Решение по адм. дело №416/2025 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: 1753
Дата: 24 септември 2025 г. (в сила от 24 септември 2025 г.)
Съдия: Светлана Драгоманска
Дело: 20257220700416
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 1753

Сливен, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - II състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
   

При секретар ГАЛЯ РАЙКОВА-ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА административно дело № 20257220700416 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на Х. П. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк]-*** срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Твърдица за произнасяне по заявление за достъп до обществена информация вх. № 94-00-1375/05.06.2025 г., по описа на Община Твърдица. Оспорването намира правното си основание в нормата на чл. 40, ал. 2 от Закона за достъп до обществена информация, като образуваното съдебно производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

В жалбата си оспорващият твърди, че: с цитираното заявление е поискал от Кмета на Община Твърдица да му бъде предоставен достъп до обществена информация, относно разрешение за премахване на сгради и участието на Община Твърдица в премахването; срокът по чл. 28 от ЗДОИ е изтекъл; непроизнасянето представлявало мълчалив отказ, подлежащ на съдебен контрол. Моли съда да отмени мълчаливия отказ и да задължи ответника да се произнесе по подаденото заявление.

В с. з. жалбоподателят Х. П. Д., редовно призован не се явява. По делото е представен отговор, в който се посочва, че: исканата информация по подаденото заявление е обществена по смисъла на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ; не е получил отговор в законоустановения срок; налице е мълчалив отказ, противоречащ на закона. Моли съда да уважи жалбата. Претендира присъждане на разноски за сумата от 10 лева представляваща внесена държавна такса.

В с. з. административният орган – Кмет на Община Твърдица, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Въз основа на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 05.06.2025 г. Х. П. Д. подал Заявление за достъп до обществена информация вх. № 94-00-1375, адресирано до Кмета на Община Твърдица. Заявено било желание да му бъде предоставена следната информация относно сграда (и), намираща се в имот с адрес [населено място], [улица] и с кадастрален номер 72165.503.916, а именно: 1. Издадено ли е разрешение за премахване (събаряне) на сградата? 2. Ако да - моля да ми бъдат предоставени: номер и дата на разрешението; кратко описание на обекта; административната процедура, по която е издадено разрешението; дали са уведомени засегнати лица и съседи.; 3. Участвала ли е Община Твърдица (пряко или чрез свои предприятия, като „Озеленяване“, „Чистота“ и др.) с техника, служители или финансови средства при премахването на тази сграда?; 4. Ако да - моля да ми бъде предоставена следната информация: • На какво правно основание е било предприето участието (заповед,

решение, договор и/или др.); Какъв вид техника и персонал са използвани; Кога, колко време и как са използвани техниката и персонала; Колко е струвала операцията; Кой е платил разходите - общината, частен инвеститор или друг; Копие от заповедта, договора или друг акт, уреждащ участието на общината (със заличени лични данни, ако се налага).

В срока по чл. 28 от ЗДОИ - 19.06.2025 г. заявителят не получил отговор по подаденото заявление. На 07.07.2025 г. е сезиран настоящият съд с жалба вх.№ СД-01-01-2150 г. срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Твърдица да се произнесе по Заявление за достъп до обществена информация с вх. № 94-00-1375.

По делото няма данни за произнасяне по заявлението към момента на приключване на устните състезания.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Съдът изгради своите изводи от фактическа страна на база всички приети по делото доказателствени средства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от лице с обоснован правен интерес от оспорването, против акт, подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл. 40, ал.1 от ЗДОИ, във вр. с чл. 58, ал.1 от АПК, в рамките на предвидения едномесечен преклузивен срок по чл. 149, ал. 2 от АПК.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт, формулиран в жалбата като мълчалив отказ на Кмета на Община Твърдица за предоставяне на достъп до обществена информация е насочен към пасивно легитимиран административен орган (по арг. от чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, във вр. с чл. 38 от ЗМСМА). Съгласно чл. 38 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, кметът на общината е орган на изпълнителната власт и като такъв, съобразно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ се явява задължен субект по смисъла на тази норма.

На следващо място, в процесния случай е налице и активна легитимация за жалбоподателя Д., доколкото чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ дава право на всеки гражданин на РБ да получи достъп до обществена информация, което право е обвързано с уредената в чл. 2 възможност заявителят да си състави мнение относно дейността на задължения субект. Следователно, жалбата е допустима, като подадена в нормативно установените срокове, от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол.

Освен като процесуално допустимо, настоящата съдебна инстанция намира, че оспорването е и основателно.

Субектите по чл. 3, ал.1 от ЗДОИ са задължени да предоставят информация, която е създадена в кръга на тяхната компетентност (т.е официална информация) или такава, която се събира, създава и съхранява при и по повод дейността на органите и на техните администрации (служебна информация). Във всички случаи за да се предостави достъп до посочената информация, същата следва да е налична и вече създадена, а не да се изготвя по повод направено искане. Гарантираното право на достъп до обществена информация се ограничава до съществуващите документи, като органите нямат задължение да създават такива, за да удовлетворят заявления за достъп до информация. Целта на ЗДОИ и законово регламентираните гаранции за осъществяване правото на достъп до обществена информация, е да се даде възможност на гражданите и организациите да се запознаят със съществуващата информация, която вече е създадена, обработена и се съхранява в административните органи, но не дава възможност под формата на искане за достъп до обществена информация гражданите и организациите да налагат на задължените по ЗДОИ лица да създават информация, която законът не изисква от тях да събират, обработват и съхраняват. Следователно правото на достъп по реда на ЗДОИ е ограничено единствено до съществуваща и налична обществена информация. (В този смисъл Решение № 6040 от 8.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16854/2013 г., VII о.)

При анализа на разпоредбите на ЗДОИ се налага извод, че задълженият субект по чл. 3 от ЗДОИ дължи мотивирано писмено произнасяне по искания за достъп до обществена информация. Процедурата по предоставяне на достъп до обществена информация е уредена в глава трета от ЗДОИ, като в чл. 28 е регламентиран редът за разглеждане на заявленията за достъп, като в ал. 2 са указани действията с императивен характер, които сезираният субект следва да извърши при постъпило заявление, а именно: органите или определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. Следователно, законодателят е вменил на задължения по закона субект да се произнесе по подаденото заявление за достъп с изричен акт в писмена форма, независимо от обстоятелството дали искането се удовлетворява или не и в каква форма е поискана информацията. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ.

Формиране на мълчалив отказ по реда на този закон е недопустимо, в който смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд, изразена в решение № 14107 от 22.10.2019 г. по адм. дело № 6213/2018 г. По смисъла на относимите норми единствената призната от закона възможност за процедиране при заявено искане за достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ е постановяване на решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до исканата информация. Хипотезите на отказ и неговата изрична форма са въведени в разпоредбите на чл. 37 и чл. 38 от ЗДОИ, в които сезираният орган е императивно задължен да се произнесе по депозирано искане по смисъла на закона с нарочен писмен акт, който е и формален – решение и следва да съдържа фактическо и правно основание за отказа. Специалният закон изисква да се постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация, за което да бъде уведомен заявителят. След като специалният закон /ЗДОИ/ изисква изрично произнасяне на задължения субект, то неговото мълчание винаги се явява незаконосъобразен мълчалив отказ в хипотезата на чл.58, ал.1 от АПК. Като не се е произнесъл в законоустановения срок по подаденото от Х. П. Д. заявление, Кметът на Община Твърдица е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 28, ал. 2 и чл. 38 от ЗДОИ.

Поради изложените мотиви мълчаливият отказ за предоставяне на обществена информация на Кмета на Община Твърдица, следва да бъде отменен, и преписката да бъде изпратена на административния орган за мотивирано произнасяне по Заявление вх. № 94-00-1375/05.06.2025 г. на Х. П. Д., за достъп до обществена информация, при съобразяване и спазване на задължителните указания на съда по тълкуване и прилагане на закона.

С оглед изхода на правния спор е основателно искането на оспорващия за присъждане на разноски за внесената държавна такса от 10 лв., които следва да бъдат заплатени от Община Твърдица.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Кмета на Община Твърдица за произнасяне по заявление за достъп до обществена информация вх. № 94-00-1375/05.06.2025 г., подадено от Х. П. Д..

ВРЪЩА административната преписка на Кмета на Община Твърдица за изрично произнасяне по заявление за достъп до обществена информация вх. № 94-00-1375/05.06.2025 г., подадено от Х. П. Д., съобразно мотивите на настоящото решение и при спазване на срока, визиран в чл. 28 от ЗДОИ.

ОСЪЖДА Община Твърдица да заплати на Х. П. Д., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк]-*** сумата от 10 лв. (десет лева) направени по делото разноски.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 40 ал.3 от ЗДОИ.

Решението да се съобщи на страните.

 

Съдия: