№ 2128
гр. Пазарджик, 08.11.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20245220102101 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:05 часа се явиха:
Ищецът А. Н. А. - редовно призован чрез процесуалния си представител,
не се явява. За него се явява адв. Т. Ж., надлежно упълномощена от днес.
Ответникът В. И. К. - редовно призован чрез процесуалния си
представител, не се явява и не се представлява. От адв. П. е постъпила молба с
вх. №27606/07.11.2024 г., с която моли, с оглед ангажираността му по АНД
1215/2024 г. по описа на РС Пазарджик, което ще се проведе на същата дата в
10:15 часа, да бъде изчакан до приключване на предходното дело, по което е
ангажиран. Алтернативно, в случай, че молбата му не бъде уважена, представя
доказателства за неговата ангажираност и моли делото да бъде отложено на
осн. чл. 142, ал. 2 от ГПК.
АДВ. Ж.: - Не възразявам да изчакаме колегата.
В момента в съдебната зала се явява адв. П.. Същият се явява в
качеството на пълномощник на ответника В. И. К. – надлежно упълномощен с
ОИМ.
Съдът КОНСТАТИРА, че в списъка на лицата за призоваване и в
призовките за страната ответникът е записан с фамилията Кърлвачев.
АДВ. П.: - Фамилията на моят доверител е К., както е посочен в
исковата молба.
Съдът счита, че след като в исковата молба правилно е посочена
1
фамилията на ответника не се налага корекция на исковата молба, но следва да
се обърне внимание на служителите при изготвяне на следващите списъци и
призовки да въведат необходимата корекция във фамилното име на ответника,
като правилното фамилно име е К..
АДВ. Ж.: Моля да дадете ход на делото. Не е налице процесуална
пречка.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване
фактическата страна на спора.
АДВ. Ж.: - Уважаема госпожо съдия, поддържам предявената искова
молба, оспорваме депозирания писмен отговор, както и поддържам отговора
на предявения насрещен иск. Считам, че исковата молба по чл. 211 ГПК, моля
да я оставите без движение, с указания, доколкото предоставите възможност
на ответната страна да индивидуализира именно постройките с оглед
височина, размер, положение, да уточни именно от къде и от коя сграда им се
пречи. Противопоставям се на искането за допускане, в отговора, на двама
свидетели, за установяване на едни и същи факти и обстоятелства. Моля да
допуснете един за тези факти и обстоятелства. Противопоставям се да
допуснете съдебно-техническа експертиза при така формулирания въпрос.
Във връзка с нашите доказателствени искания, държим да допуснете
експертиза, като вещото лице да посети на място имота, и да отговори на
следния въпрос, а именно сградата на допълващо застрояване сайвант, която е
разположена на вътрешната регулационна линия между двата парцела УПИ 86
и УПИ 85 сайвант, дали е съобразен с техническите изисквания на чл. 42 от
ЗУТ и чл. 121 от отменената Наредба по ЗТСУ, доколкото запознахме се с
нормативния акт, изискванията по Наредбата са такива, каквито са
възпроизведени в ЗУТ. Относно наведени възражения в отговора, а именно,
че нашият ищец – бащата, е дал съгласие, и че сайвантът е построен преди
повече от 13 години. Оспорваме като факти и обстоятелства, считаме, че има
2
писмени доказателства, а именно представено още с исковата молба писмо от
Общината, където се признават неизгодни факти, а именно за строеж от преди
13 години. В тази връзка, на осн. чл. 192 от ГПК, съм подготвила молби, да
задължим Община Пазарджик да представи, има ли наличие на такава
преписка, правени ли са проверки на място и всичко, което е свързано именно
с този имот. С оглед изложените факти в исковата молба, моля да ни бъдат
допуснати двама свидетели, при режим на довеждане, за различни факти и
обстоятелства, и за различни периоди от време, мога да посоча имена. С оглед
възраженията в отговора, и направеното насрещно доказване, което е, искаме
да доведем един свидетел, на който също мога да посоча имената.
АДВ. П.: Поддържам изцяло отговора на исковата молба. Поддържам
подадения насрещен иск. С исковата молба съм посочил на съда, че В. К. не е
единствен собственик на сградата, която се иска нейната реконструкция. И
поради тази причина съм представил доказателства в тази насока –
удостоверение за наследници. И в тази връзка, ще моля съдът да даде
възможност на ищцовата страна да предяви иска и срещу останалите
наследници – имотът е придобит по наследство, които се явяват
съсобственици на сградата. Те също ползват тази сграда, и няма как, а то е
само срещу В. К., и влизайки решението в сила единствено той да я премахне
или да я реконструира. Това е по отношение на отговора ми на исковата
молба.
Не считам, че поисканите свидетели са за едни и същи обстоятелства.
Относно насрещния иск – поддържам насрещния ни иск. Няма как да опиша
сградите, които твърдят, че са разположени по цялата линия. Имам снимков
материал. Моля да ми бъде дадена възможност да опиша сградите, като
поддържам искането си за допускане на СТЕ, ще преформулирам въпроса си,
и в такъв случай, вещото лице да даде заключение по въпроса, дали на
граничната линия между двата имота отстъпва в имота на ищеца –
първоначалния ищец по основния иск, има построени сгради, като опише
точно тяхната квадратура, височина, разположение, както и да даде
заключение за тези сгради ищецът притежава ли строителни книжа, в т.ч.
строително разрешение?
АДВ. Ж.: - Уважаема госпожо съдия, считам, че искането за
конституиране на другите съсобственици на сайванта е неоснователно.
3
Считам, че не са необходими другари, не са нито задължителни другари,
доколкото не се касае за имот, който е етажна съсобственост. Касае се за
съсобственост на една обикновена сграда. В тази насока е и практиката на
ВКС, доколкото ищецът сочи и се изхожда именно по отношение на лицето,
което пречи. В този случай в данните на исковата молба ние твърдим, че
сайвантът е надстроен, надстроен е именно от В., и пречката, която се създава
е именно причинена от В., с оглед на което не считаме, че следва да
конституираме другите съсобственици на имота. В тази насока има Решение
на ВКС, като съдебна практика.
СЪДЪТ приканва страните към спогодба.
Спогодба не се постигна.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146 ОТ ГПК ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Подадена е искова молба, в която се твърди, че по силата на Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 39, нот. д. № 388/2006 г. на нотариус с
район на действие РС Пазарджик и договор за делба на недвижим имот от
21.12.2007г. с нотариално заверени подписи на съделителите, които прилагам
към ИМ, ищецът е собственик на 1/2 - една втора идеална част от следния
недвижим имот: УПИ III-86, (парцел трети, за имот планоснимачен номер
осемдесет и шести), в квартал 15 по плана на с. **, община Пазарджик, с площ
от 837 кв. м, при съседи на имота : УПИ I- 87, УПИ IV- 85, УПИ II- 146 и
улица, ведно с втори жилищен етаж от построената в имота масивна
двуетажна жилищна сграда, ведно с навес с площ от 8 кв. м. и масивен гараж,
като към настоящия момент имотът ми е заснет в КК на с. **, община
Пазарджик, като поземлен имот с идентификатор 7**.86, съгласно Заповед за
одобрение на КККР № РД-18-205/29.05.2020 г. на ИД на АГКК, последващи
изменения - няма, с адм. адрес: област Пазарджик, община Пазарджик, с. **,
п.к. 4419, ул. „Д**0, вид територия Урбанизирана, НТП - Ниско застрояване
(до 10 m), целия с площ 858 кв. м, ведно с построените в имота сгради с
идентификатори: 7**.86.1, 7**.86.2, 7**.86.3 и 7**.86.4, с номер по предходен
план: 86, квартал 15, парцел III, при съседи на ПИ: 7**.85; 7**.146; 7**.833;
7**.87; 7**.791.
По силата на приложените към молбата документи за собственост, на
бащата на ищеца Н. К. А., е учредено право на ползване върху описания имот
и постоянно живее там, а аз и семейството ми посещаваме имота често, почти
4
всеки уикенд.
Твърди се, че съседът на ищеца В. И. К. е собственик по наследство на
дворно място в с. ** с площ от 750 кв. м. представляващо УПИ IV - 85, в кв. 15
по регулационния план на с. **, със застроени във същото дворно място къща
и сайвант, съгласно НА за собственост на недвижим имот придобит по
давност № 140, нот. д. 1193/1966г. , легитимиращ баща му, ** ** К., б.ж. на с.
**, община Пазарджик като собственик на описания по-горе парцел. Към
настоящия момент имотът на ответника е заснет в КК на с. ** като поземлен
имот с идентификатор 7**.85 по КККР, съгласно Заповед за одобрение на
КККР № РД-18-205/29.05.2020 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК,
последващо изменение - няма , с адм.адрес на имота: област Пазарджик,
община Пазарджик, с. **, п.к. 4419, ул. „Двадесет и седма“ № 28 , , целия с
площ от площ 971 кв. м, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана; НТП Ниско застрояване (до 10 m), с номер по предходен план :
85, квартал 15, парцел IV, ведно с построените в ПИ сгради с идентификатори:
7**.85.1, 7**.85.2 и 7**.85.3, при съседи на ПИ: 7**.86; 7**.84; 7**.825;
7**.791 и 7**.146.
Твърди се, че на вътрешната регулационна линия на двата парцела (УПИ
III - 86 и УПИ IV- 85 в квартал 15 по ПУП на с. **) има изградена плътна
ограда с височина до 2.5м , като в имота на ответника има изградена сграда на
допълващо застрояване - сайвант, с височина 2.5м, на калкан с плътната
ограда, която сграда на допълващото застрояване преди около 13 години беше
надстроена от ответника и след надстрояването височината на сайванта е от
около 4 .20 метра с едноскатен покрив. По този начин височината на
надстроения сайвант не отговаря на разпоредбите на чл. 42, ал. 2 ЗУТ, тъй
като с тази височина не се покрива калкана стена на процесната сграда с
плътната ограда на общата регулационна линия, а допустимата височина на
сгради от допълващо застрояване по ЗУТ с h - 3,60м и то ако са разположени
на разстояние 3,0 м. от имотна граница, а такова в случая няма.
Твърди се, че след извършеното надстрояване на сайванта височината
му е около 4-4.20м пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост
върху имота пълноценно и в пълен обем. В неговия двор имал насадени лозя,
закрепени на асмалък, като металната конструкция е с височина от около
2.50м и е разположена плътно до оградата на южната вътрешнорегулационна
5
граница с ответника. След извършеното от ответника незаконно надстрояване
на сайванта с около 1.70 м височина слънцето не достига до лозята на ищеца,
захарността на плода рязка намаля, а от друга страна, последните година, две
започна да изсъхва растението, тъй като едно основните изисквания при
отглеждане на подобни многогодишни култури е светлината и топлината
отдавана от слънчевите лъчи през целия ден, които в случая не достигат до
лозята ми, тъй като незаконно надстроената част на сайванта „хвърля“ сянка
върху целия асмалък и лозята започнаха да изсъхват.
Ищецът твърди, че баща му бил предприел действия, като се опита да
повдигне асмата, за да е на нивото на сайванта, но и това не помогнало и
лозята започнаха да съхнат, заради липсата на пряка слънчева светлина.
На следващо място се твърди, че дори при повдигане на металната
конструкция е изключително трудно да се достигне, дори и със стълба, до
растението и да се събират плодовете гроздето, тъй като е много високо и
съществува реална опасност от падане на човека, който се опитва да откъсва
плодовете. Основно за насажденията на ищеца се грижил неговия баща, който
е възрастен човек около 79 години, пенсионер, с доста придружаващи
заболявания вкл. и ТЕЛК - Първи състав на ТЕЛК към МБАЛ - Пазарджик АД
с Експертно Решение № 3500 от 204/07.12.2021г. му дава 70% ВСУ с диагноза
по МКБ Н 35.3 : Дегенерация на макулата на двете очи - влажна форма.
Отделно през 2006 г. на 04.12. бащата на ищеца паднал точни при подобни
условия, ударил си силно кръста и в продължение на години се възстановявал
и по препоръки на лекари /специалист/ следва да се пази от всякакво падане,
за не остане инвалид.
Твърди се, че ищецът в дворното място гледам и други насаждения
/зеленчуци за лична консумация/, но същите били на няколко пъти давени,
заради наводненията, предизвиквани преди време от двускатния покрив на
сайванта, а след ремонта извършен от ответника на покрива на сайванта и
преработен от двускатен във едноскатен, насадените култури изсъхват поради
недостига на слънчева светлина в дворното място.
Ищецът твърди, че е упълномощил устно баща си и ползвател на имота
да потърси съдействие от държавната и общинска администрация за
разрешаването на проблема, писал е доста жалби, както до ДНСК- Пазарджик,
така и до Община Пазарджик с цел да се намери техническо решение и
6
съседът и настоящ ответник да върне предишното положение, а именно
сайвантът да е с височина от 2,50 м., за да не създава пречки за ползването на
имота на ищеца, но резултат от жалбите и към настоящия момент нямало.
Съобразно гореизложеното ищецът поддържа, че надстройката на
сайвант с височина от около 1.70 м е незаконна по смисъла на ЗУТ, тъй като
не отговаря на техническите изисквания на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 от
ЗУТ, като с тази височина от 4,00м. - 4,20 метра ми пречи на пълноценното
упражняване на правото на собственост върху дворното място според
предназначението му, а именно да отглежда различни видове култури, като
ищецът сочи, че не е длъжен да търпи липсата на пряка слънчева светлина,
която заради височината на надстройката на сайванта не може да достига до
неговите насаждения в двора и по този начин да му се създават ограничения
какви култури да отглежда, нито периодични наводнения, които създават едно
нетърпимо състояние по закон. /Решение № 60134 от 08.11.2021 г. по гр. д.
1062/2021 г. на ВКС, 1-во отделение/
Моли се съдът да постанови решение, с което осъди В. И. К., с адрес: с.
**, с.п.к. 4419, ул. „Двадесет и седма“ № 28, община Пазарджик, да
преустанови неоснователните си действия, с които пречи на ищеца да
упражнява правата си на собственик върху 1/2 - една втора идеална част от
следния недвижим имот: УПИ III-86, означен като парцел трети, за имот
планоснимачен номер осемдесет и шести, в квартал 15 по плана на ц. **,
община Пазарджик, с площ от 837 кв. м, при съседи на имота УПИ I- 87, УПИ
IV- 85, УПИ II- 146 и улица, ведно с втори жилищен етаж от построената в
имота масивна двуетажна жилищна сграда, ведно с навес с площ от 8 кв. м. и
Масивен гараж, като към настоящия момент имотът ми е заснет в КК на с. **,
община Пазарджик, като Поземлен имот с идентификатор 7**.86, съгласно
Заповед за одобрение на КККР № РД- 18-205/29.05.2020 г. на ИД на АГКК,
последващи изменения - няма, с адм.адрес: област Пазарджик, община
Пазарджик, с. **, п.к. 4419, ул. „Д**0, вид територия Урбанизирана, НТП -
Ниско застрояване (до 10 m), целия с площ 858 кв. м, ведно с построените в
имота сгради с идентификатори: 7**.86.1, 7**.86.2, 7**.86.3 и 7**.86.4, с
номер по предходен план: 86, квартал 15, парцел III, при съседи на ПИ: 7**.85;
7**.146; 7**.833; 7**.87; 7**.791, като премахне за своя сметка изградената от
него надстройка с височина от 1.7м на съществуващ сайвант заснет в КК на
с.** като сграда с идентификатор 7**.85.2, находящ се в собствения му имот
7
УПИ IV- 85 в квартал 15 по ПУП на с. **, заснет като поземлен имот с
идентификатор 7**.85 по КК на с. **, изграден на калкан с плътната ограда,
разположена на вътрешната регулационно линия на двата парцела (УПИ III -
86 и УПИ IV- 85 в квартал 15 по ПУП на с. **).
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който същият счита, че имотът, в който се намира сградата чиято
реконструкция се претендира, както и самата сграда, не са изключителна
негова собственост, то всички съсобственици се явяват необходими другари в
процеса и следва те също да бъдат конституирани като страна по делото. В
подкрепа на твърдението си представя удостоверение за наследници на ** **
К., признат за собственик на имота с НА № 140, том 3, дело 1193/1966г. по
описа на РС Пазарджик.
Твърди се, че искът е неоснователен, тъй като не отговаря на истината
изложеното в исковата молба, че реконструкцията на сградата с
идентификатор 7**.85.2 - сайвант е извършена преди около 13 години.
Твърди се, че реконструкцията на сградата е извършена през 1998 г., към
който момент Н. А., бащата на ищеца, притежавал ПИ 7**.86 /УПИ III-86, в
кв.15, по плана на с. **, по тогавашния план на селото/ в съсобственост с
двамата си братя.
Твърди се, че тъй като сайвантът бил много стар и имало опасност от
самосрутване, лятото на 1998 г. ответникът решил със съгласието на
останалите съсобственици, да й направи основен ремонт. За това бил
уведомен и Н. А. - бащата на ищеца. В разговора на ответника с него същият
го помолил, като изгражда покрива на сградата, от двускатен да го направи
едноскатен с наклон към двора на ответника, защото при дъжд, водата от
покрива се изливала в неговия двор. Ответникът се съгласил и така го е
изпълнил. Ремонтът на сградата бил съобразен с действащия към онзи момент
ЗТСУ и допълващата го НАРЕДБА № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по
териториално и селищно устройство.
Твърди се че, не отговаря на истината изложеното в исковата молба, че
височината на сградата от към калкана е около 4,2 метра. При ремонта на
8
сградата ответникът сочи, че се е съобразил с изискванията на чл. 118 от
НАРЕДБА № 5 от 17.05.1995 г. за правила и норми по териториално и
селищно устройство действащи към момента на извършване на ремонта -
есента на 1998 г.
Твърди се, че не отговаря на истината изложеното в исковата молба, че
лозовите насаждения на ищеца страдат поради това, че сградата на ответника -
сайвант ги засенчва. Видно от приложения към настоящия отговор на ИМ
Протокол за трасиране на обект, имота на ищеца е разположен североизточно
спрямо моят имот, поради и която причина процесния сайвант не може да
засенчи лозовите насаждения на ищеца.
Твърди се, че не отговаря на истината изложеното в исковата молба, че
Н. А. - бащата на ищеца е повдигнал асмалъка си /конструкцията върху която
се прикрепени лозовите растения/, за да не бъдат засенчвани от моят сайвант.
Твърди, че истината е, че по цялата гранична стена, разделяща имота на ищеца
ПИ 7**.86 и имота на ответннка ПИ 7**.85, в своя имот ПИ 7**.86, Н. А. -
бащата на ищеца е изградил незаконни стопански постройки и именно, за да
може да ползва пространството над тях се е наложило да повдигне асмалъка
си с около 1,7 метра.
Моли се съдът да постанови решение с което, предвид изложеното да
отхвърли предявения от ищците иск, като неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски.
Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.
Ответникът е депозирал и насрещен иск по реда на чл. 211 от ГПК, с
който като наследник на ** ** К., признат за собственик на с НА № 140, том
3, дело 1193/1966г. по описа на РС Пазарджик /приложен като доказателство
към исковата молба/ на имот УПИ IV-85, в кв. 15 по плана на с. **, обл.
Пазарджик, притежава в съсобственост с други наследници ПИ с
идентификатор 7**.85, с номер по предходен план УПИ IV-85, в кв.15 по
плана на с.**, обл. Пазарджик. В този имот, освен жилищната сграда, има
изградена и стопанска сграда - сайвант с идентификатор 7**.85.2.
Твърди, че през есента на 1995 г. със съгласието на останалите
съсобственици, решил да ремонтира описаната сграда - сайвант, като за това
уведомил и съседа му Н. К. А. (баща на А. Н. А.), предвид това, че сградата е
9
построена на границата между моя и неговия имот - ПИ с идентификатор
7**.86. ПИ с идентификатор 7**.85 и ПИ с идентификатор 7**.86 са
разделени от плътна ограда с височина до 2,5 метра, като на определени места
оградата навлиза в моя имот.
Твърди, че след като бил уведомен за предстоящия ремонт на сайванта,
Н. К. А. е помолил ответника да направи покрива едноскатен с наклон към
неговия двор. Последният се е съгласил и ремонтът бил извършен така както
са се договорили със съседа и при спазване на изискванията на действащия
към онзи момент ЗТСУ и допълващата го НАРЕДБА № 5 от 17.05.1995 г. за
правила и норми по териториално и селищно устройство. Ответникът твърди,
че до края на 2023 г. не е имал проблеми със съседите си относно вида и
начина на извършения ремонт.
Твърди се, че съседа Н. К. А. и синът му А. Н. А., незаконно изградили
по цялата ограда между двата имота редица стопански постройки, като
покрива на едната навлиза в неговия имот с около 30 сантиметра. При дъжд,
отскачащата вода от покривите на незаконно изградените от съседите му
сгради, обилно мокри оградната стена между двата имота и тя се руши, а
отвътре стената на неговия сайвант силно мухлясва. Въпреки неудобството,
което му причиняват незаконно построените от съседите му сгради, с оглед
запазване на добрите съседски отношения, до този момент не е имал
претенции към тях.
Твърди, че на 27.06.2024 г. получил искова молба вх. №
12938/21.05.2024 г., по повод на която е образувано гр. д. № 2101/2024г. по
описа на Районен Съд-Пазарджик с ищец А. Н. А., и е разбрал, че собственици
на съседния имот са синовете на Н. К. А., а именно А. Н. А. и ** Н. А..
Тъй като с исковата молба А. Н. А. претендира нова реконструкция на
покрива на неговия сайвант - сграда с идентификатор 7**.85.2, която сграда е
била в този си вид към момента, когато той е придобил имота, то ищецът по
насрещния иск счита, че добрите междусъседски отношения са нарушени и
вече не е длъжен да се съобразявам с незаконосъобразните действия на
съседите му.
Моли се съдът да приеме настоящия иск за разглеждане и след като
установи, че построените в имота на А. Н. А. (ПИ с идентификатор 7**.86), по
границата между неговия имот - ПИ с идентификатор 7**.85 и техния имот -
10
ПИ с идентификатор 7**.86, сгради са незаконни - без разрешение за строеж и
строителни книжа, да осъди ответника да премахне незаконно построените
сгради за своя сметка.
Претендират се разноски.
СЪДЪТ докладва и постъпил отговор на насрещния иск, с който се
оспорват твърденията в него, че сайвантът на К. е изграден и отговаря на
техническите изисквания, както към момента на изграждането му по ЗТСУ
(отм.), така и на настоящите изисквания разписани в ЗУТ.
Оспорват се твърденията в насрещния иск, че е изградил незаконно по
дължината на цялата ограда между двата имота „редица стопански
постройки“, както и поддържаното, че покривът на една от тях навлиза в
имота му с около 30 см.
Оспорва и твърденията, че от покривите на изградените от него
незаконни постройки на вътрешната регулационна граница между двата
парцела отскачала вода, която обилно мокрела стената на сайванта му и
същата била мухлясала.
Сочи, че видно от приложената към ИМ скица, както и от приложения
към отговора протокол за трасиране на обект, на вътрешната регулационната
граница между УПИ III-86 и УПИ IV - 85, освен изградения от К. сайвант, в
моя имот е построена сграда с идентификатор 7**.86.4 , с предназначение
гараж, която сграда е застроена свързано със сграда на допълващо застрояване
в имота на ** К. отразена на скицата издадена от СГКК Пазарджик, като
сграда с идентификатор 7**.85.3, т.е . при спазване на изискванията на чл. 42,
ал. 1 от ЗУТ.
Моли се съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения
насрещен иск, като неоснователен и недоказан.
ПРЕДЯВЕНИ СА ГЛАВЕН НЕГАТОРЕН ИСК И НАСРЕЩЕН ИСК с
правно основание чл. 109 от ЗС.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ СЪДЪТ УКАЗВА на страните,
че всяка следва да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи
правата си, а именно, да установи, че е собственик на съответния имот, и че
ответникът със съответните действия му пречи да упражнява правото си в
пълен обем.
11
Относими са към предмета на делото доказателствените искания от
двете страни за допускане на съдебно-техническа експертиза, по поставените
с писмена молба от днес въпроси от ищеца А. Н. А. чрез пълномощника му, и
от ответника чрез преформулирането на задачата в днешното съдебно
заседание. Следва да се уважи и направеното от ищцовата страна
доказателствено искане по чл. 192, ал. 1 от ГПК. По изложените съображения,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа, която да отговори на
поставените от страните въпроси, като въпросът на ищцовата страна се
съдържа в днес представената молба по делото, а въпросът на ответната
страна е формулираният по-горе от адв. П. такъв.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Б. Г. при депозит за изготвяне на
заключението в размер на 400 лв., вносим по равно – по 200 лева, от всяка от
страните, в едноседмичен срок от днес.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл. 192, ал. 1 от ГПК, Община Пазарджик
да представи справка-информация, включително дали е образувана преписка в
Общината и ако е налична такава да представи цялата административна
преписка във връзка с писмо изх. №40-00-6/06.02.2024 г.
Препис от молбата по чл. 192 да се изпрати на третото неучастващо по
делото лице и да се укаже, че исканите документи следва да бъдат
представени в съда до датата на следващото съдебно заседание.
АДВ. Г.: Уточнявам, че свидетелите, които молим да бъдат допуснати
до разпит са Н. К. А., това е бащата на ищеца, К. К. А. и А. П. М., който е
съсед.
АДВ. П.: - Уточнявам, че двамата свидетели, които ние искаме ще бъдат
при режим на довеждане, ще са за различни обстоятелства, като с единия
свидетел ще установя факти относно изграждане на сайванта, кога е била
реконструкцията му и т.н., а с другия свидетел наличните изградени в имота
на главния ищец сгради, които твърдя, че има.
По исканията за гласни доказателствени средства, съдът счита, че
същите са относими и следва да бъдат уважени, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
12
ДОПУСКА до разпит трима свидетели на ищцовата страна, а именно Н.
К. А., К. К. А. и А. П. М., за установяване на заявените от пълномощника
факти и обстоятелства
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ответната страна, за
посочените днес от адв. П. обстоятелства.
ДАВА възможност на адв. П., до датата на следващото съдебно
заседание, с писмена молба, с препис за другата страна в максимална степен
да индивидуализира процесните сгради по насрещния иск предявен от него.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
други искания за днес.
За събиране на допуснатите доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 13.01.2025 г.
АДВ. П.: - Зает съм на 13 януари, госпожо председател.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 27.01.2025 г.
АДВ. Ж.: - На 27 януари съм във ВАС, по дело № 8114/2024 г.
Съдът,
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 03.02.2025 г. от 11:00 часа за която
дата и час страните уведомени, чрез своите пълномощници.
НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ ДА СЕ СЪОБЩИ ЗАДАЧАТА и ДА СЕ ПРИЗОВЕ
за съдебно заседание СЛЕД ВНАСЯНЕ НА ДЕПОЗИТ.
Свидетелите при режим на довеждане.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:29
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
13
14