Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 803 16.06.2022г. град Бургас
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-БУРГАС, XVI-ти състав, на деветнадесети май две хиляди
двадесет и втора година, в открито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНА НИКОЛОВА
ДИМИТЪР ГАЛЬОВ
Секретар: Г. С.
Прокурор: Андрей Червеняков
след като разгледа докладваното от съдия Д.Гальов КАНД № 535 по описа за
2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63в от ЗАНН и глава
Дванадесета от АПК.
Образувано e по жалба на Й.Б.А. ***, чрез
пълномощник адв.С.Т. *** против Решение № 133 от 18.02.2022г. по АНД №
5585/2021г. по описа на Районен съд – Бургас (РС), с което е потвърдено
наказателно постановление № 22-0000664/29.11.2021г., издадено от директора на
РД „АА“ Бургас (НП).
С процесното НП, за нарушение на чл.34, § 6, б. "б"
от Регламент/ЕС/ № 165/2014г., на основание чл.93в, ал.15, т.3, предл.1 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) на Й.Б.А. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 лева.
Касаторът счита, че решението е необосновано и
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила. Излага доводи за прилагане института на маловажния случай по чл.28 от ЗАНН, както и за отмяна на НП, поради липсата на съществен реквизит в неговото
съдържание – мястото на извършване на нарушението. Иска се отмяна на съдебното
решение и на НП. В писмено становище поддържа жалбата. Не претендира разноски
за настоящата касационна инстанция.
Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, чрез процесуален представител, в писмено становище оспорва
жалбата, като неоснователна. Намира съдебното решение за правилно и иска да
бъде оставено в сила. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за законосъобразност
на съдебното решение и НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на касационната жалба, като предлага
решението на РС-Бургас да бъде оставено в сила.
Административен
съд-гр.Бургас, като обсъди доводите на страните, съобрази приложените по делото
доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, въз основа разпоредбите на
закона, намира следното:
Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА.
Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща интерес от
обжалването.
С НП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ за това, че на 20.11.2021 г. около 16: 30 часа по
републикански път I-7 километър 322 след ГКПП „Лесово“ в община Елхово, област
Ямбол, при извършена проверка от контролните органи е установено, че в
качеството си на водач на автобус „Ивеко А65Ц15 Винг“ с рег.№ ЕВ 1423 ВН,
извършващ случаен превоз на пътници, с маршрут за дата 20.11.2021г. от гр.Одрин
– Република Турция до гр.Велико Търново – Република България, оборудван с
аналогов тахограф Siemens VDO 1324-6010 със сериен № 01313681, не е попълнил
мястото на започване на използване на тахографски лист от 20.11.2021 г., видно
от тахографски лист на А. от тази дата.
При постановяване на решението си, районният съд е приел, че акта за
установяване на административно нарушение (АУАН) и НП са съставени от лица,
компетентни да сторят това съгласно чл.92, ал.1 и ал.2 от ЗАвтПр, както и на
основание Заповед №РД-08-249/24.02.2020 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията (т. I. 6. – за издаване на наказателни
постановления), в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Извел е подробен извод за
приложението на Регламент/ЕС/ № 165/2014г. Съдът е изложил мотиви, че не намира
процесния случай за маловажен и е приел, че не следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Настоящият касационен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е ПРАВИЛНО.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението подлежи
на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по
реда на глава ХІІ от АПК, а на основание чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, касационната
инстанция следи служебно.
Настоящият състав намира, че оспореният
съдебен акт е законосъобразен. Съдебното решение е съобразено с указанията на
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е
изследвал фактическата обстановка, описал е правното приложение на нарушената
разпоредба и е обосновал правилен извод за липсата на предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН.
Нарушението е безспорно доказано от
обективна и субективна страна, квалифицирано е правилно от
административнонаказващия орган, като съответна е и приложената санкционна
разпоредба, поради което законосъобразно е ангажирана отговорност на касатора. НП
е издадено от компетентен орган, в съответствие с императивните изисквания на
ЗАНН по отношение на необходимото съдържание, процедура и срокове за издаването
му. В административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Доводите за незаконосъобразност на НП,
поради липса на посочено в него място на извършване на нарушението не се
споделят от настоящата инстанция. Дейността по превоз на товари, подлежаща на
контрол от компетентните държавни органи не е стационарна, осъществявана на
определено географско място, а поради естеството си представлява движение по
предварително определен маршрут, като в рамките на правомощията на контролните
органи е да спират ППС с цел извършване на проверка. Правно дължимото поведение
на отговорните лица по Закона за автомобилните превози, както и по
подзаконовите нормативни актове, уреждащи превозваческата дейност, е за
територията на целия маршрут, по който се осъществява строго регламентираната
дейност за обществен превоз. Затова при ангажиране на
административнонаказателната им отговорност за неспазване на правилата за
осъществянане на тази дейност понятието „място на нарушението“ по смисъла на
чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН обхваща маршрута на движение
на конкретното МПС. Изрично в АУАН и НП освен посочване на конкретното превозно
средство са описани прецизно индивидуализиращите белези на устройството, в
което е поставен тахографския лист, вкл. марката на тахографа и неговият сериен
номер, а освен това и датата на поставеният тахографски лист. Ето защо, не се
споделят доводите, че в АУАН и в НП не е посочено място на извършване на
нарушението, при положение, че именно в наличното устройство на посоченият
автобус се поставя съответният лист, който не съдържа съществен реквизит-
мястото на започване на използването му. Задължението за попълване в
тахографския лист на място, възниква за водача още с поставяне на тахографския
лист в това устройство, като задължението е налице по време на осъществяване на
целия превоз, а именно до крайната му точка. Затова неизпълнението му може да
се констатира и санкционира от контролните органи на територията на конкретната
област, през която преминава транспортното средство. Всъщност, в конкретната
хипотеза правнорелевантния факт е самото въвеждане в тахографския лист на
мястото, където започва използването на тахографкия лист. Т.е за осъществяване
състава на нарушението по чл.34, § 6, б.
"б" от Регламент/ЕС/ № 165/2014г., органа не следва да изследва къде
(като географско обозначение) е въведено респ. е следвало да се въведе
информацията, доколкото се установява, че при извършената проверка такава не е
въведена изобщо. Ирелевантен за спора е и навадения в касационната жалба довод,
че мястото за започване на използването на тахографския лист е отразено на
няколко други места в проверените от органите документи и по никакъв начин
водача не е целял укриване на това обстоятелство. Както бе посочено по-горе
законодателят е категоричен, че във всеки един случай на управление на МПС в
използвания тахографски лист следва да се впише мястото на започване на
използването му, като същият не позволява да се правят съпоставки и/или
аналогии.
Напълно се споделят изложените от РС –
Бургас мотиви, че настоящия случай не е маловажен. Не са установени
обстоятелства, които да отличават извършеното нарушение от типичните от
съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на
нарушението, респ. липсата на такава. Действително, в използваният тахографски
лист водачът е попълнил всички данни, с изключение единствено на мястото,
където започва използването на тахографския лист. Независимо от това обаче,
доколкото законодателят е въвел изискване във всеки един случай на управление
на МПС в използвания тахографски лист да се впише мястото на започване на
използването му, съдът намира, че това обстоятелство, само по себе си, не води
до извод, че обществената опасност на процесното нарушение е незначителна. За
да е съставомерно визираното в НП административното нарушение, законодателят не
изисква и не е предвидил задължително настъпване на вредни последици.
Действително, съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк. д. №
1/2005 г., НК на ВКС, преценката на административнонаказващия орган за
„маловажност“ на случая по чл. 28 от ЗАНН, се прави за законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол и няма пречка съдът, когато установи, че са налице
съответните предпоставки, сам да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. При
всички случаи обаче, е длъжен да има предвид вида и характера на
административното нарушение, за което е ангажирана отговорността.
Настоящият състав намира, че оспореният
съдебен акт е съобразен изцяло с указанията на материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му, съдът е изследвал пълно и всестранно
фактическата обстановка, като са описани коректно относимите факти относно
процесното нарушение, включително относно липсата на предпоставки за приложение
на института на маловажния случа в конкретната хипотеза.
Предвид изложеното, касационната инстанция
счита, че първо-инстанционното решение
е валидно, допустимо и правилно, от което произтича оставянето му в сила,
респективно жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и се оставя без уважение.
С оглед изход
на спора пред касационната инстанция и на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН, в полза на ИА „АА“ следва да бъдат присъдени своевременно заявените
разноски за касационната инстанция, които представляват юрисконсултско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство. На основание
чл.63д, ал.5 от ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с
чл.27е от наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намира, че следва
да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева за представителство пред
настоящата инстанция.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.221, ал.2, вр. с чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVI-ти състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 133 от 18.02.2022г., постановено по НАХД № 5585 от 2021г. по
описа на Районен съд–Бургас.
ОСЪЖДА Й.Б.А., с
адрес: ***, да заплати на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ сумата от 80.00 (осемдесет)
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател:
Членове: 1. 2.