№ 961
гр. Варна, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
при участието на секретаря Мая Т. И.а
като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501418 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 1170/06.04.2025 г., постановено по гр. д. № 8200/2024 г. по описа
на Районен съд – Варна, е уважен предявеният от М. Ц. Д. срещу „Дженерали
застраховане“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на
сумата от 13 072,93 лв., частичен иск от общо 14 001,16 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за нанесена имуществена вреда, изразяваща се в
непогасен остатък от действителната стойност на собствения на ищеца лек автомобил
марка „Пежо“, модел „301“, с peг. № ****, причинена в резултат на реализирано на
03.02.2024 г. на АМ „Хемус“ км. 413 ПТП по вина на водача на лек автомобил марка
„Ауди“, модел „А4”, с peг. № ****, застрахован по договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, ведно с обезщетението за
забава в размер на законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 01.07.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.
Решението на Районен съд – Варна е обжалвано от ответника „Дженерали
застраховане“ АД, който навежда оплакване, че същото е постановено в нарушение на
материалния закон, като същото е необосновано и неправилно. Поддържа се, че
неправилно първоинстанционният съд е определил размера на дължимото
обезщетение, тъй като не съответства на реално претърпените от увреденото лице
имуществени вреди вследствие на процесно събитие. Сочи се, че с изплащането на
определеното от застрахователя обезщетение в размер на 7998,40 лв. коректно и в срок
ответното дружество е изпълнило задълженията си по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и не дължи други суми на ищеца. Изразява се
несъгласие с изводите на вещите лица по назначените по делото първоначална и
повторна съдебно-автотехнически експертизи по отношение на действителната
стойност на процесното МПС. Сочи се, че вещите лица не са представили данни за
1
източниците, които са използвали за определянето на средната пазарна стойност на
автомобила, както и не са посочени какви са били техните характеристики, като по
този начин не ставало ясно как са достигнати посочените в заключенията стойности и
дали са съобразени характеристиките на автомобила. Въззивникът намира за
неправилно становището на първоинстанционния съд, че при определяне на
стойността на вредата от средната пазарна стойност следва да бъде приспадната само
скрапната стойност на останките, а не и стойността на запазените части, която би се
получила при продажбата им. Счита, че следва да се приспадне посочената в
заключението на първоначалната експертиза сума от 2530,20 лв. като стойност на
запазените части на процесното МПС. Моли се за отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на предявения иск изцяло. Претендира се присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – М. Ц. Д., чрез процесуален представител, депозира
отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който оспорва изцяло наведените във
въззивната жалба основания и доводи за отмяна на оспореното решение, като счита
същото за правилно. Намира, че не са налице основания за съмнение в обосноваността
и правилността на заключението по повторната експертиза, като стойностите, дадени в
двете заключения са близки, поради което правилно съдът е приел, че за обезщетяване
на вредата следва да се вземе предвид средноаритметичната стойност между тях.
Поддържа се, че вещото лице е отговорило на поставения от ответника въпрос
досежно стойността на запазените части на процесния автомобил в отговора на въпрос
№ 4 и експертът е допълнил становището си в съдебно заседание с подробно
изложение. Сочи се, че стойността на запазените части при реализацията им като
„втора употреба“ зависи от степента на предлагане и търсене на конкретните резервни
части, необходимо е демонтирането им от процесния автомобил и тяхното
разглобяване, а също така и да бъдат съхранявани, за които действия трябва да бъдат
заплатени допълнителни разходи от собственика, без изобщо да се знае дали и кога
биха се продали на вторичния пазар. Навежда се, че на собственика на изцяло излязло
от употреба МПС е забранено да го разглобява и продава на части, съобразно чл. 17 и
чл. 18 от Наредба за излезлите от употреба моторни превозни средства. Счита, че в
случая от обезщетението следва да се приспадне сумата, която би получил
собственикът при предаването на автомобила за скрап в размер на 411,44 лв.,
изчислена средноаритметично между стойностите в двете заключения. Отправя искане
за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
както и заключенията на назначените по делото първоначална и повторна съдебно-
автотехническа експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Районен съд – Варна, 9 състав, е бил сезиран с осъдителен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е
приел за безспорно, че към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие между ответника – застраховател и прекия причинител на вредата е
съществувало действително застрахователно правоотношение по договор за
застраховка „ГО на автомобилистите“ за лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с
2
peг. № ****, както и е приел за установено от представения опис по щета и
заключенията по назначените първоначална и повторна САТЕ настъпването на
имуществени вреди в правната сфера на ищеца като собственик на процесния увреден
л. а. марка „Пежо“, модел „301“, с peг. № ****. Досежно размера на дължимото и
присъдено застрахователно обезщетение – 13 7023,93 лв., Районен съд – Варна е
кредитирал изцяло заключението и на двете вещи лица, като е достигнал до извода, че
е налице т. нар. „тотална щета“ и за обезщетяване на вредата на ищеца следва да се
присъди действителната стойност на автомобила, възлизаща на 21 835, 67 лв.,
формирана от осреднената стойност на пазарните цени на автомобила, дадени от
вещите лица ((21 400 лв. + 22 271,33 лв.) : 2), приспадайки изплатеното от
застрахователя обезщетение от 7998,40 лв. и цената, която собственикът би получил
при продажба на автомобила за скрап – 411,44 лв., осреднявайки отново стойностите,
дадени в двете заключения на САТЕ.
Правната норма, регламентирана в чл. 432 КЗ, урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените
вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от
който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи
материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият по застраховка
„Гражданска отговорност” виновно да е увредил ищеца, като му е причинил сочените
имуществени вреди в заявения размкер, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска
отговорност” между делинквента и ответника - застраховател. Вината съобразно чл.
45, ал. 2 ЗЗД се предполага.
С оглед на обстоятелството, че въззивният съд се произнася само по
релевираните във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното
решение – арг. чл. 269, ал. 2 ГПК, при липса на конкретни оплаквания за
несъществуване на действително материално правоотношение по договор за
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател
към момента на настъпване на твърдяното застрахователно събитие от 03.02.2024 г.,
както и по отношение на механизма на увреждането и причинените вреди на
автомобила, собственост на ищеца, вследствие на процесното ПТП, въззивният съд
следва да приеме за доказани тези правопораждащи предявеното парично притезание
юридически факти. Тези правнорелевантни факти не са спорни между страните, а и се
установяват от събраните по делото доказателства –Свидетелство за регистрация част
I, от което е видно, че ищецът е собственик на л. а. марка „Пежо“, модел „301”, рег. №
****; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2024- 1020-189 от 03.02.2024
г., в който е обективирано описание на механизма на ПТП, съответно на твърденията в
исковата молба и Протокол за извършен оглед по щета № ********* от 27.04.2024 г. от
служител на ответника, установяващ щетите по собствения на ищеца лек автомобил.
Следователно, правният спор по настоящото съдебно производство се
съсредоточава върху обстоятелството какъв е дължимият от ответника размер на
застрахователното обезщетение за процесното застрахователно събитие.
При претенция за заплащане на имуществени вреди релевантна за
действителната стойност на автомобила е средната пазарна стойност на увреденото
3
имущество към момента на настъпване на застрахователното събитие – в този смисъл
Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.о., ТК; Решение № 59
от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т.о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013
г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т.о., ТК.
Според константната съдебна практика на ВКС, обективирана в Решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, Решение № 165/24.10.2013 г., по т. дело
№ 469/2012 г. по описа на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. №
1069/2010 г., II т. о. и др., при определяне на обезщетението по Кодекса за
застраховането прилагането на Методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди не е задължително, а при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие – по пазарни цени към датата на ПТП, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката.
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ „тотална щета“ на моторно превозно
средство представлява увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70% от действителната му стойност.
Според заключението на първоначалната съдебно-автотехническа експертиза и
поясненията, дадени от вещото лице при неговото изслушване в о.с.з. на 09.12.2024 г.,
общата стойност на щетите по автомобила по средни пазарни цени за части и труд към
датата на произшествието, съгласно справка в поне 30 сервиза на територията на гр.
Варна, като половината от тях притежават европейски сертификат за качество,
включващи официални представители и независими сервизи, както и оригинални и
резервни части от алтернативни производители, е в размер на 24 121,89 лв. Според в.л.
А. В. средната пазарна цена на увреденото МПС към датата на ПТП – 03.02.2024 г. е в
размер на 21 400 лв. При изслушването си в о.с.з., проведено на 09.12.2024 г., вещото
лице е пояснило причините за изключването от сравнителния анализ на конкретни
обяви за продажба на автомобили, поради техническите им характеристики, различни
марки, пробег и пр.
В обстоятелствената част на първоначалната съдебно-автотехническа
експертиза в. л. А. В. е посочил, че част от детайлите, които е възможно да не са
засегнати от произшествието се предлагат като употребявани резервни части в
конкретни онлайн магазини на описани единични цени, възлизащи на обща стойност
2532,20 лв. Вещото лице обаче е пояснило, че за предлагането и реализирането на
описаните детайли е нужно транспортирането на автомобила на място, където да бъде
съхранявано в цялост и/или да бъдат демонтирани нужните детайли, които
впоследствие да бъдат предлагани в търговски вид, предадени на куриери и след
продажбата им се дължи данък. В тази връзка вещото лице е достигнало до извода, че
стойността на детайлите от процесния автомобил, които е възможно да не са увредени,
след приспадане на описани в експертизата разходи, би се равнявала на 618,98 лв.
Експертът по горепосочената експертиза е установил, че лек автомобил „Пежо
301“, рег. № **** е възможно да бъде изкупен за скрап за цена от 427,28 лв., а от
Екометал Инженеринг е предложена цена в размер на 384 лв., ако процесният
автомобил се предаде в базата им в гр. Варна. Според заключението собствениците на
пунктове за изкупуване и разкомплектоване на автомобили и продажбата на
употребявани резервни части не се ангажират с оферти за процесния автомобил без да
имат възможност да извършат оглед и да определят степента му на увреждане, но
4
вещото лице е посочило стойност, която би заплатил търговец на употребявани
резервни части за останките от процесното МПС – 1200 лв.
По искане на ответника е допуснато провеждането на повторна съдебно-
автотехническа експертиза, според заключението на която сумата, необходима за
възстановяване на лек автомобил „Пежо 301“, рег. № **** от нанесените щети при
процесното ПТП, е 24 757,46 лв. За определяне на тази стойност са взети под
внимание 30 оферти на сервизи, половината от които притежават сертификат за
качество, за оригинални и алтернативни части, както и цена на труд за ремонта.
Вещото лице М. К. е достигнало до фактическия (доказателствен) извод,
съобразно характеристиките на автомобила и извършеното проучване, че
действителната стойност на процесния лек автомобил към датата на застрахователното
събитие е била 22 721,33 лв. Оценката е извършена по метода на амортизираната
възстановителна стойност и по сравнителния метод, с подробно описание на начина на
извършването им, факторите, които са съобразени и с посочване на източниците, от
които са взети оферти на аналогични автомобили, с прилагане на коефициент на
овехтяване, с оглед датата на събитието.
Според заключението на повторната САТЕ (в отговора на въпрос № 4 от
експертизата) монтираните на МПС детайли и компоненти не могат да бъдат
реализирани като нови резервни части, поради това, че вече са монтирани, използвани
и не са пакетирани в съответната търговска опаковка. Същите могат да бъдат
реализирани само като резервни части „втора употреба”. При резервните части „втора
употреба”, няма утвърден ценоразпис, реализацията им се извършва в по-дълъг период
от време, в който е нужно съхраняване на МПС или останките от него, демонтирането
на нужните детайли от него и други. За да се установят детайлите по МПС, които не са
увредени е нужно да се извърши подробен оглед на превозното средство, да се
извърши разоборудване на част от детайлите и за да се провери тяхната
функционалност е възможно да е нужно поставянето на проверяваните детайли в
технически изправно МПС. Поради тези факти за експертизата е невъзможно да се
ангажира с твърдението, че всички неописани при извършените огледи на процесния
мотоциклет детайли са здрави. Стойността на резервни части при реализацията им
като „втора употреба” зависи и от степента на търсене на конкретните резервни части
и на разпространението на конкретната марка и модел МПС в конкретната
конфигурация (година на производство, ниво на оборудване, двигател, скоростна
кутия, пазар за който е определен и др.). Позовавайки се на чл. 17 и 18 от Наредба за
излезлите от употреба моторни превозни средства, приета с ПМС № 11 от 15.01.2013
г., според които разпоредби дейностите по събиране, транспортиране и третиране на
излезлите от употреба моторни превозни средства се извършват от лица, притежаващи
документ по чл. 35 ЗУО, а собствениците на такива МПС са длъжни да ги предават на
площадки за събиране и съхраняване или в центрове за разкомплектоване, вещото
лице е приело, че правилният подход за определяне стойността на запазени части на
процесното МПС е да се установи за каква стойност би се продал автомобилът в
комплект в неремонтирано състояние за скрап или на депо за разглобяване (авто-
морга). Установява се от заключението, че тази стойност възлиза на 438,88 лв., до
която сума експертът е стигнал, изчислявайки точното тегло на автомобила, цената на
смесено желязо за скрап на килограм, след приспадане на 10% от теглото за неметали
и 10% данък печалба. Във връзка с гореизложеното вещото лице е констатирало, че
процесното увредено МПС би се продало за части втора употреба само след изрично
лично договаряне между две страни, поради което тази цена няма как да бъде
5
определена от експертизата, тъй като същата е зависимост от конкретните интереси на
договарящите се страни.
При изслушването си в о.с.з., проведено на 10.03.2025 г., в.л. М. К. е изложил
подробна аргументация за обстоятелствата, които е взел предвид при определяне на
средната пазарна стойност на МПС към датата на ПТП, както и досежно
невъзможността да се направи опис на части, които биха били технически
използваеми, за да се установи тяхната технологична способност да бъдат заменяни и
липсата на ценоразпис за тях.
С молба с вх. № 21452/10.03.2025 г. ответникът е оспорил заключението на
вещото лице, като непълно, необосновано и неправилно, но не е отправил искане за
допускане на нова повторна експертиза, а единствено е поискал да бъде дадена
възможност вещото лице да отговори на въпрос № 3 от зададените от него въпроси –
относно пазарната стойност на запазените части, неправилно считайки, че вещото
лице не е отговорило на същия. Напротив, както бе изяснено, вещото лице подробно е
дало заключение досежно запазените части на процесния автомобил, като отговорът на
този въпрос е изложен в отговора на въпрос № 4 от експертизата, пояснен и при
изслушването на експерта в открито съдебно заседание.
Съдът възприема изцяло направените от вещото лице М. К. доказателствени
(фактически) изводи досежно разходите за ремонт на увредения автомобил, средната
пазарна стойност на процесното МПС към датата на застрахователното събитие,
липсата на части, от които да може да бъде реализиран доход за ищеца, както и
относно скрапната стойност на автомобила, тъй като експертизата е изготвена
компетентно и добросъвестно, като вещото лице е изследвало пълно и задълбочено
представените по делото доказателства, извършило е подробно пазарно проучване и
убедително е отговорило на поставените задачи, предмет на допуснатата повторна
САТЕ. В действителност следва да се отчете, че заключенията и на двете експертизи –
първоначална и повторна САТЕ дават близки стойности на изследваните показатели,
което подкрепя извода за достоверност на установените данни – с по-малко от 3% е
по-висока стойността на разходите за ремонт на автомобила в повторната САТЕ,
действителната му стойност – с 4% по-висока, а цената за скрап – с 2% по-висока. Не
може да бъде споделен изводът на вещото лице по първоначалната САТЕ за детайли от
автомобила, които е възможно да не са увредени на цена от 618,98 лв., след
приспадане на съответни разходи. В обстоятелствената част на експертизата в. л. Ал.
В. е посочил, че не може да се ангажира с точни стойности на запазени части, поради
това, че не е наличен единен ценоразпис на резервни части втора употреба,
собственика като физическо лице не е оторизиран да извърши демонтиране на детайли
и тяхната употреба, нужно е място за съхранение на автомобила за неопределено
време, липсата на интерес от изкупуване и пр., но въпреки това е дал стойности на
предполагаеми автодетайли, които е възможно да не са засегнати, въпреки липсата на
опис на такива и тяхното установяване. В тази връзка вероятни като стойност се явяват
и разходите за демонтирането и продажбата на тези предполагаеми запазени части.
При тези съображения съдът намира, че дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение следва да се определи при условията на „тотална щета“
по см. на чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като размерът на разходите за необходимия ремонт
(24 757,46 лв.) надвишава действителната стойност на увредения автомобил,
определена като пазарната му стойност към датата на ПТП (22 271,33 лв). Доколкото
именно действителната стойност на повредения автомобил е възприета като горна
граница и в специалната норма, уреждаща обезщетението в полза на трето увредено
6
лице при тази задължителна застраховка – арг. чл. 499, ал. 2 КЗ, претенцията на ищеца
не може да надхвърли така установената от експерта действителна стойност на МПС
по пазарна цена към момента на застрахователното събитие – 22 271,33 лв. От същата
следва да се приспадне остатъчната стойност на автомобила, определена като
стойността, за която би се продал в комплект в неремонтирано състояние за скрап или
на депо за разглобяване (автоморга) – 438,88 лв., която съставлява имуществена облага
за ищеца, т. нар. „ползи от вредите“, за да не се допусне неоснователно обогатяване на
увредения – арг. чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Реализирането на доходи от запазени авточасти в
конкретния случай се явява единствено предположение, а съдът не може да гради
своите правни изводи на база на бъдещи несигурни събития, поради което
единствената сигурна сума, която ищецът би получил от процесния автомобил е
цената му при предаването му за скрап. Следва да се посочи, че установяването на
наличието на запазени части, техния вид, техническата им годност и стойността на
съхранените детайли е в доказателствена тежест на застрахователя. В случая в
отговора на исковата молба не се съдържат конкретни твърдения досежно запазените
части и тяхната стойност. Не са представени доказателства запазените части да са
били описани в ликвидационното производство пред застрахователя, а според
кредитираното от настоящия съдебен състав заключение по повторната САТЕ към
момента на изготвяне на заключението не е възможно да се установят запазените
части.
Следователно, дължимото застрахователно обезщетение възлиза на сумата от
21 832,45 лв. – действителната стойност на увредения автомобил, след приспадане на
остатъчната му стойност. Безспорно е между страните, че застрахователят е платил
доброволно на ищеца сумата от 7998,40 лв., поради което дължимият остатък от
застрахователното обезщетение се равнява на сумата от 13 834,05 лв. С оглед
принципа на диспозитивното начало, искова претенция следва да бъде уважена до
предявения частичен размер от 13 072,93 лв. от общо 14 001,16 лв. (арг. чл. 6, ал. 2
ГПК, предписващ, че предметът на делото и обемът на дължимата защита се
определят от страните).
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е
достигнала, съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
При този изход на правния спор пред въззивната инстанция на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия трябва да се присъди сумата
от 1890 лв., представляваща уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред Окръжен съд – Варна. Съдът преценява за
неоснователно своевременно релевираното от въззивника възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от въззиваемия в размер на
1890 лв. Макар съдът да не е длъжен да се съобразява с посочените размери в Наредба
№ 1/9.07.2004 г. за адвокатските възнаграждения, предвид постановеното от СЕС
решение от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, с оглед липсата на друг нормативен акт,
съдът счита, че следва да използва Наредба № 1/2004 г. за своеобразен ориентир при
остойностяване на възнаграждението на адвокатските услуги, отчитайки
действителната фактическа и правна сложност на делото. В този смисъл е и
отправеното от въззивника искане към съда, а именно дължимото в полза на
въззиваемия адвокатско възнаграждение да бъде намалено до предвидения в закона
минимален размер, в случай че го надвишава. При така отправено възражение,
доколкото размерът на заплатения от въззивната страна адвокатски хонорар от 1890 лв.
7
е по-нисък от предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. §2а от ДР от Наредба № 1/9.07.2004 г.,
който възлиза на 1891,87 лв., настоящият съдебен състав счита, че същият не следва да
бъде редуциран.
Съдът констатира, че в диспозитива на първоинстанционното решение, с който
са присъдени съдебни разноски на ищеца, е допусната техническа грешка при
изписване на имената му и ЕГН, като вместо М. Ц. Д., ЕГН **********, е написано К.
Б. И., ЕГН **********, поради което е налице очевидна фактическа грешка, която
следва да бъде поправена от първоинстанционния съд по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК
при връщането на делото на Районен съд – Варна.
Така мотивиран, Окръжен съд – Варна
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1170/06.04.2025 г., постановено по гр. дело №
8200/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, 9 състав.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68, да
заплати на М. Ц. Д., ЕГН **********, с адрес ****, сумата от 1890 лв. (хиляда
осемстотин и деветдесет лева), представляваща сторени съдебни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
във вр. чл. 273 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се изпрати на страните.
СЛЕД ВРЪЩАНЕ на делото в Районен съд – Варна първоинстанционният съд
да отстрани констатираната в мотивите на настоящото решение очевидна фактическа
грешка в обжалваното решение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8