РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА в
закрито заседание на осми декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова Газибарова
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Газибарова
Административно наказателно дело № 20201820200248 по описа за 2020
година
при секретаря Стефка Славчева и в присъствието на прокурор ………., като
разгледа докладваното от съдията АНД № 248 по описа за 2020 година на
РС Елин Пелин, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от „........” ЕООД, ЕИК...... с управител А.Ф.Ч.-Х.
със седалище и адрес: гр.С., район Т., ул. ”........., № .., ет., ап. против
наказателно постановление № 23-003458/02.09.2020 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда”, Софийска област, с което на основание
чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда на юридическото лице е
наложена глоба в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева за извършено
нарушение на чл.303, ал.3 от Кодекса на труда. В жалбата се твърди, че
наказателното постановление е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно постановено в нарушение на процесуалния и материалния
закон, поради което моли съдът изцяло да го отмени.
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Административно наказващият орган – Дирекция „Инспекция по
труда” Софийска област редовно призовани, се представляват от
1
пълномощника си Е. А., който оспорва жалбата и счита, че същата е
неоснователна, поради което моли издаденото наказателно постановление да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, тъй като не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, ограничили правата на
наказаното лице.
Жалбоподателят „........” ЕООД редовно призовани за съдебно
заседание не изпращат представител.
РП Елин Пелин редовно призовани не вземат становище по жалбата.
Съдът, като провери законосъобразността на атакувания
административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка
с доводите на страните, намери за установено следното:
Видно от обжалваното Наказателно постановление № 23-
003458/02.09.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”
Софийска област, същото е издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение № 23-003458/13.07.2020 г.. С наказателното
постановление на жалбоподателя „........“ ЕООД, ЕИК ................ на основание
чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от Кодекса на труда е наложена глоба в размер на
2000.00 лева за извършено нарушение на чл.303, ал.3 от Кодекса на труда, за
това че: „При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство
на 08.07.2020 г. на място в обект на контрол заведение за хранене „food bar
and cafe“, находящо се в гр.Е., ул. „......“ , стопанисван от „........“ ЕООД, ЕИК
...... и на 13.07.2020 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“ със седалище град София, бул. „.....“ № ., ет.. за приключване на
проверката по документи, е установено, че „........“ ЕООД, ЕИК ..... в
качеството му на работодател, по смисъла на параграф 1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е приел на работа С. Н. П.,
ЕГН ..... на длъжност барман без разрешение от инспекция по труда. Лицето
П. е заварена на работа на 08.07.2020 г. на място в обект на контрол заведение
за хранене „food bar and cafe“, находящо се в гр.Е., ул. „.....“ . да полага труд
като барман. В писмена декларация е отразила – работно място, работно
време, почивни дни и трудово възнаграждение от 40.00 лв. в собственоръчно
попълнена декларация С. П. е записала данни относно рождената си дата –
13.12.2020 г.. Според изложеното лицето С. Н. П., ЕГН .......... не е навършило
2
18 години. Видно от направена справка в информационната система на ИА
ГИТ, раздел разрешителни режими – ТПО-разрешения за работа е
установено, че работодателят не е поискал от инспекцията по труда
разрешение за работа на лицето С. Н.П., ЕГН ...... и респективно към момента
на извършване на проверката и полагането на труд не е издавано разрешение.
Такова е издадено на 13.07.2020 г.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите Г. Ц. Г. и К.
Г. К., които твърдят, че проверката в обект „....“, находящ се в гр.Е. П., бул.
..... № .. била извършена с цел установяване спазва ли се трудовото
законодателство. При проверката на място проверяващите описали
заварените лица, на които били раздадени декларации, които да попълнят
собственоръчно и в които да отразят име, работно място, трудово
възнаграждение, ЕГН и дали имат сключен трудов договор. Тъй като по време
на проверката в обекта не им били предоставени всички необходими
документи, била оставена призовка, с която се изисквало представянето на
тези документи на по-късен етап в сградата на ДИТ. По този повод на
13.07.2020 г. в сградата на ДИТ се явил лично управителя на дружеството и
предоставил изисканите с призовката документи. В хода на проверката било
установено, че работодателят „........“ ЕООД в качеството на работодател е
приел на работа С. Н. П. на длъжност барман без разрешително от Инспекция
по труда, тъй като лицето е заварено в обекта около 13,30 часа да полага труд
без да има навършени 18 години. По време на приключване на проверката по
документи на 13.07.2020 г. работодателят представил подадено заявление до
ДИТ, с което се изисква разрешително за работа на лицето П., но то било
депозирано след датата на проверката. Всичко това сочело, че към 08.07.2020
г. лицето П. не е имала разрешение от ИАГИТ за полагане на труд от
непълнолетно лице, поради което на работодателя „........“ ЕООД бил съставен
АУАН, за това, че е допуснало лицето П. да полага труд без разрешение от
Инспекцията по труда. Съдът кредитира показанията на двете свидетелки
като логични, последователни и непротиворечиви.
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена и въз основа на събраните в хода на съдебното следствие
доказателства: АУАН № 23-00-3458 от 13.07.2020 г. по описа на ИАГИТ,
пълномощно изходящо от А.Ф. Ч.–Х., призовка по чл.45 ал.1 от АПК,
3
протокол № ПР 2019168 от 13.07.2020 г. по описа на ИАГИТ, декларация от
С. Н. П., справки от системата на ИАГИТ, възражение вх. № 20070876 от
17.07.2020 г., идентификационна карта на „Новото“ ЕООД, заповед № З-0024
от 08.01.2019 г. издадена от Изпълнителния директор на ИАГИТ, заповед №З
-0025 от 08.01.2019 г. издадена от Изпълнителния директор на ИАГИТ,
заповед № З-0058 от 11.02.2014 г. по описа на ИАГИТ .
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
активнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна, като атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните
съображения:
При извършената служебна проверка на издаденото наказателно
постановление, настоящият състав намери, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила при определяне на вида санкция, която
трябва да бъде наложена на дружеството-жалбоподател.
Нормата на чл.414, ал.1 от Кодекса на труда гласи, че: Работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от
1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-
тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.
Видно е, че за различните субекти на административното нарушение –
юридически и физически лица, е предвидено различно по вид наказание за
ангажиране на административно-наказателната им отговорност имуществена
санкция и глоба.
Законодателят прави разграничение между глобата и имуществената
санкция като правни институти, доколкото същите са самостоятелно
регламентирани и въведени с различни нормативни разпоредби.
Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в
чл.13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които
4
административно наказателна отговорност могат да носят само физически, но
не и юридически лица.
Имуществената санкция е регламентирана в специална разпоредба в
ЗАНН в самостоятелна глава и е отделен правен институт, въведен с
разпоредбата на чл.83 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на
юридическите лица. Съгласно цитираната разпоредба, в предвидените в
съответния закон, указ, постановление на МС или наредба на общинския
съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага
имуществена санкция за неизпълнение към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност.
Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на
физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените
санкции, налагани на юридическите лица и едноличните търговци. По
отношение на юридическите лица и едноличните търговци налагането на
имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на
административно наказателна отговорност, която е лична и може да се носи
само от физически лица, тъй като за да бъде определено като
административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено
виновно – чл.6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физическите лица.
Предвид горното съдът намира за основателни възраженията на
дружеството „........“ ЕООД изложени жалбата, че административно-
наказващият орган неправилно е определил вида на санкцията. В случая с
налагането на наказанието глоба на юридическото лице е допуснато
съществено нарушение на материалния закон, след като в случая се касае за
субект който не може да носи подобно по вид наказание.
По аргумент на разпоредбата на чл.6 от ЗАНН и принципа, въведен в
административно наказателния процес за законоустановеност на съставите на
административни нарушения и следващите се от тях наказания, е
недопустимо лицето, привлечено към административно наказателна
отговорност да не знае какво точно наказание му е наложено - глоба или
имуществена санкция. Поради изложеното съдът намира, че въведеното в
чл.57, ал.1, т.7, предложение първо от ЗАНН изискване да се посочи вида на
наказанието, е императивно и нарушаването му е основание за отмяна на
5
издаденото наказателно постановление.
Предвид гореизложеното, съдебният състав приема, че правото на
защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице
е нарушено поради допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, представляващо основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-003458/02.09.2020 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” Софийска област.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
6