№ 62
гр. , 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря П.Т.А.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело №
20221860200071 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Г. ИВ. от гр.П. – законен представител ан фирма
„*********“ ООД против електронен фиш серия К № *********, с който на И. е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 21, ал.2 ЗДвП.
С жалбата се оспорва електронният фиш като незаконосъобразен. Сочи се, че има
несъответствие между клипа и електронния фиш и е нарушено правото на жалбоподателя на
защита. Иска се електронният фиш да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.
При разглеждане на делото жалбоподателят Д. Г. ИВ. не се явява, но се представлява
от упълномощения адв.Н.З., който поддържа жалбата, а в хода по същество на делото
заявява, че от събраните доказателства не се доказва по един безспорен и категоричен начин
извършеното нарушение. Сочи се, че представеният клип и електронният фиш си
противоречат в констативната част. В клипа било записано, че мястото на нарушението е
„ГП I-6, бензиностанция с.М.“, а в електронния фиш било записано „ГП I-6 – М. км
179+158“. Според адв.З. съдебната практика е в насока, че клипът и електронният фиш не
трябва да си противоречат. Съществено процесуално нарушение било отчитането на
толеранс, като в клипа са записали 102 км/ч, а в електронния фиш- 98 км/ч. Освен това, на
самия клип регистрационният номер на автомобила не си личал, като била дадена извадка в
близък план, която може да е от друго място. Адв.З. сочи, че на снимката се вижда и друг-
товарен автомобил и не се знае чия скорост е отчетена. Според адв.З. е изминала и
погасителна давност от 2 години. Поради изложените основания моли съда да отмени
електронния фиш като неправилен, незаконосъобразен и недоказан, с допуснати съществени
1
процесуални нарушения при издаване на електронния фиш и при заснемане на видеоклипа.
Претендира направените разноски по делото.
ОДМВР-С. и РП-П., редовно и своевременно призовани, не изпращат свои
представители по делото. Въззиваемата страна- ОДМВР С. ангажира становище в писмена
защита, подадена чрез юрк.П. И.а. В нея е заявено, че жалбата е изцяло неоснователна и
недоказана и се иска същата да бъде отхвърлена и съдът да постанови решение, с което да
потвърди ЕФ № ********* като правилен и законосъобразен. Иска се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 11.07.2019 г. в 10:34 часа, по ГП I-6, в района на с. М., 179+158 км., с посока към
гр. С., при въведено с пътен знак Б26 ограничение от 60 км/ч извън населено място, се е
движил автомобил „********“ с Рег. № **********. Автомобилът е собственост на
„****************“ ЕАД, а негов ползвател е „*********“ ООД, представляван от
управителя Д. Г. ИВ.. Установено и заснето било със стационарно автоматизирано
техническо средство № ************, че автомобилът се движи със скорост от 102 км/ч. За
установеното и заснето превишение на разрешената скорост е издаден процесният
електронен фиш, с който на жалбоподателя Д. Г. ИВ. е наложена глоба в размер на 300 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства: електронен фиш серия К №********* и снимков материал към него; справка
за МПС от база данни на КАТ; протокол №**********/21.06.2019г. от проверка на
стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения;
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № *********/06.10.2009 г.; протокол от
16.11.2012 г. за монтиране и тестване на стационарна система „SI TRAFFIC ERS 400“; 2бр.
заповеди относно образец на електронен фиш от 2016г.; писмо изх. №**********/20.04.22г.
от Областно пътно управление С.; справки от Търговския регистър за „*********“ ООД
С ангажираните по делото доказателства се установи, че на жалбоподателя е издаден
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, въз основа на фотоснимка от система за
видео-наблюдение с автоматизирано техническо средство, без дата на издаване на фиша,
със серия на фиша К № ********* и с посочен издател – ОДМВР С.. Във фиша е отразено,
че на 11.07.2019г. в 10.34 ч. на ПП-I-6 - М., км 179+158, с посока към гр. С., с МПС –
„********“, рег. № ********** е извършено нарушение за скорост, констатирано и заснето с
автоматизирано техническо средство №************, като при разрешена скорост от 60
км/час, за автомобила е установена такава от 98 км/час и превишение на скоростта от 38
км/час. Във фиша е посочено също, че собственик на автомобила/ползвател е Д. Г. ИВ. като
законен представител на „*********“ ООД, който е визиран и като извършител на
описаното деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал.2 ЗДвП.
За това нарушение, на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2 т.4 ЗДвП на жалбоподателя е
наложена санкция „Глоба“ в размер на 300.00 лв. Към електронния фиш е представена
2
разпечатка на фотоснимка от клип, в която са посочени същите данни за дата на
нарушението, извършено с визирания във фиша автомобил с рег. № **********,
местонарушението, данни за констатираната скорост и превишение на скоростта с 3 км.
повече от скоростта, описана във фиша. В разпечатката-фотоснимка е посочено, че
измерената скорост за автомобила е 102 км/час. На самата разпечатка-фотоснимка
действително е заснет автомобил „****“, чийто рег. номер не се вижда (вероятно от
светлината), но от приближението на номера се вижда, че е същият, както е описан в
електронния фиш- рег. № **********. На фотоснимката като дата на създаване е посочена
17.01.2020г., а като обработващ: ОДМВР „С.“, с-р „Пътна полиция“.
Подробни данни за МПС-то, с което се сочи да е извършено нарушението /технически
параметри, идентификационни данни и собственост/ пък са описани в справка от КАТ за
МПС, от където е видно, че като ползвател на заснетия в нарушение автомобил с рег.
№********** е регистриран „*********“ ООД.
От приложената справка от Търговския регистър се установява, че към **********г.
управител на „*********“ ООД е Д. Г. ИВ., а също така той е и един от съдружниците в
дружеството.
Според протокол от 16.11.2012 г. на комисия към МВР, на същата дата, на ГП I-6,
179км+158м, бензиностанция М., е монтирана и тествана стационарна система „SI TRAFFIC
ERS 400“, т.е. техническото средство е стационарно такова. В протокола е посочено, че
мястото е сигнализирано с пътен знак B26 с ограничение на максимално разрешената
скорост в двете посоки 60 км/ч и табела T2, застъпваща зоната на действие на знака-1000 м.
Относно утвърждаването на използваното техническо средство за отчитане на скорост
на автомобил- стационарен радар за регистрация на пътни нарушения „SITRAFFIC ERS
400“, по делото е приложено Удостоверение № 09.10.4823 с дата на валидност на
сертификата за техническото средство до 06.10.2019 г. и дата на издаването и одобрението
му - 06.10.2009 г. От удостоверението се установява, че автоматизираното техническо
средство, с което е заснето нарушението е одобрен тип средство за измерване. Видно от
приложения протокол от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ към БИМ от дата
21.06.2019 г. за проверка на стационарна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения, идент. №************, тип „SITRAFFIC ERS 400“,
монтирана при с.М., системата съответства на одобрения тип. Тази проверка, която е
отбелязано, че е „последваща, след ремонт“ е установила, че техническото средство за
видеоконтрол съответства на метрологичните изисквания. В протокола е посочено, че
грешката, която дава техническото средство е +/- 3 км до 100 км/ч и +/- 3 км над 100 км/ч.
Посочено е още, че обхвата на измерване на скоростта на техническото средство е от 10 км/ч
до 250 км/ч, а работната температура от -25 до +65 градуса по Целзий.
Като доказателство по делото е изискана от Областно пътно управление /ОПУ/- С.
схема за организация на движението в района на ГП-I6, при с.М. от 178+000 до 180+000 км.
От Областно пътно управление – С. са представили писмо, в което е посочено, че
информират съда в отговор на запитването му, че на път I-6 С.-Б., с.М., бензиностанция
3
„М.“, в посока от гр.П. към гр.С. към **********г. е имало поставени знаци на км 179+560 в
ляво, както следва: пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от
указаната“, в случая 60 км/ч и пътен знак Т2 „Дължина на действие на пътен знак В26“, в
случая 1000 м.
По делото са приложени заповеди от 2016г. за утвърждаване на образци на ел. фишове
за налагане на глоба за нарушение, установено с АТС по ЗДвП. Приложените заповеди са
Заповед №*********/29.02.2016г. (за утвърждаване на образци) и Заповед №
*********/30.08.2016г. (за изменение и допълнение на Заповед №*********/29.02.2016г.).
Образецът, който е приложение към заповедта от 30.08.2016г., кореспондира с процесния
електронен фиш, чиято отмяна се иска.
Други относими доказателства не са представени и ангажирани по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, а именно: лицето, чиято
административнонаказателна отговорност е ангажирана с процесния електронен фиш – Д. Г.
ИВ., който е установен като законен представител на търговеца- ползвател на автомобила.
Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189, ал.8 ЗДвП 14-дневен срок за
обжалване на получен електронен фиш, доколкото в разписката за връчване на процесния
електронен фиш като дата на връчването е отбелязана 07.03.2022г., а жалбата е изпратена по
пощата на 18.03.2022г. В този смисъл, съдът приема жалбата за допустима и своевременно
подадена и счита, че следва да я разгледа.
Съдът следва да обсъди доводите, наведени в жалбата и в съдебното заседание и
основателността им по отношение крайния извод законосъобразно ли е издаден или не
обжалваният електронен фиш, без обаче да се ограничава до същите. В тази връзка,
настоящият съдебен състав намира следното:
В случая се установява, че вписан в масивите на МВР ползвател на процесния
автомобил е „*********“ ООД, чийто управител е жалбоподателят Д. Г. ИВ.. Чл.188 ЗДвП
въвежда една своеобразна презумпция, че извършител на нарушението е собственикът или
ползвателят на автомобила, а когато се касае за юридическо лице-ползвател – законният му
представител. Тази презумпция е оборима, но тежестта за оборването й е на вписаното като
собственик/ползвател или законен представител на собственика/ползвателя лице, в случая –
на санкционирания Д. Г. ИВ.. Разпоредбата на чл.189, ал.5 ЗДвП предоставя възможност на
законния представител на ползвателя на автомобила да избегне отговорността по чл.188
ЗДвП за нарушението на правилата за движение, но въвежда изискване за подаване на
писмена декларация, съдържаща данни за лицето, извършило нарушението. Такава
декларация в случая не се твърди и не се установява да е била подавана. В случай, че друго
лице- различно от управителя на фирмата е управлявало автомобила, управителят е бил
длъжен, с цел оборване на презумпцията, че законният представител на ползвателя е
извършил нарушението, най-малкото да посочи името на лицето, на което е преотстъпил
4
автомобила. Такива данни и твърдения няма. Същевременно правото на защита на
жалбоподателя е нарушено касателно възможността му да посочи друг извършител на
нарушението. С късното връчване на електронния фиш- близо 3 години след нарушението,
на жалбоподателя е отнета обективно възможността по чл.189, ал.5 ЗДвП да реагира
адекватно в случай, че към датата на деянието, не той, а друго лице е управлявало
автомобила, особено ако същият е служебен и се управлява от повече от едно лица.
Невъзможно е за обикновената човешка памет да възпроизведе спомен за ежедневно
житейско действие, каквото е управлението на автомобил след изминал толкова дълъг
период от време.
Съдът приема, че електронният фиш е редовен от външна страна, като съдържа
реквизитите, разписани императивно в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП- данни за:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика/ползвателя, на когото
е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното заплащане. Освен това
електронният фиш е издаден по утвърдения образец, което е гаранция за неговата
законосъобразност и пълнота. Самият фиш представлява типизиран документ (електронно
изявление за знание, което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени
неприсъствено факти (без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически
способ от годно за това средство). Следва да се отбележи, че правилата за издаване на
АУАН и НП, разписани в ЗАНН, в случаи като процесния, са дерогирани от специфичните
изисквания на нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за
ангажиране на административноказателна отговорност и формалните изисквания към
санкционния акт /вж. Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013
г./. При установяване на нарушението от съответното техническо средство, електронният
фиш се издава в отсъствието на нарушителя. Описанието на нарушението в конкретния
случай е възведено чрез посочване на относимите скорости - разрешената стойност на
скоростта, установената стойност на скоростта и превишената стойност на скоростта, който
начин на описване е напълно достатъчен, за да може соченото за нарушител лице да разбере
за какво нарушение бива обвинено. Тук следва да се посочи, че липсва необходимостта от
посочване на физическия издател на фиша, който единствено обработва записана
информация, т.е. автоматизираността на процедурата, при която програма сама генерира
фиша игнорира необходимостта длъжностно лице да се подписва като издател. На следващо
място, чл.189, ал.4 ЗДвП не предвижда като реквизит „дата на съставяне“ на фиша, а
единствено посочване датата на нарушението, което съдът намира за неправилен
законодателен подход, но доколкото законодателят не е въвел този реквизит, то съдът не е в
състояние да го коригира, нито да отчете липсата му като процедурно нарушение от страна
на административнонаказващия орган. Въпреки това, съдът е категоричен, че в съдебен
процес по разглеждане законосъобразността на електронен фиш, датата на издаването му е
важна, доколкото същата има значение за преценка спазването на сроковете по чл.34, ал.1
5
ЗАНН.
Съдът не се солидаризира с доводите на процесуалния представител на жалбоподателя,
че се наблюдават съществени разминавания между данните, обективирани в електронния
фиш и тези, обективирани на снимката/клипа от заснетото нарушение. Относно мястото на
нарушението може да се установи, че е едно и също, макар и описанието му да се различава
малко, доколкото по делото фигурира протокол за монтиране на системата за видеоконтрол,
който съдържа пълни данни за мястото, където тя е монтирана. От него се установява, че
„ГП I-6- 179km+158m“ и „ГП I-6 – бензиностанция М.“ е едно и също място. Отчитането на
толеранс относно скоростта също не е нарушение, а напротив- гаранция за защита правата
на лицето, доколкото устройствата за видеоконтрол на движението засичат скорост с грешка
до +/- 3 км/ч, поради което толерансът в полза на лицето-нарушител игнорира възможността
при евентуална грешка на системата, на лицето да се вмени по-голяма скорост на движение
и както би се оказало в конкретния случай (ако не се отчита толерансът) – да му се наложи
по-високо наказание.
Процесуалният представител на жалбоподателя въвежда довод за изтекла давност, без
да конкретизира дали визира давност за реализиране на административнонаказателно
преследване или за изпълнение на наказанието. Давността за преследване на нарушението
по чл.80, ал.1 НК не намира приложение в случая. Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на Върховния
административен съд, докладвано от съдиите Л.П. и Р.П. ясно е казало, че в
административнонаказателното производство се прилагат два вида погасителни основания-
по чл.34 ЗАНН и по чл.82 НК. Разпоредбите на чл.82 НК и чл.82 ЗАНН са неприложими в
случая, тъй като те касаят изпълнителската давност, която в настоящия случай все още не е
започнала да тече, тъй като електронният фиш не е влязъл в сила. Поради това следва да се
обсъди евентуалното изтичане на преследвателската давност. В
административнонаказателните производства, каквото е и настоящото, намира приложение
чл.34 ЗАНН, но ал.1 на разпоредбата, където се съдържат описани давностни срокове, за
които съдът следи служебно – 3 месеца от откриване на нарушителя и 1 година от
извършване на нарушението, след изтичането на които се погасява възможността за
осъществяване на наказателно преследване. Ал.3 на чл.34 ЗАНН се явява неприложима в
случая, доколкото производството по издаване на електронни фишове е опростено и
специфично производство, при което електронният фиш се приравнява по правното си
действие едновременно на АУАН и на НП /вж. мотивна част на Тълкувателно решение № 1
от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., докладчик съдията Л.П./, т.е. няма как да има
изтичане на 6-месечен срок между издаване на АУАН и НП. В този смисъл съдът дължи
преценка не дали е изтекъл срокът по чл.34, ал.3 ЗАНН, а този по чл.34, ал.1 ЗАНН. В
настоящия случай страната, която следваше да докаже кога е издаден електронният фиш –
въззиваемата страна ОДМВР-С., явяваща се и издател на фиша, не прояви инициатива да
представи надлежни доказателства за датата на издаване на фиша.
Административнонаказващият орган не представи доказателства, от които да се установи, че
6
давностният срок е бил спазен (дори напротив – налице са доказателства в
противоположния смисъл), въпреки че тежестта за това е негова и процесуалната санкция за
това е отмяна на електронния фиш. Предвид, че няма други данни, освен тези, отразени в
самия фиш и снимката/видеоклипа към фиша, съдът приема, че електронният фиш е
издаден/генериран не по-рано от 17.01.2020г., доколкото върху снимката/видеоклипа, като
дата на създаване е вписана именно тази дата, а снимката е приложение към електронният
фиш и се издават едновременно. Така, при изчисление на изминалия период от време между
датата на нарушението – **********г. и датата на издаване на електронния фиш-
17.01.2020г., се установява, че са изминали 6 месеца и 6 дни. Както вече бе посочено,
законовото правило (чл.34, ал.1 ЗАНН) изисква да не се образува
административнонаказателно производство ако не е съставен АУАН /в случая електронен
фиш/ в продължение на 3 месеца от откриване на нарушителя и ако е изтекла една година от
извършване на нарушението. Следва да се счете, че нарушителят е могъл да бъде
открит/установен още към датата на заснемане на нарушението посредством справка в
полицейските масиви на КАТ по номера на заснетия автомобил. Поради това 3-месечният
срок е започнал да тече още от датата на самото нарушение и е изтекъл на 11.10.2019г.
Електронният фиш обаче е издаден в по-късен момент – едва на 17.01.2020г., към която дата
3-месечният давностен срок от откриване на нарушителя е бил вече изтекъл и не е следвало
фишът да се издава, тъй като издаването му след изтичане на давностния срок противоречи
на императивна правна норма. С изтичането на давностния срок контролният орган –
ОДМВР-С. /част от държавната структура/ е загубил възможността да реализира наказване
на извършителя на нарушението. Издаването на електронния фиш извън законоустановения
давностен срок е абсолютно основание за отмяната му /така и Решение от 27.01.2020г. по
КАНД №475 по описа за 2019г. на Старозагорски административен съд/.
Отделно от това, административнонаказващият орган е този, който следва да докаже
извършването на нарушението. В конкретния случай е представена снимка с лошо качество,
така че не може да се съпостави дали номерът на автомобила в кадър е същият, който е
представен в приближение. Не са представени и доказателства, че техническите
характеристики на процесната система за видеоконтрол позволяват да отчита правилно
скоростта при попадащи в кадър повече от едно МПС-та, както в случая, независимо от
посоката им на движение.
С оглед на горното, независимо че нарушението е заснето с годно автоматизирано
техническо средство/система и е правилно квалифицирано, обжалваният електронен фиш
подлежи на отмяна като незаконосъобразно издаден по изложените по-горе съображения.
Съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН в съдебни производства страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В случая страната, за която решението е
благоприятно, е поискала присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лв., за заплащането на което са представени доказателства и което
съответства на минималното възнаграждение по чл.8 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения относно административни дела, поради
7
което съдът следва да уважи направеното искане за присъждане на разноски и да счете, че
същото не е прекомерно.
Поради гореизложеното и на основание чл.189, ал.14 ЗДвП във вр. чл.63, ал.2, т.1
ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-П.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К № ********* на
ОДМВР С., с който на Д. Г. ИВ., ЕГН: ********** - законен представител на „*********“
ООД, за административно нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал.
4 вр. чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
300.00 лева.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-С., БУЛСТАТ: **********, със
седалище и адрес: гр.С., бул. „**********“ №71 ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. ИВ., ЕГН:
********** сумата от 300.00 лв. /триста лева/, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – С. ОБЛАСТ.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8