РЕШЕНИЕ
№ 655
гр. Варна, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110117231 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от М. Д. Т.
срещу „Б.“ ЕАД , с искане до съда да постанови решение, с което да признае
за незаконно и отмени уволнението на ищеца, извършено със Акт № БТГ – ЧР
– изх. № 116/ 14.10.2021 г., да възстанови ищеца на заеманата преди
уволнението длъжност – „* * * * „Р.“, при условията на договор с
неопределен срок, както и да присъди обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение, в размер на 20769.78 лв.. Претендират се и
извършените разноски.
В исковата молба се излага, че считано от 27.03.2013 г. ищцата заема
длъжността „* * * * Р.“ в ответното дружество. За периода 01.06.2021 г. –
14.10.2021 г. ищцата е с осемчасово работно време, с основно трудово
възнаграждение от * лв. и допълнително такова в размер на * лв. На
26.10.2021 г. на ищцата са връчени два акта – 1 предизвестие за прекратяване
на трудовия договор и Акт за прекратяване на трудовия договор, на
основание чл. 328, ал. 2 КТ- поради сключен договор за управление. Твърди
се, че последното отбелязване в Търговския регистър на вписване на договор
за управление, датира от 01.03.2018 г., като същото касае настоящия
изпълнителен директор на дружеството. Правоотношението е прекратено
извън предвидения в чл. 328, ал. 2 КТ срок.
Ответникът – „Б.“ ЕАД депозира писмен отговор в срока по чл. 131
ГПК, в който излага подробни съображения за неоснователност на исковете,
като намира уволнението за законосъобразно извършено. Възразява, че на
1
28.05.2021 г. е избран изпълнителен член на дружеството, с когото е сключен
и договор за управление и контрол. От друга страна, излага съображения, че
заеманата от ищцата длъжност е ръководна. Отправя искане за отхвърляне на
исковете. Претендират се и разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединение искове, с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ, вр. с чл. 225, ал.1 КТ.
В тежест на работодателя е да установи, че е упражнил законосъобразно
правото си да прекрати трудовото правоотношение на посоченото основание.
Не се спори, а и се установява от представените доказателства, че
между страните е съществувало валидно трудово правоотношение, което е
прекратено със процесната заповед.
В настоящата хипотеза, безспорно по делото е, че ищцата е изпълнявала
длъжността „Управител, почивна база/ УВЦ „Република“, по силата на трудов
договор от 27.03.2013 г.
На 26.10.2021 г. на служителя е връчено 30- дневно предизвестие за
прекратяване на трудовото правоотношение.
В конкретната хипотеза, предмет на спора е законосъобразността на Акт
№ БТГ – ЧР – изх. № 116/ 14.10.2021 г., издаден от В. М., в качеството на
изпълнителен директор на „Б.“ ЕАД, въз основа на който е прекрането
трудовото правоотношение между „Б.“ ЕАД и М. Д. Т., като основание за
нейното издаване е чл. 328, ал. 2 КТ – след отправено предизвестие, поради
сключване на договор за управление.
Фактическият състав на чл. 328, ал. 2 КТ предполага кумулативното
наличие на следните предпоставки: работодателят да предприятие по смисъла
на § 1, т. 2 ДР КТ; сключен договор за управление на предприятиено, със
стопански задачи, обуславящи възможността на промяна в ръководния екип;
отправено до служителя предизвестие поради сключването на договор за
управление на предприятието; служителят, чийто трудов договор се
прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на § 1,
т. 3 ДР КТ; упражнено в рамките на 9-месечен срок от започване
изпълнението на новия договор за управление, потестативно право.
Процесната заповед е редовна от формална гледна точка, като същата
съдържа всички нормативно предвидени реквизити - издадена е от
компетенен орган, в кръга на службата му, в предвидената от закона писмена
форма.
Атакуваната заповед е издадена от лицето, на което по силата на
договор от 28.05.2021 г. е възложено управлението на „Б.“ ЕАД. Видно от
приобщения на л. 74 – 81 договор, на 28.05.2021 г., между „Б.“ ЕАД и В. А. М.
е сключен договор за управление и контрол, по силата на който на довереника
е възложено управлението и представителството на търговското дружество.
Видно от съдържанието на договора, задължение на довереника е да участва в
2
дейността на управителния съвет на акционерното дружество, да упражнява
контрол и надзор и др.
Коментираното съглашение, съдържа всички съществени елементи,
които договор за управление следва да съдържа – конкретни бизнес задачи,
съставляващи управленски дейности, в които довереникът се задължава да
участва, свързани с търговската практика на предприятието. Въз основа на
бизнес задачите, управляващият е разработена бизнеспрограма, която да
предложена за изпъление по време на действие на договора, видно от
приобщените на л. 90 – 95 излечения от протоколи от заседания на УС и НС
на „Б.“ ЕАД. Във връзка с последното, за пълнота, следва да бъде отбелязано,
че не съществува пречка бизнес програмата да се постави и в други
документи, освен с управленския договор, при наличие на връзка между тях.
(така Решение от 31.10.2013 г. по гр. д. № 2188 по описа за 2013 г., IV г. о. и
Решение от 04.07.2013 г. по гр. д. № 1358 по описа за 2012 г., IV г. о. на ВКС).
Освен това, видно от съдържанието на т. 2. 4 възнаграждението на
управителя, е обвързано от постигнатите финансови резултати.
Същевременно, предвидена е и икономическа отговорност при неизпълнение
на програмата - при сключване на договора е определена и гаранция (т. 4.16).
Вписването в Търговския регистър не е предпоставка за упражняване
правата по чл. 328, ал. 2 КТ. Предпоставка за изпълнение на възложените
функции от страна на управителя на дружеството е договорът за управление и
контрол, като не е налице изпълнението на договора да започне преди
вписването на представителството по партидата на дружеството в Търговския
регистър (така Решение № 86/ 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/ 2011 г.,
ІV г.о.).
Гореизложеното обуславя извод за наличие на предпоставките за
предоставяне възможност на управителя да сформира управленски екип,
включително и като му се предоставят правата по чл. 328, ал. 2 КТ.
Работодателят няма задължение да мотивира заповедта за прекратяване
на трудово правоотношение по реда на чл. 328, ал. 2 КТ (така Решение № 106
от 30.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5857/ 2014 г., IV г. о., ГК, Решение № 152
от 15.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1104/ 2016 г., III г. о., ГК, Решение № 32
от 25.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4502/ 2013 г., III г. о., ГК и др.).
На следващо място, в ръководството на предприятието, по смисъла на §
1, т. 3 ДР КТ, се включват освен ръководителят и неговите заместници, също
и други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес, а
характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната
характеристика (така Решение № 111 на ВКС по гр. д. № 726/ 2011 г., IV г. о и
др.). В настоящата хипотеза, видно от приобщената длъжностна
характеристика (л. 109 – 113) на ищцата като нейни задължения са възложени
осигуряване планирането, организацията и контрола на дейността на УВЦ по
начин, гарантиращ надежността, високото качество на предлаганите услуги;
осигуряване подготвката, съхранението и обработката на цялата
документация, необходима за дейността на УВЦ; подготовка и предлагане за
3
одобрение на бюджет на УВЦ, проекти за вътрешни правила; утвърждаване
необходимите за дейността на УВЦ вътрешни заповеди, указания и
инструкции, свързани с дейността на почивната база; изготвяне и
предоставяне на изпълнителния директор, ежегоден доклад за дейността на
почивната база; ръководи и контролира работата на служителите на УВЦ,
планира и разпределя функциите и отговорностите на персонала; осигурява
администрирането на човешки ресурси; назначава и освобождава сезонни
служители, предлага постоянно наети служители за назначаване и
освобождаване; утвърждава графици за работа и почивка; планира,
контролира, организира и осигурява наличие на добра работна атмосфера,
висока мотивация, извършване и осигуряване на обратна връзка за оценка на
трудовото представяне, атестации, отговаря за здравословни и безопасни
условия на труд за служителите в УВЦ, контрол върху качеството на
предлаганите продукти и услуги в УВЦ; сключване на договори за комунални
услуги; планиране, контрол и снабдяване със стоки, консумативи и материали
и др.
При тези възложени задължения следва да се приеме, че длъжността е
ръководна. Обстоятелството, че прякото подчинение на ищцата е било не на
изпълнителния директор на дружеството, а на административния директор, не
променя извода за характера й. В този смисъл е и Решение № 535 от
19.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 83/ 2012 г., IV г. о., ГК.
На последно място, с оглед датата на сключване на договора за
управление и момента на издаване на процесната заповед, то следва да се
приеме, че уволнението е извършено в нормативно предвидения деветмесечен
срок.
По изложените съображения, се налага извода, че фактическия състав
на чл. 328, ал. 2 КТ е осъществен, а извършеното с Акт № БТГ – ЧР – изх. №
116/ 14.10.2021 г., уволнение е законосъобразно, поради което и предявеният
иск, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ се явява неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
На основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ
неоснователни са и акцесорните претенции за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност – „* * * * „Р.“, при условията на
договор с неопределен срок, и за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 20769.78 лева, представляваща обезщетение за времето, през което
ищцата е останала без работа поради незаконосъобразното уволнение.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сумата от 150.00 лева, представляваща
дължимо юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Д. Т., ЕГН: **********, с адрес: *
4
срещу „Б.“ ЕАД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, искове за
признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено с Акт № БТГ –
ЧР – изх. № 116/ 14.10.2021 г., издаден от В. М., в качеството на
изпълнителен директор на „Б.“ ЕАД, на основание чл. 328, ал. 2 КТ – след
отправено предизвестие, поради сключен договор за управление, основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; за възстановяване на ищцата на заеманата преди
уволнението длъжност – „* * * * „Р.“, при условията на договор с
неопределен срок на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; за присъждане на
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение, в размер
на 20769.78 лв. (двадесет хиляди седемстотин шестдесет и девет лева и
седемдесет и осем стотинки), считано от 27.10.2021 год., на основание чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА М. Д. Т., ЕГН: **********, с адрес: * срещу „Б.“ ЕАД, ЕИК:
*, със седалище и адрес на управление: *, сумата от 150.00 (сто и петдесет)
лева, представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 14.03.2022 г., по аргумент от чл. 315, ал. 1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5