Р Е Ш Е Н И Е
Номер 657 15.06.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на десети юни две хиляди и двадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й. Б. като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 800 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.
5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във връзка с чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на К.Л.К. ***, с ЕГН **********, против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №20-0769-000656/06.04.2020г.
на началник група към ОД на МВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с която на основание чл. 171,
т. 4 от ЗДвП е
разпоредено изземване на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство (СУМПС), като водач на който са отнети всички контролни точки и не е
изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).В жалбата се твърди, че атакуваната ЗППАМ е незаконосъобразна, тъй като
липсват конкретни данни за извършените от К. нарушения. Твърди се, че
административният орган не е установил съществуването на фактически основания,
които да водят до издаването на обжалваната заповед, поради което заповедта е
издадена в несъответствие с материалноправните изисквания и с целта на закона.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
де явява лично и адв. А., който подържа жалбата по доводите, изложени в нея и
пледира за отмяна на процесната заповед.
Ответникът – началник група към ОДМВР-Бургас, сектор
Пътна полиция-Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява в
процеса. В съпроводителното писмо, с което е изпратена преписката (л. 16) се
изразява становище за нейната неоснователност. Заявява се, че за фактическите
основание, посочени в процесната заповед съществуват и се съхраняват на
магнитен носител (личен картон) на основание чл. 30, ал. 1
от Наредба №I-157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина (Наредба №I-157/2002г). По личния картон на водача се извършва
справка, чрез което се проверяват обстоятелствата, обуславящи материалната
законосъобразност на процесната заповед.
Пледира при отмяна за заповедта. Изложено е и становище, че в случай, че съдът
отмени заповедта , то да постанови да бъдат ли възстановени контролни точки,
колко броя и по кое наказателно постановление, с което са били отнети.
След като прецени твърденията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас
в настоящия си състав намира за установено от фактическа страна следното:
Атакуваната заповед е връчена на жалбоподателя на
23.04.2020 г., видно от отбелязването в нея (л. 6). Жалбата е подадена на
24.04.2020 г. Разпоредбата на чл. 172, ал.
5 от ЗДвП предвижда,
че обжалването на заповедите по ал. 1, включително ПАМ по чл. 171,
т. 4 от ЗДвП, се
извършва по реда на АПК, т. е. приложим е срокът по чл. 149, ал.
1 от АПК, който е
14-дневен от деня на съобщаването. Предвид изложеното настоящият състав намира,
че жалбата е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при
наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване
административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния
съд и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Спрямо К. е наложена ПАМ – изземване на СУМПС, тъй
като на същия са отнети всички контролни точки и той не е изпълнил задължението
си по чл. 157, ал.
4 от ЗДвП. За да
установи факта на отнемане на контролните точки, административният орган се е
позовал на пет наказателни постановления, издадени за нарушения на норми от
ЗДвП, извършени от К., както следва:
-с НП №107561/03.01.2011г., влязло в сила на
20.05.2011г., са отнети шест контролни точки;
-с НП №382/24.02.2012г., влязло в сила на
01.05.2012г., са отнети десет контролни точки;
-с НП №71710/13.07.2011г., влязло в сила на
01.05.2012г., са му отнети осем контролни точки;
-с НП 100720/20.10.2011г., влязло в сила на
01.05.2012г., са му отнети шест контролни точки;
-с НП № 159/15.06.2012г., влязло в сила на
24.04.2013г. , са му отнети седемнадесет контролни точки.
Административният орган е представил и Справка-картон
на водача (л. 38-40), в която се съдържа информация относно предприети
действия, свързани с контролни точки; относно съставени Актове за установяване
на нарушения по ЗДвП, фишове, Заповеди за прилагане на ПАМ и издадени
наказателни постановления. Административният орган е достигнал до извода, че са
отнети всички контролни точки на К. и той не е върнал доброволно СУМПС в
съответната структура на МВР, поради което е издал Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №20-0769-000656/06.04.2020г.
Недоволен от така постановената заповед, К. обжалва
същата в настоящото производство с доводи, че същата е издадена в нарушение на
приложимия материален закон и с целта на закона. Според жалбоподателя,
издателят на заповедта неточно е изчислил размера на разполагаемите контролни
точки поради неправилно приложение на закона и е достигнал до неправилния
извод, че същите са напълно изчерпани.
В съдебно заседание процесуалният представител
на жалбоподателя –адв.А. твърди, че наказателно постановление №
159/15.06.2012г. не е подписано от К. и не му е връчвано.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка и в рамките на съдебната проверка на основание чл. 168, вр. чл. 146 от АПК, Административен
съд - Бургас в настоящия си състав намира от правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.
1 от АПК, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от
административен орган с териториална и материална компетентност, тъй като
съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните
административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите
на службите за контрол по този закон. В случая това е началник-група към
ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция-Бургас, на когото са делегирани правомощия
да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки с т. 1. 4
от заповед рег. № 251з-209/18.01.2017 г. на директора на ОДМВР-Бургас (л. 41),
вр. със заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи
(л. 42).
В хода на административното производство не е
допуснато съществено процесуално нарушение, въпреки че административният орган
не е изпълнил задължението си по чл. 26 от АПК да уведоми жалбоподателя за започналото
производство. По силата на чл. 157, ал.
4 от ЗДвП, водач на
който са отнети всички контролни точки е длъжен сам да върне свидетелството за
управление и неизпълнението на това задължение води до налагане на
принудителната административна мярка предвидена в чл. 171,
т. 4 от ЗДвП. В този
случай административният орган действа в условията на обвързана компетентност,
като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказания за
извършени нарушения.
Обжалваната заповед е мотивирана, тъй като
съдържа фактически и правни основания за нейното издаване, включително в
обстоятелствената й част се съдържа описание на издадените наказателни
постановления и отнетите контролни точки.
Заповедта е постановена в съответствие с
материалноправните разпоредби на закона.
Съгласно чл. 171,
т. 4 от ЗДвП, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило
задължението си по чл. 157, ал.
4 от същия закон. Цитираната
правна норма предвижда, че водач, на когото са отнети всички контролни точки,
губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за
управление в съответната служба на МВР.
Наказателните постановления, с които се
налагат законоустановените наказания, подлежат на съдебен контрол по реда на
ЗАНН пред съответния районен съд. Съответно по този ред на контрол подлежи и
точното отбелязване на контролните точки, които следва да бъдат отнети.
В случая обжалваната заповед е мотивирана с отнемането
на контролни точки по пет броя конкретно посочени наказателни постановления,
издадени в периода от 2011 г. до 2013 г., като са посочени и съответните отнети
контролни точки на водача. Жалбоподателят оспорва връчването на едно от тези
наказателни постановления, поради което ответникът беше задължен да представи всички
наказателните постановления, ведно с доказателства за тяхното връчване и
влизането им в сила.
Настоящият съдебен състав приема за
неоснователни оплакванията на жалбоподателя във връзка с неправилното
приложение на материалния закон.
Ответникът изцяло е изпълнил задължението си
по чл. 170, ал.
1 от АПК, съгласно
който административният орган и лицата, за които оспореният административен акт
е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания,
посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му,
представяйки пълната адм.преписка.
Според чл. 59, ал. 2
от ЗАНН нарушителят
може да обжалва постановлението в седемдневен срок от връчването му, но К. не е
предприел подобни действия. Вследствие влизане в сила на посочените наказателни
постановления той е загубил своята правоспособност да управлява МПС.
В
проведеното съдебно заседание адв.А. е
направил възражение, че НП № 159/15.06.2012г., влязло в сила на
24.04.2013г., с което на К. са отнети
седемнадесет контролни точки, не му е надлежно връчено. Съдът не споделя това
възражение, като съображенията за това са следните:
Видно от двете известия на л.36 от делото на
13.07.2012г. К. е търсен на адрес, но не е установен, като е поставен печат
13.07.2012г. От другото известие за доставяне на същия лист е видно, че К. е
търсен именно на посочения от него адрес. В известието е посочен номера на НП и
същото е връчено, съгласно отбелязването на „баща“ на 14.04.2013г
Следва да се посочи, че наказателното постановление,
в частта, в която се удостоверява връчването на адресата и датата на влизането
му в сила, е официален свидетелстващ документ, който материализира изявление на
държавен орган в това му качество. Приложеното по делото наказателно
постановление №159/15.06.2012г. при положение, че представлява официален
свидетелстващ документ и не е оспорен по
съответния ред, се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за
установените с него факти. Предвид това неоснователно е възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя, че НП 159/15.06.2012г. не е връчено.
Неоснователно е и възражението, че не става ясно дали въпросното наказателно
постановление е връчено, тъй като копието на л. 36 е нечетливо. Действително,
представеното копие е с лошо качество, но в частта на връчването му ясно се
вижда, че същото е било връчено на 14 04.2013 г. и като получател е посочено
„баща“. Настоящият съдебен състав приема, че след като наказателното
постановление не е било обжалвано и е влязло в сила, то и контролните точки
подлежат на отнемане. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че доколкото
наказателното постановление подлежи на обжалване пред районния съд и споровете
се разглеждат по друг процесуален ред, само в административнонаказателното
производство по чл. 59 и сл.
от ЗАНН нарушителят
може да релевира доводи относно правилното и законосъобразно определяне на
наложеното административно наказание и свързаното с това отнемане на контролни
точки. Недопустимо е извършването на такава самостоятелна преценка от друг
правораздавателен орган, в различно по характер съдебно производство, каквото е
това за проверка законосъобразността на административен акт за прилагане на
ПАМ. В този аспект тезата за липса на материалноправните предпоставки по
смисъла на чл. 171,
т. 4 от ЗДвП за
прилагане на ПАМ е неоснователна.
С оглед изложеното, процесната заповед е
законосъобразна, като издадена в съответствие с материалноправните разпоредби
на закона и на основание чл. 172, ал.
2, предложение последно от АПК, оспорването следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал.
2 от АПК, Административен
съд - Бургас, дванадесети състав
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Л.К. ***, с ЕГН **********
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№20-0769-000656/06.04.2020г. на началник група към ОД на МВР Бургас, сектор
„Пътна полиция“, с която на
основание чл. 171,
т. 4 от ЗДвП е
разпоредено изземване на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство (СУМПС), като водач на който са отнети всички контролни точки и не е
изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП).
Решението не подлежи на касационно оспорване
на основание чл. 172, ал.
5, изречение последно от ЗДвП.
СЪДИЯ: