РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Бургас , 02.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на втори август, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Албена Янч. Зъбова Кочовска
Кремена Ил. Лазарова
като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско
дело № 20212000500344 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ СД-05-01-
1417/05.07.21г. на СлОС от Община Сливен, ЕИК: *********, представлявана
от Кмета С. Р., чрез ст.експерт А.О., против решение № 71/22.06.2021г. по
в.гр.д.№ 20212200500264/2021г. по описа на СлОС, с което е потвърдено
извършеното с Протокол от 20.05.2021г. разпределение на суми между
кредиторите по изпълнително дело № 20158370400085 по описа на ЧСИ
П.Георгиев, рег.№ 837 на КЧСИ, с район на действие – района на СлОС.
Твърди, че е неправилно. Заявява, че Общината е приложила справка за
дължимите местни данъци и такси за имотите, предмет на публичната продан,
които суми се ползват с привилегировано удовлетворяване по реда на чл.136,
ал.1, т.2 ЗЗД, но поради грешка при прехвърляне на данни от програмния
продукт „ИМЕОН“ в ползвания в учреждението нов информационен продукт
„МАТЕУС“, Общината е издала справка, в която не са включени вземания,
дължими от длъжника по изпълнителното дело. При изложеното заявява, че
не желае да се ползва от приложената от Общината справка от 21.04.2021г. и
моли да бъде назначена СТЕ, като вещото лице посети Общината, за да
1
констатира, че новият програмен продукт „МАТЕУС“ генерира различни по
размер и период задължения за ДНИ и ТБО по партидата на едно и също
данъчно задължено лице по отношение на един и същи недвижим имот.
Същото в.лице да установи какъв е реалният размер на неплатените публични
задължения на длъжника по изпълнителното дело. Моли за отмяна на
постановеното решение и отмяна на извършеното от ЧСИ разпределение.
Прилага множество писмени доказателства относно дължими от длъжника по
изпълнителното дело суми в полза на Общината.
Въззиваемото „Комплексна опитна станция – Ямбол“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. “Безмерско шосе“ № 2, ЕИК:
*********, представлявано от Управителя С. С., съдебен адрес: гр. С., ул. “Х.
Д.“ № **, ет. **, офис № *, адв. *.*., оспорва жалбата. Счита постановеното
от СлОС решение за правилно и съобразено със закона. Моли да бъде
потвърдено, излага аргументи относно допустимостта и основателността на
жалбата.
Държавата, присъединен по право взискател, оспорва жалбата чрез ТД
на НАП Бургас, ИРМ – Сливен. Поддържа нейната неоснователност. Моли да
бъде оставена без уважение.
Останалите въззиваеми по жалбата не депозират отговори, не изразяват
становище, нямат доказателствени искания.
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, в срока по чл.275 ГПК, вр.
с чл.463, ал.2 ГПК и чл.275 ГПК, против съдебен акт, подлежащ на
инстанционен контрол и е допустима. Апелативен съд Бургас приема, че не е
необходимо събиране на допълнителни доказателства.
Фактическата обстановка по делото е следната:
Производството пред Сливенския окръжен съд е образувано по въззивна
жалба вх.№ 17524/31.05.2021г. на ЧСИ П.Георгиев, рег.№ 837 на КЧСИ, от
Община Сливен, ЕИК: *********, представлявана от Кмета С. Р., чрез
ст.експерт А.О., против извършеното с Протокол от 20.05.2021г.
разпределение на суми между кредиторите по изпълнително дело №
20158370400085 по описа на ЧСИ П.Георгиев, рег.№ 837 на КЧСИ, с район на
2
действие – района на СлОС. Изложени са оплаквания, че разпределението е
неправилно, понеже при представяне на данни за дължимите от длъжника
местни данъци и ТБО е допусната техническа грешка, причина за която е
ползваният от Общината нов информационен продукт на МФ. Твърди се, че
депозираната от Общината справка е непълна и не включва всички неплатени
задължения по партидите на имотите, обект на извършената публична продан.
При изложените оплаквания въззивникът е молил да бъде назначена ССчЕ,
в.лице по която да установи точния размер на неплатените задължения на
длъжника „СКЪТ“ ЕООД. На основание аргументирани и подробни
оплаквания, Общината моли за отмяна на цитираното по-горе разпределение
на суми между кредиторите.
С обжалваното пред настоящата инстанция решение СлОС е обсъдил
въведените оплаквания и като ги е счел за неоснователни, е потвърдил
горното разпределение. Настоящият състав приема, че постановеното
решение е правилно. За да възприеме този извод, съобрази следното:
Производството по изп.д.№ 20158370400085 по описа на ЧСИ
П.Георгиев, изначално образувано като изп.д.№ 20138410407045 на ЧСИ Н.
Митев, с рег.№ 841 на КЧСИ, с район на действие – района на СГС, е
образувано по молба от „ЕВРОФОНД АДВАЙЗЪРС“ ЕООД, с приложен към
нея ИЛ за подробно описаните в него суми, които „СКЪТ“ ЕООД, с ЕИК:
*********, с адрес на управление: гр.Сливен, ул.“Старозагорско шосе“, база
„Оранжерии – Сливен“, представлявано от Управителя М. С., е осъдено да
заплати.
В хода на изпълнителното производство е започнало осребряване на
имущества на длъжника. На публична продан са изнесени недвижими имоти
и движими вещи, собственост на длъжника и е реализирана парична сума в
размер на 4 448 000 лв.
С оглед разпоредбата на чл.458 ГПК, ЧСИ е изискал от НАП и от
Община Сливен информация за дължими публични вземания.
От депозираните отговори от двете ведомства се установява, че
длъжникът има задължения към Община Сливен за ДНИ и ТБО в общ размер
на 274 715.15лв. и публични задължения към НАП в размер на 809 447.13лв.
3
към датата на извършване на разпределението.
Както Държавата, в лицето на НАП, ТД – Бургас, така и Община
Сливен, са присъединени по право и е извършено разпределение на сумата от
4 448 000лв.
По първото възражение на въззиваемото „Комплексна опитна станция –
Ямбол“ ЕООД относно допустимостта на жалбата, с оглед обстоятелството,
че Община Сливен не е присъединен по право взискател и липсва изричен акт
на ЧСИ за присъединяването й, което прави обжалването недопустимо,
Апелативен съд - Бургас приема следното:
Както бе посочено по-горе, по правилото на чл. 458 ГПК Държавата се
присъединява по право за събиране на публичните си вземания.
По право се присъединява и Общината, когато има вземания срещу
длъжника за данъци и ТБО, доколкото и двете задължения съставляват
публични вземания, съгласно чл. 162, ал. 1, т. 1 и т. 3 ДОПК. Законът вменява
на ЧСИ проверка за наличие на вземания на Държавата, а в своята практика
КС на РБ приема, че: „Данъкът е задължително плащане, определено
едностранно от държавата съобразно доходите и имуществата на облагаемите
лица. То изхожда от публичноправното съществуване на държавата и е
задължително фиксирано публичноправно плащане. Чрез него държавата и
общините обременяват лицата за посрещане на своите финансови цели в
съответните държавни и общински бюджети по начин, който те едностранно
определят съгласно Конституцията.“ (Решение № 8 от 1997 г. по к.д. №
3/1997 г.), а също така, че: „като публичноправно вземане на държавата или
общината, данъците се установяват едностранно от държавата и само със
закон, което гарантира правата на данъкоплатците (Решение № 3 от 1996 г. по
к.д. № 2/1996 г.). Народното събрание не може да делегира това свое
изключително правомощие на изпълнителната власт (пост. практика на КС:
Решение № 3 от 1996 г. по к.д. № 2/1996 г.; Решение № 9 от 1996 г. по к.д. №
9/1996 г.; Решение № 6 от 1998 г. по к.д. № 4/1998 г.; Решение № 8 от 2002 г.
по к.д. № 7/2002 г.).
От цитираното следва заключение, че макар и събираемостта на ДНИ и
ТБО да е делегирана на общините, публично-правният характер на тези
4
задължения не се променя. Ето защо преди всяко разпределение СИ
задължително извършва проверка за наличие на публични задължения – били
те към Държавата или към Общината и конституира Държавата – чрез ТД на
съответната НАП или Общината, за удовлетворяване на вземанията.
В настоящия случай ЧСИ не е постановил изричен акт за
присъединяване на Община Сливен за вземанията й срещу длъжника по изп.
производство, но е разпределил суми в нейна полза, като на взискател,
конституиран по силата на закона. Ето защо същият взискател е процесуално
легитимиран да депозира въззивна жалба против разпределението.
Що се отнася до основателността на жалбата:
Както вече бе изложено по-горе, основното оплакване на Община
Сливен се свежда до въпроса дали разпределение на постъпили от
осребряването на имущество на длъжника суми, извършено на основание
приложени документи, удостоверяващи вземания на кредитор,
несъотвестващи на действителното задължение на длъжника към този
кредитор, е порочно.
За да постанови крайния си и решаващ извод, настоящият състав на
първо място съобрази, че всички спорове относно размера на вземанията на
отделните кредитори се разрешават в отделен исков процес и не могат да
бъдат предмет на проверка в настоящото производство.
На следващо място посочва, че съдебният изпълнител не е
оправомощен от закона да взема решения за дължимостта или
недължимостта на суми или части от тях. Той е обвързан от представения ИЛ
и от официалните документи, приложени от съответните институции. При
положение, че Община Сливен е представила официално удостоверение за
дължимост на публични вземания срещу длъжника в определен размер, в
същия размер следва да бъдат зачетени от СИ. Освен това порочността на
разпределението принципно е предпоставено от неправилно приложение на
закона от страна на ЧСИ – неспазване на реда на привилегиите, на
разпоредбите на ТТР към ЗЧСИ и др, подобни, но не може да бъде основано
на твърдения за грешка в размера на дълга, в контекста на изложеното по-
горе.
5
Неоснователни са и оплакванията на жалбоподателя, че съдът е
приложил служебно погасителната давност. На практика с атакуваното
решение съдът не е приложил този институт служебно, а е изказал едно
предположение, че е възможно сумите, които Община Сливен счита за
дължими, да не са отразени по справката на новия програмен продукт
„МАТЕУС“, защото жалбоподателят си е давал сметка, че са погасени по
давност. Това предположение, обаче, не се отразява на правилността на
решението, доколкото първият изложен аргумент, а именно – относно
задължението на ЧСИ да зачита представените му официални документи, е
решаващ.
Налага се заключение, че постановеното от СлОС решение е правилно и
съобразено със закона, защото обжалваното разпределение е подробно,
дължимите суми са обозначени по пера, приложени са доказателства за
приетите за общо събиране суми и на други кредитори. Ето защо решението
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, БАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 71/22.06.2021 г. по в. гр. дело №
20212200500264/2021 г. по описа на СлОС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6