№ 961
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даяна К. Т.а
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Даяна К. Т.а Търговско дело №
20241100902321 по описа за 2024 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.694,
ал.2, т.1 от ТЗ, вр. чл.7, ал.1 КСО и чл.42 ЗДДФЛ
Ищецът твърди, че срешение № 360 от 30.05.2022 г., постановено по т. д. № 214 по
описа за 2022 г. на Апелативен съд София е обявена неплатежоспособността на дружеството
„ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД и е открито производството по несъстоятелност като
решението е вписано по партидата на длъжника в ТРРЮЛНЦ под № 20220531175542. В
търговския регистър под № 20240806083907 по партидата на „ИНТЕРСТРОИПРОЕКТ 90“
ООД са обявени списъци на приетите и неприетите вземания на кредитори на търговеца по
чл. 688, ал. 3 от ТЗ, като в списъка на неприети вземанияса включени публични вземания,
предявени от Национална агенция за приходите с молба с изх. № М-24- 28-
336/20#39/12.06.2024 г. С възражение с изх. № М-24-28-336/20#43/09.08.2024 г. агенцията е
оспорила списъка, в частта относно неприемането на публични вземания за данъци, в размер
на 3 055,76 лв., от които 2857,36 лв. - главници и 198,40 лв. - лихви, както и публични
вземания за задължителни осигурителни вноски в размер на 11 837,23 лв., от които 11 068,72
лв. главници и 768,51 лв. - лихви. Неприетите публични вземания твърди да са формирани
от данък върху доходите на физическите лица, начислен в периода 01.06.2023 г. – 29.02.2024
г., върху трудови възнаграждения по сключени с лицата Ч.К.А. и К.И.А. трудови договори,
както и задължителни осигурителни вноски за същия период, за които задължения са
подадени Декларация образец 6 вх. № 220022306991121 за месец 06.2023 г.; Декларация
образец 6 вх. № 220022309784060 за месец 07.2023 г.; Декларация образец 6 вх. №
220022309784187 за месец 08.2023 г., Декларация образец 6 вх. № 220022309784640 за месец
09.2023 г.; Декларация образец 6 вх. № 220022310343169 за месец 10.2023 г.; Декларация
образец 6 вх. № 220022400352007 за месец 11.2023 г., Декларация образец 6 вх. №
1
220022403130878 за месец 01.2024 г. и Декларация образец 6 вх. № 220022403136403 за
месец 02.2024 г.
С Определение № 261950 от 05.11.2024 г., постановено по т. д. № 427 по описа за
2020 г. на Софийски градски съд, подаденото възражение е оставено без уважение като
неоснователно и списъка на неприетите вземания е одобрен без изменения, в частта му, в
която същите са включени, поради което в установения от закона срок от обявяване на
определението по партидата на длъжника, на 06.11.2024 г., се иска съдът да установи
съществуването на посочените по – горе публични вземания за данъци в размер на 3 055,76
лв., от които 2 857,36 лв. - главници и 198,40 лв. – лихви за периода от 26.07.2023 г. както и
публични вземания за задължителни осигурителни вноски в размер на 11 837,23 лв., от
които 11 068,72 лв. главници и 768,51 лв. – лихви.
С отговора на исковата молба, синдикът на „Интерстройпроект 90" ООД оспорва иска
с твърдения, че подаването на декларации образец № 6 не може да породи възникването на
задължения за данъци и осигурителни вноски, ако не са налице конкретни факти, които
законите свързват с възникването на такива задължения. От представените от НАП справки
за актуално състояние на всички сключени от „Интерстройпроект 90" ООД ( в
несъстоятелност ) действащи трудови договори в периода от 01.06.2023 г. до 29.02.2024 г. се
установявало, че претендираните от ищеца данъци са такива по чл. 42 ЗДДФЛ, удържани от
трудови възнаграждения на лицата Ч.К.А. и К.И.А.. Твърди, че тези данъци следва да се
внесат при изплащане на възнагражденията, в срока по чл.65, ал. 11 ЗДДФЛ, което
обстоятелство не е доказано, поради което вземането не е възникнало.
Относно вземанията за осигурителни вноски твърди, че съгласно чл.7. ал.1 КСО
осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за работниците и
служителите се внасят от осигурителите до 25-то число на месеца. следващ месеца, през
който е положен трудът, а лицата Ч.К.А. и К.И.А. не са полагали труд по трудови договори с
длъжника в периода от м. юни 2023 до м. януари 2024 г., тъй като с решение №
260211/12.06.2023 г. по т. д. № 427/2020 г. на СГС. VI-21 състав „Интерстройпроект 90" ООД
е обявено в несъстоятелност. дейността на предприятието му е прекратена и са прекратени
правомощията на органите му на управление, като от тази дата единственото лице, което
има право на представлява дружеството и предприятието му е неговият синдик.
Предвид това. дори да се приеме вярна тезата на ищеца за характера на
представените декларации, пораждащи задължения. те трябва да са подписани/подадени от
законния представител на „Интерстройпроект 90" ООД или от негов пълномощник.
Доколкото декларациите не са подадени от синдика или упълномощено от него лице, а от
управител с прекратени правомощия, направените в тях изявления не могат да се считат за
извънсъдебно признание за размера на задълженията.
Ответникът „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД не подава отговор на исковата молба.
Ищецът не подава допълнителна искова молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
2
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предмет на разглеждане са специални положителни установителни искове, по реда на
чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, за установяване на предявени от ищеца, в производството по
несъстоятелност на „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД, вземания, включени в списъка на
неприети вземания, възражението срещу който е оставено без уважение от съда по
несъстоятелност.
От извършена служебна справка по партидата на дружеството ответник, в търговския
регистър се установява, че с решение № 360 от 30.05.2022 г., постановено по т. д. № 214 по
описа за 2022 г. на Апелативен съд София е обявена неплатежоспособността на дружеството
„ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД и е открито производството по несъстоятелност.
В срока по чл.688, ал.3 от ТЗ ищецът, Национална агенция за приходите, е предявила
процесните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски, които вземания са
включени от синдика в списък № 2 на допълнително неприети вземания. Срещу списъка, в
частта, относно процесните вземания, в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ, е подадено възражение от
кредитора НАП, с което е оспорил списъка на неприети вземания. С определение №
261950/05.11.2024 г. на съда по несъстоятелността, възражението е оставено без уважение и
списъкът на неприетите вземания е одобрен без изменения, в частта относно процесните
вземания. Определението е обявено в търговския регистър на 06.11.2024 г., а исковата молба
е подадена на 20.11.2024 г., поради което исковете са предявени в преклузивния 14 – дневен
срок, съгласно чл.694, ал.6 ТЗ, и с оглед гореизложеното са процесуално допустими.
Разгледани по същество исковете са неоснователни по следните съображения:
Относно исковете за установяване съществуване на вземане за данък върху доходите
на физическите лица и лихва за забава върху тези вземания:
Ищецът твърди, че има вземане за данък върху доходите на физически лица, начислен
в периода 01.06.2023 г. – 29.02.2024 г., върху трудови възнаграждения по сключени между
ответното дружество и лицата Ч.К.А. и К.И.А. трудови договори.
Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 ЗДДФЛ авансовият данък за доходи
от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна
данъчна основа, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба месечната данъчна основа се
определя като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с
удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на
физическото лице по реда на КСО и ЗЗО или за задължително осигуряване в чужбина.
Размерът на дължимия данък се определя, като месечната данъчна основа се умножи по
данъчната ставка 10 на сто, като данъкът се удържа от работодателя при окончателното
изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец и се внася в сроковете и по
реда на чл. 65 и чл. 66 от ЗДДФЛ.
Следователно, за възникване на задължението за заплащане на данък върху дохода от
трудово правоотношение в тежест на ищеца е да докаже факта на сключени от
3
„Интерстройпроект 90" ООД ( в несъстоятелност ) действащи трудови договори, в периода
от 01.06.2023 г. до 29.02.2024 г., с лицата Ч.К.А. и К.И.А., размера на трудовото
възнаграждение, както и факта, че по тези трудови договори дружеството е начислило и
заплатило уговореното трудово възнаграждение.
По делото се установяват сключени и действащи към края на периода, за който
данъкът е начислен, трудови договори с лицата Ч.К.А. и К.И.А., но не се установява да е
начислено и изплатено ( или поне готовност за изплащане ) на трудово възнаграждение по
тези договори. Данъчните декларации образец 6 са подадени от управител, правомощията на
който са прекратени с постановяване на решението за обявяване на дружеството в
несъстоятелност, на 12.06.2023 г., поради което и същият не е сред лицата задължени да
подадат декларациите съгласно Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, поради
което не може да се приеме, че същите установяват публичните задължения с признаване на
фактите, от които последните възникват.
Следователно по делото не се установява възникнало за дружеството задължение за
плащане на данък върху доходи от трудови правоотношения по посочените договори,
съответно да е възникнало вземане за ищеца в размер 2 857,36 лв., респективно за акцесорни
вземания за лихва за забава в размер 198,40 лв.
Относно исковете за установяване съществуване на вземане за задължителни
осигурителни вноски и лихва за забава върху тези вземания:
Ищецът твърди, че има вземане за задължителни осигурителни вноски за периода
01.06.2023 г. – 29.02.2024 г. по сключени между ответното дружество и лицата Ч.К.А. и
К.И.А. трудови договори в размер на 11 837,23 лв., от които 11 068,72 лв. главници и 768,51
лв. – лихви.
Съгласно чл.7 от КСО осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване
за лицата по чл. 4, ал. 1 се внасят от осигурителите до 25-то число на месеца, следващ
месеца, през който е положен трудът.
От обсъденото по – горе решение на съда по несъстоятелност се установява, че от
началото на процесния период дейността на дружеството е прекратена и същото не е
осъществявало стопанска или друга дейност, поради което може да се направи обоснован
извод, че е оборена презумпцията на чл.8, ал.2 КТ и лицата не са полагали действително
труд, поради което не подлежат на задължително осигуряване, съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО
за процесния период, съответно за ищеца не са възникнали вземания за задължителни
осигурителни вноски и акцесорни вземания за лихва.
Предвид изложеното исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
При тези мотиви Софийски градски съд,
4
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Национална агенция за приходите, с адрес гр. София,
ул. “Княз Дондуков“ № 52 срещу „Интерстройпроект 90“ ООД ( н. ), ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр. София, ул. “Алабин“ № 31, ет.4 искове с правно
основание чл.694, ал.2, т.1 от ТЗ, вр. чл.7, ал.1 КСО и чл.42 ЗДДФЛ за признаване за
установено, че ищецът има публични вземания срещу „ИНТЕРСТРОЙПРОЕКТ 90“ ООД за
данък върху доходите на физически лица, начислен в периода 01.06.2023 г. – 29.02.2024 г.
върху трудови възнаграждения по сключени с лицата Ч.К.А. и К.И.А. трудови договори в
размер на 3 055,76 лв., от които 2 857,36 лв. - главници и 198,40 лв. – лихви и за
задължителни осигурителни вноски за същия период в размер на 11 837,23 лв., от които 11
068,72 лв. главници и 768,51 лв. – лихви.
Решението е постановен при участието на синдика на „Интерстройпроект 90“ ООД
( н. ) Е. Т. на основание чл. 694, ал. 4, изр. първо от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5