Р Е Ш Е Н И Е
№ 453/ 11.03.2016 год.,
град Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ХXXVІІ – ми граждански състав
На двадесет и девети февруари две хиляди и шестнадесета година
В публичното заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при секретаря М.Е., като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 1001 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Т.П., за осъждане на Д.Т.М. да му заплати сумата от 5700 евро – невърнат заем, предоставен му по договор за заем, сключен на 30.01.2011 год., ведно с мораторна лихва в размер на 3308.10 лв., начислена върху горната главница за периода от 20.01.2012 год. до 15.12.2014 год., както и законна лихва, считано от предявяване на исковете до окончателното плащане.
Предявените обективно, кумулативно съединени искове са с правно основание в чл.79, ал.1 вр. с чл.240 и сл. от ЗЗД и в чл.86, ал.1 от ЗЗД и както с определението по чл.140 от ГПК е прието, същите са процесуално допустими. В съдебно заседание се поддържат от адвокатския пълномощник на ищеца, който ангажира доказателства, моли за уважаване на исковете и присъждане на деловодните разноски. Процесуалният представител на ответника оспорва исковете, също претендира разноски.
След подробен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, Бургаският районен съд приема за установено от фактическа страна следното:
На 31.01.2011 год., Т.П. е превел по банков път,
по сметка на Д.Т.М., сумата от 3500 евро. Като основание за превода е записано
(буквално) ” Дружестени дялове в хотел „...........” 8130, гр.С., „............”.
Със същото основание, но на 14.03.2011 год., П. е превел на М. и сумата от 2200 евро.
Разпитана е и свидетелката К., от показанията на която се установява, че страните са били в близки отношения, в т.ч. и родствени, както и че ищецът и съпругата му, при пребиваването си в гр.С., са отсядали при племенницата си С. и съпруга й – настоящ ответник.
При така изяснената фактическа
обстановка, у настоящия състав се формира убеждение за неоснователност на
исковете.
Основателността на иска по чл.79, ал.1 вр. с чл.240 от ЗЗД – за връщане на дадена в заем пари, предполага наличието на две предпоставки – валидно сключен договор за заем между страните (било то в писмена или устна форма), обуславящ възникнало за ответника задължение да върне полученото в заем, падеж на задължението и пр., както и заемната сума да е реално предадена. И ако е установено категорично, че ответникът е получил от ищеца сумата от 5700 евро, то остана недоказано, с допустимите по ГПК доказателствени средства, това да е сторено въз основа на договор за заем. Тъкмо напротив – представените от ищеца и изходящи от него писмени доказателства, опровергават собствените му твърдения за наличие на заемно правоотношение. Очевидно е, че предаването на парите е извършено по друга причина, различна от договор за заем, но тя не е предмет на изследване в настоящия процес.
Ето защо, главният иск за връщане на дадената в заем сума от 5700 евро, като недоказан, а поради това и като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на главния иск, неоснователни се явяват и на исковете с правно основание в чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на мораторна лихва в размер на 3308.10 лв., начислена върху главницата за периода от 20.01.2012 год. до 15.12.2014 год., както и законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното плащане.
В полза на ответника, съгл. чл.78, ал.3 от ГПК, следва се присъдят деловодните разноски, чийто размер възлиза на 500 лв. – адвокатски хонорар.
Водим от горното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.П., гражданин на Ф. Република
Г., ул.”.........” № ..............,
предявени против Д.Т.М. ***, ЕГН – **********, за осъждане на ответника, на
основание чл.79, ал.1 вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на
ищеца сумата от 5700 евро – невърнат заем, предоставен му по договор за заем,
сключен на 30.01.2011 год., ведно с мораторна лихва в размер на 3308.10 лв.,
начислена върху горната главница за периода от 20.01.2012 год. до 15.12.2014
год., както и законна лихва, считано от предявяване на исковете до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА
Т.П., гражданин на Ф. Република Г., ул.”...........” № ........... да заплати на Д.Т.М. ***,
ЕГН – **********, деловодни разноски в размер на 800 лв. (осемстотин лева).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия:/п/
Вярно с оригинала: М Е