№ 168
гр. Ловеч, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20254300500169 по описа за 2025 година
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК
С решение № 12/20.01.2025 г., постановено по гр.д. № 306/ 2024 година,
Тетевенският районен съд е признал за установено на основание чл. 108 от
Закона за собствеността по отношение на Община Тетевен, ЕИК *********, че
Д. П. Г., ЕГН **********, е собственик на 70 кв.м. придаваема част, която е
неразделна част от Поземлен имот с идентификатор 62579.501.161 по
Кадастрална Карта и Кадастрален Регистър на с. Р., област Л., с адрес на
имота: ул. ***, която част попада в югозападната част на описания поземлен
имот, откъм тротоарната част на ул. *** и е осъдена да му предаде владението
върху частта от имота, която владее без правно основание, чрез изграден
тротоар и поставен метален навес - спирка. На основание чл. 109 от Закона за
собствеността е постановено премахването на попадащите в тази част,
тротоар и метален навес - спирка. Присъдени са и следващите се разноски.
Срещу решението на РС-Тетевен е подадена въззивна жалба от Община–
Тетевен, в която се излагат подробни съображения за неоснователност на
исковата претенция. Изтъква се, че съдът не се е съобразил, със заключенията
по изготвените СТЕ, че няма данни тази придаваема част да е заплатена, т.е.
няма данни да са уредени регулационните отношения. Позовава се и на
1
изтекла в полза на Общината придобивна давност. Моли съдът да се
произнесе по въпроса Община Тетевен има ли правомощия да се разпорежда,
да отчуждава имоти, да възлага самостоятелно изработване план за изменение
на действащия ПУП, засягащ улична регулация, част от републиканската
пътна мрежа. Възразява по определената цена на иска. При условие на
евентуалност моли да бъде постановено решение, с което да се признае, че
Общината е собственик на процесния имот по давност. Моли изцяло да бъде
отменено решението и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлено
решението изцяло и им бъдат присъдени разноските, като при условията на
евенуалност да бъде отменено решението в частта, с която на основание чл.
109 от ЗС Общината е осъдена за премахне попадащите в частта от 70 кв.м.
тротоар и навес – спирка. Направено е доказателствено искане.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба, с
която е изразено становище за неоснователност на жалбата и недопустимост
на направените доказателствени искания поради преклузия.Претендира
разноски.
В съдебно заседание Община-Тетевен се представлява от юрисконсулт
Й. В., която поддържа въззивната жалба и представя писмена защита, в която
подробно застъпва тезата, че решението е неправилно, исковете са
неоснователни и недоказани, поради което то следва да бъде отменено и
исковете отхвърлени. Позовова се на изтекла придобивна давност, тъй като
Общината никога не е представала да владее тези спорни 70 кв. м., които са
дори 54 кв.м. реално. Твърди, че регулацията не е била приложена и няма
данни регулационните отношения да се уредени, не е представен платежен
документ. Претендира заплащане на разноските по делото и прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.
Въззиваемата страна се явява лично и с адв.Ц., който счита, че
решението на ТРС е правилно и следва да бъде потвърдено. Заявява, че
регулацията е приложена, но не може да представи платежен документ, тъй
като са изтекли 57 години оттогава. Моли да му бъдат присъдени разноските
по делото. Поддържа изложеното в писмената защита пред първата инстанция,
в която подробно развива аргументите си в подкрепа на тезата си за
правилност на атакуваното решение на ТРС.
Третото лице-помагач АПИ не се явява в съдебно заседание, но
2
представя становище с вх.№3736/27.05.25 г., с което моли съдът да потвърди
атакуваното съдебно решение на ТРС.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№306/24 г.
на РС-Тетевен, от заключението на вещо лице инж.Д. К. и становищата на
страните, преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се е произнесъл с
определение №269/21.03.25 г., като е приел, че въззивната жалба е подадена е
в срок и от легитимирано лице,отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с
чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност, а и не са налице и основания за
недопустимост на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът
следва да извърши проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на
правилността на атакуваното решение.
Съдът установява, че ищецът Д. П. Г. се легитимира като собственик с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 14, т. IV, рег. № 2916, дело №
475/2017 г. на недвижим имот, находящ се в с. Р., област Л., с административен
адрес ул. ***, а именно: Поземлен имот с идентификатор 62579.501.161, с
начин на трайно ползване урбанизирана територия, с площ от 1525 кв.м., с
номер по предходен план 219, квартал 32, парцел IV, заедно с описаните в акта
сгради при съседи: имоти с идентификатор 62579.501.551, 62579.501.580,
62579.501.162, 62579.501.159, 62579.501.569.
От страна на Община-Тетевен е представен нот..акт №128/12.06.1968 г.
т. I н.д.№237/68 т. от който се установява, че Б.Д.П. е дарил на непълнолетния
и син П.Б.Д. половината ид.част от дворно място цялото от 1574 кв.м. с
половината ид.част от двуетажна жилищна сграда, застроена върху 80 кв.м. и
същото дворно място при съседи:шосе Тетевен-Троян, улица, М.В.С. сега
М.М. и свое съставляващо парцел IV-219 в кв.32 по плана на с.Р.. Посочено е,
че при издаване на акта са били представени и нот.акт за покупко-продажба
№153/29.11.1947 г. и договор за долеба на имота то този нот.акт от 3.07.1967 г.
Представен от ответника е и нот.акт №127/12.06.1968 г. том първи д.№236/68
г, с който Б.Д.П. е дарил на другия си син П.Б.Д. празно дворно място от 819
кв.м. при съседи от две страни улица, свое сега Д.Б.Д. и М.С. сега Д.А.
3
съставляващо парцел V- 219 вк.32 по плана на с.Р.. С представения от
ответника трети нот.акт №105 т.3 рег.№1884 д.№278/11 г на нотариус Р.В.
Д.Б.Д. е дарил на дъщеря си Б.Д.Н. следния свой собствен недвижим имот,
находящ се в с.Р., а именно: Поземлен имот с идентификатор 62579.501.161, с
начин на трайно ползване урбанизирана територия, с площ от 1525 кв.м., с
номер по предходен план 219, квартал 32, парцел IV, заедно с описаните в акта
сгради при съседи: имоти с идентификатор 62579.501.551, 62579.501.580,
62579.501.162, 62579.501.159, 62579.501.569.
По повод инвестиционно намерение на ищеца да постави ограда на
собствения си имот на 29.04.2022 г. е извършено трасиране от оторизиран
геодезист инж.П.Р. на същия. При трасирането се установило, че част от
ищцовият поземлен имот е заета от общински тротоар, изграден при
ремонтните работи на пътното платно на улица *** пред имота на ищеца.
Ищецът е подал молба с вх.№101/16.05.22 г. до Кмета на Община-
Тетевен, с която моли да де извършена проверка по повод на тази констатация,
че имота му навлиза в част от към ул.*** в тротоара, което обхваща
автобусната спирка „Костина“, което означава, че следва да се премахне
спирката за да може той да си изгради оградата.
От представената докладна записка от инж.М.К. на л.10 от делото се
установява, че е извършена проверка по тази молба на ищеца. Констатирано е,
че съществуващата на терен ограда е била изградена по стара имотна граница
видна на отменения кадастрален план към действащия регулационен план.
Становището на началник отдел „Устройство на територията и
инвестиционната дейност“ е, че при разговор с Г. се установило, че той е
склонен да уреди взаимоотношенията си с Община-Тетевен посредством
изменение на ПУП и в тази връзка предлага да се възложи от страна на
общината изменение на ПУП с цел запазване на съществуващата
инфраструктура.
На 12.05.2023 г. Г. е отправил покана до Община-Тетевен, в която излага,
че заетата от тротоар част от имота му била с размер на около 72 кв.м., с
размери 27,8 м. на 2,6 м., попадаща в югозападната част на имота, откъм
тротоарната част на ул. ***. Моли да бъдат предприети мерки за
освобождаване на незаконно заетата част от имота и преместване на
незаконната спирка-навес и рекламно пано./л.17 от делото/. По повод на тази
4
покана Общна-Троян е уведомила с писмо изх.№покана 22/1/19.05.23 г. АПИ
и МРРБ-София за съществуващото несъответствие и прави искане за
изработване на проект за ПУП за републиканските пътища със заповед на
МРРБ.
В отговор на това писмо от МРРБ зам.министър И.С. отговоря на Кмета
на Община-Тетевен, че с оглед разпоредбата на чл.19 ал.1 и ал.2 от ЗП,
приложено изпраща писмо с вх.№АУ 10-10/26.05.23 г. в МРРБ за извършване
на проверка и сатновище по поставените въпроси./л.13 от делото/
В отговор на повторно запитване до МРРБ зам.министър Н.Н. отговаря
на Кмета на Община-Тетевен с копие до АПИ и Д. Г., че исканото изменение
на действащия ПУП не е във връзка с инвестиционни намерения на АПИ в
качеството й на администрация, управляваща републиканските пътища, а е
във връзка с промяна на регулацонните граници на ПИ с идентиф.
62579.501.161 в съотвествие с документите за собственост, поради което не е в
правомощията на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Във връзка с отправената покана на Г. до ОБщина-Тетевен е издадена
заповед №428/9.08.23 г., с която Кмета на Община-Тетевен е наредил на
комисия в петчленен състав на 17.08.2023 г. от 11 ч. да извърши проверка и
оглед на място, където да се извършат необходимите замервания и след това
да се анализира случая и да се предложи решение на поставения въпрос.
Уведомени за случая са и Областна админисрация-Ловеч и Агенция "Пътна
инфраструктура“-София с писма с вх.№ДС-333/10.08.23 г. и вх.№08-00-
1311/10.08.23 г.
Съгласно протокол от работата на комисията, приложен на л.44 от
делото съдът установява, че с помощта на джипиес устройство са били
измерени частично границите на ПИ с идент. 62579.501.551 управляван от
АПИ в близост до дома на Г. и се установило, че пътното платно навлиза с
около 2,4 м. в ПИ с идент. 62579.501.569 и с около 3,6 м. в ПИ с идент.
62579.501.570, които в КК са посочен като общинска собственост.
Констатирано е, че в случай на ограждане на имота на Г. на база на
геодезическото трасиране, от съществуващя тротоар ще остане ивица с
широчина около 1,3 м. Констатирано е, че от графиката на ПИ идент.
62579.501.551 имот държавна собсвеност е с шиочина 4,9 м., което не
съответства на действителната широчина на пътното платно.
5
Община-Тетевен отново е отправила запитване с писмо изх.
№2669/24.08.23 г. до МРРБ и АПИ за разрешаване на възникналия проблем
във връзка с отправената покана от ищеца и констатациите на назначената от
Кмета на Община-Тетевен и по конкретно кой е компетентният орган,
разрешаващ изменение на ПУП на населено място, в чийто обхват се засягат
части от обхвата на републикански път в границите нанаселено място и кой
следва да извърши и обезпечи финансово необходимата очуждателна
процедура.
Областен управител-Ловеч е отговорил с писмо изх.№ДС-335/2/12.09.23
г. в което застъпва становище, че съгласно Закона за пътищата съответната
община е длъжна да организира дейностите по изграждане, ремонт и
поддържане на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озебеняване
на репуликанските пътща в убанизираните територии и в тази връзка следва
да се извърши отчуждаване на част от въпросния недвижим имот при условие,
че има влязъл в сила ПУП, приет по установения законов ред, след
прпедларително равностойно обезщетение.
Заместник министъра на регионалното развитие и багоустройството
Найденов е отговорил на Кмета на Община-Тетевен, че съгласночл.19 ал.1 от
ЗП републиканските пътища се управляват от АПИ а в ал.2 са изчерпатерно
изброени дейностите, свързани с управлението на пътищата.
Представен е и договор №347/17.07.23 г. сключен между Община-
Тетевен и „РАР-Валенсия“ЕООД за възлагане на обществена поръчка с
предмет „Извършване на обществен превоз на пътници по автобусни линии от
Общинска, Областтна и Републиканска пътни схеми, съгласно маршрутни
разписания, съгласно който превозвача изпълнител е приел да извършва
общесвен превоз на пътници по автобусни линии и съобразно посочени
направления и към него са приложени маршрутни разписания 7 бр, като в
маршрута е включена и спирка „Костина“.
За изясняване на спора са допуснати гласни доказателства. От
показанията на свидетеля Д.В.С., роден и живущ в с.Р. се установява, че
познава Д.П.Г., който притежава имот в с. Р. на ул. ***, като този имот е около
1500 кв.метра. Описва, че в имота има жилищна сграда и стопанска постройка
и го има по наследство от майка му, а тя го има по наследство от нейните
6
майка и баща. С. твърди, че преди 3-4 години в с. Р. ремонтирали и
асфалтирали пътя, направили и тротоари, като спирката я направили някъде в
долния край на имота на Д.. Заявява че около 2000 г. тази спирка преди била
точно срещу разклона за м. Костина. Свидетелят твръди, че преди в имота се
влизало от към ул. ***, където била портата и това било до преди около 5
години преди ремонта на пътя. Достъпът за имота бил от към ул. *** и след
ремонта на пътя е засегнато лицето на имота на ищеца. Описва, че спирката е
метална, тип навес и тя попада в долният край на имота на ищеца, някъде
около 4 кв.м. е спирката и по негово мнение е в мястото на ищеца. Свидетеля
заявява, че живее по-нагоре от това место и, че спирката била точно както е
разклона за м. Костина, точно срещу него, а сега спирката е слязла по-надолу
30-40 метра към Тетевен.Твърди, че преди спирката била пред друг имот на
жена, която вече е починала.
Свидетелката А.С.Д. също живее в Р. и познава Д. Г., знае къде живее и
знае мястото за което е спора, сочи, че това е наследено от прабаба му и от
майка му по наследство от нея. Твърди, че поземленият имот е около 1500
кв.м. в него има къща и стопански постройки, от едната му страна е купено от
жена от София - закупената парцела е от към Тетевен, къщата и от другата
страна е улица, която води към реката, а от другата страна на къщата е негов
родственик, на майка му брат-Р. и отпред е главната улица –***. Заявява, че от
малка знае този имот, тъй като живее малко след съвета, на около на 1,5 км. и
винаги минава покрай имота, когато слизала на Тетевен. Разказва, че че преди
2-3 години направили тротоарите по време на ремонта на пътя. Твърди, че
някога не била там спирката – сега я преместили там., по-нагоре имало
хранителен магазин, постройката още седи и там била спирката. Според нея
спирката заема част от имота. Пояснява, че от към главната улица имало вход
към имота, а сега е заградено и затворено и част от него заема спирката.
Твърди, че лицето на парцела е някъде приблизително около 30 м. и , че
спирката са я преместили скоро. Преди спирката била на разклонението на
входа за м. Костина – разклонението за паметника на Бенковски.
От показанията на свидетелят П.И.Г., кмет на село Р. се установява, че от
2011 г., спирката винаги е била пред имота на ищеца и тя е сложена 2009 –
2010 година от бившия Кмет Н.Н.. Заявява, че ищеца споделил с нея, че е
извикал геодезична фирма, която е замерила и показал, че са му е дадени
други граници на имота и това било след като бил извършен ремонта на пътя
7
Ш. – Р. и били направени тротоарите. Тя заявява, че не е оторизирана и не
може да твърди къде са границите на даден имот, нито е компетентна и
помолила ищеца го да се обърне към компетентните служители в общината.
Разказва, че основната ограда е това което било – там имало дувар, който бил
възстановен както си е бил, защото имало съществуващ. Твърди, че преди
ремонта, имало плочки, пред имота, които били пообрасли в годините.
Заявява, че от 1991 г. е служител в кметството, постоянно живее в Р., и
спомените й са, че спирката е била пред процесния имот. Признава, че преди
това може би, спирката да е била при дядо Ц., това е срещу разклона, но било
отдавна. Сочи, че спирката била метална и след това била подменена – 2009 –
2010 г. от Н.Н., бившия кмет с нови спирки и изглежда по този начин, както
сега пред лицето на процесния имот.
В.В.М. също е разпитана като свидетел. Тя е служител в Община
Тетевен и се е сблъскала със случая, във връзка с писмената молба на Д. Г.,
който при трасиране на имота си е установил, че имота му влиза в тротоара на
улицата, след което извършили проверка по случая. Тя взела участие в тази
комисия и когато посетили процесният имот, членовете на комисията
установили, че Г. е извършил заграждане, по начин както са отразени точки от
геодезист, която граница съвпадала с действащата граница на кадастралната
карта. Според нея това, което било предмет на проверката касаело
техническата инфраструктура – улицата и тротоара, тъй като тротоара в
действащата кадастрална карта било записано като общинска собственост, за
второстепенна улица, а служителите на общината считали, че той е част от
пътя. Разказва, че са изпратили писма до АПИ и Министерство на
регионалното развитие, като министерството отговорили, а от агенцията
/АПИ/ все още нямало становище. Твърди, че при проверката която правили,
спирката била пред имота, но назад във времето дали е била там – не може да
каже. Твърди, че проверката направили през м. август 2023 г, но преди 2023 г.,
няма представа къде е била спирката. Зоявява, че ремонта на тротоарите били
извършени от Община Тетевен и преди ремонтите не знае дали е била там
спирката, и при проверката, спирката била напълно заградена. Признава, че
имало сигнали от граждани, че не могат да ползват спирката, имало и сигнал
от кмета на селото. Изтъква, че по отношение на общината, имало
несъответствие във фактическото местоположение на пътя с това което било
показано на графичните материали. Тя разказва, че в действителност платното
8
е с ширина 10 м., а по картите, приблизително - 3-4 метра.
Съдът дава вяра на свидетелските показанията, съобразявйки и
разпоредбата на чл.172 от ГПК по отношение тези на В.М., поради наличие на
служебна обвързаност с Община-Тетевен, счита същите за обективни и
безпристрастни, както и съответстващи на останалите доказателства по
делото.
За правилно решаване на спора по делото е допуснато назначаване на
съдебно – техническа експертиза, приета по делото и изготвена от вещо лице
инж.К.. На приложената комбинирана скица вещото лице е показало имотите
и сградите по КККР на с. Р., УПИ по ПУП на с. Р., заснетите огради и
бордюри /тротоари/ и автобусната спирка /навес/, която е с размери 4.00/1.00
м. Югозападната част от поземлен имот с идентификатор 62579.501.161 по
КККР на с.Р. е заета от тротоар от към ул.***, който е с площ от 70 м2..
Вещото лице счита, че преместването и поставянето на автобусни спирки в
населени места е от компетенцията на главния архитект на Община Тетевен,
като в момента съществуващия навес на автобусната спирка попада в ПИ-
62579.501.161. Експертът пояснява, че на приложената комбинирана скица е
показал: имоти и сгради по кадастрална карта, УПИ по регулационен план,
положението на съществуващите огради, разположението на съществуващите
бордюри, тротоари, пътно платно, както непосредствено пред имота, така и
през пътното платно до отсрещната регулационна линия, и в двете страни по
дължина на пътя в обхват около 50 м., както и улицата от другата страна на
имота - посока югоизток. Вещото лице посочва, че съгласно нот. акт №
128/11.12.2017 г. Д. П. Г. е собственик на п.и. 62579.501.161 с площ от 1525 м2.
Съгласно нот. акт № 142/21.12.2010 г. Д.Б.Д. е собственик на 1/2 ид. част от
п.и. 62579.501.161 с площ от 1525 м2. Съгласно нот. акт № 128/12.06.1968 г.
П.Б.Д. е собственик на 1/2 ид.част от дворно място цялото от 1574 м2,
съставляващо парцел IV-219 в кв.32 по ПУП на с. Р. и съществуващата стара
ограда на процесния имот съвпада по местоположение със старата имотна
граница на ПИ-219 по отменения кадастрален план към действащия
регулационен план, а оспорваната ивица заета от тротоар е била придаваема
част към УПИ IV-219 в кв.32, както и че изготвеният ПУП е преди 1968 г.
На допълнителни въпроси в съдебно заседание инж.К. отговаря, че по
нотариален акт № 128/12.06.1968 г., който му бил предоставен, единствено
9
може да се направи извод, че като площ УПИ IV – с площ от 1574 кв.м., т.е.
според него площта обхваща и придаваемото мястои отзад на акта за
представените документи са описани Удостоверение на ДСК Тетевен, вносна
бележка, което го навежда на мисълта, че това е плащане на придаваемото
място. Счита, че тази история на имота би следвало да се съхранява в Община.
Сочи, че изказва предположения, че за да се състави този акт на база площ
1574 са били представени тези документи. Изтъква, че на комбинирана скица,
с черен цвят е нанесъл имоти и сгради по кадастралната карта и, че по
кадастралната карта имот 551 е даден като държавен имот– път, между двете
черни линии и тези две черни линии са нанесени от кадастралния план от
шестдесет и някоя година. Тогава 1964 г. е изготвен кадастралният план,
тогава асфалта е бил между двете черни линии, като сега в момента този
асфалт е разширен, стига до бордюра, от двете страни, като кадастралната
карта е дадена между двете черни линии.
ТРС е допуснал назначаване на втора съдебно-техническа експертиза,
която е изготвена от вещо лице архитект, което да отговори на поставените от
общината въпроси. Вещото лице уточнява, че съгласно чл. 138. от Наредба №
рд-02-20-2 от 20 декември 2017 г. За планиране и проектиране на
комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии (1)
Спирките на обществения транспорт за превоз на пътници се определят с
подробен устройствен план.; (2) При промяна на постоянната маршрутна
схема на обществения превоз на пътници местата на спирките се определят с
инвестиционния проект. Заявява, че в случая няма определена спирка по реда
на тази наредба, поради коетоне може да се каже, ме навесът за пътниците е
на точното място или пък, че може да се премести другаде, като според нея
ако спирките по главната улица на с. Р., която е част от републиканският път
III-358 бъдат определени по реда на Раздел VI. „Съоръжения на обществения
транспорт за пътнически превози“ от Наредбата този въпрос няма да бъде
поставян. Уточнява, че инж. К. е отговорил на въпроса - площта на
придаваемата част към УПИ IV-219 в кв.32 от поземления имот за улица е 70
кв.м, но не може да се каже как са придобити - няма данни за платена
придаваема част по регулация и няма данни регулационните отношения с
община Тетевен да са уредени, поради което регулацията не може да се счита
за приложена. Според вещото лице попълването на имотите в КК по
регулационни граници не е доказателство, че регулацията е приложена, тъй
10
като е необходимо да има отчуждително производство. Архитект.К. изтъква,
че няма за сега информация кога имотът в тези си граници е нанесен в КК това
зависи от отговора, който ще предостави СГКК-Ловеч,като приложените
снимки от Google Maps показват, че през 2015 г, а и на-вероятно до 2022 г.
оградата на поземления имот към улицата е била по имотната граница от
кадастралния и регулационен план на с. Р.. Според вещото лице придаваемата
по регулация част към ПИ е била тротоар, макар и не дотам благоустроен.
Вещото лице заявява, че не може да приеме, че цитираните под т. 6.
„удостоверение на ДСК Тетевен“ и т. 7. „вносна бележка на БНБ Тетевен за
внесена такса са първични счетоводни документи, и че удостоверяват
извършено плащане на придаваемата част, като счита, че по-скоро от
приложените нотариални актове и скица за изменение на регулационния план
на с. Р. се вижда, че е извършена делба на имот планоснимачен № 219 по
утвърдените парцели и техните площи са описани в тези актове, но не може да
се каже за какво е плащането. Според нея улица между о.т. 95 и 286 е
приложена, т. е. регулацията по източната граница на парцелите образувани от
имот 219 е приложена. Изтъква, че когато е съставян нотариалния акт улицата
по регулационен план е била държавна собственост. С приемането на закона за
общинската собственост и закона за пътищата платното на улицата става
публична държавна собственост, а тротоарите публична общинска
собственост, което обаче никъде категорично не е определено и затова в КККР
тротоарите на прилежаща улица са записани като публична общинска
собственост. Според експертът макар категорично в никой нормативен акт да
не е казано тротоарите на главните улици на населените места, които са част
от републиканската пътна мрежа, че са публична общинска собственост, от
кореспонденцията с МРРБ и Агенция пътна инфраструктура приложена по
делото може да се приеме, че същите са публична общинска собственост, т.е.
община Тетевен е собственик на прилежащата част на пътя тротоар, върху
който е монтиран навесът, маркиращ автобусна спирка.Вещото лице посочва в
заключението, че на приложените снимки от Google Maps се вижда се ясно, че
навесът е бил на това място още през 2012 г. и като форма и визия не е
променян до 06.2024 г, според нея се вижда и стария тротоар с плочки,
обрасли с трева. След запознаване с информацията от СГКК-Ловеч
предоставена по делото на л.228-243 от делото вещото лице в своето
допълнение към експертизата, пояснява, че изменението на КК е направено по
11
одобрения проект за изменение на регулационния план със Заповед №
63/25.01.1968 г., като освен делбата на имот с планоснимачен № 219 е
нанесена и улична регулация като приложена без да са налице данни за
придобиване на придаваемата по уличната регулация част. Описани са
договорът за делба от 1997 г. и съответните нот актове за собственост от 1968
г. и 1969 г. Изтъква, че за заповедта е уведомена Община Тетевен, видно от
приложеното уведомление изх. № 94-11881-11-10-7879/14.09/2009 г.,
подписано от кмета на община Тетевен Николай Павлов на 06.10.2009 г. и
няма данни за обжалване на заповедта, поради което същата е влязла в сила
след изтичане на срока за обжалване. Арх. К. в съдебно заседание отговаря на
поставените от страните въпроси като заявява, че няма никакви строителни
книжа за спирката, защото тя не се нуждае от строителни книжа, а се нуждае
от определяне на местоположението и с подробният устройствен план на
уличната регулация и такова няма, защото мястото на спирката не е там,
според нея. Според нея има изисквания за спирка на минимум 30 м. от
кръстовище, а пък тя е точно до кръстовището. Пояснява, че не е извършвана
разпоредителна сделка няма и такива документи към момента на попълване на
кадастралната карта, както и преди, защото тя е попълвана по изменението на
ПУП, с който е извършена делба на имота и въпреки, че е отразена в кадастъра
по-късно тази делба заедно с нея е нанесена и регулацията към улицата
независимо, че дори и в кадастъра, като й предоставили тези данни, няма
отбелязано плащане. Според вещото лице обикновено отбелязват въз основа
на какво се придобива, а тук пише „няма документ“, но Общината не е
възразила за това. Сочи, че е издадена заповед през 2009 г. и имота е вписан и
отделен. Според нея, когато има такава улична регулация и общината реши да
я проведе, тя прави отчуждително производство и определя съответното
заплащане, но тук не е проведено такова нещо, а просто частично е попълнена
регулацията и въобще не е извършвано такова отчуждително производство за
прилагане на улична регулация, няма такива данни в общината
Въззивната инстанция е поставила допълнителна задача на съдебно-
техническата експертиза да проследи историята на процесния имот по
кадастрални и регулационни планове на с.Р. и записванията, като посочи
границите и площта на имота по всеки един от тези планове и да ги онагледи в
комбинирана скица. От проучванията в община Тетевен и предоставените
заверени цветни копия от отменения и действащ регулационни планове на с.
12
Р., общ. Тетевен вещото лице установява, че ПИ с идентификатор
62579.501.161 се обособява в регулационния план на с. Р. от 1938 г. като
парцел VII-264 от кв.75 с площ от 1320 кв.м. Парцелът е ъглов, между улица
„Г. Бенковски", минаваща от юг на парцела с о.т. 177 към о.т.184 и улица от
изток с о.т. 177 до о.т. 178. Лицето към улица „Г. Бенковски" е с ширина 24,00
м, а към източната улица - 55,00 м, като улица „Г. Бенковски" пред парцела е с
ширина 20,0м.
В последващия регулационен план, одобрен със Заповед №3791/64г.,
който е действащ и сега процесният имот е отразен като част от имот с
планоснимачен №219 и е обособен в парцел /УПИ/ IV-219 от кв.32, като от
имот с планоснимачен №219 е обособен още един парцел - V-219.
Процесният парцел е обособен е между три улици, минаващи от юг - „Г.
Бенковски", изток с о.т. 95 до о.т.93 и от север с о.т. 93 към о.т.92.
Вещото лице е констатирало, че впоследствие северната улица е
премахната и от имот с планоснимачен №219 са обособени три парцела - IV-
219, VIII-219 и V-219, като парцел IV-219 е ъглов и по този план е с лице към
улица „Г. Бенковски" - 28,00м и 57,5м по източната улица, а площта му е 1610
кв.м. Имотът, от който е образуван парцел IV-219 е с площ 1680м.
Според заключението през 1968 г. е одобрено изменение на
регулационния план, с което от парцели IV-219 и V-219 се образуват три
парцела IV-219, V-219 и VIII-219 в кв.29, като процесният имот представлява
парцела IV-219 след това изменение и е с лице 28,00 от юг и 54,50м от изток
или площ 1526 кв.м.
Вещото лице е установило, че в този си вид трите парцела са нанесени в
кадастралната карта през 2009 г. със Заповед №КД-14-11-211/14.09.2009 г. като
според това изменение на кадастралната карта имотът е променил площта си
от 1502 кв.м на 1525 кв.м.
Вещото лице е отговорило, че не може да се направи комбинирана скица
между отменен и действащ регулационен план, тъй като в отменения план
няма квадратна мрежа в координатната система, в която е изработен плана,
поради което е изготвена комбинирана скица между кадастрална карта и
действащ регулационен план.
Излага, че на стр.183 от дело №306/2024 г. е представена комбинирана
скица от инж. К., на която означението „нова ограда" е всъщност действащата
13
улична регулация, която е отразена като имотна граница в кадастралната
карта.
Прилага към заключението си заверени копия от отменен регулационен
план от 1938 г. и действащ регулационен план от 1964 г., придружени от
разписните листи към тях, както и копие от преписката за изменение на
регулационния план, одобрено със Заповед №63/ 25.01.1968г. на Председателя
на ОНС-Ловеч.
В съдебно заседание пояснява, че през 1968 г. парцелите УПИ са мерени
като площи по регулация, а не по имотни границие и е отбелязано, че имота е
увеличил площта си.
При така изложените факти въззивният състав прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с два иска, като първият е за признаване за установено
на основание чл. 108 от Закона за собствеността по отношение на Община
Тетевен, ЕИК *********, че Д. П. Г., ЕГН **********, е собственик на 70
кв.м. придаваема част, която е неразделна част от Поземлен имот с
идентификатор 62579.501.161 по Кадастрална Карта и Кадастрален Регистър
на с. Р., област Л., с адрес на имота: ул. ***, която част попада в югозападната
част на описания поземлен имот, откъм тротоарната част на ул. *** и да бъде
осъдена Община Тетевен да му предаде владението върху частта от имота,
която владее без правно основание, чрез изграден тротоар и поставен метален
навес – спирка и втори с правно основание чл. 109 от Закона за собствеността
с искане за премахване на попадащите в тази част на имота, тротоар и метален
навес - спирка.
За да бъде уважен този иск, следва ищецът посредством пълно и главно
доказване да установи, че е собственик на процесният имот, че ответниците го
владеят и то без правно основание.
В настоящото производство заявеното придобивно основание за
твърдяното право на собственост е договор за дарение, обективиран в
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 1, том ІV, рег. № 2916, дело №
475/ 2017 година. За да бъде осъществен транслативния ефект на
прехвърлителната сделка, следва праводателят да притежава правото на
собственост върху имота, предмет на сделката.
От заявеното в исковата молба и данните по делото е видно, че при
14
извършено трасиране на границите на имота на 29.04.2022 година се
установява, че южната част от имота около 70-72 кв.м. е заета от тротоар на
ул. ***. Това е и спорната част.
От приложените по делото писмени доказателства и заключенията по
съдебно-техническите експертизи се установява, че ПИ с идентификатор №
62579.501.161 е бил обособен като парцел VІІ-264 от кв. 75 с площ от 1 320
кв.м.в регулационния план от 1938 година на с. Р., Община Тетевен Парцелът
е ъглов и граничи на юг с ул. „Георги Бенковски и на изток с друга улица. В
последващия регулационен план от 1964 година, одобрен със Заповед № 3791/
1964 година, действащ и към настоящия момент, имотът е отразен като част
от имот с планоснимачен № 219 и е обособен в парцел (УПИ) ІV-219 от кв.32.
От имот с пл.сн.№ 219 е обособен още един парцел V. Имотът от който е
образуван парцел ІV е 1680 кв.м.
Със Заповед № 63/ 25.01.1968 година е утвърдено сливането на парцел
ІV-219 и V-219, св. 32 по плана на с. Р., в един парцел и разделянето му на три
парцела №№ ІV-219, V219 и VІІІ-219. Регулационните на трите парцела са
били изместени на юг от имотните граници, като към ПИ с идентификатор №
62579.501.161 и придадена спорната част. След изменението процесния
парцел е с лице 28 м от юг и 54.50 м. от изток с площ от 1526 кв.м. Тази
помяна е нанесена в кадастралната карта през 2009 година със Заповед № КД
– 14- 11-211/ 14.09.2009г. като според това изменение имотът е променил
площа си от 1 502 кв.м. на 1 525 кв.м. Процесната площ от 70 кв.м. е
заключена между кадастралния и регулационния план в южната част на имота.
За да се установи притежанието на вещното право на собственост върху
спорната част, следва да се установи осъществило ли се е придобивното
основание – придаването на спорната част към парцела по регулационния
план от 1964 година.
Процесните промени на регулационния план и придаването на спорното
място с регулационния план от 1964 година към имот УПИ ІV-219 от кв.32, са
се осъществили по време на действието на Закона за планово изграждане на
населените места от 1949 година, отменен 1973 година.
Съгласно разпоредбата на чл. 39, ал.3 от ЗПИНМ (отм.) собствеността на
придадените по дворищно-регулационния план недвижими имоти към
парцели на други лица се придобива по силата на самия план. Дворищно
15
регулационния план се счита приложен по смисъла на с изплащане на
обезщетението, съгласно оценката и заемане на имота - §106, за което се
съставя нотариален акт по §108 от Правилника за приложение на закона за
планово изграждане на населените места (отм.)
В конкретния случай от данните по делото липсват безспорни
доказателства за приложението на измененията на регулационния план от
1964 година. От събраните по делото гласни доказателства и от заключението
на СТЕ на инж. К. се установява, че съществуващата стара ограда на
процесния имот съвпада по местоположение със старата имотна граница на
ПИ 219 по отменения кадастрален план към действащия регулационен план, а
оспорваната ивица, заета от тротоар, е била придаваема част към УПИ ІV –
219 в кв. 32. В този смисъл е и заключението и допълнителното заключение
на СТЕ от арх. Д. К..
Съгласно разпоредбата на § 6 ПР на ЗУТ действието на приетите преди
влизането му в сила дворищнорегулационни планове е в зависимост от това
дали към момента на влизане на закона в сила регулацията е била приложена.
При преценяване регулационния статут на конкретен имот, вкл. и за
отчуждителното действие на приетите преди влизане в сила на ЗУТ
дворищнорегулационни планове, следва да се установи дали е била приложена
регулацията при действието на съответния закон, към момента на влизане в
сила на ЗУТ. Законодателят е дал шестмесечен срок за приложението на
действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни
планове, считано от деня на влизането в сила на закона. При действието на § 8,
ал. 1 ПР на ЗУТ само приложените към момента на влизане в сила на ЗУТ
дворищнорегулационни планове запазват действието си. В останалите случаи
отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени
дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани
съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени
поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява.
Изключение от това правило съгласно ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС е
хипотеза, при която към датата на влизане в сила на ЗУТ дължимото
обезщетение за придадените към парцела части от съседен имот не е било
изплатено, но придадените части са били заети и от заемането им са изтекли
повече от 10 години, т.е. отчуждителното действие на регулационния план се
16
стабилизира. В този смисъл решение № 780/ 13.11.2009г. по гр.д. № 3024/
2008г.; решение № 1/ 26.02.2009 г. по г.д. № 4227/ 2007г.; Решение № 1313 от
14.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5612/2007 г., II г. о., ГК и решение № 304/
12.07.2010 година по г.д. № 263/ 2010 г. на ВКС
В конкретния случай видно от доказателствата по делото, не е налице и
това придобивно основание, предвид на това, че макар промените по
регулационния план от 1964 година да са отразени в кадастралната карта 2009
година, то спорната част е била фактически приобщена към имота 2022
година.
Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че предявеният
ревандикационен иск за процесната реална част от имота на ищеца е
неоснователн и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
Съдът е сезиран и с иск по чл. 109 от ЗС.
За да бъде уважен искът по чл. 109 от ЗС, следва да бъде установено, че
ищецът е собственик на имота, а ответникът с неоснователни, противоправни
действия да му пречи да упражнява правото си на собственост в пълния му
обем.
Предвид идхода от иска за собственост, то не е налице първата
комулативна предпоставка за уважаване на негаторния иск, поради което
следва да бъде отхвърлен.
При това положение първоинстанционното решение следва да бъде
отменено, като вместо него бъде постановено отхвърляне на предявените
искове.
При този изход от процеса и на основание чл.78, ал.3 от ГПК,
въззиваемият – ищец следва да заплати на въззивника – ответник направените
съдебно-деловодни разноски за двете инстанции – 1160 лева, от които 800 леза
депозит за СТЕ и 360 лева юрисконсултско възнаграждение за първата
инстанция и 635 лева за въззивната инстанция – 75 лева държавна такса, 200
лева депозит за СТЕ и 360 лева юрисконсултско възнаграждение, както и
сумата от 52 лева на вещото лице Д. И. К..
По изложените съображения и на основание чл.271 от ГПК Ловешкият
окръжен съд
РЕШИ:
17
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12/20.01.2025 г., постановено по гр.д. № 306/ 2024
година, Тетевенският районен съд, като вме3сто него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл. 108 от Закона за
собствеността от Д. П. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Р., област
Л., ул. ***, против Община Тетевен, ЕИК *********, представлявана от кмета
на общината д-р Бояджиева-Ничева, с адрес гр. Тетевен, пл. „Сава Младенов“
№ 9, да бъде признато за установено по отношение на Общината, че Д. П. Г., е
собственик на 70 кв.м. придаваема част, която е неразделна част от Поземлен
имот с идентификатор 62579.501.161 по Кадастрална Карта и Кадастрален
Регистър на с. Р., област Л., с адрес на имота: ул. ***, трайно предназначение
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10
м., целият с площ от 1525 кв.м., номер по предходен план 219, квартал 32,
парцел IV, при съседи: имоти с идентификатор 62579.501.551, 62579.501.580,
62579.501.162, 62579.501.159, 62579.501.569, и която част попада в
югозападната част на описания поземлен имот, откъм тротоарната част на ул.
***. Собствеността е придобита с Нотариален акт за дарение № 14, том. IV,
рег. № 2916, дело № 475/2017 г. на нотариус Р. В., рег. № 392 от НК, както и да
бъде осъдена Общината да му предаде владението върху този имот, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният на основание чл. 109 от Закона за
собствеността от Д. П. Г., с горните данни, против Община Тетевен, ЕИК
*********, да бъде осъдена Община Тетевен, да премахне попадащите в
частта на 70 кв.м. придаваема част, която е неразделна част от Поземлен имот
с идентификатор 62579.501.161 по Кадастрална Карта и Кадастрален Регистър
на с. Р., област Л., с адрес на имота: ул. ***, трайно предназначение
урбанизирана територия, начин на трайно ползване: ниско застрояване до 10
м., целият с площ от 1525 кв.м., номер по предходен план 219, квартал 32,
парцел IV, при съседи: имоти с идентификатор 62579.501.551, 62579.501.580,
62579.501.162, 62579.501.159, 62579.501.569, и която част попада в
югозападната част на описания поземлен имот, откъм тротоарната част на ул.
***, тротоар и метален навес – спирка, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 ГПК Д. П. Г. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: с. Р., област Л., ул. *** да заплати на Община Тетевен, ЕИК *********,
18
представлявана от кмета на общината д-р Бояджиева-Ничева, с адрес гр.
Тетевен, пл. „Сава Младенов“ № 9, общо сумата от 1 795 лева разноски за
двете инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК Д. П. Г. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: с. Р., област Л., ул. *** да заплати на Д. И. К., ЕГН
**********, град ловеч, ул. „Осъмска“ № 48 вещо лице към ОС – Ловеч
сумата от 52 лева за изготвяне на заключение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщението на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19