Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 29.12.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Ирина Стоева
при участието на секретаря Вероника
Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №1938 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №117177
от 16.05.2019год., СРС, 173-ти състав,
постановено по гр.дело №43936/2018год.
е признал за установено на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл.422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че Б.Б.Д., с ЕГН **********, дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК********, следните суми: сумата от 3359,96 лева-главница
за доставена, незаплатена топлинна енергия и за дялово разпределение за периода
м.04.2012г.- м.04.2014г., ведно със законната лихва от датата на
депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.05.2015г.)
до окончателното й изплащане, като е
отхвърлил предявения иск за разликата над 3359,96 лева до пълния предявен
размер от 3414,60 лева, ведно със съответната законна лихва, сумата от 635,20
лева - законна лихва за забава върху главниците за периода
31.05.2012г.-26.05.2015г., като е
отхвърлил предявения иск за разликата над 635,20 лева до пълния предявен размер
от 565,55 лева. Осъдил е Б.Б.Д. да заплати на „Т.С." ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от
127,24 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 635,20 лева, представляваща разноски
в първоинстанционното исково производство.
С
решение №191986/04.09.2020год. на СРС, 173-ти състав, постановено по същото
гр.дело гр.дело
№43936/2018год. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в
постановеното по делото решение №117177 от 16.05.2019год., СРС, 173-ти състав,
като в диспозитива на решението да се чете, че се признава като дължима за
лихва сумата от 547,74лв./ а не както неправилно е вписано 635,20лв./,
като за горницата над тази сума до пълния си предявен размер от 565,55лв.
претенциите са отхвърлени.
Решението е обжалвано от ответника
Б.Б.Д. и се иска да
се отмени решението на първоинстанционния съд в уважените части и се постанови
друго, с което предявените искове се отхвърлят. Излага във въззивната жалба, че
съдът не се е съобразил с тригодишната
давност, с която се погасяват процесните вземания, които са с периодичен
характер. Също така сочи, че съгласно
решение №4777/13.04.2018год. от 13.04.2018год. на ВАС, ІІ отд. по адм. дело
№1372/2016год. се отменя методиката за дялово разпределение, което смята, че
води до незаконност на начисляването на ТЕ. Посочва, че неправилно съдът
присъжда дължимост на лихвите след като ищецът не е ангажирал доказателства
относно датата на публикуване на сумите на сайта на дружеството и не е
установил изпадането в забава и в тази част претенцията се явява неоснователна.
Изтъква, че съдът не е изложил мотиви за присъждане на суми за дялово
разпределение и след като е доказано по делото, че дяловото разпределение е
извършено от друга фирма няма основание сумите да се присъждат в полза на
ищеца. Посочва, че ищецът не е доказал безспорно и категорично това, че
ответникът е собственик или вещен ползвател на имота.
Въззиваемата страна „Т.С.“ЕАД и
третото лице помагач „Т.С.” ЕООД не са подали писмен отговор на
въззивната жалба. В писмена молба
от „Т.С.“ЕАД е оспорена въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното производство и при така
очертания от жалбите предмет, приема следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. №3032597/29.05.2015г. срещу Б.Б.Д.,
по което е образувано гр.д. №30010/2015г. по описа на СРС, 27-ми състав. Посочено
е, че претендираното вземане е за общо 3414,60
лева, от които 3361,56 лева главница за доставена, но незаплатена, топлинна
енергия за периода м.04.2012г.-м.04.2014г., и 53,04 лева за дялово
разпределение, ведно със законната лихва от датата на депозирането на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение (29.05.2015г.) до
окончателното й изплащане; за сумата от 565,55 лева -законна лихва за забава върху главниците за периода от 31.05.2012г.-26.05.2015г.,
от които върху главницата за топлинна енергия 553,29 лева и върху главницата за
дялово разпределение -12,26 лева и се отнасят за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК ********ап.** аб.№177008. След като срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение в законоустановения срок е постъпило възражение
от длъжника в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК „Т.С.”ЕАД е предявила положителен
установителен иск спрямо длъжника по издадената заповед за изпълнение и е
образувано гр.д. №43936/2018г. СРС, 173-ти състав.
С обжалваното решение първоинстанционният съд
е уважил частично предявените искове и е приел за установено, че ответникът
дължи на „Т.С.“ЕАД сумата от 3359,96лв.-главница за доставена и неплатена
топлинна енергия и дялово разпределение за
периода м. 04.2012г. – м.04.2014г. и сумата от 547,74лв. лихва за забава върху
главниците за периода 31.05.2012г. –26.05.2015г., със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението 29.05.2015год. до окончателното й
заплащане и е отхвърлил исковете за разликата над 3359,96лв. до пълния предявен
размер от 3414,60лв. и за разликата над 547,74лв. до пълния предявен размер от
565,55лв. Съдът е приел, че страните са в облигационни отношения, след като не
се спори че сградата в която се намира
имотът на ответника, негова собственост
е топлофицирана и от приетите СТЕ и ССЕ,
които са работили по оригиналните документи при ищеца и във ФДР и формуляр за отчет се установява количеството и стойността на доставената топлинна енергия за
периода.
В срока за
отговор на исковата молба ответникът е оспорил исковете и е направил възражение
за изтекла погасителна давност.
Решението в отхвърлителните части не е
обжалвано от ищеца и е влязло в сила.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящия състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение
в обжалваната част е валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне
на съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи,
съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Предявени са за разглеждане обективно
кумулативно съединени искове, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК и с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявените искове,
че ответникът дължи процесните суми, търсени от ищеца като стойност на
доставена топлинна енергия, ищецът следва да установи главно и пълно, че
ответникът е потребител на топлинна енергия, че в сградата, където е имотът му
има монтиран топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото
разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на
индивидуалните разпределители от ФДР и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на
доставената топлинна енергия.
Между страните не се спори, че през
исковия период процесната сграда, в която се е намирал апартамент №19, ЖК“********,
София е била топлофицирана, като ищецът е доставял в абонатната станция на
сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.
От приложените
по делото нотариален акт №192/08.10.2007г., т. 2, peг. № 13670, дело №
368/2007г. на нотариус № 140 - М.Е., с който И.Ц.Г. е продал на ответника Б.Б.Д.
недвижим имот - апартамент, находящ се в град София, ж.к. „**********се
установява, че ответникът е придобил собствеността върху процесния апартамент №19,
със застроена площ от 93,30кв.м., състоящ се от два стаи, дневна, кухня и обслужващи
помещения, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че след като
ответникът е собственик, има качеството на потребител на топлинна енергия по
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и между страните е налице облигационно договорно
правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, утвърдени от ДКЕВР. Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР. Съдържанието на договора за покупко-продажба
на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за
продажба на топлинна енергия от Т.С. ЕАД на потребители за битови нужди в
гр.София от 2008год. и от 2014год. Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ
разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Притежаваното от ответника право на
собственост върху топлоснабдения имот и установеното наличие на облигационно
договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е достатъчно
основание за доказване на иска по основание.
С оглед на приетите по делото експертизи за установяване
на размера на дължимите суми за реално доставена и незаплатена топлинна енергия от ответника за процесния имот е видно, че същите са
изготвени след проверка на документите
за главен отчет за процесната партида с абонатен номер, при отчитане на общия
топломер в абонатната станция по електронен път в началото на всеки месец, при
приспаднати технологични разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и разлика, която се
разпределя между потребителите в сградата етажна собственост и при спазване на методиката, формулите и цените. В случая количеството на доставената в
цялата сграда топлинна енергия е отчетено от общия топломер, който според
заключението на приетата СТЕ отговаря на метрологичните изисквания и което
изрично е посочено от вещото лице. Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението
на отчетената от общия топломер топлинната енергия между отделните етажни
собственици е извършено по системата на дяловото разпределение по начина,
регламентиран в действащата през периода нормативна уредба. Съгласно разпоредбата на
чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл. 139-чл. 148) и в
действалата към процесния период - Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването, като топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите -чл. 142, ал. 2 ЗЕ.
От заключенията на приетите СТЕ и ССЕ и
след като експертизите са обосновани и компетентно изготвени се установява, че
в конкретния случай дяловото разпределение е извършено съобразно нормативните
изисквания като този извод е направен
въз основа на отчетите на уредите за дялово разпределение, след като
изрично в техническата експертиза е посочено, че за процесния апартамент има за
процесния период четири радиатори с ИРРО/индивидуален разпределител на
разходите за отопление/, щранг лира без техническа възможност за монтаж на уред
и два водомера при осигурен достъп за
отчет на уредите от 11.05.2012год., от 02.05.2013год. и от 14.05.2014год., с подпис
за потребител. Изрично
вещото лице по СТЕ е посочило също
така, че технологичните разходи са извадени от общото количество ТЕ влязла в АС
и са за сметка на топлофикационното дружество, като е посочило също така и че
изравнителните сметки са изготвени в съответствие с нормативната уредба като за
процесния период м.04.2012-м.04.2014год. сумата за доплащане е от 72,80, а
начислените суми по фактури и прогнозен дял е от 3234,12лв. и с оглед на претендирания в
исковата молба размер на главницата за
ТЕ задължението за процесния период възлиза на
3306,92лв. и сума от 53,04лв.-за
дялово разпределение или общо 3359,96лв.
Не се
установява за двата отоплителни сезона ответникът при направеното отчитане и
изготвените отчети и изравнителни сметки да е имал оплаквания или да е подал
рекламация за отчет на показанията на уредите и разпределение на енергията и да
е оспорил изравнителните сметки, за което няма и твърдения не само
доказателства по делото.
Неоснователно
е позоваването във въззивната жалба на посоченото решение на ВАС- решение
№4777/13.04.2018год. от 13.04.2018год. на ВАС, ІІ отд. по адм. дело
№1372/2016год., с което се отменя формулата, приета в т.6.11 от Методиката за
дялово разпределение на ТЕ, което не е влязло в сила и би имало има действие
занапред, но и с Решение
№2187/11.02.2020год. на петчленен състав на ВАС по адм. дело №1318/2029год. е
обезсилено решение №4777/13.04.2018год. от 13.04.2018год. на ВАС, ІІ отд. по
адм. дело №1372/2016год.
Неоснователно
е също така и оплакването във въззивната жалба, че не е взето в предвид, че
процесните вземания са периодични и се погасяват с тригодишен давностен срок. Тълкувателно
дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок. Периодични плащания има, когато са налице повтарящи се
задължения през определени периоди от време. Задължението на абоната за
заплащане на стойността на потребената топлинна енергия възниква ежемесечно и е
парично. Следователно са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения за заплащане на парични суми, като обстоятелството, че
всяко месечно плащане има различен размер в зависимост от потребената топлинна
енергия не изключва приложението на специалната тригодишна погасителна давност.
Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва да тече от момента, в който
вземането е станало изискуемо.
Видно от
представените по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.”
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София от 2008год., които са действащи
до ОУ от 2014 год. вземането за заплащане на доставена топлоенергия става
изискуемо след изтичане на тридесет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Преди изтичането на този срок вземането е ликвидно, тъй като
е установено по основание и размер, но същото не е изискуемо, защото от първия
до тридесетия ден на месеца, следващ този за който е изчислена стойността на
топлоенергията съществува право, но не и задължение за изпълнение от страна на
потребителите на топлинна енергия. Ищецът по първоинстанционното производство е
претендирал възнаграждение за доставена топлоенергия за периода от месец 04.2012год.
до 30.04.2014г. Заявлението по реда на чл. 410 ГПК е депозирано на 29.05.2015г.,
към който момент не е изтекла погасителна давност за вземанията за главницата
за месец април 2012год., която е дължима до 30-то число на следващия месец-30.05.2012год.
Поради което възражението е неоснователно. В тази връзка правилно
първоинстанционният съд е приел, че падежът на най-ранната дължима сума за
м.04.2012год. е 30 дни след изтичане на периода, за който се отнасят-съобразно
чл.33, ал.1 от ОУ и давността започва да тече от 31.05.2015год. и към подаване
на заявлението от 29.05.2015год. давността не е изтекла.
Основателна е претенцията и за заплащане на
лихва за забава върху главницата за посочения период. В чл. 33, ал. 1 от ОУ от
2008год. е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на
месечно доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася. След като ответницата не е изпълнила
точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация е
изпаднала в забава и дължи обезщетение в
размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху незаплатените
месечни сметки от 04.2012год. до 02.2014год. и съобразно ССЕ обезщетението
възлиза на 547,74лв. и следва да бъде уважена претенцията до този сума.
Неоснователни
са оплакванията във въззивната жалба, че неправилно е уважен установителният
иск за вземането за услугата „дялово разпределение“ за процесния период 04.2012-04.2014год.
от общо 53,04лв., която безспорно е извършена /по делото са събрани
доказателства, че за процесния имот са съставени изравнителни сметки на база
извършените от третото лице-помагач отчет на уредите, като сумата за
извършената услуга се дължи от потребителя на топлофикационното дружество на
основание чл. 36 от ОУ на договора за продажба на топлинна енергия. Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия
между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. На основание чл.
139б ЗЕ клиентите в сграда - етажна собственост, избират лице, регистрирано по
реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение като изборът
се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две
трети от собствеността в сградата - етажна собственост, какъвто е и настоящият
случай. Съгласно чл. 149 б, ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва
от и за сметка на доставчика самостоятелно или по сключен от него договор с
лице, регистрирано по реда на чл. 139а, а на основание чл. 22 от общите условия
на „Т.С.“ ЕАД, клиентите заплащат на продавача стойността на услугата „дялово
разпределение“ извършвана от избрания от тях търговец. С оглед на което и при
представените доказателства за възложено извършване на услугата дялово
разпределение от третото лице помагач по делото, чиито служители реално са осъществявали годишните отчети на уредите за дялово
разпределение и изравнителните сметки, които са и приложени по делото и с оглед
чл.162 ГПК съдът определя размера, съгласно ССЕ и с оглед аналогичните случаи
за услугата дялово разпределение и
намира, че е доказана претенцията за процесния период за сумата от 53,04лв.
При тези съображения, поради съвпадане на
приетите от двете инстанции изводи решението като правилно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото не се дължат
разноски на въззивника, както и на въззиваемата страна след като няма
доказателства за направени такива.
С оглед на цената на иска
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3
ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№117177/16.05.2019год., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №191986 от
04.09.2020год. на СРС, 173-ти състав, постановени по гр.дело №43936/2018год., в
обжалваните уважени части.
Решението
в отхвърлителните части не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е
постановено при участието на „Т.С.” ЕООД, като трето лице-помагач на страната
на ищеца.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.