Р Е Ш Е Н И Е
Номер…………… Година
2020 Град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД ПЕТНАДЕСЕТИ
СЪСТАВ
На четиринадесети юли Година
две хиляди и двадесета
В публично съдебно заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: РАДОСТИНА И.
като разгледа докладваното от съдията
НАХД № 2020 по описа за 2020 г.
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на ККМ, в качеството
му на представляващ „Милкос –Инженеринг“ ООД/ заедно
и поотделно с ИММ/, депозирана чрез юрисконсулт, надлежно упълномощена, против
НП № 03 –012031/ 27.11.19г. на ИИ,
Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63
ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на
дружеството е наложено наказание
“Имуществена санкция” в размер на 3000/ три хиляди/ лева.
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срока на
обжалване и от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда
за разглеждане.
С
жалбата се изразява становище, че НП е незаконосъобразно, поради противоречие с
материалния закон, съществени нарушения
на процесуалните правила и
несъответствие на целите на закона., оспорва се фактическата обстановка, твърди
се, че към момента на проверката посоченото в АУАН и НП лице не е било в ТПО
със санкционираното дружество, визират се процесуални нарушения, свързани с
липсата на факти, касаещи приетото за установено нарушение, оспорва се размерът
на наложеното административно наказание и се иска отмяна на НП, а в условията
на евентуалност се иска редуциране размерът на наложеното административно
наказание.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от ю.к. Г., надлежно упълномощена и приета от
съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по
същество моли за отмяна на НП, въз основа на аргументи, аналогични с изложените
в жалбата.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна
оспорва жалбата, а в хода на делото по същество моли НП да бъде
потвърдено, като аргументира доказаност и
съставомерност на извършеното нарушение и справедливост на наложеното
административно наказание.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 16.10.2019г., св. И.
***, съвместно с колегата й- св. И.,
извършили проверка в строителен обект-
„Склад, офиси, автосервиз и жилища за персонал“, находящ се в землището на
гр.Аксаково, обл.Варна, ПИ 037135/
I-34/ ПУП-ПЗ, където
били извършвани строително- монтажни работи от „М.“ ООД.На обекта се извършвала
обща работа, свързана с полагане на кофраж.Сред установените в обекта лица бил
и св.Н.П..Проверяващите от Д“ИТ“ започнали оформянето на КП, като част от
данните на установените в обекта лица били попълнени от техническия ръководител
на обекта – св.С.Специално данните, касаещи св.П. били попълнени от самия него
и той положил подпис в КП.В КП св.С вписал трите си имена, ЕГН, длъжност-
работник, посочил дата на наемане -16.10.2020г., работно време, почивки и
почивни дни, трудово възнаграждение и вписал в графата за трудов договор –„да“.
Насрочена била и
допълнителна документална проверка, в хода на която бил представен трудов договор, сключен между санкционираното
дружество и св. П., от датата на проверката, но регистриран в НАП на
16.10.2019г. в 20:07:05ч./ съгласно представената справка/, т.е. след
проверката, която била извършена около 16,00ч.
Предвид горното св.И.
приела, че св.П. на 16.10.2019г. е бил допуснат до работа преди да му е бил
предоставен екземпляр от уведомлението
до НАП за сключения трудов договор, поради което на 18.11.2019г. съставила
АУАН срещу „М.“ ООД за нарушение на чл.63 ал.2 от КТ.
АУАН бил съставен в
присъствието и надлежно връчен на упълномощено от представляващия дружеството
лице, което го подписало без възражения.
В законоустановения срок
не били депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, поради което въз
основа на материалите по преписката на 27.11.2019г. АНО издал НП, предмет на
настоящата въззивна проверка.
В съдебно заседание се
събраха гласни доказателства, че в действителност по време на пристигане на
проверяващите в обекта св.П. се е намирал в обекта, но не е престирал
работна сила за санкционираното дружество, а е изчаквал разговор с
ръководството за наемане на работа, като в подкрепа на горното е и фактът, че
единствено за него техническият ръководител не е попълнил данни в КП.
От показанията на свидетелите
И. и И. се установи, че същите не могат
да посочат точно с какво се е занимавал П. по време на проверката.
Съдът напълно кредитира
показанията на свидетелите И. и И., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Съдът напълно
кредитира и показанията на свидетелите С и М., тъй като същите са
последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, а и същите не се
оборват от показанията на служителите на Д“ИТ“, извършили проверката.
Съдът не кредитира
показанията на св.П. в частта, в която на определен етап от разпита сочи, че
„мисли, че е подписал трудовия договор преди проверката“, тъй като в тази им
част показанията му са колебливи, непоследователни и противоречиви.В останалата
им част съдът кредитира показанията на св.П.,
тъй като същите са последователни, непротиворечиви, искрени и житейски достоверни.
Съдът не кредитира
приобщеният по делото КП единствено в частта, в която св.П. е отразил, че е
нает на датата на проверката, тъй като от събраните по делото гласни
доказателства се установи, че към момента на проверката същият не е бил в ТПО
със санкционираното дружество и липсват други категорични доказателства за
това, към момента на проверката той да е престирал работна
сила.В останалата част съдът кредитира КП, като напълно кредитира останалите
писмените доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между
си и взаимно се допълват.
Описаната фактическа обстановка се установява и
потвърждава чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и
доказателствени средства, а именно – от показанията на свидетелите И., И.,
С, М. и П. в кредитираните от съда
части, АУАН, КП, трудов договор, справка за приети уведомления и от останалите приети по делото писмени
доказателства.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи,
така и предвид императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
АУАН и НП са издадени
от компетентни органи и в законоустановения срок.Срещу АУАН не са били
депозирани писмени възражения, но в конкретния случай не е била преценена в
пълнота законосъобразността на съставения АУАН, което в последствие е довело до
съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон.
Съгласно разпоредбата
на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно
описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които
същото е извършено, като следва да се посочат и доказателствата, които го
потвърждава..В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са
посочени всички факти, касаещи съставомерните
признаци на нарушението.Видно от съдържанието на НП, в обстоятелствената му
част се съдържа единствено правния извод на АНО, че св.П. е бил допуснат от
санкционираното дружество до работа на длъжност „общ работник” в
проверения обект, преди да му е
предоставено копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП.Липсват
каквито и да било факти, които да сочат, конкретното работно време и
уговореното трудово възнаграждение, отпуски, почивки, многократност и повторяемост
на дължимите престации, които са основните елементи
на ТПО. Видно от доказателствата по делото, свидетелите И. и И. не са възприели
точно каква дейност П. е извършвал към момента на проверката, тъй като в обекта
имало различни лица, поради което няма как да се приеме, че в действителност
посоченото в АУАН и НП лице е престирало работна сила.Липсата
на пълно, точно и ясно описание на нарушението, непосочването на всички
относими към съставомерността факти и на обстоятелствата, при които нарушението
е извършено, винаги съставляват съществени процесуални нарушения, тъй като
пряко рефлектират върху правото на защита на нарушителя.Недопустимо е факти,
касаещи съставомерността на нарушението да се установяват едва в с.з.
Липсата на факти,
касаещи съставомерни признаци на нарушението,
ограничава и съда от възможността да прецени има ли извършено нарушение,
правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е бил приложен
материалния закон.
Дори и да се приеме, че има осъществени признаци на състава на нарушението,
то извършеното не следва да се квалифицира като административно нарушение,т.к.
е малозначително по см.чл.9 ал.2 от НК вр.чл.11 от ЗАНН, поради явно
незначителната обществена опасност на деянието.
Нормата на чл.63 ал.2 от КТ охранява
правото на работника да регулира трудовите си и осигурителни отношения
единствено с писмен трудов договор, който да е регистриран в НАП. Целта на
санкцията е да не се допуска престирането на
труд без да е договорно регламентиран или под формалното прикритие на
гражданско правоотношение.
В този случай, не се касае за прикриване на трудово правоотношение
или за наличие на такова без писмен трудов договор. От приобщените по делото и
кредитирани писмени и гласни доказателства, съгласие за трудово правоотношение
е постигнато на датата на проверката- 16.10.2019г. и на същата тази датата е
бил сключен и трудов договор между страните. Справката от НАП е с изходящ
номер, с посочен час, четири часа след проверката и след установяване на евентуалното
нарушение. Това поставя под съмнение изводът за прикриване на трудово
правоотношение. Налице са всички основания случаят да се прецени като малозначителен по см.чл.9 ал.2 от НК вр. чл.11 от ЗАНН.
Дори и ако приемем, че признаците на състава на нарушението може да се
считат осъществени, то това осъществяване е формално и е налице явна
незначителност на обществената опасност на деянието. Липсват каквито и да
било вредни последици, т.к. договорът е бил подписан в деня на установяване на нарушението, а уведомлението е било регистрирано в НАП
непосредствено след проверката.
Следва
да се прави разлика между чл.415в от КТ, чл.28 от ЗАНН и чл.9 ал.2 от НК,
като в първия случай има извършено типично административно нарушение, но
поради отстраняването му и липсата на вредни последици, законодателят е
предвидил привилегирован състав с много
по- ниско наказание. Привилегированите състави имат аналог в наказателното
право, напр. чл.197 от НК. В случаите на чл.28 ЗАНН отново става въпрос
за извършено нарушение, но поради по- ниската степен на обществена опасност, за
същото не се налага наказание. И това има аналог в наказателното право, където
за определени деяния, макар и да са престъпления, законодателят е предвидил
да не се налагат наказания по НК, а административни такива. Чл.9 ал.2 се
отличава от горните случаи, като регламентира кога деянието не е
престъпление/нарушение/, въпреки че признаците на състава на това нарушение
са осъществени. Поради това ограничението за прилагане на чл.415в за този
вид нарушения не ограничава прилагането
на чл.9 ал.2 от НК.В конкретния случай степента на обществена опасност е явно
незначителна по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК, тъй като има сключен трудов
договор на датата на проверката, връчено е копие от уведомлението от НАП срещу
подпис, договорът е бил регистриран в НАП незабавно след проверката, няма
никакви данни трудовите и осигурителните права на работника да са били
нарушени, няма никакви данни дружеството да е било извършвало идентични
нарушения на трудовото законодателство, поради което съдът намира, че в
конкретния случай степента на обществена опасност на извършеното е явно
незначителна и налагането на административно
наказание, особено в размера , определен от АНО, по-скоро би имало негативно,
отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие, каквито са целите
както на ЗАНН, така и на НК.
Преценката
за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение №
1/12.12.2007 г. по тълк.н.д.
1/2005 г./. Доколкото е свързана с правилното приложение на материалния закон е
в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното
решение.
В горния смисъл са
Решения на Адм.съд-Варна, както следва: Решение по
КНАХД №219/2019г, Решение по КНАХД №598/2018г., Решение по КНАХД963/15г., Решение по КНАХД №2375/18г., Решение по КНАХД №930/14г.,
Решение по КНАХД №378/ 2019г. и др., Решение на Адм. съд
Пловдив по КНАХД №3513/2017г., Решение на Адм. съд
Русе по КНАХД №155/2014г. и мн. др.
С оглед крайния изход на спора и
направеното от пълномощника на въз. дружество искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, Д“ИТ“-Варна следва да бъде
осъдена на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН да заплати на „Милкос
–Инженеринг“ ООД-Варна, юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лева, тъй като макар да липсва
особена фактическа и правна сложност на случая, изискваща специални процесуални усилия на ю.к по поддържане на
жалбата в с.з., се касае за явяване в две съдебни заседания.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно.
Водим от горното съдът
намира, че НП следва да бъде отменено, поради допуснати съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 03 –012031/ 27.11.19г. на ИИ,
Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.63
ал.2 от КТ на основание чл.414 ал.3 от КТ на „Милкос
–Инженеринг“ ООД-Варна, представлявано и управлявано от ИММ е
наложено наказание “Имуществена санкция” в размер на 3000/ три хиляди/
лева.
ОСЪЖДА
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна да заплати на на
„Милкос –Инженеринг“ ООД-Варна, Булстат *********
сумата от 100/ сто/ лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност на
АНО.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: