№ 633
гр. Б., 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б., LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20252120202419 по описа за 2025 година
Производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на „М-Б.“, ООД
ЕИК **********, представлявано от управителя Р.А.Хр. с посочен адрес за призоваване
***************** против Наказателно постановление №22-0002381/26.06.2025 г. на главен
инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ Б. към ГД „АИ“, с което на
дружеството жалбоподател е било наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 3000 лв. на основание чл.96г,ал.1, предл.2 ЗДвП за извършено от него нарушение на
чл.7б,ал.1,изр.1 от Закон за автомобилните превози.
В жалбата са изложени бланкетни възражения за процесуална незаконосъобразност на
издаденото НП, със съждения във вид на декларация за неспазване на задължителните реквизити
при издаване на НП, предвидени в чл.57,ал.1 ЗАНН, респ. за неспазване съдържателните критерии
на чл.42,ал.1 ЗАНН при съставяне АУАН.Твърди се,че липсващото пълно и ясно изброяване на
елементите от обективния състав на нарушението са затруднили правото на защита на
санцкионираното дружество. Посочва като съществен недостатък на НП, обуславящ материално-
правната му незаконосъобразност липсата на обсъждане и отразяване от наказващия орган на
притежаваното Удостоверение за професионална компетентност за извършване на превоз, което
отменя обективната съставомерност на деянието по чл.7б,ал.1 ЗавПр.
Въззивникът, редовно призован в о.с.з., не се представлява. Постъпила е подробна
писмена защита от неговия пълномощник адв.Р., който моли за отмяна на атакуваното НП.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание, не се явява и не се
представлява. Постъпила е писмена защита,с която се поддържа материална и процесуална
законосъобразност на НП и доказаност на нарушението.
Съдът след внимателен прочит и индивидуален и комплексен анализ на събраните
доказателства,като съобрази становищата на страните, прие за установено от фактическа страна
1
следното:
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за това,
че на 09.06.2025 г. в ОО „АА“ гр. Б. след извършена комплексна проверка на „М-Б.“ ООД с
БУЛСТАТ **********,притежаващо лиценз на общността №**** за превоз на пътници, в
качеството си на преводач, се установило,че на дата 28.02.2025 г. е допуснал извършване превоз на
пътници по редовна линия в гр.К. на автобус „С.“ с рег. №*********, видно от пътен лист серия 74
№16/28.02.2025 г. с водач Ж.М.Ст. ЕГН**********, който не притежавал карта за квалификация на
водача от съответната категория „Д“, придобита на 23.07.1996г. В обстоятелствената част на акта и
НП е възприето изрично,че нарушението е извършено на 28.02.2025 г. и констатирано в ОО „АА“
гр.Б..
На 09.06.2025 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, с
който на дружеството е вменено нарушение на чл. 7б, ал. 1, изр. 1 от ЗАвтП. Актът бил предявен и
връчен на представляващия дружеството лице.
В срока по чл.44,ал.1 ЗАНН не е депозирано възражение от жалбоподателя.
Въз основа на съставения акт на 26. 06.2025 г., административнонаказващият орган,
сезиран с преписката- главен инспектор в ОО „АА“-Б. счел фактическите констатации в акта за
несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била
пресъздадена идентична фактическата обстановка с материализираната в АУАН и от правна страна
била определена идентична правна квалификация на нарушението по чл.7б,ал.1,изр.1 от Закон за
автомобилните превози. Предвид идентично възприетите и възпроизведени фактически изводи
досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият
орган на основание чл.96г,ал.1,предл.2 Закон за автомобилните превози, наложил на нарушителя
имуществена санкция в размер на 3000 лева.
Към административно-наказателната преписка са налични и съдът кредитира пътен лист
серия 74 №16/28.02.2025, в който са фиксирани изпълнявани маршрути в гр.К. с начален час на
тръгване 04.00 ч. от автогара и краен час на пристигане на автогара 06.20 ч. и автобус „С.“ с рег.
№******.
В случая, видно от представените по делото справки в система DQC карти на ИА
"Автомобилна администрация", се установява, че Ж.М.Ст. има издадена карта за квалификация на
водач на 26.07.2016 г., валидна до 02.07.2021 г. Водачът не е притежавал карта за квалификация в
периода от 03.07.2021 г, до 28.02.2025 г., а същият е разполагал само с издаденото на 14.09.2021 г.
Удостоверение №142-005877 –за периодично обучение от 09.09.2021 г. до 14.09.2021 г., т.к. водачът
е придобил категория Д.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото гласни и писмени доказателствени източници,в т.ч. показанията на актосъставителя К. Г. Л.,
като подлагайки ги на аналитично изследване, съдът прие същите за достатъчна доказателствена
основа, изграждаща еднопосочни и непротиворечиви изводи по фактите, относими към
доказателствения предмет.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание, прави следните правни
изводи:
2
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от легитимирана страна –
дружество, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от
връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.
Наказателното постановление било връчено лично на представляващия жалбоподателя
на 01.07.2024 г., като в законоустановения 14-дневен срок на 11.07.2025 г., депозирал жалба срещу
горепосоченото НП по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
По аргумент от чл. 84 от ЗАНН, вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК съдът извършва цялостна
проверка за материалноправна и процесуална законосъобразност на наказателното постановление,
като съобразява императивното изискване относно провеждането обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя
аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.
Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган,а АУАН е съставен от
материално и териториално компетентно длъжностно лице, като тяхната нормативна
компетентност произтича от чл.92,ал.2 и чл.92,ал.1, вр.чл.91,ал.3 ЗАвПр , а оперативната им
компетентност произтича от приложената по делото Заповед №РД-08-107/29.02.2024 г., за
наказващия орган и приобщената длъжностна характеристика за актосъставителя,както и Заповед
№РД-01-294/14.04.2025г. на изп.директор на ИА „АА“ за командироване на актосъставителя Т.А. от
14.04.2025 г. до 13.04.2026 г. в ОА „АА“ Б..
При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. На
следващо място съдът счита, че лимитираният от законодателя минимум от съдържателни
елементи е спазен при издаване на НП, с което е гарантирано съблюдаване нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при съставяне на административния акт е спазено изискването за съответствие със
задължителните съдържателни критерии, очертани с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.
Фактическата рамка на нарушението е детайлизирана в степен,придаваща процесуална годност на
АУАН и позволяваща на нарушителя да разбере, в какво е "обвинен" и да организира ефективно
своята защита. Нормата на чл. 7б, ал. 1,изр.1 от ЗАвтП съдържа в себе си задължение за
лицензираните превозвачи да осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискването за квалификация на водача, и притежават карта за квалификация на
водача за съответната категория, което е и нарушеното правило за поведение в случая. В
конкретика логическата същност на нарушението се отнася до допускане от страна на
санкционираното дружество „М-Б.“ ООД на превоз на пътници с автобус и с водач, който не
притежава карта за квалификация на водача за съответната категория Д.
Ето защо съдът приема,че липсва неяснота или непълнота по см. чл.42, т.3 и чл.57,ал.1, т.5 ЗАНН,
ограничаваща правото на защита на жалбоподателя. Предвид изложеното според съда липсват
формални основания за отмяна на атакуваното НП.
В сферата на дължимия анализ по приложението на материалния закон:
С разпоредбата на чл.7б,ал.1,изр.1 Закон за автомобилните превози е предвидено задължение
за лицензираните превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена
сметка, да осъществяват превози на пътници и товари с моторни превозни средства от категории
M2, M3, N2, N3 и с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и
притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за
водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. С чл.7б.ал.1,изр.2
3
ЗавПр. е уреден срокът на валидност на карата за квалификация на водача, като се предвижда,че
според съответствие с изискването за квалификация на водача министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават
карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.
В случая не е спорно,че санкционираното дружество има качество на "превозвач" по
смисъла на § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози,във вр.с
което е задължено да осъществява превозите само с водачи, които отговарят на изискванията по чл.
7б, ал. 1 от ЗАвтП и чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/04.08.2008 г. на МТ.
В разпоредбата на чл. 2, ал.1 от НАРЕДБА № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане
на обучение на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация е нормирано изискването,
водачите на моторни превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за
управление на моторно превозно средство от категории C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D или DE, когато
с тези превозни средства се извършват обществени превози, превози за собствена сметка или пътна
помощ, да отговарят на изискването за квалификация на водача и да притежават карта за
квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно
средство за обществен превоз на товари по шосе.
Съгласно санкционната разпоредба на чл.96г,ал.1 ЗавтПр.: „Който назначи на
работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и
с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или
имуществена санкция в размер 3000 лв.“
От събраните доказателства се установява, че на 28.02.2025 г. е извършен обществен
превоз на пътници, за който се изисква валидно СУМПС от категория "Д“, каквото водачът Ж.Ст. е
притежавал, но същият е превозвал пътници без карта за квалификация на водача за съответната
категория „Д“.
В случая може да се направи единствено извод за формално осъществен състав на
нарушението по чл.7б,ал.1, изр.1 ЗавтПр. от „М-Б.“ООД. И това е така, т.к. на посочената дата
28.02.2025 г. дружеството-жалбоподател, макар и да е допуснало Ж.Ст., в качеството на водач по
смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП на автобус - марка „С.“ с рег. № ********* да извърши превоз
на пътници, без да разполага с валидна карта за квалификация на водач, то този водач е разполагал
с Удостоверение №142-005877/14.09.2921 г. за професионална компетентност за извършване
превоз на пътници след преминато периодично обучение.
Видно от разпоредбата на чл. 18,ал.1, изр.1 Наредба № 41 от 4.08.2008 г.:“ Периодичното
обучение се провежда на всеки пет години с цел усъвършенстване и актуализиране на знанията на
водачите, свързани с тяхната работа.“
А съгласно чл.2,ал.2 Наредба № 41 от 4.08.2008 г.: „,Министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него лице издава карта за
квалификация на водача (приложение № 1) на лица, притежаващи удостоверение за
професионална компетентност (приложение № 2), удостоверяващо началната квалификация или
периодичното обучение на водача.“
Следователно основната и задължителна предпоставка за издаване на карта за
4
квалификация на водача за съответната категория е, водачът да е преминал начално или
периодично обучение и да притежава съответстващото удостоверение за професионална
компетентност, какъвто е разглежданият случай с водача Ж.Ст..
Удостоверението за професионална компетентност за извършване превоз на пътници е
издадено на 14.09.2021 г. и по арг. на чл. 18,ал.1, изр.1 Наредба № 41 от 4.08.2008 г. удостоверява
съответствие на водача с изискването за квалификация за категория „Д“ до 14.09.2026 г., в който
период попада датата на процесния превоз на пътници -28.02.2025 г. Именно в този срок водачът
Ж.Ст. може да депозира заявление за издаване карта за квалификация на водача,което е и строил
предвид отразеното в справка в система DQC карти на ИА "Автомобилна администрация" за
издадена на 09.07.2025 г. карта за квалификация.
По аргумент на сравнителния анализ на чл.29, ал.1 и чл. 29б, ал.1 от Наредбата следва
извод,че картите за квалификация на водача представляват вторичен удостоверителен документ –
първичният такъв е удостоверението за професионална компетентност, което е и съдържателната
основа на самата професионална компетентност, усъвършенствана и потвърдена при преминатото
периодично обучение.
Съгласно правилото на чл. 29, ал.1 от Наредбата за издаване на карта за квалификация
на водача кандидатите подават заявление, което се попълва служебно и се подписва от тях.
Съгл.изр.3 на чл.29,ал.1 от Наредбата, към заявлението се представят:
1. удостоверение за професионална компетентност;
2. /…./ за свидетелствата за управление на МПС, издадени от Република България,
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" извършва служебна проверка в регистъра на
българските документи за самоличност, воден в МВР;
3. документ за платена цена по чл. 30, ал. 1;
А съгласно чл. 29б от Наредбата, картата за квалификация на водача се издава на водач,
който притежава валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория, както е определено в чл. 15а, ал. 4 и 5.
Видно и от разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № 41/07.08.2008 г. карта за
квалификация на водача се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална
компетентност (Приложение № 2), удостоверяващо начална квалификация или периодично
обучение на водача.
В случая тези два фактора като съдържателната част от фактическия състав по
придобиване на карта за квалификация са налице по отношение на водача Ж.Ст..
Ето защо и документът „карта за квалификация на водача“, макар и да съответства
на легалната терминология, залегнала в диспозицията на чл.7б,ал.1, изр.1 ЗавтПр., не
позволява всякога изява на формализъм и схематично тълкуване на въпроса за липсата на
карта за квалификация поради отсъствието на вторичния документ. Необходимо е
интегративното обсъждане на удостоверителната роля и съдържателна стойност на този
документ,както и на останалите обстоятелства, относими към статуса на водача, респ. към
основанията за реализиране на административно-наказателната отговорност по чл.96г,ал.1,
предл.2 ЗавтПр. за превозвача.
5
В случая придобиването на удостоверение за професионална компетентност от водача и
наличието на валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория, дори и в хипотезата на осъществен от този водач превоз без карта, но преди изтичане
5-годишния срок по чл. 18,ал.1, изр.1 Наредба № 41 от 4.08.2008 г., не придава онази социална и
правна укоримост на деянието на превозвача, за да обоснове организирана държавна реакция със
средствата на административно-наказателната репресия съгл.чл.96г,ал.1,предл.2 ЗавтПр.
Съставът на административното нарушение "стандартизира", задава модела на
съответния вид неправомерна дейност, като сам по себе си не осигурява база за постигане на
индивидуална справедливост. Функция на наказващия орган, а и на съда е да прецени не само, дали
фактически извършеното съответства на признаците от конкретен състав на административно
нарушение, но и дали носи обществена опасност и дали тя съответства на онова ниво на
обществена опасност, което законодателят е имал предвид, въвеждайки съответния състав на
административно нарушение в ЗавтП. Тази функция в случая не е изпълнена от наказващия орган,
доколкото не е съобразена конкретната тежест на деянието. Не е отчетено значението на признатото
с удостоверението усвояване на професионални знания и умения,изпълващи предвиденото от
законодателя в чл.7б,ал.1 ЗавтПр. съдържание на изискването за квалификация към водачите на
МПС от съответната категория. Следователно не е налице допустителство от страна на превозвача,
касаещо реално поставяне в риск на определени обществени интереси, свързани със сигурността и
безопасността на транспорта, чрез възлагане превоза на пътници на водач, който изобщо не е
придобил квалификация за съответната категория. Не е налице и допустителство във вр. със
задължението по чл.7б,ал.1, изр.1 ЗавтПр.,което да отразява неправомерно прилагана практика за
заобикаляне на закона и насърчаване професионално безотговорното транспортно поведение.
Именно особеностите от индивидуалния професионален статус на водача, признати с
Удостоверение №142-005877/14.09.2021 г., ориентират към минимизирано до степен на
незначителност ниво на противоречие между нарушението на чл.7б,ал.1,изр.1 ЗавтП. и интересите
на обществото. От обективна страна това нарушение в случая е свързано единствено и само с
формалната липса на карта за квалификация на водача поради неизпълнение на изискуемото съгл.
чл.29 от Наредбата депозиране на заявление, ведно с копие на удостоверението за придобита
компетентност и документ за платена цена за издаване на картата.
Тежестта на самото деяние не е обмислена във всичките й аспекти,в т.ч. във вр. с начина на
осъществяване на нарушението и правната му същност,която не е едноаспектна, както е приел
наказващият орган. Преценката за тежестта на нарушението изисква комплексен поглед върху
съвкупност от обстоятелства, обединени в сложен фактически състав, който само формално
завършва с издаване на картата по заявление на нейния вече признат с удостоверението титуляр.
Изложеното придава прекомерност на приложеното административно наказание – имуществена
санкция в размер на 3000 лв.
Пренебрегнат е критерият за обществена опасност на деянието, а именно,че единствената
съдържателна предпоставка за издаване карта за квалификация на водача е изпълнена с
придобитото удостоверение след преминато периодично обучение. Съгласно чл. 2, ал. 2 от
Наредбата именно това удостоверение признава и гарантира, че водачът отговаря на изискванията
за квалификация на водача по смисъла на чл. 7б, ал. 1 от ЗАП. Особеният обект на
административно-наказателна закрила е да се вмени задължение за по-висока квалификация на
водачите на МПС от посочените категории. В случая тази квалификация е налице и се потвърждава
6
от удостоверението за професионална компетентност за превоз на пътници от 14.09.2021 г. Самият
финализиращ елемент от фактическия състав –издаване карта за квалификация на водача /след
депозиране на заявление и заплащане на такса/ не доказва наличието на квалификация на водач,
респ. не отразява същността на вложената в закона концепция за обществена опасност на
нарушението по чл.7б,ал.1,изр.1 ЗавтПр. Изцяло в този смисъл и по напълно аналогичен от гл.т. на
правнозначима фактология казус е и касационната практика в Решение № 2389 от 13.03.2025 г. на
АдмС - Б. по к. а. н. д. № 38/2025 г.: „В случая тази квалификация е налице и се удостоверява от
цитираното по-горе удостоверение от 17.04.2023 г. Липсва единствено карта за квалификация на
водача. При тези факти съдът счита, че визираната в чл. 96 г, ал. 1 от ЗАП фиксирана санкция, в
размер на 3000 лв. е прекомерно висока, защото основната цел на законовото изискване за
квалификация, регламентирано с нарушената норма, е изпълнена, тъй като е доказано, че
водачът е квалифициран, преминал е нужното обучение и е получил съответното удостоверение
за това. Единствено не се е снабдил с карта за квалификация. Не такова би било положението,
ако водачът, освен карта за квалификация, нямаше и удостоверение за професионална
компетентност, удостоверяващо начална квалификация.“
Като изходно съображение за възприета преквалификация на случая като маловажен по см. на чл.28
ЗАНН е ползвана референция към хипотеза, в която превозвач реално би допуснал моторните
превозни средства от съответните категории да бъдат управлявани от водач, който въобще не
притежава никаква квалификация за това.
Именно поради това и настоящият случай следва да бъде квалифициран като маловажен по
см. на чл.28,ал.1 ЗАНН, т.к. предвиденото в чл.96г,ал.1,предл.2 ЗавтПр. наказание е несъразмерно
тежко и дисбалансирано от гл.т. на принципа за справедливостта.
Изложените обстоятелства относно реалния професионален статус на водача и признатите
му компетентност и умения за извършване превоз на пътници, придават прекомерност на
упражнената административнонаказателна принуда с прилагане санкционната разпоредба на
чл.96г,ал.1,предл.2 ЗавтПр. Съдът отчита необходимостта от укрепване на гаранциите за
административно-наказателна защита на обществените отношения,предмет на закрила със Закон за
автомобилните превози. Настоящият съд не подценява нуждата от съответност на санкционната
реакция срещу посегателствата над тези отношения в премерената от законодателя в
чл.96г,ал.1,предл.2 ЗавтПр. строгост на размера на имуществената санкция. Практическото
проявление на административното наказание обаче не може и не следва да бъде обременявано с
очаквания, надхвърлящи рамките на неговата превантивна роля. В този смисъл механичното
налагане на наказание в размера,установен с чл.96г,ал.1,пр.2 ЗавтП., по идентичен начин и в двете
хипотези: 1) на изначална липса на квалификация за водача и 2) на призната такава след проведено
обучение и издадено удостоверение, е неоправдана репресия спрямо водачите с придобита
квалификация. И това е така, т.к. различните хипотези не могат да бъдат систематизирани в общ
фактически аспект на еднакво проявена обществена опасност, т.к. чрез втората визирана изобщо не
се засягат съответните обществени отношения или засягането е незначително. Следването на
подобен подход обуславя риск от превръщане административното наказание в произволна мярка,
която в еднаква форма създава предпоставки за демотивиране на извършилия нарушението, и не
благоприятства укрепването на правосъзнанието у останалите членове на обществото в разрез със
специалната и общоправантивни цели на чл.12 ЗАНН.
Самостоятелно неприлагането на чл.28 от ЗАНН в рамките на правомощията по чл.53, ал.1 от
ЗАНН, когато са налице предпоставките за това, представлява допуснато от наказващия орган
7
нарушение на материалния закон, обуславящо отмяна поради незаконосъобразност на атакуваното
НП.При това положение нарушителят следва да бъде предупреден, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на настоящото решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
С оглед изхода на спора, право на разноски има жалбоподателя,но предвид липсата на
своевременно представени писмени доказателства за реалното им извършване и наличие на
заявено искане за това, разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0002381/26.06.2025г.издадено от
главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“гр.Б., в ГД „АИ“, с което
за нарушение на чл.7б,ал.1,изр.1 от Закон за автомобилните превози и на основание
чл.96г,ал.1, пр.2 от Закон за автомобилните превози на „М-Б.“ ООД, булстат:**********, е
наложена „Имуществена санкция” в размер на 3000 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН „М-Б.“ ООД,
булстат:********** представлявано от управителя Р.А.Хр., че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на настоящото решение, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Б. в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
8