№ 12900
гр. С., 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110142932 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от И. Я. К., чрез адв. Л., срещу Н. Б. Н., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Н. Б.
Н. дължи на И. Я. К. следните суми: 532,76 лв. - главница, представляваща невъзстановена
от длъжника Н. 1/2 част от заплатена от К. ипотечна вноска с падеж ***** г., отнасяща се за
периода от ***** г. до 20.12.2021 г., по ипотечен кредит, съгласно Договор за банков кредит
№ ****** г., сключен между "Р.Б" ЕАД (понастоящем „О.Б.Б“ АД), в качеството на
кредитодател, Н. Б. Н., в качеството на кредитополучател и И. Я. К., в качеството на
съдлъжник, ведно със законната лихва за периода от 31.03.2022 г. до изплащане на
вземането; 19,34 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от
21.11.2021 г. до 30.03.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 11.04.2022 г. по ч.гр.д. № ****** г. по описа на СРС, ГО, 167
състав.
Ищецът И. Я. К., чрез адв. Л., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че ответникът Н. Н. е страна по сключен Договор за банков кредит № ******
г., по който И. К. е съдлъжник. Поддържа, че след 01.02.2016 г. ответникът преустановил
редовното плащане и обслужване на кредита, който бил отпуснат с цел финансиране
покупка на недвижими имоти, подробно индивидуализирани в чл. 1.2.1 от договора.
Недвижимите имоти били придобити от Н. и К. поравно, поради което последните следвало
да заплащат поравно ипотечните вноски. Отделни части от договора били изменяни и
допълвани между страните, като с Анекс № 3 от 05.06.2017 г. към договора, страните се
съгласили, считано от датата на подписването му, дължимите суми по кредита да се
издължават към банката по посочена сметка, с титуляр ответника. С електронно писмо до
ищеца ответникът заявил, че нямало да заплаща нищо по кредита, считано от 01.02.2016 г.,
поради което в изпълнение на задълженията по чл. 5.12 от договора за кредит във връзка с
чл. 8.1 от същия, И. К. се принудила да заплаща в пълен размер дължимите се ипотечни
1
вноски по посочената сметка, за да предотврати обявяване на кредита за предсрочно
изискуем от банката и изнасянето на имотите на публична продан. Твърди, че надвнесените
от ищеца вноски до октомври 2021 г., включително, били надлежно предявени като
претенция по сметки в делбено производство по гр.д. № 66305/2016 г. на СРС, 144 състав,
като делото било обявено за решаване на 02.11.2021 г., поради което процесната вноска за
месец ноември 2021 г. останала непредявена и била предмет на настоящото дело. Поддържа,
че на ***** г. заплатила по посочената сметка, изрично създадена за погасяване на кредита,
ипотечна вноска в пълен размер от 1065,51 лв., с падеж ***** г. (отнасяща се за периода
***** г. – 20.12.2021 г.) отново поради отказа на ответника да изпълнява задълженията си на
кредитополучател и да заплаща половината вноска по ипотечния кредит. Твърди, че като не
заплатил своята част от ипотечната вноска и като не възстановил платеното от К. вместо
него, Н. се обогатил за сметка на ищеца, поради което за К. възникнало вземане в размер на
532,76 лв., предмет на настоящото производство. Предвид заплащането на вноската на
падежа по договора за кредит от страна на И. К. и невъзстановяването на половината от
сумата от страна на длъжника, ищецът претендира и заплащане на обезщетение за забава.
Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като признае за установено, че Н. Б. Н.
дължи на И. Я. К. сумата в общ размер на 552,10 лв., формирана, както следва: 532,76 лв. –
припадаща се, но незаплатена ½ част от месечна погасителна вноска № 8 на длъжника Н. Н.,
съгласно погасителен план от 01.04.2021 г. по Договор за банков кредит № ****** г.,
заплатена изцяло от И. К. на ***** г.; 19,34 лв. – лихва за забава върху главницата за
периода от 21.11.2021 г. до 30.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК – 31.03.2022 г. до окончателното заплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Д., е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално – неоснователни. Твърди,
че исковата молба била недопустима, поради наличието на висящ съдебен процес по
претенцията на ищеца (предмет и на настоящото производство), а именно гр.д. №
66305/2016 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав, по което И. К. предявила на 23.11.2021 г.
претенция по сметка, с която поискала Н. Н. да бъде осъден да заплати сумата от 54 360,49
лв., на основание вноски по ипотечен кредит № ****** г., в това число и сумата от 532,75
лв., представляваща вноска по процесния ипотечен кредит за периода ***** г. – 20.12.2021
г. В условията на евентуалност поддържа, че исковата молба била неоснователна с оглед
липсата на задължение на ответника по предявената претенция на ищеца. Твърди, че с
банков превод от 09.03.2015 г. ответникът превел на ищеца по посочена специална сметка
сумата в размер на ****** лв., като И. К. многократно заявявала, в това число и писмено, че
сметката била специална по Закона за адвокатурата и средствата не били нейни. Поддържа,
че впоследствие преводът, който И. К. извършила по сметка на Н. Н. за вноска по процесния
ипотечен кредит, предмет на претенцията й по настоящото дело, бил извършен от същата
сметка, т.е. ответникът сам осигурил сумата, с която ищецът погасил процесната вноска по
банковия кредит. В тази връзка и доколкото предоставената от Н. Н. на И. К. сума от ******
лв., лични негови средства, надвишавала исковата претенция от 532,76 лв., то същата се
явявала неоснователна и следвало да бъде отхвърлена. Предвид неоснователността на
главната претенция, неоснователна била и претенцията за заплащане на лихва за забава, а
отделно от това ищецът не отправил надлежна писмена покана до ответника. Релевира
възражение за прихващане на евентуално установената в хода на процеса сума (по исковата
претенция на ищеца) с вземането, което ответникът има към ищеца. Ето защо моли съда да
прекрати производството по делото в частта относно предявената от ищеца искова
претенция, евентуално - да отхвърли предявените искове, като уважи релевираното
възражение за прихващане. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба Н. Б. Н., чрез адв. Д., предявява насрещни искове
срещу И. Я. К. за заплащане на обезщетение за лишаване от правото на ползване на
2
следните съсобствени между страните недвижими имоти, а именно: 1/ Апартамент – М.*
съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *******, находящ се в гр. С.,
ул. „М П от К.“ № ** ет. 2, ап. 8; 2/ Гараж, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор ***********, находящ се в гр. С., ул. „М П от К.“ № ** ет. 0, гараж *******.
Поддържа, че описаните недвижими имоти били придобити за обща продажна цена от 244
478,75 лв., от която сума в деня на сключване на нотариалния акт Н. Н. заплатил сума в
размер на 36 678,75 лв., а останалата част от продажната цена в размер на *****,00 лв. била
заплатена чрез отпуснат и усвоен на името на ответника банков кредит от „Райфайзенбанк
(България)“ ЕАД, съгласно договор за банков кредит от 31.10.2013 г., на два транша: 1/ сума
в размер на ****** лв., платена на 12.11.2013 г., с платежно нареждане от същата дата; 2/
сума в размер на 6900 лв., платена на **11.2013 г., с платежно нареждане от същата дата.
Твърди, че на 26.08.2015 г. отправил до И. К. едностранно писмено волеизявление с искане
за заплащане на обезщетение, дължимо с оглед личното ползване на имотите от К., за бъдещ
период – считано от момента на неговото освобождаване на общите недвижими имоти.
Изявлението било получено от И. К., като същата отговорила изрично на същото. Ето защо
моли съда да уважи предявените насрещни искове, като осъди И. Я. К. да заплати на Н. Б. Н.
следните суми:
- 689,71 лв. – обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствен имот,
представляващ Апартамент – М.* съставляващ самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор *******, находящ се в гр. С., ул. „М П от К.“ № ******* за месец ноември
2021 г. (01.11.2021 г. – 30.11.2021 г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на насрещната искова молба – 19.10.2022 г. до окончателното
плащане; 49,92 лв. – лихва за забава върху главницата от 689,71 лв., дължима за месец
ноември 2021 г., за периода от 01.12.2021 г. до 18.10.2022 г., включително;
- 689,71 лв. – обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствен имот,
представляващ Апартамент – М.* съставляващ самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор *******, находящ се в гр. С., ул. „М П от К.“ № ******* за месец декември
2021 г. (01.12.2021 г. – 31.12.2021 г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на насрещната искова молба – 19.10.2022 г. до окончателното
плащане; 45,11 лв. – лихва за забава върху главницата от 689,71 лв., дължима за месец
декември 2021 г., за периода от 01.01.2022 г. до 18.10.2022 г., включително;
- 97,82 лв. – представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на
съсобствен имот, представляващ гараж, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор ***********, находящ се в гр. С., ул. „М П от К.“ № ** ет. 0, гараж *******,
за месец ноември 2021 г. (01.11.2021 г. – 30.11.2021 г.); 10,01 лв. – лихва за забава върху
главницата от 97,82 лв., дължима за месец ноември 2021 г., за периода от 01.12.2021 г. до
18.10.2022 г., включително;
- 97,82 лв. - обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствен имот,
представляващ гараж, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
***********, находящ се в гр. С., ул. „М П от К.“ № 28, ет. 0, гараж *******, за месец
декември 2021 г. (01.12.2021 г. – 31.12.2021 г.); 9,05 лв. - лихва за забава върху главницата
от 97,82 лв., дължима за месец декември 2021 г., за периода от 01.01.2022 г. до 18.10.2022 г.,
включително. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове И. Я. К., чрез адв. Л., е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените насрещни искове като
неоснователни и недоказани. Поддържа, че Н. не е бил лишен от ползването на посочените
апартамент-мезонет и гараж. Твърди, че Н. разполагал с ключове (за гаража дистанционно
устройство) от въпросните имоти, като дори същият разполагал с единствената карта –
сертификат, която позволявала само на него снабдяване с ключове за вратата на
апартамента. По този начин на практика не И. К., а Н. Н. създавал неудобство на другия
3
съсобственик на имотите, тъй като при унищожение или загуба на ключ, ответникът по
насрещните искове бил в невъзможност да се снабди с нов. Поддържа още, че Н. ползвал
имотите по начин, който сам преценил, като и към настоящия момент същият държал в тях
свои лични вещи, което на практика съставлявало фактическо ползване. В този смисъл
твърди, че в нито един момент Н. не е бил препятстван от К. да има достъп и да ползва
имотите. На следващо място, категорично оспорва твърдението, че ответникът по
насрещните искове ползва изцяло апартамента-мезонет и гаража, както и твърдението, че К.
имала „изключително ползване“. Твърди, че поради достатъчно голямата площ на двата
обекта, К. ползвала единствено такава част, която отговаряла на нейната собственост.
Оспорва твърденията в исковата молба по насрещните искове, че И. К. „е допуснала на
безвъзмездно основание трето лице да ползва вещта“. Поддържа, че имотният регистър е
публичен и от него било видно, че И. К. не е учредила на никое трето лице право на
ползване, още по – малко безвъзмездно. Претендира разноски. Със становище от 02.03.2023
г. поддържа, че не оспорва получения на 09.03.2015 г. от Н. Б. Н. превод по специална
адвокатска сметка на И. Я. К. с **** ************************ в размер на ****** лв.
Оспорва твърдението, че преведената сума е била от лични средства на Н. Б. Н., за което
излага подробни съображения.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 167 състав, след като взе предвид
становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно е между страните по делото, че на 31.10.2013 г. между Н. Б. Н. -
кредитополучател, И. Я. К. – съдлъжник, и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД (понастоящем
„О.Б.Б“ АД), бил сключен Договор за банков кредит № ****** г., по силата на който
банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на ***** лв. с цел, както
следва: Лимит 1 – сума в размер на ****** лв. – с цел частично финансиране покупката на
следните недвижими имоти:
А. Апартамент – М.* преустроен от апартамент № 8 и ателие № 4, съставляващ
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *******, находящ се в гр. С., ул. „М П от К.“
№ ******* находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор
*************;
Б. Гараж в сграда, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
***********, находящ се в гр. С., ул. „М П от К.“ № ** ет. 0, гараж *******, разположена в
поземлен имот с идентификатор *************.
Съгласно чл. 2.1. договорът влиза в сила от датата на подписването му и е с краен срок
на погасяване на кредита до 20.10.2038 г.
Съгласно чл. 4.2. от договора, главницата по кредита следва да бъде погасена на 294
равни месечни вноски, дължими на 20-то число на съответния месец, считано от 20.05.2014
г. до 20.10.2038 г.
Съгласно чл. 5.2. от договора, кредитополучателят, съответно съдлъжникът, при
условията на чл. 121 и сл. ЗЗД се задължават да погасяват в срок всички дължими суми по
ползвания кредит.
Не са спорни между страните и обстоятелствата, че:
- на 09.03.2015 г. Н. Б. Н. е превел на И. Я. К. по сметка с ****
************************ (специална адвокатска сметка, разкрита по чл. 39 ЗАдв.) сума в
размер на ****** лв.;
- на ***** г. И. Я. К. е превела на Н. Б. Н. по сметка *************** при
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД сума в размер на 1065,51 лв. с посочено основание за
4
превод: вноска ноември – декември 2021 ипотечен кредит ****** г.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване и обстоятелството, че И. Я. К. и Н. Б. Н. са съсобственици при равни квоти на
описаните по - горе недвижими имоти, а именно апартамент - М.* преустроен от апартамент
№******, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *******, находящ
се в гр. С., ул. “М П от К.“ № ******* както и гараж в сграда, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***********, находящ се в гр. С., ул. “М П от К.“ № ** ет.
гараж ********.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-оценителна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202
ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че средният пазарен наем на процесните
имоти за периода от 01.11.2021 г. до 31.12.2021 г. е както следва:
- за апартамент-М.* съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
*******, е в размер на 2 758,85 лв.;
- за гараж, съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***********,
находящ се в гр. С., ул. „М П от К.“ № ** ет. 0, гараж *******, е в размер на 391,**лв.
По делото са събрани гласни доказателства на страната на И. Я. К. чрез разпит на
свидетеля М.П.К.
От показанията на свидетеля К., преценени по реда на чл. 172 ГПК, се изяснява, че И.
К. е негова леля, а Н. Н. го познава от 2007 г., като е работил в техен екип в адвокатска
кантора, в ръководен екип от Н. Н.. По-късно 2011 г. те се отделили в собствена кантора, от
която и свид. К. станал част, като там заемал длъжност административен мениджър. През
всичките тези години бил близък и наясно с техните служебни и лични отношения. Наясно е
и за какво е делото - за неплатена част от ипотечна вноска, която е платена изцяло от И. К.
по техен ипотечен кредит, с който са закупили заедно жилище. Наясно е и за какво доведен
като свидетел - дали са създавани пречки Н. да използва това тяхно жилище. Свидетелят К.
заявява още, че това жилище било закупено в края на 2013 г., адресът му е ул. “М П от К.“
№ ** До момента на закупуването И. и Н. живеели на семейни начала, след което решили да
закупят заедно по-голямо жилище на посочения адрес. Закупено било в края на 2013 г. с
ипотечен кредит и направили цялостен ремонт и обзавеждане. В годините на техните лични
отношения имало много ситуации, в които се обтягали по един или друг начин и се случвало
Н. да си събира багажа и да си тръгва, след известно време да се връща. Пооправяли се
отношенията, но това нещо стигнало някакъв пиков момент, който в началото на 2016 г. Н.
заявил, че напуска жилището и оттук нататък нямало да плаща никакви разходи за него.
Всичките разходи следвало да ги заплаща И.. Свидетелят изяснява, че с това обстоятелство е
наясно, тъй като в кантората личните разходи за заплащане на битови сметки обикновено се
извършвали от секретарките и по този повод съответно по имейл са стигали до М К.. До
момента, в който Н. Н. напуснал жилището, достъпът не бил променян, включително и към
настоящия момент. Входната врата на жилището била избрана от Н., когато се правел
ремонтът, като свид. К. присъствал на монтажа. Изяснява, че входната врата е специфична,
защото е „Солид“ и по-специфичен модел брава, за която било трудно снабдяването с
дубликат ключове, т.е. трябвало да се представи идентификационна карта на собственик на
вратата. Тази карта се издавала на собственика, в тази ситуация се издала на името на Н..
При него останала съответната карта и това бил един изключително голям проблем вече
осем години - в семейството на И. темата с ключовете била специфична, защото трябвало да
се внимава да не се загуби някой ключ, защото не можело да се отключи и не можело да се
вземе нов. Към момента в апартамента имало вещи на Н. Н., като например негови очила,
книги, включително специфична литература за несъстоятелност на предприятията, тъй като
имало период от време, в който той се подготвял за синдик. Имало също така спортно яке на
негов любим отбор. Свидетелят К. заявява още, че по никакъв начин не бил ограничаван до
5
момента достъпът на Н. Н. до процесните имоти. Достъпът до входната врата на
кооперацията не бил променян по никакъв начин, тя си била същата, входната врата на
апартамента била същата, като не била сменяна брава, ключове, нито била добавяна решетка
или врата за ограничаване на достъпа. Към процесния имот имало гараж, в който към
момента имало две гуми от автомобил, който бил управляван от Н. Н.. По отношение на
гаража също не бил ограничаван достъпът до момента по никакъв начин и не били
създавани пречки за ограничаване. В периода, в който били изключително близки и когато е
имало ситуации в техните лични отношения, понякога когато Н. изчезвал за няколко дни и
се връщал, започвало всичко отначало, това били десетки пъти и нямало никакви данни в
крайна сметка, че това не е точно такъв случай и това си говорили, че той всеки момент, ако
реши можело да се появи. В този смисъл коментирали и с децата на И. К., че не трябва да
изпитват притеснение или страх от това, че по никакъв начин няма пречка Н. Н. да се появи.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
По предявения за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен
установителен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД:
Когато няколко длъжници дължат една и съща престация на един кредитор и
кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците,
е налице пасивна солидарност, чиято обща правна уредба се съдържа в чл. 121 - чл. 127 ЗЗД.
При пасивната солидарност, точното изпълнение на един от длъжниците освобождава не
само него, но и останалите съдлъжници. Ако един от солидарните длъжници удовлетвори
кредитора, той се суброгира в правата му и придобива регресни права срещу останалите
съдлъжници. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2, изр. първо ЗЗД, всеки солидарен
длъжник, който е изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за
разликата. Солидарните длъжници, обаче, отговорят един към друг не солидарно, а разделно
(освен при наличието на специални правила или уговорки). Разпоредбата на чл. 127, ал. 1
ЗЗД предвижда, че доколкото не следва друго от отношенията между солидарните
длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.
В настоящия случай не е спорно, че ищецът и ответникът са солидарни длъжници по
сключения договор за банков кредит. Безспорно е, също така, че това, което е платено на
кредитора, трябва да се понесе от тях по равно.
По отношение на договорите за банков кредит настоящият съдебен състав възприема
практиката на ВКС, съгласно която при тези договори не е необходимо солидарният
длъжник да е изпълнил повече от своята част от цялото задължение, за да възникне за него
регресно право срещу останалите съдлъжници. Последните изпадат в забава при всяко
плащане в повече на отделната вноска от страна на единия солидарен длъжник. Ето защо, за
да възникне регресната отговорност на останалите солидарни длъжници е достатъчно
единият от тях да е платил в повече от една или няколко от периодично дължимите вноски
(в този смисъл са Решение № 191/23.02.2018 г. по гр. д. № 3907/2016 г. на ВКС, IV г. о.,
Решение № 16/04.02.2020 г. по гр. д. № 1222/2019 г. на ВКС, III г. о., Определение №
680/13.10.2020 г. по гр. д. № 883/2020 г. на ВКС, III г. о., и др.). Още повече, че при
дългосрочни ипотечни кредити със срок на погасяване на задължението над 15 - 20 години,
както е в настоящия случай, правото на платилия солидарен длъжник да получи платеното в
повече има опасност да не се реализира при направено от другия солидарен длъжник
възражение за погасяване на вземането по давност. Безспорно това ще постави платилият
длъжник в по – неблагоприятно положение от солидарния длъжник, който не изпълнява
задължението.
В частност от доказателствата по делото несъмнено се установява, че И. Я. К. е
изпълнила повече от своята част, като преведената от нея на ***** г. сума в размер на
1065,51 лв. представлява сбор от пълния размер на вноската за периода ***** г. – 20.12.2021
6
г., включваща главницата и лихвата по договора за банков кредит, поради което и
ответникът следва да й заплати 532,76 лв. (1/2 от 1065,51 лв.) – в този смисъл е Решение №
16 от 4.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1222/2019 г., III г. о., ГК.
Неоснователни са възраженията на ответника Н. Н., че преведената на 09.03.2015 г. от
него по специална сметка на И. Я. К. парична сума в размер на ****** лв. е била от лични
средства на Н. Б. Н., респ. че преведената на ***** г. от И. К. на Н. Н. сума в размер на
1065,51 лв. е част от сумата в размер на ****** лв. С определението по чл. 140, ал. 3 вр. ал.
1 ГПК настоящият съдебен състав изрично е указал на ответника по първоначално
предявените искове, че в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно
правоизключващите си възражения, релевирани в отговора на исковата молба. Въпреки
надлежно разпределената доказателствена тежест ответникът Н. не е доказал твърденията
си, че преведената сума в размер на 77 071,10 лв. е била от негови лични средства, респ., че
преведената на ***** г. от И. К. на Н. Н. сума в размер на 1065,51 лв. е част от сумата в
размер на ****** лв. Напротив, от съвкупната преценка на доказателствата по делото се
установява, че сумата в размер на ****** лв. е била преведена от Н. Б. Н. по специална
сметка на И. Я. К. във връзка с тяхна договорка от **08.2014 г. – в този смисъл са и
писмените доказателства, приложени от И. Я. К., чрез адв. Л., към становището вх. №
59649/02.03.2023 г. Ето защо и при приложение на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав
приема, че преведената на ***** г. от И. К. на Н. Н. сума в размер на 1065,51 лв. не е била
част от сумата в размер на ****** лв., а от лични средства на И. Я. К..
Предвид изложеното предявеният иск с правна квалификация чл. 127, ал. 2 ЗЗД се
явява основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен.
По релевираното от ответника възражение за прихващане съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД прихващането е възможно когато две
лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от
тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу
задължението си. Фактическият състав на правото да се извърши прихващане по чл. 103, ал.
1 ЗЗД включва следните елементи: съществуването на две насрещни и действителни
вземания (задължения), с предмет пари или еднородни и заместими вещи; изискуемост и
ликвидност на активното вземане. По правилата за разпределяне на доказателствената
тежест в гражданския процес – чл. 154, ал. 1 ГПК, ответникът следва да проведе насрещно
доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да
извлече благоприятни правни последици. В случая въпреки надлежно разпределената
доказателствена тежест ответникът не е доказал по делото пълно и главно, че разполага
спрямо И. Я. К. с насрещно ликвидно и изискуемо вземане. Ето защо възражението за
прихващане е неоснователно.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се установи
от ищеца наличието на главен дълг и забава в погасяването, която в случая настъпва от
момента на поканата (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД), тъй като съответната част от вноската се
претендира не от банката, а от солидарния длъжник – във вътрешните отношения между И.
Я. К. и Н. Б. Н. няма предвиден срок за плащане, поради което за изпадането в забава е
необходима покана.
В частност не се установява ищцата да е поканила ответника да й заплати
невъзстановената 1/2 част от заплатена ипотечна вноска с падеж ***** г., отнасяща се за
периода от ***** г. до 20.12.2021 г., поради което искът за сумата в размер на 19,34 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 21.11.2021 г. до 30.03.2022
г., е неоснователен и следва да се отхвърли.
7
По насрещните искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За да се ангажира отговорността на съсобственик по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС, е
необходимо да се установи, че: 1/ вещта е съсобствена; 2/ вещта се ползва лично от
ответника-съсобственик и 3/ неползващият съсобственик е поискал писмено обезщетение за
ползите, от които е лишен. Тъй като се касае за правопораждащи факти, на основание чл.
154, ал. 1 ГПК, в доказателствена тежест на ищеца по исковете по чл. 31, ал. 2 ЗС е да
докаже по делото пълно и главно факта, че е поканил писмено ответника да му предостави
достъп или да му заплаща обезщетение за пропуснатите ползи, поради лишаване от правото
му да ползва имота; че ответникът е ползвал лично целия имот по начин, който
възпрепятствал ищеца от лично ползване, както и ползата, която ищецът е пропуснал да
реализира след поканата през процесния период.
Както се изясни, безспорно е по делото, че И. Я. К. и Н. Б. Н. са съсобственици при
равни квоти на описаните по - горе недвижими имоти, а именно апартамент - М.*
преустроен от апартамент №******, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *******, находящ се в гр. С., ул. “М П от К.“ № ******* както и гараж в
сграда, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***********,
находящ се в гр. С., ул. “М П от К.“ № ** ет. гараж ********.
В частност от събраните в настоящото производство доказателства не се установява
втората предпоставка за уважаване на предявените искове по чл. 31, ал. 2 ЗС, а именно, че
през исковия период процесните недвижими имоти са били ползвани лично от ответника-
съсобственик, без да зачита конкурентните права на другия съсобственик. Напротив, от
доказателствата по делото, в това число и показанията на свидетеля М.П.К, които съдът
кредитира като ясни, последователни и убедителни, се установява, че Н. Н. е имал достъп до
процесните имоти. Така от показанията на свидетеля К. се установява, че входната врата на
жилището била избрана от Н., като същата била специфична и било трудно снабдяването с
дубликат ключове - трябвало да се представи идентификационна карта на собственик на
вратата. Тази карта се издавала на собственика, в тази ситуация се издала на името на Н..
При него останала съответната карта и това бил един изключително голям проблем, защото
трябвало да се внимава да не се загуби някой ключ, тъй като не можело да се отключи и не
можело да се вземе нов. Отделно от това, към момента в апартамента имало вещи на Н. Н.,
като например негови очила, книги, включително специфична литература за
несъстоятелност на предприятията. Имало също така спортно яке на негов любим отбор.
Свидетелят К. изяснява още, че по никакъв начин не бил ограничаван до момента достъпът
на Н. Н. до процесните имоти. Достъпът до входната врата на кооперацията не бил
променян по никакъв начин, тя си била същата, входната врата на апартамента била същата,
като не била сменяна брава, ключове, нито била добавяна решетка или врата за
ограничаване на достъпа. Към процесния имот имало гараж, в който към момента имало две
гуми от автомобил, който бил управляван от Н. Н.. По отношение на гаража също не бил
ограничаван достъпът до момента по никакъв начин и не били създавани пречки за
ограничаване.
Съгласно Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2012 г.,
ОСГК на ВКС, претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС ще е основателна, когато неползващият
съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и
въпреки това:
- той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи
с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои (лични или на
семейството си) потребности, без да зачита конкурентните права на друг съсобственик,
- той или член на неговото семейство не си служи пряко и непосредствено с цялата
обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска друг съсобственик да си служи с нея,
8
- ползващият съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание (с договор за заем за
послужване) трето за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ.
В цитираното тълкувателно решение е прието, че лично ползване по смисъла на чл. 31,
ал. 2 от ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава
останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират
добиви и граждански плодове.
Прието е още, че правото на обезщетение се дължи само за времето, през което
съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То
не възниква когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия
съсобственик част от общата вещ, съответстваща на дела му или му е дадена възможност да
ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а
нежеление да се ползва (така и Решение № 5466 от 23.07.2015 г. на СГС по в. гр. д. №
18546/2014 г.).
С оглед посоченото Тълкувателно решение и събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав приема, че Н. не е бил лишен от възможността да си служи с
общата вещ съобразно своя дял, поради което релевираната претенция с правно основание
чл. 31, ал. 2 ЗС се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне (виж и Решение № 269 от
18.10.2013 г. на ВКС по гр.дело № 1**/2012 г., ІV г. о., ГК).
Предвид неоснователността на главните насрещни искови претенции по чл. 31, ал. 2
ЗС, неоснователни се явяват и акцесорните по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение
за забава и като такива подлежат на отхвърляне.
Относно разноските в производството:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски
възниква за всяка от страните по първоначално предявените искове.
На ищеца И. Я. К. следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в
исковото и заповедното производство (предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските в заповедното производство),
както следва: 50 лв. – за държавна такса за заповедното производство и 50 лв. – държавна
такса в исковото производство, или общо 100 лв. за заповедното и исковото производство.
Намалени съразмерно с уважената част от първоначално предявените искове, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца К. следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 96,50 лв.
На следващо място, в настоящия случай на ищеца по първоначално предявените
искове е оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2 ЗАдв.
С оглед на това е налице предвиденото в чл. 38, ал. 1 ЗАдв. основание за присъждане на
адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в производството
процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско
възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое
от основанията по чл. 38, ал. 1 вр. ал. 2 ЗАдв., като наличието на посоченото основание не се
нуждае от доказване. В случая минималното адвокатско възнаграждение съобразно чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за адвокатските възнаграждения възлиза в размер на 400
лв., като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от първоначално
предявените искове, на процесуалния представител на ищеца се следва възнаграждение в
размер на 385,99 лв. за заповедното производство и 385,99 лв. за исковото производство, т.е.
общо 771,98 лв.
Ответникът по първоначално предявените искове доказва извършени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 400 лв., от която съразмерно с
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, му се следват 14,01 лв.
9
Предвид изхода от спора, на ищеца по насрещните искове не следва да му бъдат
присъждани сторените разноски за държавна такса и депозит за съдебно-оценителна
експертиза.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Н. Б. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. “Г.С.Р, ет. ****, дължи на И. Я. К., ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С., бул. „М.“ № ****** на основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, сумата в размер
на 532,76 лв. - главница, представляваща невъзстановена от Н. 1/2 част от заплатена от К.
ипотечна вноска с падеж ***** г., отнасяща се за периода от ***** г. до 20.12.2021 г., по
ипотечен кредит, съгласно Договор за банков кредит № ****** г., сключен между "Р.Б"
ЕАД (понастоящем „О.Б.Б“ АД), в качеството на кредитодател, Н. Б. Н., в качеството на
кредитополучател и И. Я. К., в качеството на съдлъжник, ведно със законната лихва за
периода от 31.03.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.04.2022 г. по ч.гр.д. № ****** г. по
описа на СРС, ГО, 167 състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Н. Б. Н., ЕГН
**********, дължи на И. Я. К., ЕГН **********, сумата в размер на 19,34 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 21.11.2021 г. до 30.03.2022
г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. “Г.С.Р, ет.
****, срещу И. Я. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „М.“ № ******
осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
следните суми: 689,71 лв. – обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствен
имот, представляващ Апартамент – М.* съставляващ самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор *******, находящ се в гр. С., ул. „М П от К.“ № ******* за месец ноември
2021 г. (01.11.2021 г. – 30.11.2021 г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на насрещната искова молба – 19.10.2022 г. до окончателното
плащане; 49,92 лв. – лихва за забава върху главницата от 689,71 лв., дължима за месец
ноември 2021 г., за периода от 01.12.2021 г. до 18.10.2022 г., включително; 689,71 лв. –
обезщетение за лишаване от правото на ползване на съсобствен имот, представляващ
Апартамент – М.* съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор *******,
находящ се в гр. С., ул. „М П от К.“ № ******* за месец декември 2021 г. (01.12.2021 г. –
31.12.2021 г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба – 19.10.2022 г. до окончателното плащане; 45,11 лв. – лихва за
забава върху главницата от 689,71 лв., дължима за месец декември 2021 г., за периода от
01.01.2022 г. до 18.10.2022 г., включително; 97,82 лв. – представляваща обезщетение за
лишаване от правото на ползване на съсобствен имот, представляващ гараж, съставляващ
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***********, находящ се в гр. С., ул. „М П
от К.“ № ** ет. 0, гараж *******, за месец ноември 2021 г. (01.11.2021 г. – 30.11.2021 г.);
10,01 лв. – лихва за забава върху главницата от 97,82 лв., дължима за месец ноември 2021 г.,
за периода от 01.12.2021 г. до 18.10.2022 г., включително; 97,82 лв. - обезщетение за
лишаване от правото на ползване на съсобствен имот, представляващ гараж, съставляващ
самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***********, находящ се в гр. С., ул. „М П
от К.“ № ** ет. 0, гараж *******, за месец декември 2021 г. (01.12.2021 г. – 31.12.2021 г.);
9,05 лв. - лихва за забава върху главницата от 97,82 лв., дължима за месец декември 2021 г.,
за периода от 01.01.2022 г. до 18.10.2022 г., включително.
10
ОСЪЖДА Н. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. “Г.С.Р, ет. ****, да заплати на
И. Я. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „М.“ № ****** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 96,50 лв., представляваща разноски за държавна такса за
заповедното и исковото производство пред СРС, съразмерно с уважената част от
първоначално предявените искове.
ОСЪЖДА Н. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. “Г.С.Р, ет. ****, да заплати на
адв. М. О. Л., личен номер ********** от Единия адвокатски регистър, със служебен адрес:
гр. С., бул. „М.“ № ****** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т.
3 ЗАдв., сумата в размер на 771,98 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
заповедното и исковото производство пред СРС, съразмерно с уважената част от
първоначално предявените искове.
ОСЪЖДА И. Я. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „М.“ № ****** да
заплати на Н. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. “Г.С.Р, ет. ****, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата в размер на 14,01 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от първоначално
предявените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11