Мотиви на присъда № 99/ 10.11.2015г.постановена по нохд № 247/15г.на ЯОС:
Ямболската окръжна прокуратура е предявила обвинение против подсъдимия Д.Ф.М.
*** за престъпление по чл.248а ал.3, вр.с ал.2 от НК, затова че на 29.04.2013 г. в качеството си на собственик,
управляващ и представляващ фирма „*** ЕООД- гр.Ямбол пред Общинска служба „Земеделие” - Тунджа гр. Ямбол е
представил неверни сведения към Заявление по чл. 32, ал. 1, чл. 41, ал. 2 и чл.
46, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ с УРН
599991 и приложена към него таблица за идентификация на използваните от фирмата
му през 2013г. парцели и в приложени по
чл. 32, ал. 2 от ЗПЗП карти на блокове на земеделски стопанства /БЗС/ с номера от ИСАК 15789-312-5 и 15789-312-6
намиращи се в землището на с. Голям Манастир с култура 312000 и обща площ 19,69
хектара, като неверните сведения са представени за да получи за тях директни
плащания по СЕПП в размер на 6100,15лв.съставляващи средства предоставени от Европейския
съюз на българската държава от Европейски фонд за гарантиране на земеделието /ЕФГЗ/.
В
съдебно заседание участващият по делото прокурор от ЯОП поддържа обвинението
така както е предявено, като счита същото за доказано по несъмнен начин от
обективна и субективна страна. Сочи се, че от събраните на съдебното следствие
доказателства е установено по безспорен начин, че подсъдимият, в качеството си
на собственик и представител на еднолично дружество е заявил за подпомагане два земеделски парцела,
които не е стопанисвал, не е обработвал и не е поддържал. Това на практика е
било и невъзможно, тъй като парцелите са собственост на Община „Тунджа”- Ямбол
и същата не ги е предоставяла на
дружеството собственост на подсъдимия.
Безспорно е установено, че единия от парцелите е предоставен на друго
лице, което го е поддържало през процесната стопанска година, а другия парцел
не е предоставян на никого. Твърди се, че посоченото от подсъдимия правно
основание въз основа на което е заявил за подпомагане процесните парцели –
договор за наем е несъществуващо , тъй като по делото е установено по безспорен
начин, че не съществува лице с имена К.Н.К. с ЕГН ******.... от гр.Стара
Загора. Още повече, че процесните
парцели не биха могли да бъдат предмет на такъв договор с частно лице, тъй като
същите са собственост на Община „Тунджа”- Ямбол. На това основание се прави
искане подс.М. да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. чл.248а ал.3, вр.с ал.2 от НК и да му бъде
наложено наказание при превес на смегчаващите вината обстоятелства, около 1
година и 6 месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението на наказанието за
срок от 4 години, както и да му бъде наложено и наказание глоба в размер на
4000лв.
Подс.М.
участва в съдебно заседание лично и със защитник адвокат И.И. ***, чрез който оспорва изцяло
предявеното обвинение. Твърди се, че същия е заявил за подпомагане по СЕПП
процесните два парцела за които е имал сключен договор за наем, както и че
действително не е обработвал и поддържал парцелите през стопанската
2012-2013г., тъй като те са били в състояние допустимо за подпомагане и на
практика не е имало нужда от допълнителна поддръжка. Сочи се, че действително е
възможно други лица да са поддържали парцелите, но при получаване на субсидия не е необходимо
бенефициента сам да полага грижи за поддържане на парцелите, за които се
кандидатства за подпомагане. На това основание се прави искане да бъде постановена
присъда, с която подс.М. да бъде изцяло оправдан по предявеното му обвинение,
тъй като същото не е осъществено нито от обективна нито от субективна страна.
За да постанови присъдата си съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Д.Ф.М. е роден на 19 януари 1960г. в гр.Провадия, с висше образование, собственик
и управител на „*** ЕООД гр.Ямбол, женен, неосъждан.
От
удостоверение на Агенцията по вписванията за актуално правно състояние /прил.на
л. 122 т.ІДП/ е видно, че подс. М. е едноличен собственик на капитала, представляващ и управител на „*** ЕООД гр.Ямбол.
Дружеството е регистрирано с капитал 10лв.
На
1.02.2013г.подсъдимият е регистрирал „А.П.” ЕООД като земеделски производител.
На
29.04.2013г.подсъдимият в качеството си на управител и представляващ „*** ЕООД
посетил Общинска служба „Земеделие” – „Тунджа” Ямбол и лично подал „Заявление
за регистрация 2013- форма за юридически лица”, При въвеждането на заявлението в Интеграционната система за
администриране и контрол, същата автоматично генерирала Уникален регистрационен
номер /УРН/ 599991. На същата дата отново в качеството си на управител и
представляващ „*** ЕООД лично изготвил и подал „Заявление за подпомагане 2013
форма юридически лица” , ведно с изискващите се към него приложения на
основание чл.32 ал.1, чл.41 ал.2 и чл.46 ал.1 от Закона за подпомагане на
земеделските производители. При подаване
на необходимите документи М. е декларирал, че през цялата календарна година ще
спазва условията за поддържане на земеделските парцели в добро земеделско и екологично състояние,
определени със заповед на Министъра на земеделието и храните, както и че
представените към същото документи са легитимни
и е запознат с условията по схемите и мерките, по които кандидатства за
подпомагане, както и че финансовата субсидия по СЕПП се изплаща от ЕФГЗ.
Декларирал е, че е запознат със задължението да представи при поискване
документите доказващи правото за ползване на заявените за подпомагане парцели. В
заявлението подсъдимият е декларирал, че обработва два земеделски парцела в
землището на село Голям манастир, както следва:
1.БЗС с номер от ИСАК 15789-312-5, номер на парцел от ИСАК 15789-312-5,-1, с
площ 12,30 хектара, с код на ползване 312000 т.е.пасище. Кадастралния номер на имот е 15789-000-038 и
2.БЗС
с номер от ИСАК 15789-312-6, номер на парцел от ИСАК 15789-312-6,-1, с площ
7,39 хектара, с код на ползване 312000
т.е. пасище. Посоченото БЗС съставлява части от имоти с кадастрален номер 15789-000-368 и номер 15789-038.
Подсъдимият е посочил в таблицата, че правното основание на което ползва
посочените парцели е договор за наем и, че кандидатства за подпомагане по
Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/.
Подсъдимият лично посочил на служителя на Общинска служба „Земеделие”- С.К.
местонахождението и точните граници на декларираните за подпомагане парцели,
като по този начин били „изчертани” и изготвени две карти на БЗС на процесните
два парцела. Картите са подписани от подсъдимия, като в същите е отразено, че
потвърждава заявеното участие по схемите и мерките за директни плащания на площ по отношение на „изчертания” блок.
Подсъдимият в качеството си на собственик, представляващ
и управляващ „А.П.” ЕООД е следвало да получи
субсидия по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ за двата парцела с обща площ 19,696хектара в размер на 6 100,15 лв.съставляващи средства,
предоставени от Европейския съюз на българската държава от ЕФГЗ.
На основание чл.2 ал.1 от Наредба №5 от 27.02.2009г.за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за подпомагане на площ – „ за подпомагане по
схемите и мерките могат да кандидатстват земеделски стопани, които ползват земеделска земя.” Земеделските
земи, за които земеделските производители могат да получат финансова помощ съгласно СЕПП,
трябва да представляват обработваема
земя , постоянно затревени площи /пасища и ливади/ земи заети с постоянни
култури, включително лозя и семейни градини. Същевременно с това земеделските производители
декларират, че ще поддържат земеделските площи в добро земеделско и екологично
състояние, отговарящо на изискванията за предпазване на почвата от ерозия, за
поддържане нивото на органични вещества с структурата на почвата, за
осигуряване на поддръжка в съответствие с условията, определени от министъра на
земеделието и храните със заповед след съгласуване с Европейската комисия и
обнародвани в „Държавен вестник”.
От
приложените по делото две копия на регистър за земеделски земи / л.23 и 24 от
т.ІІ ДП/ е видно, че имоти № 000038, с площ 169,069дка и № 000368 с площ 77,609
дка, ЕКАТТЕ 15789 в землището на с.Голям манастир са
собственост на Община „Тунджа”-Ямбол и
същата не е предоставяла правото им на ползване на „А.П.” ЕООД.
С
решение на Общински съвет на Община „Тунджа”- Ямбол № 386 по протокол № 25/28.05.2013г. /прил.на л. 18- 21 т.ІІ,ДП/
на св.Т.Х.Б. са били предоставени за
ползване за срок от 1 година 468,943дка. общински пасища в землището на
с.Голям манастир. В това число влизат и
77 дка. пасище от имот 000 368, за които 77 дка подсъдимият е подал заявление за подпомагане в за физически блок 312 с номер на БЗС от ИСАК 15789-312-6. Същият е
заявен от подсъдимия с площ 7,39 ха.
За
стопанската 2012/2013година е била извършена проверка на място на заявените за
подпомагане парцели от св.Б., като е установено, че процесния парцел от 77дка.е
допустим за подпомагане, т.е. същият е обработван от свидетеля и отговаря на условията
за подпомагане по СЕПП.
За
стопанската 2012-2013г. Община „Тунджа”- Ямбол не е предоставяла за ползване на
никого имот с кадастрален номер
15789-000-038.
С
писмо изх.№ 02-280- 2600/3818 от 14.09.2013г.подсъдимият в качеството си на
собственик и представляващ „*** ЕООД е бил уведомен от ДФ „Земеделие”, че при
извършената административна проверка на подаденото от него заявление за
подпомагане е установено двойно деклариране на процесните земеделски парцели,
т.е. установено е , че същите са заявени и от други лица. По този повод е
определен срок в който подсъдимият е следвало да представи документи ,
доказващи правното основание за ползването на парцелите /прил.на л. 134, 135,
т.І, ДП/. На 24.10.2013г. подсъдимият лично се явил в ДФ „Земеделие”
Разплащателна агенция- Ямбол и заявил, че собственото му дружество ползва
процесните два парцела- БЗС с номер от ИСАК 15789-312-5
и 15789-312-6 на основание договор за
наем. Същият представил и заверено копие от договор за наем на земеделска земя
от 11.09.2012г., в който се сочи, че К.Н.К. с ЕГН ******..... , живущ в
гр.Стара Загора, в качеството си на
наемодател предоставя на „*** ЕООД представлявано от Д.Ф.М. под наем за срок от една година, считано от
1.10.2012г.до 30.09.2013г.земя с площ 246 дка, както следва: в землището на
с.Голям манастир имот 000038 от 169 дка и имот 000368 от 77 дка. В договора се
сочи, че наемателя се задължава да издължава договорената рента в срок, като не
се сочи нейния размер и в какъв срок същата е дължима. От приложените по делото справки от НБД
Население /л.58-68 нохд/ е видно, че в регистъра на националната база за
населението на Р България не съществува лице К.Н.К. роден на ***г.
Подсъдимият
е представил горния договор за наем с невярно съдържание въпреки, че при
подаването на заявлението за подпомагане е бил запознат с определението за
измама, съгласно Конвенцията за защита на финансовите интереси на европейската
общност. В т.3 на декларацията за запознаване с определенията подписана от
подсъдимия / прил.на л. 120- т.І , ДП/ се сочи, че „измама” е всяко умишлено
действие или бездействие , свързано с използването или представянето на
фалшиви, грешни или непълни изявления или документи, което води до злоупотреба,
нередно теглене или неправомерно намаляване на средства от общия бюджет на Европейските
общности или от бюджети управлявани от или от името на Европейските общности.
При
извършената административна проверка от
ДФ „Земеделие” – София и след като е
било установено, че заявените от подсъдимия в качеството му на представител и
собственик на „*** ЕООД земеделски земи са собственост на Община „Тунджа” и че
същите са предоставени за ползване на други лица е било спряно плащането на
субсидии.
Подсъдимият
сочи, че не е обработвал процесните земи и, че ги е заявил за подпомагане след
като предварително се е убедил, че те се намират в добро състояние допустимо за
подпомагане. Дружеството не е разполагало със земеделска техника и не е
обработвало земи в землището на с.Голям манастир за стопанската 2012-2013г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните на
съдебното следствие гласни доказателства- показанията на свидетелите Т.Х.Б., В.Х.,
Д.И. Б., В.Б. И.- Д., Г.С.Г., от
обясненията на подсъдимия, от заключението на графическата експертиза и
показанията на вещото лице В. и от
приложените по делото писмени доказателства- заявление за регистрация, общо
заявление за плащания на площ за 2013г., ведно с приложения списък на
ползваните парцели, карти на БЗС за ползваните парцели, писмо от ДФ „Земеделие”
РА, писмо за застъпвания, договор за наем, приложената преписка за регистрация
и подпомагане на св.Б., ведно с контролния лист за проверка на място и
свидетелство за съдимост на подсъдимия.
Авторството на деянието се установява по безспорен и несъмнен начин от
обясненията на подсъдимия, който не отрича, че лично е подписал инкриминираните
заявления за регистрация и за подпомагане 2013 форма юридически лица, картите
на БЗС, таблица за използваните парцели, както и декларацията, че при поискване
ще представи документи относно правното основание на което ползва заявените за
подпомагане парцели, като е сторил това в качеството си на собственик,
управител и представляващ „*** ЕООД.
Съдът кредитира показанията на свидетелката В.Д., която в качеството си на
началник на Общинска служба по „Земеделие”
при Община „Тунджа” Ямбол обяснява реда за кандидатстване и условията на
които следва да отговаря бенефициента за да кандидатства и респективно да
получи субсидия
Подсъдимият кандидатствал като
представляващ дружеството за получаване на субсидии по Схемата за единно
плащане на площ за процесните два парцела, като в декларацията е посочил освен
номерата на парцелите, местонахождението им, начина на ползване / като пасище/
, точния им размер, както и това, че ги използва, обработва и поддържа в добро
земеделско и екологично състояние през стопанската 2013г. т.е. , че към датата
на подаване на заявлението земеделските парцели отговарят на условията за
подпомагане и ,че същия ги ползва на правно основание- договор за наем.
Съдът приема за безспорно доказано, че заявените за подпомагане от
подсъдимия два парцела са собственост на
Община „Тунджа” -Ямбол и че общината по никакъв начин не ги е предоставяла
на „*** ЕООД. Горното
се установява от показанията на св.Г.Г.- кмет на общината, който сочи
двата процесни поземлени имота са собственост на Община „Тунджа” като за
стопанската 2013г. единия от тях е бил предоставен за ползване под наем на св.Т.Б.,
а другия имот не е предоставян на никого. Съдът кредитира показанията на
свидетеля , тъй като същите са логични и последователни и напълно кореспондират
с приложените по делото писмени доказателства- решение №386 от протокол № 25/
28.05.2013г.на Общински съвет „Тунджа” –Ямбол и
две копия от регистър на земеделски земи / л. 23 и 24 от т.ІІ , ДП/. Показанията
на св.Г. напълно кореспондират и с показанията на св.Т.Б., който сочи, че за
процесния имот с кадастрален номер № 15789-000-368 в землището на с.Голям
манастир за стопанската 2013г.е имал сключен едногодишен договор за възмездно
ползване с общината. Свидетеля сочи също , че е кандидатствал за получаване на
субсидии за обработваните от него площи
в това число и за този парцел, реално е обработвал същите, била му е извършена
проверка на място от Разплащателната агенция- Ямбол, която е установила
допустимост на площите, след което е получил субсидии. В подкрепа на
показанията на свидетеля Т.Б. са показанията на св. Д.Б. *** извършил
проверката на място на заявените от Т.Б. земеделски площи, като същия сочи, че същите
са били допустими за подпомагане, т.е. били са поддържани от свидетеля в добро
земеделско и екологично състояние. Приложения по делото контролен лист за
проверка на място на кандидата за подпомагане Т.Б. /прил.на л. 229-249 тІІ, ДП/
потвърждава показанията на свидетелите Д.Б. и Т.Б..
Подсъдимият в обясненията си не оспорва обстоятелството, че за стопанската
година не е положил никакви грижи по поддържането на заявените парцели за
подпомагане, като сочи, че не сторил това, тъй като същите са се намирали в
състояние допустимо за подпомагане. По конкретно подсъдимият сочи: „ Ходил съм
на място по време на стопанската година ...Виждал съм , че са в сравнително
прилично състояние парцелите и това е. Само съм ходил да ги гледам тези парцели
и съм видял, че са в прилично състояние.” От изложеното е видно, че подсъдимият
не отрича, че през стопанската 2013година не е положил никакви грижи за
поддържането на процесните два парцела. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредба №5 от 27.02.2009г. земеделските
стопани имат право да кандидатстват за подпомагане само тогава когато поддържат
парцелите , които ползват в добро земеделско и екологично състояние. Обясненията
на подсъдимия са нелогични и не намират опора в условията за получаване на
субсидии, тъй като според него е следвало да получи сумата от 6 100лева
единствено за това , че е отишъл да види парцелите, които заявява.
Съдът счита за безспорно доказано, че представения от подсъдимия договор за
наем е с невярно съдържание, тъй като от приложените по делото справки от НБД-
Население е видно, че в страната ни няма регистрирано лице К.Н.К. роден на ***г.,
поради което и подсъдимият не би могъл да сключи договор с несъществуващо лице.
В представения договор липсват задължителни реквизити-
индивидуализация на наемателя точен адрес, ЕГН, номер на лична карта. В
договора е посочено, че земята се предоставя под наем за производство на
селскостопанска продукция и, че за него се дължи рента без да е посочен размера
на рента, както и в какъв срок е дължима.
Съдът не споделя дадените от подсъдимия обяснения, че сключения от него в
качеството на представляващ „*** ЕООД договор за наем на процесните земеделски
земи е истински и че същия „се е доверил на лицето с което сключва договора, че
е собственик на земите”. Твърденията на подсъдимия са напълно нелогични и дори
житейски невъзможни, тъй като сочи, че при сключването на договора той не е
поискал никакъв документ за самоличност на лицето, с което сключва договора,
както и не е поискал и документи легитимиращи лицето като собственик на земите
които наема. Подсъдимият е с висше образование, собственик и управител е на две
търговски дружества- „А.П. „ ЕООД и „А.А.”
ЕООД, поради което е напълно нелогично да не е наясно, че при сключването на
договор с непознато за него лице следва да поиска то да се легитимира.
Непочиващо дори на житейската логика звучи също така твърдението, че според
подсъдимия е нормално при наемане на
земеделска земя да се плати някаква цена, но той не е плащал нищо и с
това задълженията му по договора се изчерпват. Договорът за наем е възмезден,
поради което цената на наема и срока за нейното заплащане са основни реквизити.
От изложеното следва да се направи единствено възможния извод, че процесния
договор за наем е неистински и подсъдимият е бил наясно с това обстоятелство.
От заключението на съдебно- почерковата експертиза е видно, че
подписът в договора за наемател е
положен от подсъдимия, като между неговия подпис и този положен за наемодател
са налице както съвпадения така и различия. На това основание вещото лице В. не
дава категоричен отговор дали
подсъдимият е положил подпис за наемодател.
Т.е. вещото лице не дава
категоричен отговор на поставения му въпрос, поради което заключението
на почерковата експертиза нито доказва нито опровергава възможността подсъдимия
да е положил подпис за наемодател.
По изложените съображения съдът счита за безспорно установено, че
подсъдимият съзнателно е ползвал документ с невярно съдържание- договор за наем,
тъй като на основание посочените по- горе изводи съдът, счита за безспорно
доказано, че той е знаел, че договора за наем е изцяло с невярно съдържание
относно самоличността на наемодателя, относно собствеността на предмета на
наемането- земеделски парцели и другите реквизити. Договора за наем е използван със специална с цел да получи средства под формата на
субсидии, които не му се следват.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият Д.Ф.М. е осъществил както от обективна така и от субективна
страна състава на престъпление по чл.248а ал.3, вр.с ал.2, вр.с ал.1 от НК , тъй като на 29.04.2013 г. в качеството си на собственик,
управляващ и представляващ фирма „*** ЕООД- гр.Ямбол пред Общинска служба „Земеделие” - Тунджа гр. Ямбол е
представил неверни сведения към Заявление по чл. 32, ал. 1, чл. 41, ал. 2 и чл.
46, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ с УРН
599991 и приложена към него таблица за идентификация на използваните от фирмата
му през 2013г. парцели и в приложени по
чл. 32, ал. 2 от ЗПЗП карти на блокове на земеделски стопанства /БЗС/ с номера от ИСАК 15789-312-5 и 15789-312-6
намиращи се в землището на с. Голям Манастир с култура 312000 и обща площ 19,69
хектара, като неверните сведения са представени за да получи за тях директни
плащания по СЕПП в размер на 6100,15лв.съставляващи средства предоставени от
Европейския съюз на българската държава от Европейски фонд за гарантиране на
земеделието /ЕФГЗ/.
Подпомагането на земеделските стопани по СЕПП и реда по който става
съответното подпомагане е правно регламентирано с Регламент /ЕО/ №73 на съвета
от 19.01.2009г.за установяване на общи правила за схеми за директро подпомагане
в рамките на Общата селскостопанска политика и за установяване на някои схеми
за подпомагане на земеделски стопани, за изменение на Регламенти /ЕО/
№1290/2005г., № 247/2006г., № 378/ 2007г.и за отмяна на Регламент /ЕО/№
1782/29.9.2003 г. на Съвета и в Закона
за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
За да бъде отпусната парична помощ по този ред задължително условие е
земите, за които се кандидатства, да бъдат използвани , обработвани и
поддържани в добро земеделско и екологично състояние през текущата стопанска
година. Кандидатстването за подпомагане се осъществява отделно за всяка
стопанска година чрез подаване на нарочни заявления за подпомагане чрез
Общинските служби по земеделие. Кандидатите посочват в заявленията си за кои
земеделски площи желаят да бъдат подпомогнати, какви са техните размери,
границите им, местонахождението и
предназначението им за ползване, както и
по кои мерки желаят финансовото подпомагане. Сведенията за тези обстоятелства
следва да бъдат достоверни и за невярното им отразяване в заявленията
кандидатите носят наказателна отговорност. Тази информация се съдържа в самата
бланка на заявленията, като кандидатите удостоверяват с подписа си, че са
запознати с последиците за невярно деклариране.
Подсъдимият М. е осъществил
престъплението от обективна страна, тъй като е безспорно установено, че
е подал лично в качеството си на управител и представител на дружеството „*** ЕООД процесното заявление, ведно с
таблица на заявените подпомагане площи като заявил неверни сведения относно обработването и поддържането в добро
екологично състояние на инкриминираните два парцела с обща площ 19,69хектара. По отношение на посочените парцели е
безспорно установено, че същите са заявени от подсъдимия, че през 2013г.
управляваното от него дружество поддържа процесните парцели като „пасища” , съгласно изискванията на Наредба
№ 5 / 10.03.2010г.за условията за допустимост
за подпомагане на земеделски парцели по схеми за плащане на площ и за общите
и регионални критерии за постоянни пасища.
Подсъдимият е извършил правно забранена дейност, тъй като писмено е заявил
неверни сведения, че обработва и поддържа в добро земеделско и екологично
състояние заявените парцели, както и че ползва същите на правно основание-
договор за наем. Заявеното е невярно, тъй като процесните два парцела са
собственост на Община „Тунджа”- Ямбол и общината не ги е предоставяла за
ползване на дружеството собственост на подсъдимия. Невярно е и заявеното от
него, че поддържа процесните парцели в добро земеделско състояние, тъй като
самият подсъдим твърди, че единственото, което е направил е да посети и огледа процесните
парцели преди да ги заяви за подпомагане, като счита че това е напълно
достатъчно за да получи субсидия в размер на повече 6 хиляди лева.
Изпълнителното деяние е довършено от подсъдимия с изтичането на срока /31
май 2013г./ в който бенефициентите имат право да внасят корекции в заявленията,
както и да ги оттеглят. Това не е стопено от подсъдимия. Факта, че подсъдимият
реално не е получил субсидия не се отразява на степента на довършеност на
изпълнителното деяние, тъй като престъплението по чл. 248а ал.3, вр.с ал.2 от НК е престъпление на формално извършване и за осъществяването му не е
необходимо полагащата се субсидия да е получена. За осъществяване на деянието е
достатъчно предоставянето на неверни сведения с цел получаване на парични средства от европейските фондове. Реалното
получаване на субсидия е квалифициращо обстоятелство по ал.5 на чл.248 а НК.
Безспорно е
установено, че процесното заявление е подадено от подсъдимия на основание чл. 32, ал. 1, чл. 41, ал. 2 и чл. 46, ал. 1 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/ с цел да бъде субсидиран от средствата
предоставени от фондовете на ЕС по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/.
Средствата за които Красимиров е кандидатствал по СЕПП през 2013г. се
предоставят 100% от Европейския фонд за „Гарантиране на земеделието”.
Деянието е осъществено от М. и от субективна страна, тъй като е безспорно
установено, че същият е предоставил на компетентните органи неверни сведения с
цел да получи финансова помощ – парични средства от Европейския фонд за гарантиране на земеделието по Схемата за
единно плащане на площ.
Деянието е извършено от подсъдимия умишлено, тъй като с оглед неговата
възраст, образование, физическо и психическо развитие той е разбирал, че извършва нещо нередно,
недопустимо и непозволено от закона, като декларира в заявлението за получаване
на финансова помощ от европейските
фондове, че ще поддържа два парцела в добро земеделско и екологично състояние,
како в действителност той е бил напълно наясно, че няма нищо общо с тези
парцели.
Твърдението на подсъдимия, че не е извършил престъплението, тъй като е
считал, че договора за наем на земеделските парцели е истински и затова ги е
заявил за подпомагане е неоснователно. Съображенията за това съдът изложи по-
горе.
При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът взе предвид
следното:
За извършеното от М. престъпление законодателят е предвидил две кумулативни
наказания лишаване от свобода от 1 до 6
години и глоба от 2 000лв. до 10 000лв.
При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид сравнително високата
степен на обществена опасност на извършеното престъпление, тъй като със същото се цели получаване на
парични средства от европейските фондове. От друга страна се отчете невисоката
степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия в предвид чистото му съдебно минало и това , че се
касае за невярно заявяване за подпомагане на два земеделски парцела. По тези
съображения съдът наложи на подсъдимия наказания при превес на смегчаващите вината обстоятелства,
като го осъди на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 3000лв.
На основание чл.66 ал.1 НК отложи изтърпяването на наложеното наказание лишаване
от свобода за срок от четири години , считано от влизане на присъдата в сила,
тъй като счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е
необходимо да изтърпява ефективно това наказание. За да приложи института на
условното осъждане съдът взе предвид преди всичко неговото чисто съдебно минало.
Съдът счита, че с така наложените наказание лишаване от свобода за срок от
1 година и 6 месеца с отлагане за изтърпяване за срок от четири години и глоба
в размер на 3000лв.в пълна степен биха се постигнали целите на наказанието
визирани в чл.36 НК.
При горния изход на делото съдът осъди подсъдимия да заплати направените на
досъдебното производство разноски за изготвянето на съдебно- графическата
експертиза.
Причини за извършване на деянието са желанието на подсъдимия да се
облагодетелства по неправомерен начин.
По изложените по- горе съображения постанови присъдата .
Съдия докладчик:
/П. Жекова/