Решение по дело №797/2020 на Софийски окръжен съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

№....................

 

 гр. София, 27.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:  

 

                                        Председател: ДОРА МИХАЙЛОВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА

                                                                         РОСИНА ДОНЧЕВА

                                                                                

при участието на секретаря Даниела Ангелова разгледа докладваното от съдията Дончева въззивно гражданско дело № 797 по описа на съда за 2020 г. и взе предвид следното.

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 96/14.08.2020 г., постановено по гр.д. № 1023/2019 г. на РС- Е. П. е обявен за действителен сключения между Н. Г.П. с ЕГН: ********** в качеството на дарител и Б.Г.П., с ЕГН: ********** в качеството на дарен договор за дарение обективиран в нотариален акт № 148, том I, рег. № 804, дело № 107/15.02.2007 г. по описа на нотариус Любомир Христов с район на действие РС Е. П., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 521, вписан в службата по вписванията с вх. № 408 от 15.02.2007 г., акт № 46, том II, дело № 263/2007 г. на следния недвижим имот – ½ ид.ч. от УПИ с площ от 860 кв.м., находящ се в с. Н.х., Община Е. П., С. област, съставляващ УПИ II -351 в квартал 46 по плана на селото, утвърден със Заповед № 03873/03.12.1964 г., при граници и съседи:улица, УПИ III-352, УПИ ХIV-350, УПИ ХVI-340 и УПИ I-348, заедно с първия етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда. С постановеното решение С.Н.Т. е осъдена да заплати на Б.Г.П. сумата от 512, 00 лева за разноски по делото, а И.Г.П. е осъден да заплати на Б.Г.П. сумата от 512, 00 лева за разноски по делото.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от С.Н.Т. /починала в хода на производството и на нейно място с определение от 07.01.2021 г. конституирани като жалбоподатели В.В.Т.-М., П.В.Т. и Б.В.Т./ с доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Излага съображения, че с решение по гр.д. № 150/2016 г. на ЕПРС договорът за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 148, том I, рег. № 804, дело № 107/15.02.2007 г. по описа на нотариус Любомир Христов с район на действие РС Е. П. е обявен за нищожен като привиден, а за действителен бил обявен процесния договор за дарение. С решение № 283/12.12.2019 г. по гр.д. № 347/2018 г. на ВКС било обезсилено въззивното решение по гр.д. №  120/2017 г. на Софийски окръжен съд в частта, в която е обявен за действителен, на осн. чл. 17, ал. 1 от ЗЗД договора за дарение, обективиран в нотариален акт № 148, том I, рег. № 804, дело № 107/15.02.2007 г. по описа на нотариус Любомир Христов с район на действие РС Е. П.. Посочва, че десет дни след постановяване на решението на ВКС ищецът Б.Г.П. предявил същата претенция по чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Излага съображения, че нищожен е не само договорът, но и нотариалният акт, тъй като са едно неразривно цяло. Първоинстанционният съд не обсъдил в мотивите си доводите за нищожност на нотариалния акт, поради нищожност на договора за покупко-продажба и постановил необосновано съдебно решение. От 15.02.2007 г. между страните действа договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 148, том I, рег. № 804, дело № 107/15.02.2007 г. по описа на нотариус Любомир Христов с район на действие РС Е. П.. Посочва, че ищецът Б.Г.П. се явява и като ищец и като ответник, като наследник на баща си и в този смисъл съдът не бил преценил наследствените правоотношения. На следващо място възразява, че е пропуснат срока за предявяване на иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, тъй като е следвало да бъде заведен като насрещен иск в производството по гр.д. № 150/2016 г. по описа на ЕПРС и не може да направи това по-късно. По същество моли да бъде обезсилено първоинстанционното решение като недопустимо или отменено като неправилно. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от И.Г.П., с който оспорва жалбата по подробно изложени съображения. Сочи, че при сключване на сделката е спазена нотариалната форма и са налице условията за действителност на прикритата сделка.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор от Б.Г.П., с който оспорва жалбата по подробно изложени съображения. Моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърли жалбата и потвърдено решението на РС-гр. Е. П..

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното.

Ищецът Б.Г.П. е предявил срещу С.Н.Т. и И.Г.П. иск с правно основание чл. 17, ал.1 от ЗЗД, да бъде обявен за действителен, сключения между Н. Г.П. с ЕГН: ********** в качеството на дарител и Б.Г.П., с ЕГН: ********** в качеството на дарен договор за дарение обективиран в нотариален акт № 148, том I, рег. № 804, дело № 107/15.02.2007 г. по описа на нотариус Любомир Христов с район на действие РС Е. П., вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 521, вписан в службата по вписванията с вх. № 408 от 15.02.2007 г., акт № 46, том II, дело № 263/2007 г. на следния недвижим имот – ½ ид.ч. от УПИ с площ от 860 кв.м., находящ се в с. Н.х., Община Е. П., С. област, съставляващ УПИ II -351 в квартал 46 по плана на селото, утвърден със Заповед № 03873/03.12.1964 г., при граници и съседи:улица, УПИ III-352, УПИ ХIV-350, УПИ ХVI-340 и УПИ I-348, заедно с първия етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда. Изложени са твърдения, че сделката между ищеца и дядо му била безвъзмездна. Резултатът от дарението е прехвърлянето на собственост, което не е забранено от закона, не е налице и заобикаляне на закона, спазена е нотариалната форма и са налице условията за действителност на прикритата сделка.

Ответникът И.Г.П. в отговора на исковата молба изразява становище за основателност.

Ответницата С.Н.Т. оспорва предявения иск с твърдения за недопустимост, по същество неоснователност.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество въззивният съд намира следното от фактическа страна:

По делото са присъединени гр.д. № 525/2014 г. и гр.д. № 150/2016 г. по описа на РС-Е. П..

С Решение № 159/04.11.2016 г., постановено по гр. дело № 150/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Е. П., по иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД е прогласен за нищожен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 15.02.2007 г., сключен между Н. Г.П., в качеството му на продавач, и Б.Г.П., в качеството на купувач, обективиран в нотариален акт № 148, том I, рег. № 804, дело № 107 от 15.02.2007 г. на нотариус с район на действие съдебния район на ЕПРС, вписан в Служба по вписванията с вх. № 408 от 15.02.2007 г., акт № 46, том II, дело № 263/2007 г. за покупко – продажба на ½ и.ч. от УПИ с площ от 860 кв.м. , находящ се в с. Н.х., общ. Е. П., обл. С., съставляващ имот с планоснимачен № 351, за който е отреден парцел II в квартал 46 по плана на селото, утвърден със заповед № 03873/1964 г. при граници: улица, УПИ III-352, УПИ IV-353, УПИ XI-350, УПИ XV-349 и УПИ I-348, заедно с първия етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда като привиден, прикриващ договор за дарение. Със същото решение е обявен за действителен на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД сключеният между Н. Г.П., като дарител, и Б.Г.П., като дарен, договор за дарение на гореописания недвижим имот.

С решение № 313/01.09.2017 г., постановено по гр.д. № 120 по описа за 2017 г. на Софийски окръжен съд е потвърдено Решение № 159/04.11.2016 г., постановено по гр. дело № 150/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Е. П. в частта, с която е обявен за действителен на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД сключеният между Н. Г.П., като дарител, и Б.Г.П., като дарен, договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 148, том I, рег. № 804, дело № 107 от 15.02.2007 г. на нотариус с район на действие съдебния район на ЕПРС, вписан в Служба по вписванията с вх. № 408 от 15.02.2007 г., акт № 46, том II, дело № 263/2007 г., на следния недвижим имот: ½ ид.ч. от УПИ с площ от 860 кв.м. , находящ се в с. Н.х., общ. Е. П., обл. С., съставляващ имот с планоснимачен № 351, за който е отреден парцел II в квартал 46 по плана на селото, утвърден със заповед № 03873/1964 г. при граници: улица, УПИ III-352, УПИ IV-353, УПИ XI-350, УПИ XV-349 и УПИ I-348, заедно с първия етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда.

С решение № 283/02.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 347 по описа за 2018 г. на ВКС на РБ е обезсилено решение № 313/01.09.2017 г., постановено по гр.д. № 120 по описа за 2017 г. на Софийски окръжен съд и потвърденото с него Решение № 159/04.11.2016 г., постановено по гр. дело № 150/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Е. П. в частта, с която е обявен за действителен на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД сключеният между Н. Г.П., като дарител, и Б.Г.П., като дарен, договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 148, том I, рег. № 804, дело № 107 от 15.02.2007 г. на нотариус с район на действие съдебния район на ЕПРС, вписан в Служба по вписванията с вх. № 408 от 15.02.2007 г., акт № 46, том II, дело № 263/2007 г. , на следния недвижим имот: ½ и.ч. от УПИ с площ от 860 кв.м. , находящ се в с. Н.х., общ. Е. П., обл. С., съставляващ имот с планоснимачен № 351, за който е отреден парцел II в квартал 46 по плана на селото, заедно с първия етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда и прекратено производството в тази част. За да бъде обезсилено решението, в мотивите на решението на ВКС на РБ е посочено, че иск по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД не е бил предявен от ответника и съдът се е произнесъл в нарушение на принципа на диспозитивното начало по предмет, за който не е бил сезиран.

В настоящото производство спорен се явява въпроса, предявеният вече по надлежния ред иск по чл. 17, ал. 1 от ЗЗД от Б.Г.П. срещу С.Н.Т. и И.Г.П. дали е допустим.Жалбоподателката С.Н.Т. /починала в хода на производството/ възразява, че десет дни след постановяване на решението на ВКС ищецът Б.Г.П. предявил същата претенция по чл. 17, ал. 1 ЗЗД, което било недопустимо, тъй като е пропуснат срока - следвало да бъде заведен като насрещен иск в производството по гр.д. № 150/2016 г. по описа на ЕПРС и не може да направи това по-късно.Възражението е неоснователно, тъй като преценка на страната е дали да предяви насрещен иск в същото производство или иск в отделно производство. По правната си същност предявяването на насрещен иск е последващо обективно съединяване на искове по почин на ответника /в този смисъл Определение № 8 от 08.01.2013 г. по търг. д. № 86/2012 г. на ВКС, Определение № 503 от 07.10.2011 г. по ч.гр. д. № 436/2011 г. на ВКС, Определение № 168 от 07.03.2011 г. по ч.гр. д. № 147/2011 г. на ВКС и др./. Определението, с което първоинстанционният съд не приема за съвместно разглеждане предявеният насрещен иск, не подлежи на обжалване. Това е така, тъй като би могло да бъде образувано отделно производство, т.е. не се прегражда пътят за съдебна защита и не се нарушават правата на никоя от страните. Съединяването на исковете по реда на чл. 211  ГПК цели процесуална икономия, а не представлява задължeние за страната. В този смисъл предявеният иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД е допустим за разглеждане, като предявен в отделно производство за първи път пред РС-Е. П.. 

Следващото възражение на жалбоподателката е, че нищожен е не само договорът, но и нотариалният акт, тъй като са едно неразривно цяло. Първоинстанционният съд не обсъдил в мотивите си доводите за нищожност на нотариалния акт, поради нищожност на договора за покупко-продажба и постановил необосновано съдебно решение.

В чл. 576 ГПК изчерпателно са изброени случаите, при които нотариалното действие е нищожно. Нищожност на нотариалното удостоверяване ще е налице, когато има съществени недостатъци, които водят до незаконосъобразност на извършеното действие. Тези недостатъци се групират в три групи: 1) недостатъци, които се отнасят до правата и задълженията на нотариуса във връзка с неговата компетентност – чл. 569, чл. 570, ал.1, чл. 573, ал.1 и чл. 575 ГПК; 2) недостатъци, които произтичат от запретеността на сделката – чл. 574 ГПК; 3) недостатъци, които се отнасят до предписаната от закона форма и до изпълнение на поставените от закона условия за извършване на нотариални удостоверявания – чл. 578, ал.4, чл. 579, чл. 580, т.1, 3, 4 и 6, чл. 582, чл. 583 и чл. 589, ал.2 ГПК. Основанията са изчерпателно посочени в чл. 576 ГПК и разпоредбата не може да се тълкува разширително. В този смисъл е и практиката на  ВКС-Определение № 492/30.05.2016 г. по гр.д. № 1853/2016 г. на ВКС, IVг.о., Определение № 679/01.07.2010 г. по гр.д. № 1661/2009 г. на ВКС, III г.о.

В ТР №3/2012 г. на ОСГК е прието, че на отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.В този смисъл възраженията за нищожност на нотариалният акт са неоснователни.

На основание  чл. 17, ал. 1 от ЗЗД ако страните прикрият сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност. Следователно прикритата сделка е действителната сделка, но страните не  желаят узнаването от трети лица на нейните правни последици.

Привидността се състои именно в това, че страните се съгласяват да изповядат договора по определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин. Самите страни създават по своя воля тази двойственост като симулацията е насочена към трети лица.

За да е налице относителна симулация, следва да са сключени между страните две сделки - едната оформена в нотариална форма, която е привидна, защото страните не желаят поетите с нея задължения, но я сключват за пред третите лица, и втората - прикрита сделка, която отразява действителната им воля и желаните отношения между тях.С влязло в сила решение № 159/04.11.2016 г., постановено по гр. дело № 150/2016 г. по описа на Районен съд – гр. Е. П., по иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД е прогласен за нищожен договор за покупко – продажба на недвижим имот от 15.02.2007 г., сключен между Н. Г.П., в качеството му на продавач, и Б.Г.П., в качеството на купувач, обективиран в нотариален акт № 148, том I, рег. № 804, дело № 107 от 15.02.2007 г. на нотариус с район на действие съдебния район на ЕПРС, вписан в Служба по вписванията с вх. № 408 от 15.02.2007 г., като привиден, прикриващ договор за дарение.

По делото, с оглед изложеното по- горе, по иска с правно основание чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД, съдът приема, че договорът за дарение е нищожен, като привиден. Дали зад нищожния симулативен договор има прикрита сделка и каква- е предмет на иска с правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. Тъй като договорът за дарение, е сключен в предвидената от закона форма- нотариален акт, съдът приема, че прикритата сделка- покупко- продажба, е валидна, и съответно следва да се приложат правилата за продажбата - чл.183 и сл. от ЗЗД.

Доколкото изводите на двете съдебни инстанции съвпадат напълно, то първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

От ответниците по жалба са претендирани разноски, но не са представени доказателства за сторени, поради което съдът не присъжда такива.

Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд    

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 96/14.08.2020 г., постановено по гр.д. № 1023/2019 г. на РС- Е. П..

 

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването на страните.

 

                                     

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.

                                                                                        

                                                                                          2.