МОТИВИ
към присъда № 27/21.03.2012 година, постановена по НЧХД №
1307/2011 година по описа на ХРС
Обвинението срещу подсъдимата Д.А.А., ЕГН ********** ***,
българка, български гражданин,не омъжена, не осъждана, неграмотна за това, че на 15.04.2011г., в с.Нова
Надежда общ. Хасково, причинила на Ж.С.
Ч. с ЕГН ********** ***, лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на страдание, без разстройство на здравето – престъпление по чл.130
ал.2 НК.
Подсъдимата А. се явява лично и
със назначеният и служебен защитник адв.Х. в с.з. Разбира обвинението, но не се
признава за виновен. Дава обяснения в които твърди, че е ударила тъжителката но
сама един път в лицето и то при самозащита. Обяснява още, че е тя е била бита
от тъжителката и от мъжът и нейните близки.
Адв. Х. пледира , че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин и пореди това
следва подсъдимата да бъде призната за
невиновна и да бъде оправдана по това обвинение. В тази връзка иска съдът да
отхвърли и предявеният граждански иск. Освен това ако съдът приеме, че
подсъдимата е виновна то следвало да приложи института на реторсията.
Тъжителят и граждански ищец Ч., лично и чрез своя повереник адв.Д. в с.з., поддържа обвинението. Според повереника от всички събрани по делото доказателства можело да се
направи категоричен извод, че подсъдимата е нанесла на частната тъжителка описаната телесна
повреда в тъжбата, като по този начин е осъществил състава на престъплението по
чл.130 ал.2 от НК. Последното по
безспорен начин се доказвало от свидетелските показания и от назначената
съдебномедицинска експертиза. по отношение на вида и размера на наказанието
повереникът предоставя на съда да определи същите. Според адв.Д. следвало де се уважи и предявеният
граждански иск. По отношение на евентуални искания на защитата за реторсия адв.Д.
счита, че такава не е на лице, тъй като не било по категоричен начин доказано,
че тъжителката е нанесла точно същата по вид и характер телесна повреда на
подсъдимата.
По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане и
граждански иск за нанесените с твърдяното в тъжбата престъпление неимуществени
вреди на тъжителката, за сумата от 5000 лева, ведно с лихвата от датата на
деянието 15.04.2011г.
до окончателното изплащане на сумата.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното: В
началото на месец април между семейството на тъжителката и на подсъдимата
възникнал конфликт във връзка с откраднати покривни ламарини собственост на
подсъдимата. На 15.04.2011г. датата посочена в тъжбата, тъжителката заедно със
семейството си минавала покрай детската градина в с.Нова Надежда, обл.Хасково,
където в съседство била и къщата на подсъдимата или по-точно на свекърва и.
Частната тъжителка била заедно с дъщеря си св.А. Ч.а, синът си и мъжът с когото
живеела на съпружески начала св.С.. Минавайки покрай къщата на подсъдимата те
били видени от нея и от дъщеря и с внучето на подсъдимата, които точно по това
време отивали при свекървата на последната. Тогава подс.А. започнала да си иска
от семейството на тъжителката откраднатите ламарини, като твърдяла, че са и
казали, че именно синът на тъжителката Данаил е откраднал въпросните ламарини.
Тогава възникнал конфликт между двете семейства, като тъжителката и св.С.
вървели по-напред а отзад вървели св. А. Ч. с брат си. Започнали да се сипят
обиди, ругатни между фамилиите, като наред с подсъдимата там на место била и
свекърва и св.Е., дъщеря и св.З.А., след
това чувайки виковете от детската градина излезла и св.С., а по-късно минавайки
от там се спряла и св.Д. Първоначално
конфликта се разгорял най-вече, между подсъдимата, св. А. Ч и брат и, като
между тях започнала и саморазправа. При нея синът на тъжителката нанесъл удари
на подсъдимата, а тя от своя страна на дъщерята на тъжителката. След това се
намесила и тъжителката, която се върнала за да защити дъщеря си от ударите на
подсъдимата. Опитвайки се да отблъсне подсъдимата, ,тя хванала за косите тъжителката
и двете започнали да се блъскат, като след това подсъдимата взела една пръчка и
с нея нанесла няколко удара на тъжителката в областта на главата, лицето и
ръцете и тялото. Освен това както вече бе отбелязано се намесила и св.С., която
се опитвала да разтърве и да укроти двете спречка ли се групи. В сблъсъка
виждайки, че подсъдимата удря тъжителката с пръчка, се намесил и св.С. който
хвърлил няколко тухли по подсъдимата. В последствие двете групи се успокоили и
се разделели. След това семейството на тъжителката тръгнало за гр.Хасково, като
по пътя били спрени от полиция, която била
извикана във връзка с инцидента и тъжителката била отведена в РУП-Хасково. В
последствие от участниците в инцидента били снети обяснения и съставени разпореждания да не се саморазправят по между
си. На 18.04.2011г. тъжителката била прегледана от съдебен лекар, за което и било издадено съдебно-медицинско удостоверение /л.7/. При прегледа на тъжителката били
установени – кръвонасядания на
челото и клепачите на дясното око и кръвонасядане на лявата предмишница. Описаните увреждания на Ж. Ч. били причинени по
механизъм на действие на твърд тъп предмет
и можели да се получат при побой по начина и обстоятелствата, описани от
тъжителката, като същите са причинили страдание. Времето за което следвало да
отзвучат тези наранявания бил 15 дни. По
делото е назначена съдебномедицинска експертиза по писмени данни по отношение
на подсъдимата. Според която твърдяното от свидетелите кръвонасядане на гърба
на подсъдимата би причинило страдание. То можело да се получи при удар с твърд
предмет в областта на гърба. Времето за които следвало да отшуми едно такова
нараняване бил 15 дни. По де лото бе назначена и съдебномедицинска експертиза,
която да установи телесните увреждания по отношение на тъжителката.
заключението на експертизата изцяло потвърди изнесеното по горе в съдебно-медицинско удостоверение.
Така изложената фактическа
обстановка се установи изцяло от показанията на разпитаните свидетели С., А. Ч.,
и частично от показанията на останалите свидетели по делото С., Е., А., Д, а и
от обясненията на пъдсодимата.
Събраният
по делото доказателствен материал, налага следните наказателно правни изводи:
От обективна страна подсъдимата Д.А.А., ЕГН ********** е осъществила престъпния състав
на чл. 130 ал. 2 от НК, като на 15.04.2011г.,
в с.Нова Надежда общ. Хасково, причинила на
Ж.С. Ч. с ЕГН ********** ***, лека телесна повреда, изразяваща
се в причиняване на страдание, без разстройство на здравето. По същество получените от
пострадалата Ч. телесни увреждания / кръвонасядания на челото и клепачите на дясното
око и кръвонасядане на лявата предмишница/ – описани подробно по вид,
характер и механизъм на причиняване, несъмнено се установиха от съдебно-
медицинската експертиза. Съгласно същата Описаните
увреждания на били причинени по механизъм на действие на твърд тъп предмет и можели да се получат по начина и
обстоятелствата, описани от прегледания, като същите са причинили страдание.
Времето за което следвало да отзвучат тези наранявания бил 15 дни. Последната
правна квалификация е в съответствие и с т.16 от Постановление
№ 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС. Според последното при този вид телесна повреда
увреденият претърпява само болка или страдание. Като страданието е продължителен процес на болката. В случая от доказателствата по
делото и най-вече от съдебномедицинската експертиза се установява, че в случая
тъжителката е получила именно такива телесни увреждания които са довели до
продължителна болка, което се доказва и от времето за тяхното отшумяване. Съгласно
т.18 от горното постановление до колкото в случая с деянието са причинени
няколко телесни повреди, в случая три, като и трите са причинили страдание на
тъжителя, то следва да се приема, че му е причинена една лека телесна повреда защото в
резултат на посегателството се осъществява от обективна и субективна страна
изпълнителното деяние на едно и също престъпление. Тази телесна повреда се квалифицира
с
оглед на най-тежкия резултат. В случая се касае за телесна
повреда по чл.130, ал.2 от НК при която е причинено страдание. Преки
доказателствени източници за нанесените удари с пръчката в областта на лицето, главата,
ръцете и тялото на тъжителката, от страна на подсъдимата, са събрани посредством показанията на свидетели С., А. Ч.
Съда кредитира изцяло тези показания, макар и тези свидетели да са близки на
пострадалата, тъй като те са непротиворечиви, еднопосочни, описват една и съща
фактическа обстановка с тази описана в тъжбата и се подкрепят както от
назначената по делото медицинска експертиза, така и от останалите доказателства,
а частично и от показанията на другата група свидетели, които са роднини на
подсъдимата, а и частично с нейните обяснения. Въпреки, че св.Е. е свекърва на
подсъдимата, тя не отрича, че снаха и е ударила тъжителката с пръчка по
раменете, ръцете и лицето, както се твърди в тъжбата. Свидетелката Д. също в
показанията си твърди, че подсъдимата е ударила тъжителката с пръчка, като
последното се потвърждава и от обясненията та самата подсъдима, която пък
заявява, че била ударила тъжителката само веднъж. Именно в тази им част съдът
кредитира показанията на тези свидетели, до колкото те потвърждават изнесеното
в тъжбата и в разпита на свидетели С., А. Ч., а се подкрепят и от заключението
на назначената съдебномедицинска експертиза и от обективните находки описани от
нея, като наранявания причинени на тъжителката. Описаните в тази експертиза обективни
находки са в пряка причинно следствена връзка с нанесените от подсъдимата удари
с пръчка на тъжителката.горните показания се подкрепят и от обясненията на
свидетелите дадени по полицейската преписка. Като изключим св. К.А., сестра на подсъдимата,
която заявява, че не е видяла подсъдимата или тъжителката да се удрят, но била
видяла А. и подсъдимата да се бият и тя затова отишла да разтърве тях,
останалите свидетели от групата на близките на подсъдимата свидетелстват и за
удари нанесено на същата от страна на тъжителката. показанията на тези
свидетели обаче са противоречиви по между си в тази им част и затова съдът не
ги кредитира. Какво има предвид настоящият състав? Свидетелката К.А. твърди, че
не е видяла тъжителката да нанася удари на подсъдимата. Св. Е. твърди, че
тъжителката ударила подсъдимата по раменете и гърба, като ударът по гърба бил с
юмрук. Свидетелката А. също твърди, че тъжителката била хванала майка и за
косата но не споменава за други удари. За
удари от тъжителката към подсъдимата свидетелства и св.Д., но тя твърди, че
тъжителката била ударила подсъдимата с чанта по главата и я скубела. Съвсем
друго обяснява подсъдимата, а именно, че тъжителката я ударила с тухла, но не
съобщава тя да и е нанасяла удари с ръце или с чанта по главата и тялото.
Именно затова и съдът не кредитира показанията на тези свидетели с оглед
техните противоречия по отношение на това дали тъжителката е ударила по един
или друг начин подсъдимата. От тук и съдът счита, че не есе доказва по несъмнен
и категоричен начин на първо место, че подсъдимата е получила описаното
нараняване от св.Е. и св.А. /кръвонасядане на гърба/, а още по-малко, че то е
причинено от тъжителката. последното е и житейски неоправдано, като се има
предвид, че двете жени поне от свидетелските показания излиза, че през цялото
време са били една срещу друга и на практика няма как тъжителката да нанесе
удар на подсъдимата в гръб. Освен това подсъдимата , е разполагала и е нанасяла
ударите си на тъжителката с тояга, което е ставало от дистанция и тъжителката и
поради тази причина не е можела да достигне подсъдимата а още по малко гърбът
на същата. Тук следва да се отбележи и факта, че от обясненията на подсъдимата
по представената полицейска преписка, която е приета като доказателство е
видно, че подсъдимата изобщо не излага твърдения, за нанесени и удари от
тъжителката, а от нейните близки. Такива посочени удари липсват и в жалбата на
подсъдимата до полицията. В тази връзка следва да се отбележи и факта, че съдът
приема, до колкото показанията на всички свидетели в тази им част се подкрепят
или поне повечето от тях, че удари на подсъдимата е нанасял както синът на
тъжителката и дъщеря и – св.А. Ч., които всъщност заедно с подсъдимата са
започнали инцидента, така и св.С./хвърлял тухли по подсъдимата/. Затова и съдът
в случая не счита, че е на лице реторсия по смисъла на чл.130, ал.3 от НК.
По отношение на наведените доводи за наличието на
неизбежна отбрана и нанасяне на телесните увреждания на тъжителката от
подсъдимата именно в хипотезата на чл.12, ал.1 от НК, съдът счита че
такава в случая не е на лице. Последното
е така защото на първо место тъжителката не е нападнала първа подсъдимата, а се
е опитала да защити дъщеря си именно от действията на подсъдимата. Освен това,
подсъдимата на практика е била въоръжена с тояга и е нанасяла ударите си от
дистанция като по този начин тъжителката на практика не е можела да достигне до
нея. Именно и поради това съдът намира, че в случая не се касае за неизбежна
отбрана.
От субективна страна деянието е извършено при
условията на евентуален умисъл като
форма на вината, изразяващ се в
конкретното му психическо отношение към извършеното от него деяние, към обществено опасните му последици
и обществено опасния му характер. Подсъдимата е съзнавала, че с действията си може да
причини телесно увреждане на тъжителката,
причиняващо страдание, допускала е настъпването и на по-тежък
резултат, въпреки което е предприела и
не е преустановила действията си. Причина за извършване на престъплението е
незачитането на неприкосновеността на човешкото здраве, от страна на подсъдимата.
След
като се доказа по категоричен и несъмнен начин, че подсъдимата е извършила
горепосоченото престъпление и че в случая
не е приложим института на реторсията, или на неизбежната отбрана, съдът я призна
за виновна в извършването на престъпление по чл. 130 ал. 2 от НК, като на 15.04.2011г., в с.Нова Надежда общ.
Хасково, причинила на Ж.С. Ч. с ЕГН **********
***, лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на страдание, без
разстройство на здравето.
При определяне на вида
и размера на наказанието за престъплението, съдът взе предвид степента на обществената опасност на деянията
и дееца, а от друга страна причините и подбудите за извършване на деянието
/които съдът определя като такива с неинцидентен характер, поради данни за влошени
отношения между семействата на тъжителя и подсъдимия, предхождащи
извършване на деянието/. Видно от справка за съдимост, издадена от РС –Харманли,
подс.А. не е осъждан. Успоредно с това
за извършеното престъпление по чл.130 ал.2 от НК законът
предвижда наказание „лишаване от свобода” до шест месеца или пробация,
или глоба от сто до триста лева. Наред с това от деянието няма причинени съставомерни имуществени вреди и няма данни
подсъдимата да е осъждана и освобождаван от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание. Следователно са налице положителните и липсват отрицателни предпоставки на чл.78а
от НК, поради което императивът на
текста следва да бъде приложен, като подсъдимата следва да бъде освободена от
наказателна отговорност и да и се наложи административно наказание „глоба”. При
определяне размера на наказанието съдът
се съобрази с материалното и имотно
състояние на подсъдимия , както и
с наличието на смекчаващи вината обстоятелства- чисто съдебно минало и добри
характеристични данни. Отегчаващи отговорността обстоятелства липсват. Имайки предвид горното, съдът счете, че наказанието
“глоба” следва да бъде
определено в минималния
предвиден от закона размер, а именно глоба в размер на 1000
лв. С така наложеното по вид и
размер наказание, съдът счита, че целите
на личната и генерална превенция ще бъдат постигнати.
По предявеният граждански иск:
Постановената присъда обосновава основанието по предявеният от
тъжителката Ч. граждански иск. Налице са
елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД – противоправно поведение, вреда, пряка причинна връзка между
тях и доказана вина на подсъдимата. Като
прие, че на тъжителката са нанесени три наранявания, макар и те да
представляват една телесна повреда, съдът прие, че следва да определи поотделно
обезщетението за всяко едно от описаните наранявания. Така съдът определи за
кръвонасядането в дясната половина на челото с диаметър 6 сантиметра
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева. За кръвонасядането на
клепачите на дясното око съдът определи обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 1000 лева. Следва да се отбележи, че в
случая за тези увреждания съдът прие горните размери на обезщетенията с оглед
на местата на които същите се намират, а именно главата на тъжителката, която е
една по болезнена и по опасна за наранявания зона на тялото от колкото ръката
например или крака. Освен това тези наранявания създават и съвсем естетически и
психологически проблем на тъжителката, тъй като са на такова место което се
вижда и няма как да се прикрие. По отношение на последното нараняване - кръвонасядане на лявата предмишница, съдът като
прие горните мотиви определи обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 500 лева. Според съда тази сума от общо 2500 лева, ще бъде в състояние да възмезди неимуществените вреди, претърпени от
пострадалата. Именно до този размер, съдът счете претенцията за обезвреда за основателна и я присъди, поради
което за разликата до пълния предявен размер от
1000 лв. отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Сумата от 2500
лв. бе присъдена ведно със законната лихва от датата на увреждането - 15.04.2011 год. до окончателното и
изплащане.
Съдът осъди подсъдимата Д.А.А., ЕГН **********
да заплати на Ж.С. Ч. с ЕГН **********
*** и сумата от 100 лева разноски за вещо лице по съдебномедицинската
експертиза заплатена от тъжителката.
Съдът осъди подсъдимата Д.А.А. ЕГН **********
да заплати по сметка на Районен съд – Хасково държавна такса върху уважения
размер на гражданския иск, а именно – 100
лв. /сто лева/ и направените по делото разноски за вещо лице в размер на
100 лева за втората платена от бюджетните средства съдебномедицинска
експертиза.
Мотивиран така съдът постанови
присъдата си.
Съдия: /П/
НЕ СЕ ЧЕТЕ.
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР:
/п.н./
Постановление № 3 от
27.IX.1979 г., Пленум на ВС, докладчик член-съдията Венцислав Очков
Относно леките телесни
повреди - чл. 130 НК
15. Разстройство на здравето извън случаите
на тежки и средни телесни повреди.
В практиката съществуват отклонения досежно
същността на този вид лека телесна повреда. В някои случаи не се отчитат
необходимите признаци на това увреждане, а в други се надценяват и в резултат
на това деянията неправилно се квалифицират. Неправилното определяне характера
на телесното увреждане се отразява не само на отговорността на дееца, но и на
подсъдността на деянието.
Този вид телесна повреда изисква да е налице
разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна повреда.
Законът има предвид всички увреждания на организма, които са довели до болестно
състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за
живота. Касае се за кратковременно разстройство на здравето, изразяващо се в
леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и
по-леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието.
В практиката на съдилищата правилно се приемат
за леки телесни повреди с разстройство на здравето случаите на наранявания на
кожата, насиняване на части на тялото, счупване на носни костици, изгаряния от
по-лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение без загуба на
съзнанието, контузни рани и много други.
Незначителните наранявания, изразяващи се в
одрасквания и зачервяване на кожата, не съставляват увреждания с разстройство
на здравето.
16. Лека телесна повреда с причиняване на
болка или страдание без разстройство на здравето.
При този вид телесна повреда увреденият
претърпява само болка или страдание.
Съдържанието на тези увреждания се свежда до
краткотрайни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни
части на тялото.
По своята същност болката представлява
неприятно физическо усещане, а страданието е продължителен процес на болката.
Не е необходимо във всеки конкретен случай да
се доказва, че пострадалият е претърпял болка или страдание. Достатъчно е
извършеното посегателство да е от такова естество, че да предизвиква такива
последици при нормални условия. При това увреждане може и да има обективни
следи.
По някои общи въпроси относно обективните
признаци на телесните повреди
17. Характерът и степента на увреждането
следва да се определят по принцип към момента на причиняването на телесната
повреда, а не в по-късен момент, когато може да настъпят изменения, защото
квалификацията на повредата се определя от онези условия, които пряко и
непосредствено засягат и обуславят извършването на деянието и неговия резултат.
Настъпилото разстройство на здравето не може да се постави в зависимост от
бъдещи неизвестни и несигурни възможности. В случаите когато здравословното
състояние на увредения се подобни вследствие времето и лечението, тази
благоприятна промяна не се отразява на квалификацията на деянието. Когато обаче
настъпят усложнения, деецът носи отговорност за настъпилия по-тежък резултат. В
тези случаи е необходимо да се констатира причинна връзка между първоначалното
увреждане и настъпилото усложнение в здравословното състояние на пострадалия.
18. Когато с извършването на едно деяние
деецът причини на едно или повече от едно лице еднакви по характер телесни
увреждания, касае се до причиняването на една повреда, защото в резултат на
посегателството се осъществява от обективна и субективна страна изпълнителното
деяние на едно и също престъпление.
Когато с деянието се причиняват на едно лице
две или повече различни по вид телесни увреждания (тежка и средна), е налице
едно престъпление, което следва да се квалифицира с оглед на най-тежкия
резултат.
В тези случаи не е налице идеална съвкупност.
Това е така, защото обектът на посегателството е един и същ и по силата на
общия принцип по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия. Наличието на няколко
еднакви или различни по характер увреждания е от значение за наказанието, но не
и за квалификацията на деянието.
Тълкувателно решение № 51 от
16.IX.1989 г. по н. д. № 41/89 г., ОСНК
Относно реторсията при леките телесни
повреди.
Постановления и тълкувателни решения на ВС
на РБ по наказателни дела - 1953 - 1990 г., СЮБ, 1992 г., стр. 181
чл. 130, ал. 3 НК
Реторсия по
чл. 130, ал. 3 НК може да се приложи само когато са причинени еднакви по
степен на увреждане леки телесни повреди - само по чл. 130, ал. 1 или само по
чл. 130, ал. 2 НК.
------------------------
Председателят на Върховния съд на Република
България е предложил Върховният съд, Общо събрание на наказателните колегии, да
издаде тълкувателно решение по въпроса: реторсията по чл. 130, ал. 3 НК прилага ли се при различни
по степен леки телесни повреди по чл. 130, ал. 1 и 2 НК.
Върховният съд, ОСНК, за да
се произнесе, съобрази:
Наказателният кодекс предвижда наказателна
отговорност за три вида телесни повреди - тежка, средна и лека.
Леките телесни повреди по степен на увреждане
са два вида: с разстройство на здравето - чл. 130, ал. 1 НК, и без разстройство
на здравето - чл. 130, ал. 2 НК. В т. 15 и 16 на постановление № 3/79 г.
Пленумът на Върховния съд е дал тълкувание, с което е обяснил обективните и
субективни признаци на двата вида леки телесни повреди. Разстройство на
здравето по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК има, когато е налице леко увреждане
анатомическата цялост на организация или тъканите, както и леки изменения във
физиологическите функции извън болката и страданието. Лека телесна повреда без
разстройство на здравето - чл. 130, ал. 2 НК има, когато е налице леко
увреждане анатомическата цялост на организма или тъканите, както и леки
изменения във физиологическите функции извън болката и страданието. Лека
телесна повреда без разстройство на здравето - чл. 130, ал. 2 НК, има, когато
увреденият претърпява само болки или страдания, които се изразяват в
кратковременни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни
части на тялото.
Съгласно
чл. 130, ал. 3 НК, ако "пострадалият е отвърнал веднага на дееца
със също такава телесна повреда, съдът може да освободи и двамата от
наказание". В съдебната практика нееднакво се тълкува понятието "също
такава телесна повреда". Едни съдилища приемат, че реторсията се прилага и
при различните по степен леки телесни повреди. Други приемат противното, като
считат, че реторсия може да се приложи само когато са причинени еднакви по
степен увреждания.
Върховният съд, Общо събрание на наказателните
колегии, приема, че съдът може да приложи
чл. 130, ал. 3 НК и да освободи тези, които са си причинили само еднакви
по степен на увреждане телесни повреди, т. е. когато и двете телесни повреди са
с разстройство на здравето или и двете са без разстройство на здравето. Това е
така, защото в чл. 130, ал. 1 и 2 НК законът предвижда два различни състава на
престъпления, макар и от един и същ вид - леките телесни повреди. Те имат
различни обективни и субективни признаци и за тях са предвидени различни
наказания. Такъв извод налага и граматическото тълкуване на чл. 130, ал. 3 НК, в който се посочва, че
повредата, с която нападнатият е отговорил, трябва да бъде "такава".
Ако законът имаше предвид каквато и да е лека телесна повреда, независимо от
нейния вид, щеше да употреби множествено число или думата "такива".
За разлика от чл. 142 НК (отм.) от 1951 г., който предвиждаше, че "съдът може
да освободи подсъдимия от наказание или да накаже и двамата, ако пострадалият е
отвърнал с лека телесна повреда", в
чл. 130, ал. 3 НК е предоставена възможност само за освобождаването от
наказание извършителите на леки телесни повреди, а не и наказването им. Ето
защо, когато се установи, че с деянието на нападателя е причинена лека телесна
повреда, която е с болка и страдание без разстройство на здравето, а
пострадалият е отвърнал с лека телесна повреда с разстройство на здравето,
реторсията не може да се приложи, тъй като е несправедливо да се освободи също
и този, който е причинил по-тежко увреждане. Същото е приложението и при
обратната хипотеза. Това би противоречало на чл. 35 НК, който изисква
съразмерност на наказанието със степента на обществената опасност на
извършеното престъпление.
Прилагането на реторсията - чл. 130, ал. 3 НК, само при еднаква по степен
на увреждане лека телесна повреда налага съдилищата да събират достатъчно
доказателства, да правят обстойна преценка на същите и да мотивират съдебните
си актове, като изрично квалифицират по чл. 130, ал. 1 или 2 НК отделните
деяния. Това се налага, за да не се стигне до освобождаване от отговорност на
извършителите на различни по степен леки телесни повреди.