Решение по гр. дело №2268/2015 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е              

 

№ ...                                           22  юли 2015 г.                               град София

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ  СЪД       I гражданско отделение, 16 състав в публично  заседание  на двадесет и втори юни през две хиляди и петнадесета година, в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ГЕОРГИЕВА

 

Секретар:     Е. Попова

Прокурор:

като разгледа  докладваното от съдията Георгиева

град.дело                №   2268               по описа за 2015  година  съобрази, че:

 

            Предявен е иск с правно основание чл.73, ал.1 от Закона за собствеността.

С исковата си молба М.Б.Р. твърди против А.Б.П., че е собственица на следния недвижим имот: масивна жилищна сграда, застроена на около 76,40 кв.м., на адрес: гр. *********** № 7, състояща се от изба, партер-магазин, мецанин, първи етаж, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, втори етаж, състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, и тавански етаж, при съседи на сградата: бул. „*****", сградата на бул. „*****” № 5, двор и аптека, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, цялото по акт за собственост с площ от 513 кв.м., съставляващо УПИ I, отреден за имот № 2 в кв. 394 по плана на гр. ************”. Собствеността придобила по силата на завещание от О.И.П.. В периода 20.02.2009 г.- 17.11.2011 г. ответникът А.Б.П. лично, чрез регистрирани на адреса юридически лица, представлявани от него, или чрез свои наематели, владял имота и така лишил ищцата от възможността да го ползва и отдава под наем, поради което й дължал обезщетение в размер, както следва: за магазин партер - 98500 лв.; за мецанина – 52 785 лв.   за етажа над мецанина – 66 007 лв. , които ИСКА да бъде осъден да й заплати. Претендира разноски.

Ответникът А.Б.П., чрез особения си представител, оспорва исковете като неоснователни. Оспорва се твърдението, че ответникът е владял имота, че е  отдавал обекти от сградата под наем, както и качеството му на наемодател. Ответната страна прави възражение за изтекла частична давност.

Съдът, като съобрази всички събрани по делото делото доказателства и доводите на страните по свое убеждение, прие от фактическа страна следното:

Видно от нот.акт № 32, том I , дело № 234/21998 г. на Нотариус В.Б. с рег. № 302 на НК ищцата се легитимира като собстевник на процесиня недивжим имот,на основание завещателно разпореждане в нейна полза. 

Предявен е иск с правно основание чл.73, ал.1 от Закона за собствеността, като ищцата в качеството си на собственик на процесния недвижим имот претендира обезщетение за лишаването от ползването на имота от страна на ответника за процесния период. Ищецът следва да установи, че е собственик на процесния имот, че същият е ползван от ответниците в процесния период както и размерът на обезщетението. В настоящя казус се установи по несъмнен начин, че ищцата е придобила правото на собственост върху имотите по завещание, както и че правото й на собственост е признато със съдебно решение по гр.д.№ 448/2001 г. на сРС и гр.д.№ 2767/2006 г. на СГС, II „г“ състав, с което ответникът в настоящето производство е осъден да й предаде  владението върху имотите, на основание чл.108 от Закона за собствеността. Представените писмени доказателства – Сключените договори за наем 30.05.1997 г. и 11.10.2004 г., касаещи отдаването под наем на имота за период, който предшества периода за който се претендира обезщетение. Съдът намира, че тези писмени доказателства и протокола за въвод във владение,  преценени в съвкупност със събраните  гласни доказателства показанията на свид.Павлова, сочат на основание за приложение на презумпцията по чл. 83 от ЗС, от което следва да се приеме за установено от страна на ищеца, че от момента на смъртта на завещателката, а и от преди това, до предаването на владението от съдебния изпълнител, единствено ответникът е упражнявал фактическа власт и е получавал наем за имотите.

Пропуснатите ползи по смисъла на чл.73, ал.1 от ЗС не са хипотетични вреди. Действията, на които се приписва настъпването им следва да са от такова естество, че реално и сигурно да възпрепятстват увеличаването на наличното имущество, като пречат на придобиването на други блага през целият исков период (Решение № 970/07/16.07.07 г., І ГО на ВКС). Точно такива са действията по отдаване на имота под наем, респ. възпрепятстването на собственика  да получава добиви, каквито е могъл да получи и те се установиха в настоящето производство. Техният размер е установен от експретното заключение по СТЕ, прието по делото, което съдът изцяло кредитира.

Ето защо, съдът счита, че са налице всички изискуеми се предпоставки за уважаване на предявения иск и следва да се постанови решение в този смисъл.

 Неоснователно е възражениет она ответника за погасяване на претенциите по давност, за част от периода, тъй като в случая е приложим петгодишния давностен срок, който не е бил  е изтекъл до момента на предявяване на исковата молба (20.02.2014 г.)

            Като последица от изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да се осъди ответника да заплати на ищцата и сторените по делото разноски в размер на 210, 80 лв. разноски за държавна такса, 50 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, 450 лв. разноски за възнаграждение на вещи лица и сумата от 593, 50 лв. разноски за възнаграждение на особен представител, които са запалтени от ищцовата страна.

Водим от горното, СГС , I-16 състав

 

Р          Е         Ш       И:

 

           

ОСЪЖДА А.Б.П. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и адрес по делото гр****, ул.“*************** с особен представител адвокат Р.К. от САК да запалти на М.Б.Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, на основание чл.73, ал.1 от Закона за собствеността, обезщетение за ползите, от които е лишена, от ползването за периода от 20.02.2009 г. до 18.11.2011 г. на следния недвижим имот: масивна жилищна сграда, застроена на около 76,40 кв.м., на адрес: гр. *********** № 7, състояща се от изба, партер-магазин, мецанин, първи етаж, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, втори етаж, състоящ се от дневна, спалня, кухня и сервизни помещения, и тавански етаж, при съседи на сградата: бул. „*****", сградата на бул. „*****” № 5, двор и аптека, заедно с 1/3 ид.ч. от дворното място, цялото по акт за собственост с площ от 513 кв.м., съставляващо УПИ I, отреден за имот № 2 в кв. 394 по плана на гр. ************”, както следва: за магазин партер - 98500 лв.; за мецанина – 52 785 лв.   за етажа над мецанина – 66 007  лв., ведно със законните лихви върху тези суми, считано от 20.02.2014 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА А.Б.П. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и адрес по делото гр.****, ул.“*********** с особен представител адвокат Р.К. от САК да заплати на М.Б.Р. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, на основание чл.78, ал.1 от Гражданския процесуален кодекс, разноски в размер на 210, 80 лв. за държавна такса, 50 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, 450 лв. разноски за възнаграждение на вещи лица и сумата от 593, 50 лв. разноски за възнаграждение на особен представител.

Препис от решението да се връчи на страните.

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: