О П
Р Е Д Е
Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 05.03.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд,
граждански състав, в закрито заседание на пети март, през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с.:
СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
като разгледа
докладваното от М.БЛЕЦОВА гр. дело № 100 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба депозирана от адв. З. и адв.М. в качеството им на пълномощници на „ Тех –
Еволюшън“ ООД, със седалище и адрес на управление *********против определение №
637/05.11.2018 г. по ч.гр.д.1723/2018 г. по описа на Новозагорския районен съд,
с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск срещу жалбоподателя.
В частната жалба се твърди, че определението е
неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят посочва, че не са налице
предпоставките за допускане на обезпечение, тъй като молителят не разполагал с
убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.391, ал.1 т.1 от ГПК
подкрепящи вероятната основателност на бъдещия иск. Между бъдещите ищец и
ответник не съществували трайни търговски отношения. „ Гленком“ ЕООД бил използван рядко за поддръжка на
продаваните от жалбоподателя машини. Допуснатата обезпечителна мярка „ запор на
банкови сметки“ била изключително неподходяща и ненужно щяла да затрудни
дейността на дружеството. В настоящия случай нито било доказано наличието на
обезпечителна нужда, нито убедителни писмени доказателства за основателност на
бъдещия иск. Нямало никакви доказателства за затруднение у жалбоподателя да
заплаща задълженията си . Това било работещо предприятие. Представените от
ответната страна фактури не били подписани от жалбоподателя. Определената от
съда гаранция в размер на 800.00 лв. не би била достатъчна за да компенсира
нанесените вреди. Моли се да се отмени обжалваното определение, както и
издадената обезпечителна заповед.
По делото е депозира отговор на частната жалба от Н.К.
– законен представител на „ Гленком“ ЕООД, със седалище и адрес на управление *********,
с който същата е оспорена като неоснователна. Посочва се, че и жалбоподателят
бил признал, че между страните съществуват търговски отношения, които също така
били доказани и от представените по делото две фактури една от които е била
платена от жалбоподателя. Посочва се също така, че по делото са събрани данни –
Годишен финансов отчет, от който се вижда, че жалбоподателят има значителни
задължения към държавата и други фирми, което обосновавало наличието на
обезпечителна нужда. Страната счита, че определената от съда гаранция в размер
на около 10 % е обичайната гаранция, която се определя от съдилищата. Моли се
да се отхвърли частната жалба като неоснователна.
От събраните по делото доказателства, съдът
установи следното от фактическа страна:
На 05.11.2018 г. в деловодството на НЗРС е била
депозирана молба от „ Гленком“ ЕООД за допускане на обезпечение на бъдещ иск
против „Тех – Еволюшън“ ООД чрез налагане на обезпечителна мярка – запор на
банкови сметки до размера на иска 8150.16 лв. В молбата било изложено
твърдение, че между страните са съществували търговски отношения, във връзка, с
което се е стигнало до възникване на задължение в размер на 8150.16 лв. била
представена фактура за задължението, която не е била подписана от жалбоподателя.
Била представена и друга фактура , която е била заплатена от жалбоподателя. Към
доказателствата бил представен и Годишен финансов отчет на жалбоподателя за
2017 г., от който е видно, че жалбоподателят е посочил наличието на задължения
към доставчици в размер на 64 000.00 лв., данъчни задължения в размер на
6000.00 лв. и други задължения в размер на 57 000.00лв. С обжалваното
определение съдът допуснал обезпечение на бъдещия иск чрез налагането на запор
на банковите сметки на жалбоподателя до размера на бъдещия иск при условие, че
бъде внесена парична гаранция в размер на 800.00 лв. Паричната гаранция е била
внесена и е била издадена обезпечителна заповед от 17.12.2018 г. Пред СРС била
предявена искова молба за установяване на твърдяното задължение.
Депозираната жалба е подадена от лице имащо интерес
от обжалване на съдебния акт, разгледана по същество същата се явява неоснователна.
Условията, при които се допуска обезпечението са
посочени в разпоредбата на чл. 391 ал. 1 т.1 и 2 от ГПК и те са наличието на
обезпечителна нужда – без налагането на обезпечението ищецът би бил затруднен/ би му било невъзможно да
осъществи правата си и искът е подкрепен от убедителни писмени доказателства
или бъде предоставена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и
181 от ЗЗД.
В случая обезпечителната нужда се доказва от
наличието на значителни задължения към държавата и други лица посочени от
жалбоподателя в ГФО за 2017 г. В случай на уважаване на иска ищецът би се
конкурирал с множество други задължения. Съдът намира, че от представените
писмени доказателства – издадени две фактури, една от които заплатена
доброволно от жалбоподателя , както и от факта на признание на наличието на
търговски отношения между страните бъдещият иск би бил вероятно основателен.
Тъй като обаче с молбата за допускане на обезпечение не са били представени
други доказателства, правилно първоинстанционният съд е допуснал обезпечението
при условие , че молителят внесе гаранция по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД в
размер на 800.00 лв. Следва да се отбележи, че определеният от съда размер на
гаранция – около 10 % от претендираната сума е обичайният размер на гаранция,
която се прилага от съдилищата.
Като взе предвид изложеното, съдът намира, че
жалбата е неоснователна и като такава не следва да се уважава.
С оглед на изложеното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата депозираната от адв. З.
и адв.М. в качеството им на пълномощници на „ Тех – Еволюшън“ ООД, със седалище
и адрес на управление ****** против определение № 637/05.11.2018 г. по
ч.гр.д.1723/2018 г. по описа на Новозагорския районен съд, с което е допуснато
обезпечение на бъдещ иск срещу жалбоподателя като неоснователна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: