№ 52154
гр. София, 27.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20221110101305 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Постъпила е молба с вх. № 382113 от 27.11.2024 г. на ищеца по делото
„О.Б.Б.“ АД с искане за изменение на постановеното по делото решение в
частта за присъденото адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в
полза на адвокат Й. И. Д.-Б., оказала безплатна правна помощ на ответника Р.
П. В. в исковото производство, с искане същото да бъде намалено предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото и съобразно положения
от адвоката труд.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна по молбата е депозирала
становище по нея, като счита молбата за неоснователна и излага съображения,
че ищецът не е направил своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Софийски районен съд, 119 състав, като разгледа постъпилата молба и
взе предвид становищата на страните, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на
постановеното съдебно решение, от легитимирана страна, без необходимост от
представяне на списък по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
С оглед изхода на спора – отхвърляне в цялост на предявените от ищеца
срещу ответника Р. П. В. искове, правно на разноски на основания чл. 78, ал. 3
ГПК има ответникът. Съдът взе предвид, че в исковото производство пред
СРС последният се е представлявал от адвокат Й. И. Д.-Б., оказала безплатна
правна помощ на ответника на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, видно от
представеното пълномощно (л. 72) и договор за правна защита и съдействие
от 11.12.2023 г. (л. 71), в който е уговорено адвокат Д.-Б. да окаже безплатна
правна помощ по делото на ответника Р. П. В., която е декларирала, че е
1
материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както и че
още с отговора на исковата молба адвокат Д.-Б. е претендирала присъждане в
нейна полза на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Предвид изложеното съдът намира, че на ответника респ. на адвоката по чл.
38 ЗА се дължат направените в исковото производство разноски – в случая за
безплатна адвокатска защита, оказана по реда на чл. 38 ЗА от упълномощения
в исковото производство адвокат – Й. И. Д.-Б..
В хипотеза като процесната, при извършване на преценка за размера на
адвокатско възнаграждение, което съдът следва да определи на основание чл.
38, ал. 2 ЗА, съдът следва да се ръководи от извършените действия от страна
на процесуалния представител на ответника, които в конкретния случай се
изразяват в депозиране на отговор на искова молба и участие в проведеното по
делото открито съдебно заседание.
Процесуалният представител на ответника изразява становище, че
адвокатското възнаграждение е определено съгласно разпоредбите на Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
минимален размер, а искането, направено с молбата по чл. 248 ГПК, за
намаляването му не следвало да бъде уважено, тъй като не е своевременно
направено от ищеца възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира, че възражение за
прекомерност не е необходимо, а и не е възможно да бъде направено преди
постановяване на решението, доколкото адвокатското възнаграждение по чл.
38 ЗА се определя от съда и едва с постановяване на решението за осъдената
на разноски страна става ясен и определеният от съда размер, като пътят на
защита е имено в производството по реда на чл. 248 ГПК, поради което и
цитираната от адвокат Д.-Б. практика на ВКС не се отнася до хипотеза като
процесната, а касае единствено хипотезите на заплатено адвокатско
възнаграждение. Относно размерът на адвокатското възнаграждение по чл. 38
ЗА, който следва да бъде определен от съда, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
С Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-
438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е
прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи,
както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на
целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при
наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи
2
тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски,
включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания са
задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което
настоящият съдебен състав следва да направи преценка дали нормата на чл.
38, ал. 2 ЗА, която препраща към Наредба № 1/2004 г. и задължава съда да
определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в
нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ
на материално затруднено лице, е съответна на правото на ЕС.
Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично
прогласено в нормата на чл.36, ал.1 ЗА, а като израз на социална дейност той
може да предостави безплатно адвокатски услуги (pro bono) на материално
затруднени лица - чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Разпоредбата на чл.36, ал.2, изр. 2 ЗА
изрично забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер по-
нисък от посочения в наредба, издадена на основание по чл. 36, ал. 2 ЗА, за
съответния вид работа. Определянето на адвокатско възнаграждение от съда
при безплатна правна защита (чл. 38, ал. 2 ЗА), както и намаляването на
заплатено адвокатско възнаграждение при прекомерност на уговореното (чл.
78, ал. 5 ГПК) е ограничено до минималния размер по тази наредба. Това е
Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
приета от Висшия адвокатски съвет.
По реда на Закона за правната помощ се осъществява социално
подпомагане с цел да се гарантира равен достъп до правосъдие на лица, чийто
икономически статус не им позволява свободен пазарен достъп до
юридически услуги - чл. 3 във връзка с чл. 22 и чл. 23 ЗПП. Правната помощ
по този закон се предоставя от адвокати (чл. 2 ЗПП) и трябва да отговаря на
същите високи изисквания за ефективност, качество и стандарт, каквито са
предвидени и за предоставената адвокатска защита по договор, сключен по
ЗА. Възмездяването на правната помощ по ЗПП се извършва по наредба
съгласно по чл. 37 ЗПП. Това е Наредбата за заплащане на правната помощ,
приета от Министерския съвет.
Към прилагането на размерите на възнагражденията по тази наредба
препраща и нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в случаите, когато юридически лица
или еднолични търговци са защитавани пред съда от юрисконсулт.
Разликата в уредбата в Закона за правната помощ и в Закона за
адвокатурата от гледна точка на законовата делегация за определяне на
размерите на възнагражденията е, че наредбата по ЗПП се приема от държавен
орган - Министерски съвет по предложение на Националното бюро за правна
помощ, което е държавен орган на бюджетна издръжка, а наредбата по ЗА - от
съсловна организация, каквато е Висшият адвокатски съвет, чиито членове са
само адвокати, избрани от други свои колеги адвокати, без каквато и да било
последваща санкция на държавен орган относно конкретните размери на
определените възнаграждения.
Правната помощ, включително процесуално представителство по
3
граждански дела, се предоставя на социално слаби лица след акт на съда за
преценка на икономическото, семейното или друго особено положение, а
представителството по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА се осъществява само по силата на
изявление, че лицата са материално затруднени.
Заплащането на възнаграждение по ЗПП е предпоставено от отчет на
адвоката, като конкретният му размер се предлага от адвокатския съвет с оглед
вида и количеството на извършваната дейност и се определя от НБПП (чл. 38
ЗПП) в границите на посочени минимален и максимален размери, докато с
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА е вменено задължение на съда да присъди
минималното възнаграждение по наредбата на съсловната организация, без
възможност да го намалява под определения размер.
Възнагражденията, предвидени в наредбата по ЗПП, са значително в по-
нисък размер от тези в наредбата по ЗА за един и същи вид работа.
При така посочените особености в правната уредба на адвокатските услуги
се установява, че е налице непропорционалност при заплащане на оказвана
адвокатска помощ на материално затруднени лица, като са създадени два
режима, преследващи идентични цели, но постигащи различни крайни
резултати в разрез с принципите на конкурентност. Несъответствието се
изразява в това, че са създадени облекчени условия за осъществяване на
безплатно процесуално представителство за материално затруднени лица по
ЗА (без преценка от съда на икономическото им състояние), като въпреки това
насрещната страна е задължена да възмезди правната защита в по-висок
размер от този по НЗПП и то такъв, който е приет от съсловната организация
на адвокатите и е обвързващ за съда. В този смисъл социалната помощ се
прехвърля изцяло в тежест на насрещната страна, а адвокатска услуга,
независимо че е била поета за изпълнение с тази цел, престава да се счита за
предоставена в обществен интерес, след като възнаграждението на адвоката се
определя в размер, под който той не би могъл да договаря дори и в общия
случай.
Несъразмерност има и при възмездяване на процесуалното
представителство, осъществявано от юрисконсулт по чл. 78, ал. 8 ГПК и това
на адвокат по чл. 38, ал. 2 ЗА, като и в двете хипотези възнаграждението не е
уговорено в договор за правна защита по конкретно дело, а се определя от
съда, който е обвързан от размерите по две различни наредби, независимо че
услугата се осъществява винаги от правоспособни юристи. Действително при
определяне на възнаграждение от съда по НЗПП съществува възможност за
преценка на фактическата и правна сложност на делото предвид посочените
минимални и максимални размери, а ограничението до максималния размер
по чл. 78, ал. 8 ГПК отразява обстоятелство, че юрисконсултът работи по
договор с представлявания. Независимо от това насрещната страна понася в
различен размер отговорността за разноските в зависимост от избора на
доверителя – дали да се представлява от юрисконсулт или от адвокат.
Решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за
определяне на минимални размери на адвокатските възнаграждения
представлява съгласуване на цените от всички участници на пазара на
4
адвокатски услуги и преследваните цели, дори и същите да са легитимни за
този сектор, не могат да се постигат чрез възлагане на задължение на съда при
безплатно процесуално представителство възнаграждението да бъде в
посочения в наредбата минимален размер.
Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение
в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-
висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда
да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава
изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на
участниците в гражданския процес и представлява нарушение на
конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е
даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС.
По изложените съображения, съдът преценява, че в конкретния случай
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатски възнаграждения, не съответства на
правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото.
Настоящият състав на СРС намира, че в полза на адвокат Й. И. Д.-Б. следва
да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на ответника Р. П. В. като материално затруднено лице по реда на чл.
38, ал. 1, т. 2 ЗА в исковото производство пред СРС в размер под минималния
по наредбата. За определянето му съдът съобразява, че предоставената
правната помощ се е състояла в това да бъде представено съдебно
удостоверение за вписан отказ от наследство, поради което исковете срещу
посочения ответник са били отхвърлени, делото не се отличава с никаква
фактическа или правна сложност, поради което дължимото от ищеца
възнаграждение на адвокат Й. И. Д.-Б., съдът определя в размер от 540 лева,
който се явява съразмерен на действителната сложност на делото и е
съобразен с НЗПП (чл. 25, ал. 2 вр. ал. 1).
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК Решение № 20217 от 08.11.2024 г.
постановено по гр. д. № 1305/2022 г. на СРС, 119, в частта за разноските,
като ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на присъденото в полза на адвокат Й. И. Д.-Б.
адвокатско възнаграждение от 3143, 17 лева на сумата от 540 лева, дължима
от ищеца „О.Б.Б.“ АД.
5
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6