Решение по дело №1735/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1157
Дата: 12 юни 2019 г. (в сила от 2 юли 2019 г.)
Съдия: Мария Бончева
Дело: 20193110201735
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 април 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

                                                           

                                                          Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                    двадесет и девети състав

На шести  юни                                     Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Съдия  Мария Бончева

Секретар   Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №1735 по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на А.Г.А. против Наказателно Постановление  №18-0819-008239/ 08.03.2019г. на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което  на А.Г.А. са наложени следните административни наказания- по пункт 1  - лоба" в размер  на 20 лева  на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДП, по пункт 2  лоба" в размер  на 100 лева и Лишаване от право  да управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.

          В жалбата се оспорва фактическата обстановка, поради това се иска отмяна на постановлението.

           В съдебно заседание въззивникът редовно призован,  се явява и се представлява от процесуален представител, който  поддържа жалбата.                  

            Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява и не  ангажира становище по жалбата.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

              На 27.09.2018 г. в около 15:30 часа в гр.Варна на ул.”Брегалница” като водач на лек автомобил Тойота Корола с per № В 5368ВР при извършване на маневра движение назад водача блъснал паркирания зад него автомобил. Жалбоподателят напуснал местопроизшествието и не уведомил МВР за случая.

             Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващия орган изцяло възприел фактическите констатации в акта.

           В хода на съдебното производство бе  разпитан свид. С., чиито показания съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно.

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:  

 Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима. 

          Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР -Варна, съгласно заповед 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

         Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е констатирал нарушения по чл.40 ал.2 от ЗДП и  по чл.123 ал.1 т.2 б.Б ЗДП, като не е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.  Направените в АУАН констатации, както и тези в издаденото въз основа на него НП се опровергават от доказателствата по делото. Пред съда  се представят доказателства, че са налице обстоятелства, изключващи приложението на чл. 40 ал.2 и чл. 123, ал. 1, т.2 б.Б, от ЗДвП по отношение на жалбоподателя, изключващи неговата отговорност за така посоченото нарушение на ЗДвП. Видно от показанията на свидетеля- С. автомобилът „Тойота Корола“ с per № В 5368ВР за който се твърди в НП, че е бил управляван на 27.09.2018г. в 15и30ч. от жалбоподателя А. е бил отдаден под наем от агенция за автомобили под наем. Видно от приложените писмени доказателства по преписката лицето на което е бил отдаден под наем на горепосочената дата лекия автомобил се казва Иван Господинов Иванов. Срокът за наема е бил от 12и30ч. на 27.09.2018г. до 12и30 ч. на 29.09.2018г. Жалбоподателят видно от доказателствата по преписката не отрича, че е наемал същия автомобил, но твърди , че попълвайки датата в декларацията е сгрешил и на дата 27.09.2018г. автомобилът не е бил в негово владение. В тази връзка съдът намира, че жалбоподателят е  бил неправилно наказан за извършване на нарушения по ЗДП. Съдът намира, че извършеното нарушение не може да се вмени във вина на жалбоподателят и същият не е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененените  и нарушения.  По преписката не са обсъдени всички доказателства.  АНО не е посочил доказателства как е бил определен нарушителя. При произнасяне по преписката не са били взети предвид всички обстоятелства имащи значение за случая. Съдът намира, че АНО се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и обстоятелствата, които е приел за установени не се доказват по безспорен и категоричен начин.  Следователно извършването на нарушение по ЗДП не бе доказано по безспорен и несъмнен начин от въззиваемата страна върху която лежи това задължение. За да ангажира отговорността на лице привлечено да отговаря за определен вид деяние е необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, както неговато противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите от състава на нарушението, то не е налице нарушение.

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                          Р  Е Ш  И:

 

            ОТМЕНЯ Наказателно Постановление  №18-0819-008239/ 08.03.2019г. на Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР-Варна, с което  на А.Г.А. са наложени следните административни наказания- по пункт 1  - лоба" в размер  на 20 лева  на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДП и по пункт 2  лоба" в размер  на 100 лева и Лишаване от право  да управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДП.

           Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.

          След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: