№ 172
гр. Плевен, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20224430200030 по описа за 2022
година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0938-003997 от
06.12.2021г. на Началник група към ОДМВР Плевен, Сектор “Пътна
полиция” Плевен, с което на Р. Г. Г. ЕГН **********,гр.Плевен,бул Р
№60,ет4,ап10 за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени административни
наказания “Глоба” в размер на 1000 /хиляда / лева и “Лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 12 /дванадесет / месеца.
Жалбоподателят Р.Г. обжалва наказателното постановление, чрез адв.
К.-АК-грПлевен,формулирайки претенция за отмяната му като неправилно и
незаконосъобразно.
Редовно призован, не се явява в съдебно заседание като се представлява
в съдебно заседание от адв.Пандова- АК-грПлевен,преупълномощена от
адв.К..
Въззиваемата страна – Сектор ПП при ОДМВР – Плевен , редовно
призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА,макар и не по изложените в нея мотиви.
Атакуваното наказателно постановление е издадено
1
против жалбоподателят , за това, че на 31.10.2021г в 12.50ч. в гр.Плевен на
ул.”Георги Кочев” № 104/3-Д с посока на движение към ул „Кара Кольо“ ,
като водач на лек автомобил – ****С, с рег.№ ******, държава България, при
обстоятелства: 1. Водачът управлява с концентрация на алкохол над 0,5
промила , измерена чрез издишания въздух. Изпробван с техн.средство
Дрегер Алкотест 7510 с фабр.№ ARNJ 0085 с проба №00061, който отчете
положителен резултат от 1,36 промила в издишания въздух. Издаден талон за
медиц.изследване № 00522072и осем броя холограмни стикераза сигурност и
валидност на пробата с № А041983.
Жалбопадателят е дал кръвна проба, която е отчела Промила алкохол № А
107/2021г-1,15 промила в кръвта.Поради което жалбоподателят е извършил:
1. Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на
алкохол в кръвта на 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.
С това виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН от
31.10.2021г., съставен от П.Г., С-р Пътна Полиция Плевен и св. Ц.В. , като
отразената в същото фактическа обстановка пресъздават по идентичен начин
тази, описана в АУАН.
Така изложените фактически положения, съдът намира за безспорно
установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно
и в съвкупност, като цени, както свидетелските показания на актосъставителя,
така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са
обективни, непротиворечиви, подкрепящи се и неоспорени от страните.
При служебна проверка на АУАН и НП обаче, съдът констатира, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето,
респ. издаването им, което обуславя незаконосъобразност на постановлението
и е абсолютно отменително основание досежно атакуваното наказателно
постановление.
В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че водачът
управлява с концентрация на алкохол в кръвта, измерена в издишания въздух
в размер над 0,5 на хиляда, а именно 1,36 на хиляда, като нарушението е
описано, че „Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта на 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда
включително”. Същевременно както актосъставителят, така и наказващият
орган са възвели деянието по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно който текст „На
водача на пътно превозно средство е забранено: да управлява пътно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози.”. В този смисъл
посочената разпоредба предвижда две изпълнителни деяния за осъществяване
на деянието. Тоест касае се за различни хипотези на неговата реализация и за
различни обективни съставомерни признаци на същото. При така дадената
правна квалификация на деянието следва да се приеме, че нарушението е
2
осъществено и/или в двете форми, но това не е отразено нито в АУАН, нито в
НП. Тоест налице е сериозно разминаване между фактическото и юридическо
обвинение, което е процесуално неиздържано и напълно недопустимо.
Налице е процесуално нарушение на императивните изисквания на чл.42, т.4
и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5, пр.1 и пр.4, и т.6 от ЗАНН, досежно
минимално изискуемите реквизити на АУАН, респ. НП, в насока ясно, пълно
и точно излагане на фактическите обстоятелства, релевиращи състава на
изследваното нарушение, описание на последното и нарушените законни
разпоредби. В случая оставя неясно както за наказаното лице, така и за съда,
кои фактически положения наказващият орган е приел за безспорно
установени и инкриминирани, както и за какво нарушение точно е наказан
жалбоподателя – дали за това, че е управлявал с концентрация на алкохол в
размер над законоворазрешените граници, като непрецизно е било
квалифицирано деянието му, или управлението е сторено и след употреба
на наркотични вещества или техни аналози, като в коментираните актове е
пропуснат да се посочи този факт. И в двата случая, обаче, било досежно
фактическите обстоятелства и описанието на нарушението, било досежно
правната квалификация, същите е следвало да намерят своето пълно и точно
отражение в оспорваните актове. Посочените нарушения на процесуалните
правила са от категорията на съществените, тъй като водят до ограничаване
правото на защита на наказаното лице, което единствено от обстоятелствената
част на наказателното постановление има възможност да разбере какво е
вмененото му във вина административно нарушение и изобщо е ли
административно нарушение същото, както и срещу кои факти и
обстоятелства следва да се защитава, а освен това и поставя в невъзможност
съд да прецени дали правилно наказващият орган е определил размера на
наложените му наказания.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че
Наказателно постановление № № 21-0938-003997 от 06.12.2021г. на Началник
група към ОДМВР Плевен, Сектор “Пътна полиция” Плевен, с което на Р. Г.
Г. ЕГН **********,гр.Плевен,бул Р №60,ет4,ап10 за извършено
административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174,
ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания “Глоба” в размер
на 1000 /хиляда / лева и “Лишаване от правоуправление на МПС за срок от
12 /дванадесет / месеца.
следва да бъде ОТМЕНЕНО като незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0938-003997 от
06.12.2021г. на Началник група към ОДМВР Плевен, Сектор “Пътна
полиция” Плевен, с което на Р. Г. Г. ЕГН **********,гр.Плевен,бул Р
3
№60,ет4,ап10 за извършено административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от
ЗДвП, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени административни
наказания “Глоба” в размер на 1000 /хиляда / лева и “Лишаване от
правоуправление на МПС за срок от 12 /дванадесет / месеца като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на
Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4