Р Е Ш Е Н И Е
№
......... 28.07.2022
г. гр. Хасково
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ………………………………………..граждански състав
на тринадесети юни две
хиляди и двадесет и втора година
в открито заседание в следния състав :
Съдия :ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
Секретар Димитрийка Христова.
като разгледа докладваното от председателя т.дело №. 411 по описа
за 2015 година,за да се произнесе взе предвид.
Производството по делото е
образувано по искова молба на ЕТ“Бета-Славчо Хаджиев“ Хасково,ул. ***ЕИК*********
с правно основание чл.4 §3 от Договора за Европейски съюз вр. чл.9а от ЗОДОВ,в
която са обективирани при условия на обективно,субективно и кумулативно
съединени искове против Върховен административен съд и Национална агенция на
приходите за солидарното им осъждане за заплащане на неимуществени вреди в
размер на 50 000лв.ведно със законна лихва от 24 601,78лв. от
20.08.2010г. до 08.06.2015г.и имуществени вреди в размер на 42 824,24лв.
ведно със законна лихва 27 500лв. считано от 16.04.2009г. по Акт за
прихващане или възстановяване АПВ №903302/16.04.2009г. до подаване на исковата молба 08.06.2015г. ,произходящи от нарушение на правото на ЕС,ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите.
Твърденията на ищеца търговец ЕТ
„Бета-Славчо Хаджиев“Хасково са свързани
с доставка на маслини в периода 01.01.2008г.-28.02.2009г.,като превозът се е
осъществявал от Р ** до Р **,за която дейност е извършена данъчна
ревизия,приключила с издаване на Ревизионен акт №**********/20.08.2010г. за
задължение от 118 063,18лв.,включващо главница 98 326,18лв. и лихва
19 737,43лв.,обхващащ период от 01.10.2008г.-28.02.2009г.,по което
задължение са налице предпоставките на чл.138 от Директива 2006/112/ЕО за
начисляване на ДДС с нулева ставка.По Акт за прихващане или възстановяване АПВ
№903302/16.04.2009г. е признат но не възстановен ДДС от 42 824,24лв.След административно
обжалване и обжалване по съдебен ред РА е потвърден с решение 6702/16.05.20
13г. по адм.д.№9908/2012г. на ВАС. Съдът
респективно НАП са игнорирали предпоставките
за начисляване на ДДС при ВОД,като са отказали да признаят характера на
вътрешнообщностна доставка към четирите румънски дружества.Отговорността на НАП
произтича от непризнаването на представените от страна на ищеца документи
,обосноваващи нулева ставка по ДДС-международни товарителници,приемо-предавателни
протоколи и писмени потвърждания за получаване на стоката.Отговорността на ВАС
произтича от неправилното приложение на принципите на правото на ЕС за директен
ефект,а именно данъчния неутралитет налагащ недължимо плащане на ДДС за
доставки извършени по правилата на чл.138 &Директива 2006/112/ЕО,от което са произлезли
твърдяните вреди в резултат на решението на окончателна съдебна
инстанция,разгледала спора по същество.
В срока по чл.367
ал.1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Национална агенция по приходите,в който се оспорва
допустимостта на иска съответно неговата основателност.От НАП се поддържа
тезата,че не са пасивно легитимирани да отговарят за твърдяните и понесени от
ищеца вреди,тъй като актовете на данъчната администрация не са отменени по
надлежния съдебен ред,поради което липсва и пряка причинна връзка между
нарушението,установено с РА и твърдяната
вреда.
В срока по чл.367
ал.1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника Върховен административен съд,в който също се
оспорва иска по допустимост съответно неоснователност.Аргументи в посока
недопустимост от този ответник са свързани с възражението за липсата на общо
задължение между двамата ответника съответно недопустимост на пасивното
другарство
Хасковският
окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по
делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на обективно,субективно и кумулативно съединени
исковете за имуществени,неимуществени вреди и законна лихва срещу двамата
ответници Национална агенция за приходите
и Върховен административен съд при условия на солидарност,допустимостта им се
определя в качеството им на носители на отговорност на Държавата за вреди
нанесени именно от твърдяно неправомерно поведение на всеки един от
ответниците.
На второ място исковете са допустими
като предявени на основание чл.4 §3 от Договора за Европейски съюз
вр. чл.9а от ЗОДОВ и във връзка с чл49 от ЗЗД срещу двамата ответника с предмет вреди,причинени
от актове на национален съд,постановил съдебен акт като последна инстанция и и
НАП като специализиран държавен орган към министъра на финансите за
установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания.
Ищецът по делото е търговец регистриран в ТР
на АВ,на който е съставен Ревизионен
акт №**********/20.08.2010г. и който твърди че с акт АПВ №903302/16.04.2009г. е
признат данък за възстановяване в размер
на 42 824,24лв. но не възстановен.Тук е мястото да се отбележи,че акта за
прихващане и възстановяване е с №902302, а не
както се твърди,но съдът счита че това
е техническа грешка допусната от ищцовата страна и не следва да влияе
върху спора по предмета на делото,чийто източник е именно АПВ
902302/16.04.2009г.
Като търговец ищецът е
осъществил доставка на стоки за **,за които счита,че са налице предпоставките
за облагане с нулева ставка,поради вътрешнообщностния им характер.Видно от Акт
за прихващане или възстановяване АПВ №902302/16.04.2009г. обхващащ проверка за
период от 01.03.2009г. до 31.03.2009г. и справка декларация по ЗДДС ищецът е
декларирал ДДС за възстановяване в размер на 40893,27лв.Данъчният орган е приел
сума за възстановяване отразена в приложение 1 към АПВ-40892,48лв.,като е
прихваната сума от 0,79лв.Сумата е възстановена по банкова сметка ***.Заключението
на вещото лице имащо за предмет обследване на АПВ 902302/16.04.2009г.констатира
именно този факт.
Заявявайки пред съда
претенцията си обоснована на нарушение на чл.4 §3 от Договора за Европейски
съюз вр. чл.9а от ЗОДОВ от страна на Върховен административен съд и Национална
агенция на приходите за имуществени
вреди в размер на 42 824,24лв. ведно със законна лихва 27 500лв.
считано от 16.04.2009г. до подаване на
исковата молба 08.06.2015г,причинени в резултат на издадения АПВ
№903302/16.04.2009г. за признат данък добавена стойност за възстановяване в размер на 42 824,24лв. но не
възстановен се иска присъждане на обезщетение за имуществени вреди и
неимуществени вреди посочени по-горе в изложението.
Правният
интерес на ищеца е обусловен от ангажиране на отговорността на държавата при наличие на следните предпоставки- първата наличие
на разпоредба от общностното право,чието нарушение в съдебен акт предоставя
права на частно правни субекти в случая ЕТ-втората дали нарушението е явно и съществено-наличие на отклонение от реално
осъществена доставка и липсата на документ с еквивалентно на фактура значение.И
третата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата е наличие на
причинна връзка на нарушение на нормата довела до постановяването на съответния
акт на НАП съответно ВАС.
Твърдението за вреда произтича от
невъзстановен ДДС,установен от данъчен орган по силата на АПВ №903302/16.04.2009г и РА потвърден с акт а
ВАС.
Спорът
се концентрира върху установяване има ли нарушение на общностното
право,свързано с приложение на ЗДДС в частност за ВОД и облагането им с нулева
ставка и на наличие на увреждащо действие
невъзстановяване на платения от ищеца ДДС.
При разглеждане на спора и с оглед
заявените обстоятелства,съдът намира че при разрешаването му следва да игнорира
разглеждането на Ревизионен акт
№**********/20.08.2010г.,тъй като действието му се разпростира в периода от
01.10.2008г.-28.02.2009г. докато заявената вреда от 40892,48лв. по АПВ
№903302/16.04.2009г
/размер определен от вещото лице/ обхваща период различен от
данъчната ревизия по съставения РА,потвърден окончателно с решение на ВАС.Предмет
на приетото като доказателство изпълнително дело 26010023105/2001 са суми по РА
различни от тези по АПВ и за период различен от АПВ,които нямат връзка помежду
си и в хода на изпълнителното дело които
суми са погасени изцяло.
Съдът счита,че не е налице нарушение
на общностното право,тъй като данъчният орган е приел сумата за възстановяване
заявена по справка декларация по ЗДДС, отразена в приложение 1 към
АПВ-40892,48лв.,като е прихваната сума от 0,79лв. и сумата е възстановена по
банкова сметка ***,поради което и не е налице вреда за ищеца,която следва да
бъде поправена на основание чл.4 §3 от
Договора за Европейски съюз вр. чл.9а от ЗОДОВ. Въпросът с облагането на вътрешно
общностните доставки характер,механизъм и последици е уреден от ЗДДС глава пета
разпоредби чл.51-чл.53 вр. чл. 7 от ЗДДС вр. чл.45 от ППЗДДС. В този смисъл
директното приложение на чл.138,чл.139 от Директива 2006/112/ЕО е обусловено от
въведения с националното законодателство механизъм и предпоставки,които следва
да са налице за да възникне отговорността на държавата членка.В аргументите си
и двете страни сочат и се позовават на едни и същи решения на СЕС,от които
черпят мотиви за защита на собствените си тези,поради което съдът не счита за
необходимо отново да преповтаря решенията в тяхната интерпретация от страните.
В крайна сметка и в обобщение на изложеното се налага извод,че от АПВ
№903302/16.04.2009г. като източник на твърдяната настъпилата вреда / претенция
за признат данък добавена стойност за
възстановяване в размер на
42 824,24лв. но не възстановен на ищеца от данъчния орган/, предмет на
възникналия спор, на практика такава не е възникнала .
Твърдяното увреждащо
действие не е налице- липсва отказ от страна на данъчния орган да възстанови
ДДС,напротив данъчният орган е приел сумата за възстановяване заявена по справка
декларация по ЗДДС, отразена в приложение 1 към АПВ-40892,48лв и сумата е
възстановена по банкова сметка ***. Следователно липсата на една от кумулативно
дадените предпоставки води до неоснователност на предявения иск.Относно
съществено нарушение на общностното право, съдът отчита факта,че спорният момент предпоставил завеждането на
иска,а именно данъчното третиране на вътрешнообщностната доставка с оглед
правната уредба не води до извод,че е допуснато очевидно нарушение на Правото
на Европейския съюз,още повече че самият ищец с подаването на справката за ДДС
е получил положителен отговор от данъчния орган с възстановяването на сумата по
банковата сметка на ищеца,факт който изключва нарушението, респективно
причинната връзка от нарушението да са настъпили вреди за ищеца ЕТ „Бета Славчо
Хаджиев“ Хасково в претендирания размер40892,48лв./така както е посочен от
заключението на вещото лице/
Ето защо този обективно и
субективно съединен иск срещу НАП и ВАС за нанесена вреда в резултат на
нарушаване на Правото на Европейския съюз се явява неоснователен.Неоснователен
се явява и обективно,субективно и кумулативно съединения иск за законна лихва 27 500лв. считано от
16.04.2009г. по АПВ №903302/16.04.2009г. до подаване на исковата молба 08.06.2015г. върху
претендирания размер.
Предвид отхвърлянето на иска за
имуществени вреди,поради липса на основание за присъждането им и като
предпоставка и резултат от това следва да се отхвърли и иска за неимуществени
вреди в размер на 50 000лв. ведно със
законна лихва от
24 601,78лв. от 20.08.2010г. до 08.06.2015г.датата на подаване на исковата
молба срещу НАП и ВАС.
Ищецът ЕТ“Бета-Славчо
Хаджиев“ Хасково ЕИК********* следва да заплати и д.т. от 30лв. по 10лв. за всеки един от предявените и
отхвърлени искове.
С оглед изхода на спора ищецът
следва да заплати на Национал агенция за
приходите София на основание чл.78 ал.8 от ГПК разноските по делото в размер на
1080лв. пред настоящата инстанция,представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното,съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля
предявените от ЕТ“Бета-Славчо
Хаджиев“ Хасково,ул. ***ЕИК********* искове при условие на обективно,субективно
и кумулативно съединяване с правно основание чл.4 §3 от Договора за Европейски
съюз вр. чл.9а от ЗОДОВ против Върховен административен съд и Национална
агенция на приходите за солидарното им осъждане за заплащане на имуществени
вреди в размер на 42 824,24лв.невъзстановен данък добавена стойност ведно
със законна лихва 27 500лв. считано от 16.04.2009г. по АПВ
№903302/16.04.2009г. до подаване на
исковата молба 08.06.2015г.,както и за неимуществени вреди в размер на
50 000лв.ведно със законна лихва от 24 601,78лв. от 20.08.2010г. до
08.06.2015г. като неоснователни.
Осъжда ЕТ“Бета-Славчо
Хаджиев“ Хасково,ул. ***ЕИК********* да заплати
д.т. в размер на 30лв. по сметка на Хасковския
окръжен съд
Осъжда ЕТ“Бета-Славчо
Хаджиев“ Хасково,ул. ***ЕИК********* да заплати
на Национал агенция за приходите София на основание чл.78 ал.8 от ГПК
разноските по делото в размер на 1080лв.. пред настоящата
инстанция,представляващи юрисконсултско
възнаграждение
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия: