№ 185
гр. Велики Преслав, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Гражданско дело №
20213610100427 по описа за 2021 година
Предявени са съединени в условията на първоначално обективно съединяване на
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК
вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 205 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „ТБ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – град С. (****), Б.П. С., ж.к. „М“ 4, сграда 6, представляван по закон от
Д.К.К. – изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на съвета на директорите, представляван по
пълномощие от адв. Н. А. Ш., съд.адрес: гр. С., ул.“Ш.П.“ №10, срещу С. Д. Х. с ЕГН **********,
постоянен и настоящ адрес: с. М., обл. Ш., ул.“ Т.“ №4, с искане да бъде признато за установено, в
отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца СУМАТА 421.01 лева (четиристотин
двадесет и един лева и една стотинки), представляваща главница, ЗАКОННА ЛИХВА от датата на
подаване на заявлението – 13.05.2021 г. до изплащане на вземането, КАКТО И СУМАТА 385.00
лева (триста осемдесет и пет лева), представляващи разноски по заповедното
производство.Вземането произТ. от следните обстоятелства: Неизплатени парични задължения по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен +********** и
Договор за лизинг към него; Договор за лизинг с предпочетен №+******* и Договор за лизинг с
предпочетен №+*********** сключени между „Т.Б.“ ЕАД и С. Д. Х.. Неудовлетворените
вземания на заявителя са индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури с
№№**********/15.06.2019г.; **********/15.07.2019г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение №84/18.05.2021г. по чгр.д.№302/2021г. по описа на ВПРС. Претендират се и
направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.
Ищецът твърди, че с ответника са били сключили допълнително споразумение към договор
за мобилни услуги с предпочетен номер +********** на 14.07.2017 г. за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Тотал+20.99“ със стандартен месечен абонамент в размер на 20.99 лв., както и
договор за лизинг с който лизингодателя/ищец е предоставил за временно възмездно ползване
устройство ALKATEL POP 4 GREY с обща лизингова цена 151.57 лв. дължима на 23 вноски в
1
размер на 6.59 лв. Въз основа на договора ответникът е ползвал предоставените от ищеца
мобилни/фиксирани пакетни услуги и предоставеното на лизинг на мобилно устройство, но не е
изпълнил задължения си по допълнителното споразумение към договор за мобилни услуги,
поради което дължал неустойка в размер на 26.69 лв., която не надвишавала три месечни
абонаментни такси и била начислена с фактура №**********/15.07.2019 г. Ответникът не бил
заплатил и лизингова вноска в размер на 6.59 лв. за периода 15.05.2019 г. – 14.06.2019 г., която
била начислена във фактура №**********/15.06.2019 г. Последствие от неизпълнението на
договора за лизинг било и заплащане от страна на лизингополучателя на разликата в цената на
предоставеното мобилно устройство по договора за лизинг, която била преференциална и цената
на същото устройство без абонаментния план с предпочетен номер +**********, начислена с
№**********/15.07.2019 г. в размер на 8.14 лв.
В исковата молба ищецът твърди и че с ответника са били в облигационни отношения по
силата на допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 16.01.2018 г., по който
ищецът е предоставил фиксирани услуги на ответника с предпочетен номер + *******, на същата
дата страните сключили и договор за лизинг за този мобилен номер, като ищецът е предоставил на
изплащане на ответника мобилно устройство марка MOTOROLA MOTO C PLUS DUAL BLACK с
обща лизингова цена 128.57 лв. дължима на 23 вноски, всяка в размер на 5.59 лв.
Въз основа на договорите ответникът е ползвал предоставените от ищеца
мобилни/фиксирани пакетни услуги и лизинг на мобилно устройство, но не е заплатил лизинговите
вноски по договора за лизинг общо 8 броя вноски и дължал сумата от 44.72 лв., начислена във
фактура №**********/15.06.2019 г.
Ищецът и ответника били сключили на 02.01.2019 г. и договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***********, както и договор за лизинг от същата дата, с който
лизингодателя/ищец е предоставил на ответника за временно възмездно ползване мобилно
устройство SAMSUNGF GALAXY J4 PLUS DUAL BLACK с обща лизингова цена 413.77 лв.,
дължима на 23 равни месечни вноски всяка в размер на 17.99 лв. Ответникът не изпълнил
задълженията си по договора за лизинг в размер на 19 лизингови вноски, поради което дължал на
ищец сумата от 334.87 лв., която била начислена във фактура №**********/15.06.2019 г.
След като задълженията не били заплатени от ответника, ищеца подал заявление по чл.410
от ГПК. На основание заявлението било образувано ч.гр.д и била издадена заповед за изпълнение
№84/18.05.2021г. по чгр.д.№302/2021г. по описа на ВПРС, с която е постановено
длъжникът/ответник да заплати на ищеца/заявител сумата 421.01 лева (четиристотин двадесет и
един лева и една стотинки), представляваща главница, законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 13.05.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата 385.00 лева (триста
осемдесет и пет лева), представляващи разноски по заповедното производство, като вземането
произТ. от следните обстоятелства: неизплатени парични задължения по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен +********** и Договор за лизинг към
него; Договор за лизинг с предпочетен №+******* и Договор за лизинг с предпочетен
№+*********** сключени между „Т.Б.“ ЕАД и С. Д. Х.. Неудовлетворените вземания на
заявителя са индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури с
№№**********/15.06.2019г.; **********/15.07.2019г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК, поради
което съда е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
2
срок на осн.415, ал.1, т.2 от ГПК.
В указаният от съда срок ищецът-заявител по заповедното производство е предявил в
условията на първоначално обективно съединяване на положителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 205 от ЗЗД
и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на
ищеца вземанията по заповедното производство. Въз основа на исковата молба е образувано и
настоящото гражданско дело. Претендират се и направените по делото разноски, включително и
по заповедното производство.
Ищецът, чрез процесуалния си представител –пълномощник преди началото на съдебно
заседание е представил становище по съществото на спора, както и допълнителни обстоятелства,
счита иска за доказан по основание и размер и моли съдът да го уважи изцяло, както и да му
присъди направените разноски.
В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ответникът се представлява от особеният представител, който счита
искът за допустим и основателен по размер изводимо от представените с исковата молба писмени
доказателства и моли съдът да се произнесе положително по него.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от
фактическа и правна страна следното:
На основание заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ПКГПГПК е
образувано чгр.д и била издадена заповед за изпълнение №84/18.05.2021г. по чгр.д.№302/2021г. по
описа на ВПРС, с която е постановено длъжникът С. Д. Х. с ЕГН **********, постоянен и
настоящ адрес: с. М., обл. Ш., ул.“ Т.“ №4 да заплати на кредитора-ищец „ТБ, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – град С. (****), Б.П. С., ж.к. „М“ 4, сграда 6, представляван по
закон от Д.К.К. – изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на съвета на директорите,
представляван по пълномощие от адв. Н. А. Ш., съд.адрес: гр. С., ул.“Ш.П.“ №10, СУМАТА 421.01
лева (четиристотин двадесет и един лева и една стотинки), представляваща главница, ЗАКОННА
ЛИХВА от датата на подаване на заявлението – 13.05.2021 г. до изплащане на вземането, КАКТО
И СУМАТА 385.00 лева (триста осемдесет и пет лева), представляващи разноски по заповедното
производство.Вземането произТ. от следните обстоятелства: Неизплатени парични задължения по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен +********** и
Договор за лизинг към него; Договор за лизинг с предпочетен №+******* и Договор за лизинг с
предпочетен №+*********** сключени между „Т.Б.“ ЕАД и С. Д. Х.. Неудовлетворените
вземания на заявителя са индивидуализирани по размер и основание в издадени от него фактури с
№№**********/15.06.2019г.; **********/15.07.2019г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 от ГПК, поради
което съда е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок на осн.415, ал.1, т.2 от ГПК.
В указаният от съда срок заявителят е депозирал в съда искова молба, с която при условията
на първоначално обективно съединяване са предявени положителни установителни искове въз
основа на които е образувано настоящото производство.
Установи се по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства, че страните
3
са били обвързани с допълнително споразумение от 14.07.2017 г. към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +********** на за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал+20.99“ със
стандартен месечен абонамент в размер на 20.99 лв., договор за лизинг от 14.07.2017 г. с който
лизингодателя/ищец е предоставил за временно възмездно ползване устройство ALKATEL POP 4
GREY с обща лизингова цена 151.57 лв. дължима на 23 вноски в размер на 6.59 лв., допълнително
споразумение от 16.01.2018 г. към договор за мобилни услуги, по който ищецът е предоставил
фиксирани услуги на ответника с предпочетен номер + *******, договор за лизинг от 16.01.2018 г.
за мобилен номер + *******, като ищецът е предоставил на изплащане на ответника мобилно
устройство марка MOTOROLA MOTO C PLUS DUAL BLACK с обща лизингова цена 128.57 лв.
дължима на 23 вноски, всяка в размер на 5.59 лв., договор за мобилни услуги от 02.01.2019 г. с
предпочетен номер +***********, както и договор за лизинг от 02.01.2019 г., с който
лизингодателя/ищец е предоставил на ответника за временно възмездно ползване мобилно
устройство SAMSUNGF GALAXY J4 PLUS DUAL BLACK с обща лизингова цена 413.77 лв.,
дължима на 23 равни месечни вноски всяка в размер на 17.99 лв.
Въз основа на договора ответникът е ползвал предоставените от ищеца мобилни/фиксирани
пакетни услуги и предоставеното на лизинг на мобилно устройство, но не е изпълнил задължения
си по допълнителното споразумение към договор за мобилни услуги, поради което дължал
неустойка в размер на 26.69 лв., която не надвишавала три месечни абонаментни такси и била
начислена с фактура №**********/15.07.2019 г. Ответникът не бил заплатил и лизингова вноска в
размер на 6.59 лв. за периода 15.05.2019 г. – 14.06.2019 г., която била начислена във фактура
№**********/15.06.2019 г. Последствие от неизпълнението на договора за лизинг било и
заплащане от страна на лизингополучателя на разликата в цената на предоставеното мобилно
устройство по договора за лизинг, която била преференциална и цената на същото устройство без
абонаментния план с предпочетен номер +**********, начислена с №**********/15.07.2019 г. в
размер на 8.14 лв.
Въз основа на договорите ответникът е ползвал предоставените от ищеца
мобилни/фиксирани пакетни услуги и лизинг на мобилни устройства, като стойността на
незаплатените неустойка и лизингови вноски за всяко от мобилните устройства е фактурирана от
доставчика с фактури с №№ **********/15.06.2019 г. и **********/15.07.2019г. По посочените
фактури са постъпили частични плащания, поради което вземането се претендира в по-малък
размер от посочения в тях.
Видно от договорите за мобилни услуги, в които са посочени конкретни номера и
посредством които потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочени са
предадените активни СИМ карти за предоставените мобилни номера, които осигуряват достъп на
потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор, както и е осигурен достъп до мрежата
чрез предоставения фиксиран номер. С това ищецът е изпълнил задълженията си по договорите,
поради което се явява изправна страна по същите. Насрещните задължения за ответника по
договорите за мобилни услуги са да заплаща месечната абонаментна такса, както и мобилните
услуги извън пакет, когато такива са използвани. Съгласно т. 23, б. „б“ от Общите условия на
„Т.Б.“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, които са приети от потребителя/ответник,
месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и
включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в
размери съгласно избрания от него абонаментен план. Следователно, месечните абонаментни
такси се дължат по силата на самото сключване на договорите за мобилни услуги, след като
4
ответника е получил достъп до мрежата на оператора. Насрещните задължения за ответника по
допълнителното споразумение за мобилни услуги е да заплаща месечните абонаментни такси. В
договорите е уговорено, че максималният размер на неустойката не може да надвишава сборът на
три абонаментни такси. Процесната неустойка е начислена на основание раздел IV, чл. 4 от
допълнителното споразумение поради неизпълнението на С. Д. Х. да заплати изискуемите
абонаменти такси в уговорените срокове. По допълнително споразумение 14.07.2017 г. към
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********** със срок от 24 месеца и
абонаментен план „Тотал+20.99“ със стандартен месечен абонамент таксата е 20.99 лв. месечно.
Претендираната неустойка не надвишава три месечни абонаментни такси. По този начин се
гарантира, че същата не е прекомерна, като не се надхвърлят вредите от неизпълнението под
формата на претърпяна загуба и пропуснати ползи, т.е. не излиза извън присъщите й функции.
Трайно застъпено в съдебната практика е и становището, че неустойки в размер на три месечни
абонаментни такси не представляват необосновано високо обезщетение и не са неравноправни на
основание чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗЗП, тъй като не задължава потребителя да заплати необосновано
висока неустойка. Предвидената неустойка, която не може надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти, отговаря на изискването за добросъвестност и не води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Ищцовото дружество е изпълнило и задълженията си по договорите за лизинг, като е предало
всяко от устройствата на ответника, видно от представените договори, по които ответникът е
положил подписа си. Съгласно всеки от договорите за лизинг /чл. 4/, с подписването му
лизингополучателят декларира, че получава описаното в същия мобилно устройство във вид,
годен за употреба и изрядно функциониращо, заедно с цялата документация, включително
гаранционна карта. Договорът за лизинг има характер на приемо- предавателен протокол в тази си
част. В договорите за лизинг е уговорена общата лизингова цена на устройството, както и размерът
и броят на лизинговите вноски. Всеки от Договорите за лизинг е сключен за срок от 23 месеца и с
изТ.нето на уговорения срок падежът на всички лизингови вноски е настъпил и те са изискуеми.
Вземането за разлика в цената на предоставените с договорите за лизинг устройства е уговорено в
самите договори. Съгласно уговорената клауза, при неизпълнение от страна на потребителя,
последният дължи част от направената отстъпка в цената на предаденото устройство. Като
мобилен апарат във всеки от договорите е посочено конкретно устройството, което ответникът е
получил чрез съответния договор за лизинг, както и стандартната му цена, преференциалната
цена, на която потребителят го получава, както и размерът на направената отстъпка. След като
потребителят, нито е изпълнил задължението си за плащане на абонаментните такси, нито е върнал
мобилните устройства, нито е заплатил в пълен размер лизинговите вноски, то без основание е
тази отстъпка от пазарната цена на устройството, поради което е претендираната разлика в цената
не е неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ал. 1 т. 5 от ЗЗП и тази сума не представлява
неустойка и по отношение на нея е неприложима посочената норма. Сумата, представляваща
разликата в цената на всяко от предоставените устройства със и без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена, е начислена на основание раздел IV, чл. 5 от
допълнителните споразумения поради неизпълнението на ответника да заплати изискуемите
абонаменти такси в уговорените срокове. Претендираните суми за разликата в цените на
устройствата цели да обезщети мобилния оператор за това, че е напрапвил значителна отстъпка от
пазарната цена на устройството разчитайки, че потребителя ще заплаща месечните абонаменти за
срока, за който допълнителното споразумение за мобилни услуги е било сключено. Като е получил
5
устройството на преференциална цена, без да изпълнява поетите си задължения и без да го върне
на мобилния оператор, ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца.
По безспорен начин са установени и неплатените лизингови вноски за всеки от договорите за
лизинг, съответно за всяко от посочените мобилни устройства.
Видно от доказателствата по делото плащане от страна на ответника на дължимите суми
няма и към момента. Поради това и съдът намира, че предявените установителни искове за
неустойка, както и за дължими лизингови вноски следва да бъдат уважени изцяло в
претендираните размери.
По отношение на разноските в заповедното и в настоящото производство: Съгласно
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в
заповедното производство.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за присъждане на реализираните от него
разноски по настоящото дело и по заповедното производство, подкрепено с доказателства за
действително реализирани такива /платена държавна такса, адвокатско възнаграждение и
възнаграждение за особен представител/, обосновават положителното произнасяне на съдебния
състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето производство съобразно
уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в общ размер на 625.00 лв./
държавна такса – 25.00 лв., адвокатско възнаграждение – 300.00 лв. и възнаграждение за особен
представител – 300.00 лв./ и направените в заповедното производство разноски в размер на 385.00
лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 205 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, в отношенията между страните, че ответника С.
Д. Х. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: с. М., обл. Ш., ул.“ Т.“ №4 дължи на
„Й.Б.“ЕАД/„Т.Б.“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – град С. (****),
Б.П. С., ж.к. „М“ 4, сграда 6, представляван по закон от Д.К.К. – изпълнителен директор, заедно с
М.С. – член на съвета на директорите, представляван по пълномощие от адв. Н. А. Ш., съд.адрес:
гр. С., ул.“Ш.П.“ №10, сумата 421.01 лева (четиристотин двадесет и един лева и една стотинки) ,
представляваща главница, законна лихва от датата на подаване на заявлението – 13.05.2021 г. до
изплащане на вземането, като вземането произТ. от следните обстоятелства: Неизплатени парични
задължения по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
+********** и Договор за лизинг към него; Договор за лизинг с предпочетен №+******* и
Договор за лизинг с предпочетен №+*********** сключени между „Т.Б.“ ЕАД и С. Д. Х..
Неудовлетворените вземания на заявителя са индивидуализирани по размер и основание в
издадени от него фактури с №№**********/15.06.2019г.; **********/15.07.2019г., за които
вземания е издадена заповед за изпълнение №84/18.05.2021г. по чгр.д.№302/2021г. по описа на
ВПРС.
ОСЪЖДА С. Д. Х. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: с. М., обл. Ш., ул.“ Т.“
№4, да заплати на „Й.Б.“ЕАД/„Т.Б.“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
6
град С. (****), Б.П. С., ж.к. „М“ 4, сграда 6, представляван по закон от Д.К.К. – изпълнителен
директор, заедно с М.С. – член на съвета на директорите, представляван по пълномощие от адв. Н.
А. Ш., съд.адрес: гр. С., ул.“Ш.П.“ №10, сумата от 385.00 лева (триста осемдесет и пет лева) ,
разноски в заповедното производство и за които е издадена заповед за изпълнение
№84/18.05.2021г. по чгр.д.№302/2021г. по описа на ВПРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК .
ОСЪЖДА С. Д. Х. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: с. М., обл. Ш., ул.“ Т.“
№4, да заплати на „Й.Б.“ЕАД/„Т.Б.“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
град С. (****), Б.П. С., ж.к. „М“ 4, сграда 6, представляван по закон от Д.К.К. – изпълнителен
директор, заедно с М.С. – член на съвета на директорите, представляван по пълномощие от адв. Н.
А. Ш., съд.адрес: гр. С., ул.“Ш.П.“ №10, направените разноски по гд. №427/2021г. по описа на
ВПРС, съобразно уважената част от исковете в размер на 625.00 лева (шестстотин двадесет и пет
лева), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №302/2021 г. по описа на ВПРС
да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
7