РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№514/17.3.2023г.
гр. Пловдив
17.03.2023год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, ХХІІ състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и първи февруари 2023г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВ
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при секретаря СЕВДАЛИНА ДУНКОВА и на прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Пасков КАНД № 77 по описа на Административен съд – Пловдив
за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285
ал.1 ЗИНЗС.
Производството по делото е образувано по
касационна жалба от П.В.С., с ЕГН **********, с адрес ***, понастоящем в
Затвора Пловдив, чрез пълномощника си адвокат В.С., против Решение № 2436 от
19.12.2022г., постановено по адм. дело № 1430/2022г. по описа на
Административен съд Пловдив
в отхвърлителната му част. В жалбата са релевирани доводи, че в обжалваната част
решението е неправилно и необосновано - касационни основания по чл.209 т.3 АПК,
поради което моли да бъде отменено в обжалваната му част и бъде уважен изцяло предявеният
иск,.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва
становище за неоснователност на подадената касационна жалба.
Пловдивският административен съд – Двадесет и втори
състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбата
касационни основания, намира за установено следното.
Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за
която решението в обжалваната част е неблагоприятно, подадена е в срок, поради
което е ДОПУСТИМА за разглеждане по същество. Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Образувано е по искова молба от П.В.С., чрез процесуалния му
пълномощника, срещу ГДИН.
Ищецът е претендирал ответникът да бъде
осъден да заплати обезщетение в общ размер на 50 000 лв.,
ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното й изплащане, от които 35 000 лв.
за
претърпени от него неимуществени вреди в периода от 20.02.2018г. до
24.05.2021г. включително, в Затвора гр. София и
в размер на 15 000 лв. за
претърпени от него неимуществени вреди в периода от 25.05.2021г.
до 30.05.2022 г. -
датата на предявяване на исковата молба, в
Затвора гр. Пловдив, изразяващи се
в
болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на
малоценност, в резултат на поставянето
му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Централен затвор София и в Затвора Пловдив през процесните периоди, а именно в
липса на достатъчно жилищна площ без постоянно течаща топла вода лоша хигиенна
- наличие на дървеници, хлебарки и гризачи; ищецът е вегетарианец, но не му е
осигурявана подходяща храна.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и
становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се
ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към
предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка.
С обжалваното решение съдът, след обсъждане на
събраните по делото доказателства и анализ на чл.284 ЗИНЗС е стигнал до извод,
че така предявеният иск е частично доказан и основателен.
За да стигне до този резултат, от фактическа страна
съдът е установил, че през част от втория исков период, а именно на
06.06.2021 г., на 10.06.2021г., от 11.06.2021г. до 28.07.2021г., от
27.08.2021г. до 21.11.2021 г., от 23.11.2021 г. до 01.02.2022г.г. вкл., от
04.02.2022г. до 25.05.2022 г. и на 30.05.2022 г. /общо 320 дни/, ищецът е
пребивавал в Затвора Пловдив, където е обитавал помещения, в които за всеки от
лишените от свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м, като ищецът
е бил настанен в спално помещение № 22,
с площ от 26,50 кв. м., в което броят на лишените от свобода е бил между 7 и 8
човека.
Въз основа на така приетото, решаващият съд е
заключил, че се установяват част от твърдените нарушения по чл.3 ЗИНЗС, при
което на лицето следва да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
Доколкото осъщественото доказване е за част от периодите, както са посочени
по-горе, съответно и за отделни части от доказаните периоди, както и поради
това, че са доказани само част от твърдените нарушения, обезщетението е
определено, като е взето предвид частично успешното доказване, както и размерът
на претендираното обезщетение така, както е оценен и заявен от ищеца. Съответно
като справедлив размер на това обезщетение в размер на 1500,80лв.,
представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия през горепосочените периоди на 30.05.2022 г., при
изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив,
както
и обезщетение за забавено плащане на това парично задължение, в размер на
законната лихва върху главницата, считано от 30.05.2022 г. - датата на подаване
на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата за нарушението
по чл.3 ЗИНЗС.
С това Решение съдът е отхвърлил исковата
претенция за сумата в размер на 35 000 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2022 г. (датата на
завеждане на исковата молба) до окончателното й изплащане за претърпени от него
неимуществени вреди, в периода от 20.02.2018 г. до 24.05.2021 г. включително, в
резултат на поставянето
му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвор гр. София
през
посочения период.
Решението на съда е валидно, допустимо и правилно в
обжалваната в настоящото производство част, както по отношение на изводите за
основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения
размер на обезщетението.
Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният
съд е приложил изцяло стандартите на ЕКПЧ. В случая съдът е процедирал
правилно, като е приложил както нормата на чл.284 ЗИНЗС, така и нормата на чл.3
ЕКПЧ – разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от
тази на българския закон /чл.5 ал.4 КРБ/, а за защита на основните права е
приложил стандартите, установени в практиката по чл.3 на ЕКПЧ, макар и да не ги
е посочил изрично.
С оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият
съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл.3 ЕКПЧ по
отношение на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че съдът е постановил
решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на
нарушение на съдопроизводствените правила.
Правилно е определен и размерът на обезщетението, като
същият е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства и съдебната практика по
идентични дела, в т.ч. и актуалната практика на ЕСПЧ, съгласно която размерът
на присъжданото от националните съдилища обезщетение е важен критерий за
преценката дали вътрешноправното средство за защита на задържаните лица е
ефективно, като не следва да пада под 30% от присъжданото от ЕСПЧ при сходни
обстоятелства.
Доводите, наведени в касационната жалба, освен, че
носят бланкетен характер и не коментират никакви конкретни за случая факти, са
идентични с възраженията, изложени в първоинстаннционното производство, като
съдът е направил обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Предвид горното настоящия състав намира за
неоснователна на касационната жалба.
По изложените съображения решението като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2436 от
19.12.2022г., постановено по адм. дело № 1430/2022г. по описа на
Административен съд Пловдив
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :