Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260362
12.11.2020г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ състав,
в открито съдебно заседание на двадесет
и седми октомври
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
при участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Илиев въззивно
гражданско дело №2191/2020г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Делото е образувано
по въззивна жалба на
К. Н. И.,
ЕГН **********, чрез пълномощника им
по делото адв. М.
П., против Решение №2186 от 30.06.2020г., постановено по
гр.д. №20151/2018г. по описа на Районен съд-
Пловдив, V гр.с., с което са били отхвърлени предявените
от него против С.Г.Г., ЕГН **********, искове за трансформация
на натурално задължение за даване на издръжка по договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу
задължение за издръжка и
гледане от 01.02.2013г., сключен с нотариален акт № 48,
т.1, рег. № 335, дело 48/2013 г. по описа на нотариус Н.Белева с рег. № 461 на
НК и район на действие- РС- Пловдив в парично и осъждане на ответника да
заплаща на ищеца пожизнена месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от
подаване на исковата молба в съда- 18.12.2018 г., с падеж- всяко последно число
на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до нейното окончателно изплащане и за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
общо 1695,12 лв.- обезщетение за неизпълнение
на задължение за издръжка за
минало време за периода от 21.08.2018г. до 17.12.2018г., ведно със законна
лихва върху главницата, считана от 18.12.2018 г. до окончателното й изплащане.В жалбата се
излагат доводи за неправилност на обжалваното
решение, като се
иска отмяната му
и постановяване на
ново решение, с което исковете
да бъдат уважени.
Ответната страна по
жалбата- С.Г.Г., ЕГН **********, чрез пълномощника си
по делото адв. С.
С., оспорва същата
и иска потвърждаване
на обжалваното решение.
Пловдивският окръжен съд, след като
провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и допустимо.
Предвид горното и на
основание чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността
на решението съобразно посоченото в жалбата
и при служебна проверка за допуснати
при постановяването му
нарушения на императивни материалноправни норми, като
въззивната инстанция се
произнесе по правния спор
между страните.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с искове с
правно основание чл.97, ал.1
и чл.79, ал.1 от ЗЗД, предявени
от К. Н. И. против
С. Г. Г. за трансформация
на поетото от ответницата
натурално
задължение за даване на издръжка по договор
за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за издръжка и
гледане от 01.02.2013г., сключен с нотариален акт № 48,
т.1, рег. № 335, дело 48/2013 г. по описа на нотариус Н.Белева с рег. № 461 на
НК и район на действие- РС- Пловдив, в парично и осъждане на ответника да
заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от подаване на
исковата молба в съда- 18.12.2018 г. до
възстановяване на отношенията, с падеж-
всяко последно число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска до нейното окончателно изплащане, както и за
осъждане на ответницата да заплати на
ищеца сумата от общо 1695,12 лв.- обезщетение
за неизпълнение на
задължение за издръжка за минало време за периода от
21.08.2018г. до 17.12.2018г., ведно със законна лихва върху главницата, считана
от 18.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
От
фактическа страна по делото няма спор, а и се
установява от представените
писмени доказателства, че с договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу
задължение за издръжка и
гледане от 01.02.2013г., сключен с нотариален акт № 48,
т.1, рег. № 335, дело 48/2013 г. по описа на нотариус Н.Белева с рег. № 461 на
НК и район на действие- РС- Пловдив, ищецът
е прехвърлил на
ответницата правото на
собственост върху свой недвижим имот
срещу поето от нея
задължение за гледането и издръжката
му, докато е
жив, като му
осигури спокоен и нормален
живот, какъвто е
водил досега. Няма
спор, че
от сключване на договора
до 20.08.2018г. страните
са живели в едно домакинство в
жилището на ответницата,
находящо се в гр.
Пловдив, ЖК „Тракия“,
***, и договорът
е бил изпълняван от нея,
както и че
на 21.08.2018г. след
влошаване на отношенията между
тях ищецът е напуснал
дома на ответницата и
считано от посочената
дата последната вече
не изпълнява задълженията си по договора.
При това положение
претенцията на ищеца
за трансформиране на
поетото от ответницата задължение
за издръжка
до възстановяване на
отношенията между тях е
основателна. Според настоящия
състав на съда за изхода на делото е без
значение дали ответницата
е принудила ищеца да напусне
жилището й, както се
твърди в исковата молба, или последният си е
тръгнал оттам по собствено желание,
както се твърди
в отговора, тъй като и в
двата случая поетото от нея с договора задължение
за издръжка следва да
бъде изпълнявано. Съгласно
формираната трайна съдебна
практика /Решение №8 от
26.01.2015г. на ВКС по гр.д. №2754/2014г.; Решение
№239 от 03.07.2014г. на ВКС по
гр.д. №1019/2014г.; Решение №340
от 04.11.2015г. на ВКС по гр.д. №1668/2015г.; Решение
№402 от 21.01.2015г. на ВКС по
гр.д. №1921/2014г.; Решение №82 от
05.04.2011г. на ВКС по гр.д. №1313/2009г.; Решение
№439 от 22.12.2011г. на ВКС по
гр.д. №90/2011г.; и др./
неприемането, съответно неоказването
на необходимото съдействие от страна на кредитора за изпълнение
на задължението за гледане
и издръжка, води до
погасяване поради невъзможност за изпълнение само на
задължението за полагане
на грижи, но не
освобождава длъжника от задължението за издръжка,
тъй като издръжката
може да се осигурява
според обстоятелствата в натура
или в пари. Предвид
горното в случая ответницата
дължи на ищеца по силата на сключения
договор заплащане на издръжка,
необходима за задоволяване
на нуждите му от
храна, режийни разноски,
дрехи, лекарства и
други. От приетото по делото
без възражения от страните заключение
на съдебно- счетоводна
експертиза се установява, че
за периода от м.
август 2018г. до м.
септември 2019г. общият размер
на сумата за издръжка на ищеца
с включени средства за лекарства
и здравеопазване възлиза
на 5913,04 лв.,
т.е. средно по
422,36 лв. месечно, а
за периода 21.08.2018г.-17.12.2018г. общият
размер на сумата за издръжка на
ищеца с включени средства за
лекарства и здравеопазване възлиза
на 1695,12 лв. По така
изложените съображения предявените
искове за трансформиране на
задължението за издръжка
в парично и
осъждане на ответницата
да заплаща на ищеца
сумата от 400
лв. месечно за периода
от датата на подаване на исковата молба- 18.12.2018г. до отпадане
на пречките за изпълнение
на задължението в натура,
както и за
заплащане на сумата от
1695,12 лв.- обезщетение
за неизпълнение на
задължението за издръжка
за периода 21.08.2018г.-17.12.2018г. са основателни и следва да се
уважат.
Неоснователни
са доводите на ответницата,
че тъй
като ищецът не бил изправен кредитор /неоправдано
не приемал и не
оказвал съдействие за
предложеното му изпълнение/, то той
нямал право да
иска трансформиране на
задължението за издръжка в парично. Действително
такова разрешение е било
възприето в по- старата съдебна практика, но същото е мотивирано
с възможността за превръщане на
договора за гледане
и издръжка в такъв за рента, който е
нищожен като противоречащ на социалистическия морал. Тази съдебна практика обаче
следва да се приеме за изгубила значение след отмяната през
1990г. на глави І и ІІ от ЗСГ
/в този смисъл- Решение №82 от 05.04.2011г. на ВКС по
гр.д.№1313/2009г., ІV г.о./,
а договор за
рента, с който се прехвърля
правото на собственост срещу поето задължение за
заплащане на парична издръжка
до края на живота на
прехвърлителя вече се приема за действителен /Решение
№200 от 20.04.2011г. на ВКС по
гр.д.№876/2010г., ІV г.о./. Отделно от това от доказателствата по делото
се установява, а
и по това няма
спор между страните, че към 21.08.2018г.,
когато ищецът е
напуснал жилището на
ответницата, отношенията между
тях са
били влошени, което
съставлява обективна пречка
за изпълнение на задължението за издръжка
в натура, тъй като
не може да се изисква
в подобна ситуация от кредитора
да продължи да живее в едно домакинство с
длъжника. Не са налице и
предпоставките за отказ от договора
от страна на ответницата съгласно чл.98
от ЗЗД, тъй
като посочената разпоредба дава такава
възможност на длъжника при
забава на кредитора
само ако задължението
няма за предмет
да се предаде
нещо, каквото не е задължението за
издръжка, тъй като същото може да
бъде изпълнявано както в
натура, така и в
пари. Ирелевантни за изхода
на спора са и
доводите на ответницата,
че при продажбата на
имота, който е придобила
по силата на процесния договор,
ищецът е получил
от купувача сумата
от 17000 лв. От приложените по
делото писмени доказателства
действително се установява, а
и по това няма спор между
страните, че уговорената в нотариалния
акт продажна цена на имота
в размер на 13000
лв. е била получена
от ответницата по нейна
банкова сметка, ***ата
на имота е
заплатила по банков
път на ищеца сумата от 17000
лв. Така извършената
продажба на имота и възникналите по повод на
нея правоотношения между
страните, както и
с купувача, обаче
не се отразяват на изпълнението на
задълженията по процесния договор
за гледане и издръжка, доколкото
не се твърди да е постигнато
някакво съглашение между страните за
изменението му. В случай,
че получените от
ищеца 17000 лв.
са били част
от действителната продажна цена
на имота, както и че
липсват други уговорки
между тях и с третото
лице- купувач, то ответницата
разполага с възможността да претендира
от ищеца посочената
сума. В настоящото
производство последната е направила възражение
за прихващане със същата,
което обаче не подлежи на
разглеждане, тъй като
е направено след изтичане
на срока за отговор
на исковата молба.
Предвид горното
въззивната жалба се
явява основателна, поради
което обжалваното решение
следва да бъде отменено, като вместо
него се постанови
ново решение за
уважаване на исковете.
С
оглед изхода на делото
и на основание
чл.78, ал.1 от ГПК в
полза на
ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски
в размер на 1430,60 лв. за първата инстанция
и 500 лв.- за въззивната инстанция или общо за двете инстанции в размер
на 1930,60 лв.
На основание
чл.78, ал.6 от ГПК
предвид обстоятелството, че ищецът
е бил освободен от заплащане на държавна такса, ответницата
следва да бъде
осъдена да заплати
в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Окръжен съд- Пловдив дължимата държавна такса за първоинстанционното и
въззивното производство за уважените искове, както следва: 593,80 лв.-
за първоинстанционното производство
и 321,90 лв.-
за въззивното производство или
общо сумата от
915,70 лв.- държавна такса.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №2186 от 30.06.2020г.,
постановено по гр.д. №20151/2018г. по описа на Районен съд- Пловдив, V гр.с., като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ТРАНСФОРМИРА задължението за
издръжка в натура,
поето от С.Г.Г., ЕГН **********, по договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу
задължение за издръжка и
гледане от 01.02.2013г., сключен с нотариален акт № 48,
т.1, рег. № 335, дело 48/2013 г. по описа на нотариус Н.Белева с рег. № 461 на
НК и район на действие- РС- Пловдив, като
ОСЪЖДА С.Г.Г., ЕГН **********, да
заплаща на К. Н. И.,
ЕГН **********, сумата
от 400 лв.
месечно, с падеж всяко
последно число на месеца,
за който се дължи,
считано от датата на подаване на исковата молба-
18.12.2018г. до отпадане
на пречките за изпълнение на задължението за издръжка в натура, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА С.Г.Г., ЕГН **********,
да заплати на К. Н. И., ЕГН **********, сумата
от 1695,12
лв.- обезщетение за
неизпълнение на задължението
за издръжка за
периода 21.08.2018г.-17.12.2018г., ведно със законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба- 18.12.2018г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1930,60 лв.-
разноски по делото.
ОСЪЖДА С.Г.Г., ЕГН **********,
да заплати в полза
на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Пловдив сумата от
915,70 лв.- държавна такса.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.