставлява убранизирана територия, неподлежаща на възстановяване, предвид разпоредбата на чл. 6 т. 3 от ЗВСГЗГФ. Заявителите за възстановяване на правото на собственост са претендирали собствеността върху имот в местността „Ч./Г.”, които всъщност са две отделни местности, поради което е останало неустановено точното местоположение на имота върху който собствеността е възстановена. Възразява се, че нормата на чл. 24 от ЗСПЗЗ не е неприложима, тъй като имота се е намирал в ДГФ, на основание чл. 7 ал.1 от ЗГ и чл. 27 ал.5 от ЗГ/нов/, поради което е бил под юрисдикцията и право да се разпорежда с него е имала именно Държавната агенция за Г.. Изложени са още съображения от процесуалния представител на Министерството на З. и Г., че собствеността на държавата върху един имот, се установява именно с акт за държавна собственост, какъвто е бил съставен и в настоящия случай. С жалбата се иска от въззивния съд, да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да отхвърли предявения отрицателен установителен иск като неоснователен.

С въззивната жалба не е направено доказателствено искане или искане за събиране на нови доказателства във връзка с направените оплаквания и възражения.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпило писмено становище от А. К., пълномощник на въззиваемите – К. К. Д., Ж. К. Д., М. К. А., М. Д. Д., Ж. С. П., Д. С. Д. и В. К. Д., с което се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба, тъй като не са налице посочените пороци на обжалваното първоинстанционно решение. Възразява се срещу твърдението за незаконосъобразни процесуални действия на съда, като се оспорва оплакването, че съдът се е произнесъл по недопустим иск. Излагат се съображения, че от събраните по делото доказателства не се установи и доказа, че държавата е собственик на спорния недвижим имот, за който е съставен акт за държавна собственост, като правилни и законосъобразни са доводите на първоинстанционния съд, че нито един от представените по делото документи не доказва правото на собственост на държавата върху имота. С писмения отговор се иска от съда да остави въззивна жалба без уважение, като се потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание. Писменият отговор на другата страна е своевременно представен, като същият отговаря на изискванията на закона за съдържание и реквизити и е депозиран пред съда от надлежната страна.

В представената по делото писмена защита, пълномощникът на Министерството на З. и Х. – юрисконсулт З. Г. И., поддържа становищата навадени с въззивната жалба на посочените в същата правни основания. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, като неоснователен.

Пълномощникът на въззиваемите- А. К., в открито съдебно заседание при съдебните прения, моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно, както и да присъди на поверениците и сторените по делото разноски.

За да осъществи правомощията си за извършване на въззивна проверка за правилност и законосъобразност на първоинстанционно решение, в рамките на направените с жалбата оплаквания, въззивният съд съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на постъпила за разглеждане пред първоинстанционния съд искова молба от К. К. Д., Ж. К. Д., М. К. А., М. Д. Д., Ж. С. П., Д. С. Д. и В. К. Д. – наследници по закон на б.ж. на град В. К. С. Д., срещу Министерството на З. и Х. и О. управление – Б../По отношение на втория ответник производството е прекратено пред първоинстанционния съд с Определение № 3632/20.10.2011г. по гр.д. № 898/2011г. по описа на РС Г. Д. което не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила/.

Исковата си претенция пред първоинстанционния съд, И. като наследници по закон на К. С. Д., б.ж. на град В., основават на правото на собственост по реституция, като твърдят че са собственици на недвижим имот, който е внесен от техният наследодател в ТКЗС, а именно: ЛИВАДА в м. „Ч.”, в землището на село К., с площ от 3.00дка, с неуточнени съседи, собствеността върху която им е възстановена с Решение № 427/30.10.2006г. на ОС”ЗГ” с. Г., влязло в законна сила на 14.11.2006г. При опит да се снабдят със скица за имота и след ангажиране за това на лицензирана фирма за заснемането му на терена, въззиваемите установили че докато са текли реституционните процедури, за по-голямата част от имота е съставен Акт за държавна собственост № 1689/12.03.2007г., като имота е актуван като държавна собственост и описан в графа 10 на така съставения акт.

Правните съображения за предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК са основани на твърдението, че държавата не би могла да е собственик на спорния между страните недвижим имот, тъй като не са налице основанията на чл. 24 ал.2 от ЗСПЗЗ за това. Твърди се обаче че между реституирания на наследниците на К. С. Д. недвижим имот и този на който държавата се е легитимирала като собственик, е налице идентичност/комбинирана скица № ФО 1220/26.06.2010г./ и поради възникналия спор за обема на правото на собственост на страните, за И. е останала единствената процесуална възможност- да предяви иск с който да отрече правото на собственост на държавата върху спорния имот, тъй като на наследниците на К.С. Д., б.ж. на град В., не може да бъде издадено към момента на предявяването на иска окончателно решение за възстановяване на правото на собственост върху спорния недвижими имот.

Правното основание на предявения иск е чл. 124 ал.1 от ГПК.

Въззиваемите като ищци пред РС Г. Д. молят първоинстанционния съд да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника- държавата, че същата не е собственик на основание чл. 24 ал.2 от ЗСПЗЗ, на следния недвижим имот: ЛИВАДА с площ от 3.00дка, десета категория, находяща се в местността „Ч./”Г.”, в землището на село К., Община Г., О. Б., описан в Решение № 427/30.10.2006г. на ОСЗГ село Г., влязло в законна сила на 14.11.2006г., както и посочен в Комбинирана скица № Ф01220/26.06.2010г. и описан в графа № 10 на АДС № 1689/12.03.2007г. на МЗГ, ведно с произтичащите от това правни последици, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, пред първоинстанционния съд е постъпил писмен отговор от Министерството на З. и Г., представител на държавата по делото, Ч. процесуалния представител- юрисконсулт И.. Оспорва се основателността на предявения иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, като са наведени възраженията, въведени като оплаквания и с въззивната жалба, въз основа на която е образувано настоящото дело: че правото на собственост на И. е признато по реда на ЗСПЗЗ, а не по реда на ЗВСГЗГФ, като представените от наследниците документи не са измежду тези изброени в нормата на чл. 13 ал.3 от ЗВСГЗГФ, като не съставляват годно доказателство за правото на собственост върху спорния имот. Възразява се, че спорния недвижим имот се намира във вилна зона, т.е. същият съставлява убранизирана територия, неподлежаща на възстановяване, предвид разпоредбата на чл. 6 т. 3 от ЗВСГЗГФ. Заявителите за възстановяване на правото на собственост са претендирали собствеността върху имот в местността „Ч./Г.”, които всъщност са две отделни местности, поради което е останало неустановено точното местоположение на имота върху който собствеността е възстановена. Възразява се, че нормата на чл. 24 от ЗСПЗЗ не е неприложима, тъй като имота се е намирал в ДГФ, на основание чл. 7 ал.1 от ЗГ и чл. 27 ал.5 от ЗГ/нов/, поради което е бил под юрисдикцията и право да се разпорежда с него е имала именно Държавната агенция за Г..

Въпреки наведените оплаквания с въззивната жалба срещу доустимостта на предявения иск, по който се е произнесъл първоинстаницонния съд с обжалваното Решение № 76/10.01.2013г., постановено по гр.д. №898/2011г. по описа на РС Г. Д. този въпрос по делото е бил разрешен с Определение № 319 от 12.07.2012г. по гр.д. № 321/2012г. на ІІ г.о. на ВКС на РБ, с което е било отменено Определение № 3632/20.10.2011г. по гр.д. № 898/2011г. по описа на РС Г. Д. с което предявения отрицателен установителен иск е бил прекратен като недопустим, както и Определение № 65/16.01.2012г. по в.ч.гр.д. № 1302/2011г. по описа на ОС Б., с което първоинстаницонното определение е било потвърдено. Изложени са съображения, че именно спецификата на производството по възстановяване на правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, обуславя в конкретния случай допустимостта на предявения отрицателен иск за правото на собственост на спорния недвижими имот срещу държавата, тъй като поради наличието на висяща процедура за възстановяване на собствеността на наследниците на К. С. Д., б.ж. на град В., същите не са придобили правото на собственост, поради което за тях е процесуално недопустимо да водят срещу трети лица, оспорващи правото им на собственост върху заявения за възстановяване от тях имот, иск по реда на чл. 108 от ЗС или искове по друг процесуален ред. Така за И. по делото е останала единствената процесуална възможност за защита на заявените от тях права по съдебен ред – Ч. предявяване на отрицателен установителен иск за отричане на правото на собственост на държавата върху спорния по делото недвижим имот.

В рамките на правомощията си на въззивна инстанция, настоящият състав на ОС Б., преди да пристъпи към решаване на материалния спор между страните по същество и преди произнасянето по правилността на обжалвания съдебен акт, е извършил проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, като при проверката дали решението на РС Г. Д. е валидно, въззивният съд не е обвързан от посочените в жалбата основания за обжалване, а във връзка с проверката за допустимост, същият е ограничен до проверка само в обжалваната част на първоинстанционното решение./чл. 269 от ГПК/. Дори когато счете че обжалваното решение е валидно и допустимо, въззивната инстанция в рамките на правомощията си, е длъжен да извърши проверка и за други пороци на първоинстанционното решение, които са несъвместими със запазването на неговота сила и не дават възможност на по- горната съдебна инстанция да пристъпи към проверка по същество за правилността на обжалвания съдебен акт.

Така след като е констатирал допусната в обжалваното решение на първоинстанционния съд- очевидна фактическа грешка, съставляваща несъответствие между действително изразената в мотивите към решението воля на съда, с нейното външно изразяване в писмения текст на диспозитива на обжалваното решение, което на практика е довело до недопустимо несъответствие между мотивите и диспозитива на самото решение, въззивният съд с Определение № 2284/12.06.2013г. по въззивно гр.д. № 261/2013г. по описа на ОС Б., е прекратил производството пред себе си и е изпратил делото на РС Г. Д. за нейното отстраняване. С допълнително Решение № 2398/11.07.2013г. постановено по гр.д. № 898/2011г. по описа на РС Г. Д. съдът е приел че обжалваното първоинстанционно решение по същото дело е постановено по отношение на държавата, представлявана от Министерството на З. и Х..

Въз основа на събраните по делото доказателства от първата съдебна инстанция в тяхната съвкупност, настоящият състав на ОС Б., прие за установено и доказано от фактическа страна следното:

Въззиваемите- К. К. Д., Ж. К. Д., М. К. А., М. Д. Д., Ж. С. П., Д. С. Д. и В. К. Д. – наследници по закон на б.ж. на град В. К.С. Д., са наследници по закон на К. С. Д., б.ж. на град В., починал на 15.05.1986г. /Удостоверение за наследници № 1905/08.07.2011г./

След влизане в сила на ЗСПЗЗ, наследниците на К. С. Д., б.ж. на град В., предприели действия за възстановяване на правото на собственост върху имотите, на които техният наследодател е бил собственик от преди образуването на ТКЗС. Със Заявление с вх. № 2063/20.02.1992г. депозирано от един от наследниците – К. К. Д., наред с другите земеделски имоти в землището на село К., бил заявен за възстановяване пред ПК с. Г. земеделски имот- ливада с площ от 3 дка, в местността „Ч.”, без да се посочват съседите на имота. За доказване на правото на собственост на наследодателят върху заявените за възстановяване земеделски имоти от преди кооперирането на земята, пред ПК Г. е била представена Опис декларация за внасяне на земеделски имоти в ТКЗС, на името на К. С. Д./видно от Удостоверение № 2025/22.07.2011г. на Община В., за лиза с идентични имена- това е името на лицето К. С. Д., б.ж. на град В./, както и писмен договора за покупко продажба на недвижими имоти 15 януари 1951г., от който е видно, че наследодателят на въззиваемите по настоящото дело- К. С. Д., е закупил земеделски имот- ливада, с площ от 3.00дка, в местността „Чукара” в землището на село К. от С.С. К..

Пред първоинстаницонния съд за доказване на правото на собственост върху спорния недвижим имот на наследодателят на И. - К. С. Д., б.ж. на град В., от преди образуването на ТКЗС, са разпитани свидетелите А. Н. Г. и Т.Т. Г., които са познавали К. Д. и знаят земеделските имоти, които той е обработвал от преди образуването на ТКЗС в землището на село К.. И двамата свидетели сочат в показанията си, че преди кооперирането на земята, К. е живеел в село К., като е заминал за град В. за да живее при сина си, след кооперирането на земята. Свидетелите сочат в показанията си, че той е бил собственик на земеделски имот– ливада в м. „Г.”, в същото землище, която представлявала продълговата ливада с площ над 2.5 дка, която наследодателят на И. косил до образуването на ТКЗС и която граничела с гората. Свидетелите не помнят да е имало спорове за собствеността на имота от преди кооперирането на земята, като сочат в показанията си че този имот е бил работен от спокойно и безспорно от К. Д. до внасянето му в ТКЗС. Свидетелите сочат в показанията си, че към настоящия момент имота е пасище до гората, като не се ползва от никой и не е застроен.

Въз основа на представените пред ПК Г. писмени доказателства от заявителя, с приетото като писмено доказателство Решение № 427/30.10.2006г. на наследниците на К. С. Д., б.ж. на град В., е било признато правото на собственост върху ливада от 3.00дка, в м. „Ч.”, в землището на село К., без посочване на съседите на имота, въз основа на представените договор за закупуване на имота и опис декларация за внасяне на земеделски имоти в ТКЗС на името на К. Д../т. І, пункт 26/. Със същото решение на ПК Г., е било възстановено на наследниците на К. С. Д., б.ж. на град В., в съществуващи/възстановими/ стари реални граници, правото на собственост на ливада от 3.00дка, в м. „Ч.”, в землището на село К., без посочване на съседите на имота./т. ІІ пункт 21/.

За заявения имот не е било издавано окончателно решение за възстановяване на правото на собственост, тъй като при опит да се снабдят със скица на имота, наследниците на К. С. Д., б.ж. на град В. установили че част от имота е актуван като държавна собственост. /комбинирана скица № ФО 1220/26.06.2010г. представена по делото пред първоинстаницонния съд/.

С писмена молба от К. К. Д. до Областния У. на град Б., същият заявил претенциите на наследниците на К. С. Д., б.ж. на град В., за правото на собственост върху ливада, с площ от около 3.00дка, в местността „Ч.”/„Г.” в землището на село К., въз основа на Решение № 427/30.10.2006г. на ОСЗГ Г., като поискал така заявения имот да бъде отписан от актовите книги на държавата. С писмо № 94К-00-62/04.08.2010г. на Областния У. му било отговорено, че действително заявения за реституция от наследниците на К.С. Д., земеделски имот от преди образуването на ТКЗС, понастоящем попада в ПИ № 0091361, в м. „Г.”, в землището на село К. с ЕККАТТЕ 37472, целият с площ от 6. 521дка, който имот с Акт за държавна собственост № 1689/12.03.2007г. е предоставен за ползване на Държавно лесничейство – Г., респективно правата са предоставени на Министерството на З. и Г., поради което на основание чл. 111 от ППЗДС, отписването може да се извърши, само след поискване на становище от ползувателя.

Пред първоинстаницонния съд е представено писмено становище от Министерството на З. и Х. – Изпълнителна агенция по Г. и РД на Г. и по – точно от Директора РДГ- инж. И. Г., с което се възразява пред Областния У., имота да бъде отписан от актовите книги като държавна собственост. Сочи се в писмения отговор, че за същия имот е предприета процедура по искане на Н. П. Ц. от град С., за промяна на предназначението му и изключването му от ДГФ, по реда на чл. 14в от ЗГ и същата е внесена в Изпълнителната агенция по Г. в град С.. Възразява се също така, че във връзка с претенцията за правото на собственост на наследниците на К. С. Д., б.ж. на град В., пред Областния У. не е представена и скица на имота, поради което не може да се удостовери че наследниците са собственици на същия поземлен имот. Отговорено е още, че се очаква предприетата процедура да завърши с издаването на Заповед на МЗХ, за изключване на цитирания имот от ДГФ и сключване на договор за попукпо- продажба за същия.

По делото е приет като писмено доказателство Акт за частна държавна собственост № 1689/12.03.2007г., издаден на 12.03.2007г., на основание чл. 104 ал.1 т. 4 от ППЗДС, с който е актуван като държавна собственост ПИ № 0091361, в м. „Г.”, в землището на село К., с ЕККАТТЕ 37472, целият с площ от 6. 521дка, като е посочено че същият е предоставен за ползване и управление на Министерството на З. и Г.- Държавно лесничейство село Г..

По искане на ищцовата страна първоинстанционния съд е допуснал и назначил съдебно техническа експертиза, като е възприел изцяло заключението на експерта инж. П. Т., като пълно, компетентно и точно изпълнено, още повече че същото не е било оспорено и от страните по делото. От писмената и графичната част на заключението се установява, че възстановения на наследниците К. С. Д., б.ж. на град В., с Решение № 427/30.10.2006г. на ОСЗГ Г.бивш земеделски имот,в м. „Ч.”, в землището на село К., е идентифициран на място от поддържаща фирма изготвила комбинирана скица № ФО 1220/26.06.2010г., представена по делото, като имота понастоящем е с площ от 2.291 дка, от която част от 96 кв.м. попада в ПИ 009136- иглолистна гора, а част от 2 195 кв.м., попадат в ПИ № 009136- вилна зона. Експерта е категоричен в експертното си заключение, че е налице частична идентичност между имота описан в раздел ІІ, пункт 21 от Решение № 427/30.10.2006г. на ОС ЗГ Г. и имота описан в Акт за частна държавна собственост № 1689/12.03.2007г., издаден от Областния У. на град Б., отнасящ се за ПИ № 009136- вилна зона. Сочи се още от експерта в писменото заключение, че със Заповед № 52 от 15.02.2007г., на Кмета на Община Г., е одобрен ПУП за застрояване, с който върху ПИ № 009136, в местността „Г.”, землището на село К., се отрежда застрояване с вилни сгради по червения и синия цвят на приложения към заповедта проект.

При разпита на експерта инж. П. Т., в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, същият поддържа писменото си заключение, като пояснява че района в който се намира спорния между страните имот, се използва както наименованието на местността „Чукаря”, така и наименованието „Г.”, като ясна разграничителна линия между тези две местности на терена липсва, което му дава основание да счете че става въпрос за една и съща местност.

Със Заповед № 1398/25.07.2008г. на Председателя на Държавната агенция по Г.- доц. С. Ю., на основание чл. 14 ал.3, чл. 17 ал.2 и чл. 19 ал.1 и 2 от ЗГ, въз основа на заявление постъпило в Националната агенция по Г. с регистратурен индекс 94-НН-45/03.07.2006г. и във връзка с чл. 2 на ПМС № 168/23.07.2007г. , за преобразуване на Националната агенция по Г. в Държавна агенция по Г., е изключена от ДГФ площ в размер на 23.536 дка, за изграждането на вилно селище, въз основа на одобрени подробни устройствени планове, като се засягат залесени и незалесени площи от ДГФ, между които и тази на ПИ 009136 в землището на село К., община Г., ЕКАТТЕ 37472, с площ от 6.521 дка, в местността „Г.”, съставляваща част от отдел 721, подотдели „2”, „3” и „6”, който е частна държавна собственост, съобразно Акт за държавна собственост № 1689/12.03.2007г., издадена от Областния У. на град Б.. След издаването на заповедта е постановено изключената площ да остане частна държавна собственост, а Н. П.Ц. от град С., да предприеме необходимите действия по включването и в урбанизирана територия, съгласно чл. 8 т. 1 от ЗУТ. На основание чл. 19 ал. 1 и 2 от ЗГ, Н.Ц. следва да заплати и сумата 39 923.00лв., като цена за имота.

Въз основа на фактическите си изводи, които съвпадат с тези направените от първоинстанционния съд, въззивната инстанция излага следните правни съображения:

Предявен е за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, който правилно е бил квалифициран от първоинстанционния съд въз основа на фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и изведения с нея от И. петитум.

Съгласно чл. 124 ал.1 от ГПК, всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено или за да установи съществуването или несъществуването на едно правоотношение или на едно право, когато има интерес от това. Разпоредбата на чл. 2 от ГПК предвижда, че съдилищата са длъжни да разглеждат и решават всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като съгласно чл. 6 ал.2 от ГПК, предмет на делото и обемът на дължимата съдебна защита и съдействие се определят от страните, като процесуалният закон очертава рамките, в което е допустимо съдът да се произнесе само до заявеното искане, т.е. в рамките на заявения въз основа на конкретните фактически обстоятелства петитум на исковата молба. Поради същите основания всяко лице с правен интерес за това, може да отрече правото на собственост на трето лице, по отношение на спорен между страните имот, като поиска от съда да се произнесе с решение по така предявения иск.

Предявеният пред съда отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК е процесуално допустим, тъй като за въззиваемите- К. К. Д., Ж. К. Д., М. К. А., М. Д. Д., Ж. С. П., Д. С. Д. и В. К. Д., като наследници по закон на б.ж. на град В. К. С. Д., е налице правен интерес от отричане на правото на държавата да придобие правото на собственост върху спорния имот, на основание чл. 24 ал.2 от ЗСПЗЗ, доколкото те черпят права от своя наследодател по силата на заявена реституция по ЗСПЗЗ, а процедурата по възстановяване на собствеността не може да бъде успешно финализирана поради невъзможност за издаване на скица за процесния имот, поради възникнала колизия относно правото на собственост на спорния имот. Право на ищеца, съобразно степента на засягането на правото му на собственост, е да реши в какъв обем ще търси съдебна защита на накърненото си от правния спор право и с какъв интензитет ще иска да интервинира върху правата на другата страна, като преценката за наличието на правен интерес следва да бъде извършвана от съда за всеки конкретен случай, поради многообразието на житейските казуси, поставени за разрешаване пред него. Съгласно установената съдебна практика, следва да се приеме, че при заявено за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ право на собственост върху земеделски земи, ако трето лице заяви самостоятелни права върху заявения за възстановяване имот, преди приключване на административното производство по възстановяване на собствеността, и това негово действие препятства завършването на реституционния процес, за лицето заявило имота за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск срещу третото лице, доколкото при успешно му провеждане и отричане правата на оспорващото лице, пречката за приключване на производството по възстановяване на собствеността ще отпадне. Така Ч. предявяване на отрицателен установителен иск, заявилото имота за възстановяване лице, брани правото си на възстановяване на собствеността, като в този случай това е единствената му процесуална възможност, тъй като е налице признато от закона право, което не може да бъде защитено по друг законов ред. /Определение № 319 от 12.07.2012г. по гр.д. № 321/2012г. по описа на ІІ г.о. на ВКС на РБ/.

При предявен отрицателен установителен иск, с който се отрича правото на ответника, в процесуална тежест на представителят на държавата по делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са били налице основанията на закона, за да бъде спорния имот актуван като частна държавна собственост, с приетия като писмено доказателство Акт № 1689/12.03.2007г., издаден от Областния У. на град Б.. Формираната сила на пресъдено нещо в този случай, се разпростира върху това, дали една от страните по делото е носител на правото на собственост и по- точно върху това – дали отричаното право произтича от отричания с исковата молба правопораждащ юридически факт/в случаите на спор за собственост- дали се доказва съответния придобивен способ/.

Още с Конституцията на РБ от 1947г. в чл. 7, Г. са обявени за държавна, т.е. общонародна собственост. В Закона за стопанисване и ползуване на Г., в редакцията му от ДВ бр. 71 от 1948г., в чл. 1 изрично е посочено, че всички гори, горски пасища и други горски земи/горски имоти/ в страната, ….са държавна собственост, т.е. общонародна собственост. В Закона за Г., обн. с ДВ бр. 89 от 1958г., в чл. 2 е посочено, че всички гори и земи от държавния горски фонд са общонародна собственост.

Правният статут на Г. и земите от държавен горски фонд е останал непроменен и след приемането на Конституцията на РБ , с ДВ бр. 56 от 13.07.1991г., с която в чл. 18 ал. 1 са обявени за изключителна държавна собственост Г. на територията на страната. Съобразно чл. 27 ал.1 от Закона за Г., действащ към настоящия момент, държавни са горските територии, които не принадлежат на физически и юридически лица или на общините. В чл. 27 ал. 5 от същия закон изрично е посочено, че собствеността на държавата в поземлени имоти в горските територии се удостоверява с акт за държавна собственост/т. 1/ Ч. договор за придобиване на правото на собственост /т. 2/ или Ч. удостоверение издадено от ОСЗГ, по местонахождението на поземления имот, с приложена към него скица на имота.

Изложеното дава основание на настоящия въззивен състав на ОС Б. категорично да счете, че правото на собственост на държавата върху Г. и земите от държавен горски фонд, е признато по силата на закона, поради което за държавата, представлявана по настоящото дело от Министерството на З. и Х., не съществува задължение за доказване на придобивния способ, съобразно който спорния по настоящото дело поземлен имот от ДГФ е бил актуван като частна държавна собственост с приетия като писмено доказателство Акт № 1689/12.03.2007г., издаден от Областния У. на град Б..

Обвързан от изложените оплаквания в жалбата въз основа на която е образувано настоящото дело, въззивният съд следва да обсъди и да се произнесе по въпроса – налице ли са правопогасяващи правото на собственост на държавата юридически факти, произтичащи от правото на наследниците по закон на б.ж. на град В. К. С. Д., да си възстановят собствеността върху спорния недвижим имот по реституция, при наличието на някое от предвидените основания за това в Закона за възстановяване на собствеността върху Г. и земите от горския фонд. Съобразно § 9 ал.1 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, правото на собственост върху земеделски земи, включени в ДГФ, се възстановяват при условията и по реда на този закон, а съобразно ал. 2 от цитирания параграф, заявленията за възстановяване на правото на собственост върху залесени или самозалесили се земеделски земи, както и на земеделски земи, включени в ДГФ, подадени пред ОСЗГ по реда на ЗСПЗЗ, се считат за заявления за възстановяване на собствеността върху гори и земи по реда на ал. 1.

Доводите на което се основава отричането на правото на държавата от наследниците по закон на б.ж. на град В. К. С. Д., изложени още в исковата молба пред първоинстаницонния съд, въззивният съд счита за неоснователни, доколкото установи се по безспорен и несъмнен начин по настоящото дело, че спорния имот се намира в ДГФ, като приложим по отношение на възстановяването на правото на собственост върху него е ЗВСГЗГФ, а не ЗСПЗЗ. Това освобождава съда от задължението да изследва дали към момента на реституирането на имота са налице- „проведени мероприятия, които не позволяват възстановяването на собствеността” на бившите собственици на имота от преди образуването на ТКЗС. Правото на собственост на държавата по отношение на спорния имот произтича по силата на закона, а не поради обстоятелството че върху имота са проведени мероприятия които препятстват възстановяването на собствеността на наследниците на б.ж. на град В. К.С. Д. или че имота е застроен.

За да обосноват правото си на собственост върху спорния имот и по силата на проведена по реда на ЗСПЗЗ административна процедура, наследниците по закон на б.ж. на град В. К. С. Д., се позовават по делото на издаденото в тяхна полза Решение № 427/30.10.2006г. на ОС ЗГ Г.. Съобразно ТР № 5/14.01.2013г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 5/2011г., при спор за собственост държавата не е обвързана от постановен административен акт за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи или гори по реда на ЗСПЗЗ или на ЗВСГЗГФ, като при възражение в хода на спорното гражданско производство, каквото е направено от процесуалния представител на Министерството на З. и Х. още с отговора на исковата молба пред първоинстанционния съд по настоящото дело, допустимо е упражняването на косвен съдебен контрол по чл. 17 ал.2 от ГПК. За това си становище, ВКС на РБ е изходил и от съображения, че държавата не е участвала в едностранното административно производство пред специализирания орган – ОСЗГ, като не е имала възможност да наведе възраженията си, поради което издаденото решение на ОСЗГ не може да и бъде противопоставено, след като е оспорено в рамките на спорното гражданско производство, преди да е осъществен контрол за законосъобразност от съда.

В настоящото производство, приетото решение на ОСЗГ, не може да бъде противопоставено на правото на държавата, което същата има по силата на закона, преди да бъде доказано от наследниците на б.ж. на град В. К. С. Д., че техният наследодател преди образуването на ТКЗС е придобил правото върху спорния имот на някое от предвидените в закона основания. В настоящия случай се доказа от събраните писмени и гласни доказателства, че б.ж. на град В. К.С. Д. е придобил преди образуването на ТКЗС правото на собственост върху ливада от 3.00дка, в м. „Чукаря”, в землището на село К., без посочване на съседите на имота./т. ІІ пункт 21/, по давност и след покупко продажба, осъществена не в изискуемата от закона нотариална форма. Наследниците по закон на б.ж. на град В. К. С. Д. обаче се легитимират като собственици на придобит от техния наследодател от преди образуването на ТЗСК земеделски имот, а установява се по безспорен и несъмнен начин от събраните по настоящото дело доказателства, че спорния имот на терена е поземлен имот от ДГФ. Съобразно § 9 ал.1 от ПЗР на ЗВСГЗГФ, правото на собственост върху земеделски земи, включени в ДГФ, се възстановяват при условията и по реда на този закон, а в настоящия случай от наследниците на б.ж. на град В. К. С. Д., не се представят доказателства, че след влизане в сила на ЗВСГЗГФ, правото им на собственост върху спорния недвижим имот е било признато по реда и при условията на този специален закон. В този смисъл основателни са възраженията наведени с въззивната жалба, че писмените доказателства представени пред ОСЗГ Г., не съставляват годни доказателства за възстановяването на правото на собственост върху гори или земи в ДГФ, по смисъла на чл. 13 ал.3 от ЗВСГЗГФ, както и че липсва решение на ОСЗГ, с обвързваща за държавата задължителна сила, с което правото на собственост на наследниците на б.ж. на град В. К.С. Д., да е възстановено върху спорния имот по реда на ЗВСГЗГФ. В този смисъл реституционните претенции на наследниците не са доказани по отношение на държавата, като ответник по предявения отрицателен установителен иск, поради което предявения иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен от съда.

При изложените съображения от фактическа и правна страна, въззивният съд в настоящия си състав счита, че решението на Районен съд Г. Д. въз основа на предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, е неправилно и следва да бъде отменено като незаконосъобразно, а предявения иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Водим от горното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 76/10.01.2013г., постановено по гр.д. №898/2011г. по описа на РС Г. Д. като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК, предявен от К. К. Д., ЕГН *, от град В., О. П., Ж. К. Д., ЕГН *, от град В., О. П., М. К. А., ЕГН *, от село К., Община Р.о, О. П., М. Д. Д., ЕГН *, Ж. С. П., ЕГН * и Д. С. Д., ЕГН *, тримата от град Р., О. Б. и В. К. Д., ЕГН *, от град Б., О. Б., като наследници по закон на б.ж. на град В. К. С. Д., срещу държавата, представлявана от Министерството на З. и Х., град С., бУ. “. Б.” № 55, с който се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на държавата, че същата не е собственик на основание чл. 24 ал.2 от ЗСПЗЗ, на следния недвижим имот: ЛИВАДА с площ от 3.00дка, десета категория, находяща се в местността „Ч./”Г.”, в землището на село К., Община Г., О. Б., описан в Решение № 427/30.10.2006г. на ОСЗГ село Г., влязло в законна сила на 14.11.2006г., както и посочен в Комбинирана скица № Ф01220/26.06.2010г. и описан в графа № 10 на АДС № 1689/12.03.2007г. на МЗГ, ведно с произтичащите от това правни последици, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Решението на съда не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :