№ 1887
гр. София, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Георги Ст. Чехларов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20221100510360 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
С решение №20041291 от 09.06.2022 г. по гр.д.43480/19 г., СРС-63 състав
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ уволнението на Л. М. А., с ЕГН **********, с адрес
в гр. София, ул. „*******, ет. 6, ап. 20, извършено със заповед № 1/01.07.2019г. и заповед №
2/01,07.2019г, с които на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ й е наложено наказание
„дисциплинарно уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение с „Р.Ф.“ ООД, с
ЕИК *******.
ОСЪЖДА „Р.Ф.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. *******“ № 78 ДА ЗАПЛАТИ на Л. М. А., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ул.
„*******, ет. 6, an. 20 следните суми: 5268,44 ЛЕВА - обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 225 КТ за оставането й без работа за период от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение до 02.08.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 26.07.2019г. до окончателното плащане, 1317 ЛЕВА - обезщетение по чл.
224 КТ за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба - 26.07.2019г. до окончателното плащане, 4829,44 ЛЕВА -
неплатено трудово възнаграждение, дължимо за м. 06.2019г., на осн. чл. 128, т. 2 КТ, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 26.07.2019г. до окончателното
плащане, 4829,44 ЛЕВА - неплатено допълнително трудово възнаграждение, дължимо на
осн. чл. 3 от трудов договор № 58 от 29.04.2010г. за първото полугодие на 2019г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 26.07.2019г. до окончателното
1
плащане, както и сторените по делото разноски, а именно: 1000 ЛЕВА - адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Р.Ф.“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. *******“ № 78 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка
на Софийски районен съд, сумата от 729,77 ЛЕВА - държавна такса и 350 ЛЕВА - разноски
за експертиза.
Ответникът в първоинстанционното производство, обжалва постановеното
решение по отношение на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ в частта,касаеща
незаконност на уволнението,поради липса на предварително разрешение на инспекцията на
труда по чл.333 ал1 т.4 КТ,както и по отношение на исковете по чл.225 ал.1 КТ,по чл.224 КТ
и по чл.128 т.2 КТ. Твърди,че решението е неправилно-постановено в нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила,както и необосновано.Твърди,че
процесната заповед за уволнение е издадена на 01.07.2019 г.след като на 28.06.2019 г.са
поискани писмени обяснения в тридневен срок ,изтекъл на 01.07.2019 г.Издаденият
впоследствие болничен лист ,на 02.07.2019 г.,бил издаден за целите на производството,ден
след наложеното дисциплинарно наказание.
Моли да се отмени решението и да се отхвърли исковата претенция.Претендира
разноски .
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли да се отхвърли. Не
претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна
и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Предварителната закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ е приложима в случаите, когато
служителят е започнал ползването на разрешен отпуск. Работникът следва да е уведомил
работодателя за разрешения му отпуск и да е показал ясно, че го ползва, като не се явява на
работа, за да изпълнява служебните си задължения .В настоящия случай от приложения
болничен лист № Е20197886683 от 02.07.2019г. е видно, че на ищцата е било разрешено
ползването на отпуск поради временна неработоспособност за периода от 02.07.2019г. до
11.07.2019г. От представената от двете страни електронна кореспонденция е видно, че с е-
мейл съобщение от 02.07.2019г. ищцата е уведомила работодателя, че има издаден
болничен лист, като е изпратила и сканиран препис от същия. В изпратения от работодателя
е-мейл от 02.07.2019г. се съдържа и извънсъдебно признание за уведомяването му относно
издадения на ищцата болничен лист (независимо, че е изискано представянето му в
оригинал). Отделно от това, от приложения приемо-предавателен протокол от 03.07.2019г.
става ясно, че болничният лист е бил предаден на работодателя и в хартиен вариант на
посочената дата.
Процесната заповед за дисциплинарно уволнение е връчена на ищцата чрез е-мейл на
2
04.07.2019г., т.е. към датата на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение ищцата
е била започнала ползването на отпуска за неработоспособност, за което обстоятелство
работодателят е бил уведомен още на 02.07.2019г. и повторно на 03.07.2019г. От значение за
предварителната закрила е работодателят да е знаел, че е започнало ползването на отпуска,
което в случая е установено по несъмнен начин.
По изложените съображения и доколкото не са налице данни на цитираните по- горе
дати ищцата да се е явявала на работа и да е изпълнявала служебните си задължения през
време на разрешения й отпуск, то следва да се приеме, че същата се е ползвала със закрилата
по чл.333 ал.1 т.4 КТ към момента на връчване на заповедта за уволнение-04.07.2019 г.и
след като липсва такова разрешение от Инспекцията по охрана на труда,то уволнението е
незаконно.
Въззивникът не излага съображения за неправилност на постановения съдебен акт по
отношение обжалването му в частта на уважените искове по чл.225 ,чл.224 и чл.128
КТ.Исковете са уважени при правилно приложение на материалния закон,обоснована
преценка на доказателствения материал.
Не се установиха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради
което то като законосъобразно постановено следва да бъде потвърдено .
Воден от горното, СГС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20041291 от 09.06.2022 г. по гр.д.43480/19 г.,
СРС-63 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3