МОТИВИ към
НОХД №30/2020 г.:
Обвинението е против
подсъдимия Р.И. *** за престъпление
по чл.206, ал.3 във връзка с ал.1 във връзка с чл.29, ал.1, б.„а” и
„б” от НК.
Подсъдимият се обвинява за това, че през м. февруари 2018 г. в
гр.Пазарджик, при условията на опасен рецидив, противозаконно е присвоил чужда
движима вещ, която владеел - лек автомобил „М. Ц200 ЦЦИ” с английски peг. №BV60OTT, собственост на Л.К.Г. *** на
стойност 14 067 лв., като обсебеното имущество е в големи размери.
Пострадалият Л.К.Г. е конституиран в качествата на частен обвинител.
Подсъдимият Р.П. не се признава за виновен.
Дава обяснения за фактическата обстановка.
Защитникът пледира за оправдателна присъда.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 от НПК прие за установено следното:
Пострадалият Л.Г. от години живеел и работел във
Великобритания. През 2017 г. той закупил на търг дизелов лек автомобил „…” с
английски peг. №… и го управлявал известно време. Скоро след това
автомобилът се повредил и се оказало, че повредата била в турбината. Още същия
ден свидетелят Г. се прибрал в квартирата си и споделил за проблема с подсъдимия
Р.П., който към онзи момент живеел в същата квартира. По предложение на подсъдимия
П. колата била закарана в автосервиз, в който подсъдимият работел, и престояла
там няколко дни. След това П. обяснил на свидетеля Л.Г., че ремонтът на
автомобила щял да излезе много скъп, тъй като можело да има повреда не само в
турбината, а и в неговия двигател. За това подсъдимият предложил да откара
колата в България, където да я ремонтира на много по-ниски цени. Тъй като
пострадалият имал доверие на П., се съгласил с неговото предложение. Затова
автомобилът бил натоварен на автовоз и бил откаран в България. При пристигането в страната по молба
на подсъдимия П., свидетелите Н.Б. и и Д.П. взели автомобила и го откарали в
близост до автокъща, стопанисвана от свидетеля П., в двор на „Геосонда“,
нахощящ се в гр.Пазарджик, на бул.“А.С.“. При пристигането си в България,
подсъдимият Р.П. взел автомобила и го откарал в склад на ул.„…“ в гр.Пазарджик,
където следвало да го ремонтира. За тази цел подсъдимият започнал да иска пари
от пострадалия за ремонта на автомобила. Затова свидетелят Л.Г. превел на подсъдимия
Р.П. на три пъти по 200 английски лири.
Минали около два месеца като през цялото време подсъдимият
Р.П. уверявал пострадалия Л.Г., че автомобилът му се ремонтирал. В един момент
свидетелят Г. се усъмнил в думите на подсъдимия и помолил своя приятел свидетеля
Г.Т. да провери ситуацията. Така свидетелят Т. след няколко неуспешни опита
успял най-накрая да се срещне с подсъдимия П. в началото на м.февруари 2018 г.
в гр.Пазарджик. Тогава свидетелят трябвало да вземе ремонтирания и изправен
автомобил от склад на ул.„Синитевска“ в гр.Пазарджик, където го посрещнал подсъдимият
Р.П.. Т. се опитал да потегли с колата на Л.Г., но не успял да запали
автомобила. Свидетелят Т. по телефона се свързал с пострадалия Г., който се
намирал във Великобритания, като последният помолил Т. да вземе колата и да я
откара в друг автосервиз, където да я прегледат и установят точния проблем. Свидетелят
Т. се обадил на свой приятели - свидетелите И.Л. и Д.Л., които бил автомонтьори
в сервиз „Вианор“ в гр.П.. Свидетелят Л. пристигнал със служебен автомобил и
изтеглил автомобила на Г. до сервиз „Вианор“. Там с колегата си свидетелят Д.Л.
успели да стартират двигателя и констатирали, че колата имала проблем с дюзите,
а и турбината й не работела. Тогава в разговор със свидетеля Г., подсъдимият Р.П.
заявил, че щял да набави необходимите части за ремонт на автомобила в сервиза
на Л. и Л.. Автомобилът престоял в сервиз „Вианор“ в гр.Пазарджик няколко дни,
след което по телефона П. заявил на Г., че той ще ремонтира автомобила, тъй
като бил получил пари за това. Затова свидетелят Г. се обадил на свидетеля Г.Т.
и го информирал, че подсъдимият Р.П. ще вземе колата., Впоследствие подсъдимият
отишъл в сервиз „Вианор“ с платформа и откарал автомобила на пострадалия Л.Г. в
неизвестна посока. Няколко дни след това събитие П. спрял да си вдига телефона
и Г. нямал никаква връзка с него. В последствие свидетелят Г. случайно разбрал,
къде се намира автомобила и изпратил свой познат – свидетелят П.М. да провери.
Свидетелят М. отишъл до мястото, намиращо се на бул.“Ал.Стамболийски“, бивш
склад на „Геосонда“, където видял автомобила, който в последствие изчезнал.
По делото била назначена съдебна автооценъчна
експертиза, според чието заключение, пазарната стойност на МПС, предмет
на престъплението е 14 067 лв. към инкриминираната дата с приспаднато овехтяване,
която не бе приета по делото.
В хода на съдебното следствие
е назначена нова оценъчна експертиза, според заключението на която действителната
стойност на автомобил към инкриминираната дата е била 6 500 лв.
Деянието е извършено при
условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК.
Подсъдимият Р.П. е осъждан по 7 присъди на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, които е изтърпявал
ефективно, като по повече от една от присъдите му е налагано наказание лишаване
от свобода за повече от една година. Същият е освободен условно предсрочно от
затвора на 29.09.2015 г., където е търпял наказание от 10 години лишаване от
свобода, като му е определен изпитателен срок от една година три месеца и 28
дни, поради което деянието по настоящето дело е извършено от подсъдимия П. в
срока по чл.30, ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите Г.Т.,
И.Л., Д.Л., Л.Г., П.М., Г.К., Д.П., И.П., Н.Б., дадени в хода на съдебното
следствие, показанията на свидетеля Д.Л., депозирани на досъдебното
производство и прочетени по реда на чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.2 от НПК,
проведените очни ставки между свидетеля Т. и подсъдимия П. и между свидетелите Т.
и Б., заключението на втората оценъчната експертиза, както и писмените
доказателства приложени по делото.
Относно закупуването на автомобила от
свидетеля Г. по делото са представени в оригинал на английски език и в превод
Свидетелство за регистрация на МПС V5C в Обединеното кралство и документ, който
показва лицето отговорно за регистрацията и данъчното облагане на МПС-во. И в
двата документа Л.Г. е посочен, като регистриран притежател. В СРМПС е
отбелязана и датата на придобиване на превозното средство от Г. – 08.11.2017 г.
Независимо от обстоятелството, че в
СРМПС е отбелязано, че въпросният документ е за служебно ползване и не
представлява доказателство за собственост, факта на фактическото придобиване от
Г. на въпросния автомобил не спорен.
Това е свързано с процедурите по
документалното оформяне на собствеността върху МПС в Обединеното Кралство. За да бъде регистриран
собственик на превозното средство, трябва да бъде попълнете документа за регистрация на автомобил V5C. Съгласно закона продавачът
е отговорен да го публикува в DVLA или да подаде сигнал change of
ownership online. След това купувачът запазва новия зелен приплъзгач (new
keeper) /т.6 от представения документ, който не е преведен/. като доказателство за
собственост, докато пристигнат документите му.
За да е налице престъпление,
квалифицирано като "обсебване" по чл.206, ал.1 от НК, е необходимо
деецът противозаконно да присвои чужда движима вещ, която владее или пази.
Изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с
вещта, така и в отказ тя да се върне.
Не спорно обстоятелството, което се установява от
еднопосочните показания на свидетелите П., Б. и П., че при пристигането на
автомобила в България, същият бил предаден от свидетеля П. на свидетеля Б.,
който заедно със свидетеля П. откарали автомобила в двор на „Геосонда“, нахощящ се в
гр.П., на бул.“А. С.“.
От там обаче, както и подсъдимият не
отрича в обясненията си, в която част съдът ги кредитира, същият е превозил до
сервиз-работилница, обособена от него за извършване на ремонти, ситуиран в
сладкарски цех, собственост на негов братовчед, находящ се в гр.П., ул.“С.“.
Там според неговите обяснения започнал да ремонтира автомобила.
С оглед на тези обстоятелства и от показанията
на свидетелите Г. и М., безспорно се установи, че процесната вещ – лек
автомобил „…” с английски peг. №…бил
предоставен на подсъдимия по силата на устен договор за услуга - за ремонт, въз
основа на който подсъдимият придобил владението върху МПС, със задължението до
извършване на ремонта да го пази с грижата на добър стопанин.
В този смисъл подсъдимият е знаел, че не може да се
разпорежда с въпросната чужда вещ, а следва да я върне след извършване на
ремонта. Автомобилът обаче не е бил върнат от подсъдимия.
В обясненията си подсъдимият твърди, че след като
автомобилът бил откаран в друг сервиз, той небил вземал автомобила обратно и
незнаел къде се намира същия.
В тази част обаче съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия, тъй като източник на доказателства същите категорично се
опровергават от свидетелите Т., Л., Л. и Г..
Свидетелите Л. и Л., независимо един от друг дават ясни,
категорични, еднопосочни и убедителни показания, че след като автомобилът бил
докаран от Л. и Т. в автосервиз „Вианор“, където те работили като автомонтьори,
престоял там около 4-5 дни. След това подсъдимият П. пристигнал в сервиза с
платформа за превоз на автомобили, шофирана от друго неизвестно лице. На
подсъдимия били предоставени ключовете за автомобила и същият бил откаран с
платформата в неизвестна посока, като автомобилът повече не бил докарван в
сервиза им.
Такива са показанията на свидетеля Л., дадени и на
досъдебното производство, които бяха приобщени към доказателствения материал на
основание чл.281, ал.5 във връзка с ал.1, т.2 от НПК, които същият потвърди в
съдебното заседание.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като
същите са дадени от позицията на очевидци и са напълно незаинтересовани, с
оглед на това, че към онзи момент никой от тях не е познавал както пострадалия Г.,
така и подсъдимия П.. В тази връзка съдът не намери основание за съмнение в
добросъвестността и достоверността на показанията на свидетелите, тъй като
същите нямат никаква причина да твърдят, че подсъдимия е взел автомобила от
сервиза им, без същият да го е сторил.
Убедителността на показанията на тези свидетели се затвърждава
и от обстоятелствата установени от показанията на свидетеля Т., който сам им се
обадил, че подсъдимият ще пристигне в сервиза , за да вземе автомобила и на
когото същите са съобщили, че последният действително го е направил.
Освен това свидетелите Л. и Л. още на досъдебното
производство, както и в съдебното са посочили именно подсъдимия П., като лицето
на когото са педали автомобила и ключовете за него.
Съдът несчита, че свидетелят Т., като приятел на
пострадалия, дава недостоверни показания. В случай, че беше заинтересован
можеше да посочи, че лично е присъствал при вземането от страна на подсъдимия
на процесния автомобил. Но свидетелят ясно и непредубедено заяви, че не е присъствал
в този момент, а че Лучев и Л. са му съобщили, че подсъдимият отишъл в сервиза
с платформа и взел автомобила.
Тези свои показания свидетелят Т. поддържа и при
преведената с подсъдимия П. очна ставка.
На следващо място показанията на свидетеля Т. съвпадат и
с показанията на свидетеля Г. за причините подсъдимият да вземе отново при себе
си автомобила, за да довърши ремонта. И двамата дават еднопосочни показания, че
подсъдимият П. сам заявил желание да довърши ремонта в разговор по телефона със
свидетеля Г., тъй като бил получил вече парични средства за това. Поради това Г.
се обадил на Т., че подсъдимият ще вземе колата от сервиза, който пък от своя
страна предупредил за това свидетелите Л. и Лелчев.
Следователно подсъдимият П. отново е придобил владението
върху процесната вещ на същото правно основание.
Относно главния факт от предмета на доказване -
действията на подсъдимия на третиране на автомобила, като свой чрез
разпореждането с него, изразяващо се в невръщането му при поискване от собственика,
съдът цени показанията на свидетелите Г., Т., К. и М..
Свидетелят Г. дава показания, че след като подсъдимият П.
взел автомобила от сервиз „Вианор“, последният изключил телефона си и престанал
да контактува с него. Тъй като незнаел къде е колата по неизвестен начин, се
свързал със свидетеля П., който му съобщил, че колата се намира в двора на
„Геосонда“, от където в последствие изчезнала.
Тези обстоятелства се потвърждават от показанията на
свидетелите М., Т. и К..
Според показанията на свидетеля М., на които съдът дава
вяра, по молба на свидетеля Г. през април месец 2018 г. отишъл на указаното
място в двора на „Геосонда“ и видял, че колата е там, но не разполагал с
ключове, колата няма акумулатор и не могъл да я вземе.
А свидетелите К. и Т. заявяват, че Г. им се обадил и им е
казал, че колата е изчезнала.
Показанията на свидетеля Б., в частта в която същият
заяви, че се чувал по телефона с „някакви хора от гр.В.“, които искали да
оглеждат автомобила, докато същият стоял в двора на „Геосонда“ не допринасят за
изясняване на фактите по делото. Не става ясно кога се е случило това, още
повече, че при очната ставка със свидетеля Т. се установява, че обадилият се по
телефона не е бил Т..
Такива са и показанията на свидетеля К., в частта в която
същият обясни, че подсъдимият П. го завел в работилницата на ул.“С.“ и му е
показал автомобила на свидетеля Г.. В тази част показанията на свидетеля
единствено сочат, че колата е била във владение на подсъдимия, но не и кога е
било това, дали при първоначалното вземане на колата след докарването й в
България или след вземането й от подсъдимия от сервиз „Вианор“. Свидетелят не
можа да посочи поне ориентировъчен период от време, когато се е случило това.
При така направения анализ на
събраните доказателства, съдът следвайки формалната логика за поведението на
подсъдимия от датата на придобиване на владението върху автомобила до отказа да
бъде върнат, а е оставен без надзор, приема че подсъдимият П. е автор на вменото
му престъпно деяние.
Съгласно ТР №1 от 30.10.1998 г. по н.д. №1/1998
г., ОСНК на ВКС при определяне квалифициращите признаци
"големи размери" и "особено големи размери" за различните
видове престъпления, ако друго не е посочено в закона, критерият е паричната
равностойност на предмета на престъплението, която надхвърля седемдесет,
съответно сто и четиридесет пъти установената в страната минимална работна
заплата.
Съдът н ецени първата
изготвена по делото оценъчна експертиза, тъй като определената стойност не
почива на събраните устни и писмени доказателства относно състоянието на
процесната вещ.
Според приетото в хода на
съдебното следствие заключение на оценъчната експертиза действителната
стойност на автомобил към инкриминираната дата е била 6 500 лв.
С ПМС №316 от
20.12.2017 г. (ДВ, бр. 102 от 2017 г.) минималната работна
заплата в страната от 01.01.2018 г. е 510 лв.
Поради това, за да е налице
признака „големи размери“ стойността на обсебената вещ следва да надхвърля 70
пъти минималната работна заплата към инкриминираната дата, а именно 35 700
лева, което в случая не е налице.
Затова съдът оправда
подсъдимия Р.П. по обвинението за обсебване на имущество в големи размери и за
разликата в стойността на автомобила от 6 500 лева до14 067
лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Р.И.П. от обективна и субективна страна
е осъществил признаците престъпния състав на чл.206 ал.3
във връзка с ал.1 във връзка
с чл.29, ал.1, б.„а” и „б” от НК от НК, като през м. февруари 2018 г. в
гр.Пазарджик, при условията на опасен рецидив, противозаконно е присвоил чужда
движима вещ- лек автомобил „…” с английски peг. №…., собственост на Л.К.Г. ***
на стойност 6 500 лв., която е владеел.
Подсъдимият е придобил владението върху
процесния автомобил по силата на устен договор за услуга - за ремонт, като е
знаел, че вещта му е предадена във владение, без да може да се разпорежда с нея
и следва да я върне след извършването на ремонта. След като правомерно е
придобил владението върху автомобила е започнал в един момент да третира вещта,
като собствена.
От обективна страна фактическият състав на
престъплението е осъществен, поради невръщане на вещта, която в един момент подсъдимият е започнал да третира
като своя собствена, изоставяйки я на неохраняемо място без надзор и разпореждайки се в
последствие с нея по неустановен начин.
Субективния елемент на състава изисква
присвояването, разпореждането с вещта или нейното невръщане на собственика да е
„противозаконно”.
Именно противозаконен се явява, както отказа
на подсъдимия да върне процесния автомобил, задържайки ключа за него, препятстването
на собственика до достъпа до него неназовавайки местонахождението му, така и разпореждането
с него, изоставяйки го в разрез с грижата на добър стопанин на неохраняемо
място, от където автомобилът е изчезнал.
При извършване на престъплението подсъдимият е действал
при пряк умисъл, като е съзнавал всички обективни и субективни признаци на
деянието и е желаел настъпването на общественоопасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия Р.П. за извършеното деяние съдът се ръководи
от изискванията на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при
неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на обсебването, която
е висока. Това са често срещани престъпления, заемащи голям дял сред ръста на
обществената престъпност в страната.
Съдът прецени и обществената опасност на конкретното
деяние, която е висока.
Подбудите за извършване на деянието се коренят в
незачитането на установения правов ред в страната.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът прецени не много високата стойност на предмета на
деянието е финансовите неуредици между подсъдимия и пострадалия във връзка с
ремонта на автомобила, а като отегчаващи – негативните характеристични данни и
множеството предишни осъждания.
Въз
основана отчетените обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на
наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, наложи на
подсъдимия Р.И.П. наказание в размер на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
С оглед
данните за личността на подсъдимия, съдът счете, че не са налице предпоставките
за приложение на чл.66 от НК. Поради това за поправянето и превъзпитанието му е
необходимо наказанието лишаване от свобода да се изтърпи ефективно.
Затова на
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът постанови наказанието да търпи
при първоначален СТРОГ режим.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НК подсъдимият Р.П. бе осъден да заплати направени разноски
по делото за в размер на 109.80 лева, платими по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: