Р Е
Ш Е Н
И Е № ….
гр. София, 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 16.12.2020г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня
Иванова
при участието на секретаря Цветанка Павлова, разгледа докладваното
от съдия Георгиев въззивно гражданско дело № 627 по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 133/23.07.2020г., постановено
по гр.д. № 1213/2019г. по описа на Ихтиманския районен съд, О.К. е била осъдена
да заплати на А.Г.М.
сумата 5000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди –
болки и страдания, претърпени вследствие на ухапване от безстопанствено куче на
04.09.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането (04.09.2019
г.) до окончателно изплащане на задължението, както и разноските по делото.
Настоящото производство е
по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по
въззивна жалба на О.К. срещу горното решение. Жалбоподателят счита обжалвания
съдебен акт за необоснован и неправилен и моли съда да го отмени. Оспорва
извода на първоинстанционния съд, че ищцата била ухапана от безстопанствено
куче. Счита, че е изпълнил с дължимата грижа задълженията си по Закона за
защита на животните, поради което не следва да носи отговорност, независимо
дали са настъпили вреди или не. Изтъква, че във връзка с безстопанствените кучета
са били приети общинска наредба и програма, които се спазват стриктно. Сочи, че
няма постъпил друг сигнал за сходен
инцидент. Не било доказано, че ищцата е ухапана от куче, което не е маркирано
съобразно цитираната по- горе общинска програма. Не била отчетена възможността
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, която с
действията си провокирала агресията на животното. Моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор, с който жалбата
се оспорва. Въззиваемата споделя мотивите към обжалваното решение. Счита, че
жалбоподателят не е ангажирал доказателства за изпълнение на задълженията му по
ЗЗЖ, въпреки че това било в негова тежест. Счита за ирелевантно, дали били
постъпили сигнали за други инциденти в същия район. Позовава се на показанията
на разпитаните свидетели. Намира за недоказано възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат. Моли съда да остави без уважение жалбата и да потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят се
представлява от адв. Т., който поддържа
жалбата и оспорва отговора. Заявява, че няма да сочи доказателства. Твърди, че
общината е положила дължимата грижа, включително приемайки Наредба за
регистрация, стопанисване и контрол на кучетата от 2005 г., поради което не
следва да носи отговорност. Моли съда да отмени първоинстанционното решение
като необосновано и незаконосъобразно и да постанови ново такова.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата не се явява и
не се представлява. Процесуалният й представител – адв. К., е подала молба вх.
№ 263136/16.12.2020г. за даване ход на делото и потвърждаване на обжалваното
решение. Цитира съдебна практика, според която за вреди, причинени от
безстопанствено куче, отговаря съответната община. Анализира разпоредбата на
чл. 49 от ЗЗД. Счита, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността
на ответната община, а именно: противоправно неизвършване на дължимите действия
по ЗЗЖ от страна на служители на ответника, претърпени неимуществени вреди от
ищцата (болки, страдания, стрес и страх), както и причинна връзка между вредите
и поведението на общинските служители. Изразява становище, че присъденото от
районния съд обезщетение е в справедлив размер. Оспорва твърденията на
жалбоподателя за съпричиняване на вредата. Моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира присъждане на разноски. Независимо,
че като приложение към молбата е описан списък по чл. 80 от ГПК, такъв не се
открива.
Съдът
намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на
събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана вярно и
пълно в обжалваното решение, поради което не следва да се възпроизвежда в
настоящия съдебен акт.
С определение № 2601114/01.10.2020г. въззивният съд е
указал на страните, че, на основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на
ответника общ. К. (жалбоподател в настоящото производство) е да докаже
претендираното от него съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата чрез провокиране на ухапалото я куче към агресия, и му е предоставил
възможност, в едноседмичен срок от съобщението, с писмена молба с препис за
въззиваемата, да посочи доказателства за това.
Независимо от така дадените указания, в производството
пред въззивната инстанция не е поискано събиране на доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
І. По валидност
В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е
постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от
разгледалия делото съдия.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като са били налице
положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни
такива, а съдът се е произнесъл по действително предявените искове.
ІІI. По
същество
Настоящият съдебен състав споделя напълно изложените
от районния съд мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на изложените в
жалбата доводи, съдът не споделя този за необоснованост и неподкрепеност с
доказателства на извода, че ищцата била ухапана от куче, което е
безстопанствено. Именно такъв извод се налага от установената липса на каквито
и да било външни белези за стопанисване на кучето от някого – напр.
снабдяването му с нашийник, присъствие на лице, което носи отговорност за
поведението му, трайното пребиваване на кучето в района на болницата. Същевременно,
ответната община не е ангажирала никакви доказателства в подкрепа на твърдения от
нея положителен факт, че кучето е имало стопанин към момента на процесния
инцидент – 04.09.2019г. Поради това, така наведеният довод е недоказан и необоснован.
Неоснователно общината оспорва собственото си
бездействие, като изтъква, че работи активно по изпълнение на Наредбата за
регистрация, стопанисване и контрол на кучетата, приета с Решение №
79/19.05.2005г. на Общинския съвет на общ. К. и на Програмата за намаляване на
популацията и трайно решаване на проблема с безстопанствените кучета на
територията на общ. К., приета с Решение № 92/23.10.2008г. на Общинския съвет
на общ. К., като стриктно прилага метода: здрави и неагресивни безстопанствени
кучета се кастрират, ваксинират, обезпаразитяват, маркират и се връщат на
местата, от които са взети. На първо място, по делото няма данни за реалното
съществуване на такива документи. На второ място, дори те действително да са
приети и влезли в сила, това не означава, че се прилагат реално (за което също
не са ангажирани никакви доказателства), а още по- малко - в процесния случай,
доколкото от свидетелските показания безспорно се установява, че кучето не е
маркирано. На трето място, дори общината да е предприела действия в
съответствие с декларирания от нея метод, те са били противоправни (в
противоречие с разпоредбата на чл. 48 от ЗЗЖ), тъй като кучето е било върнато в
двора на болница, където е пребивавало трайно и където е настъпил процесният
инцидент (видно от показанията на свидетелките).
Неотносим е доводът, че нямало постъпил друг сигнал за
такъв инцидент в двора на болницата. Наличието или липсата на други подобни
инциденти не може да бъде доказателство за наличие или липса на конкретния
инцидент. Освен това, общината носи отговорност за всеки отделен инцидент, а не
само в случай на съвкупност от такива.
Неоснователен е и доводът за възможно съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалото лице. Именно за изследване на
тази възможност и във връзка с констатирана непълнота на доклада на делото,
въззивният съд е дал изрични указания на страните, че доказването на това
твърдение е в тежест на общ. К., и ѝ е предоставил възможност да ангажира
съответни доказателства в едноседмичен срок. Такива не са посочени нито в
рамките на срока, нито до даване ход на устните състезания по делото, а и
процесуалният ѝ представител изрично е заявил, че няма да сочи доказателства.
Поради това възражението за съпричиняване е останало недоказано.
Други доводи не са наведени от жалбоподателя, поради
което и с оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд не е длъжен
служебно да формулира и обсъжда такива.
По тези съображения съдът намира, че въззивната жалба
е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено искане в този
смисъл, въззиваемата би имала право на разноски в производството. Такива,
обаче, не се установяват, поради което не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
133/23.07.2020г., постановено по гр.д. № 1213/2019г. по описа на Ихтиманския
районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.