РЕШЕНИЕ
№ 1800
гр. София, 18.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря М. Ц. Р.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20251110202551 по описа за 2025
година
I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
ОБЖАЛВАН Е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К №
10185972 от 31.01.2024г., с който за административно нарушение по състава
на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал. 4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП вр. с чл.21, ал. 2 вр. с
чл.21, ал.1 от ЗДвП на И. В. Я., с ЕГН:********** е наложено
административно наказание парична „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева.
ТВЪРДИ СЕ, ЧЕ процесният електронен фиш е неправилен и
незаконосъобразен, като постановен при съществени процесуални нарушения.
Релевират се подробни доводи и съображения за липсата на административно
нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява, но чрез пълномощник - професионален защитник, заявява, че поддържа
въззивната жалба. Излагат се допълнителни съобтражения. ПРЕТЕНДИРАТ
СЕ РАЗНОСКИ.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА е редовно призована, но не изпраща
представител. В писмена защита изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. ПРЕТЕНДИРАТ СЕ РАЗНОСКИ.
СЪДЪТ В КАЧЕСТВОТО СИ НА ПОСЛЕДНА ИНСТАНЦИЯ по
фактите, като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, НАМИРА ЗА УСТАНОВЕНО СЛЕДНОТО:
1
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА от 05.02.2025г. е депозирана в
законоустановения преклузивен срок на основание чл.59, ал.2 от ЗАНН вр.
чл.189, ал.8 от ЗДвП - виж лист 35 от СП - че е липсвала върната при
наказващия орган разписка за връчването на ЕФ, от процесуално
легитимирана страна по законов ред; с обоснован и доказан правен интерес,
срещу санкционен акт по ЗАНН - електронен фиш, подлежащ на законов
съдебен контрол пред родово, местно и функционално компетентен въззивен
съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна
страна с посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се
явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). РАЗГЛЕДАНА ПО СЪЩЕСТВО, ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА Е
ОСНОВАТЕЛНА.
IV. ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР
Серия К № 10185972 от 31.01.2024г., с който за административно нарушение
по състава на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал. 4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП вр. с чл.21, ал.
2 вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП на И. В. Я., с ЕГН: ************* е наложено
административно наказание парична „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева.
УСТАНОВЯВА СЕ ОТ ДОКАЗАТЕЛСТВАТА по делото, че
жалбоподателят И. В. Я. нито е била собственик, нито е била ползвател на
инкриминираното МПС - лек автомобил „БМВ Х4 ХДРАЙВ 20Д“ с рег. №
********* към 31.01.2024г., в 16:16 часа. На 31.01.2024г., в 16:16 часа
неизвестно лице е управлявало лек автомобил „БМВ Х4 ХДРАЙВ 20Д“ с рег.
№ ********** в гр.София, по бул. „Цариградско шосе“ срещу № 137, с посока
на движение от бул. „Ал.Малинов“ към бул. „Копенхаген“, при въведено
ограничение на скоростта с пътен знак В26 в населено място от 80.00 км/ч, със
скорост на управление от 95.00 км/ч (след приспадане на 3% толеранс) или
при надвишение на разрешената скорост от 15.00 км/ч. Била е попълнена
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от лице със записани в нея имена М. М.
Х., че И. В. Я. е била управлявала инкриминираният автомобил. Свидетелят
М. М. Х. излага в показанията си пред съда, че не е попълвал такава
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, нито че я е подписвал. Жалбоподателят Я.
подала жалба в прокуратурата за извършено документно престъпление, като
по случая е била образувана прокурорска преписка (която е висяща към
днешна дата).
ИЗЛОЖЕНАТА ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА СЕ УСТАНОВЯВА
по еднопосочен начин и непротиворечиво от събраните по делото писмени
доказателства, въз основа на които е издаден обжалваният електронен фиш,
които съдът кредитира изцяло. С оглед липсата на противоречия или
непълноти в тях, съдът не следва да излага подробни съображения на
основание чл.305, ал.3 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН по силата на основния
принцип на формалната логика и тълкуването - “per argumentum a contrario”.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
2
СЪДЪТ НАМИРА, с оглед събраните по делото доказателства, че
неправилно и незаконосъобразно е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя И. В. Я.. Доказателствата по
делото сочат, че тя не е била нито собственик, нито ползвател на
инкриминирания лек автомобил. Тя не го е управлявала на инкриминираната
дата и час. Свидетелят Х. излага в показанията си пред съда, че не е попълвал,
подписвал или подавал декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя Я. е
отпаднала. Освен това, са налице по данни от делото за извършено
документно престъпление по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Електронният фиш е
следвало да се издаде не в тежест на жалбоподателя Я., която няма връзка
въобще с инкриминираното МПС, а по отношение на лизингополучателя на
лекия автомобил - това е лице, което е различно от жалбоподателя Я..
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалвания електронен фиш, СЪДЪТ КОНСТАТИРА
ОСНОВАНИЯ ЗА НЕГОВАТА ОТМЯНА и в тази насока следва да бъде
постановено решението на въззивната инстанция.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
ОТГОВОРНОСТТА ЗА РАЗНОСКИ е обективна, закономерна,
причинно обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и
страната създала виновно предпоставките за образуването му, следва да
понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното
мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, извършени с ДВ бр.109 от 2020г., които имат
действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по
реда на АПК. На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода
на делото. На основание чл.143, ал.1 от АПК, въззиваемата страна следва да
понесе разноските за адвокат, сторени от жалбоподателя Я. и с оглед изхода на
спора, съгласно договора за правна помощ, за сумата от 150.00 лева. В тази
връзка, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. Обемът на процесуалните действия на адвокат Н. П. са съответни на
значително положените от него правни усилия като адвокат. Правната помощ
на адвокат П. е съответна на реално положения от него по делото адвокатски
труд. Адвокат П. е изготвил жалбата. Представлявал е своя доверител.
Консултирал го е. Извършвал е искания. Излагал е защитни доводи. Положил
е обемни процесуални усилия. Анализирал е доказателства. Изследвал е
съдебна практика. Представлявал е своя доверител в съдебно заседание.
Трудът на адвокат П. е високо квалифициран. Защитата на адвокат П. е
съответна и пропорционално оценена в разумен и справедлив размер, при
което, с оглед тези съображения на съда, релевираното възражение на
насрещната страна за прекомерност на претендираните разноски е
неоснователно и недоказано.
3
ВОДЕН ОТ ИЗЛОЖЕНОТО, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ТИ СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛЕН И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН
ПОСТАНОВЕНИЯТ ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) на СДВР Серия К №
10185972 от 31.01.2024г., с който за административно нарушение по състава
на чл. 189, ал.4 вр. чл.182, ал. 4 вр. ал.1, т.2 от ЗДвП вр. с чл.21, ал. 2 вр. с
чл.21, ал.1 от ЗДвП на И. В. Я., с ЕГН: ************ е наложено
административно наказание парична „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева.
ОСЪЖДА ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА СДВР - ОПП ЧРЕЗ
ЗАКОННИЯТ Й ПРЕДСТАВИТЕЛ с адрес гр.София, ул. „Лъчезар Станчев”
№ 4 ДА ЗАПЛАТИ НА ВЪЗЗИВНИКА И. В. Я., с ЕГН: ************ на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК сумата от 150.00
лева за дължимо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4